Ϸվ

Предложение за резолюция - B10-0209/2025Предложение за резолюция
B10-0209/2025

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯотносно енергоемките отрасли

24.3.2025-()

за приключване на разисквания по изявление на Комисията
съгласно член136, параграф2 от Правилника за дейността

Джорджо Гори, Ваутер Беке, Брижит Ван Ден Берг, Бенедета Скудери
от името на комисията по промишленост, изследвания и енергетика


Процедура:
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа:
B10-0209/2025
Внесени текстове :
B10-0209/2025
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

10‑0209/2025

Резолюция на Европейския парламент относно енергоемките отрасли

()

Европейският парламент,

като взе предвид доклада на Марио Драги от септември 2024г., озаглавен „On the future of European competitiveness“ (За бъдещето на европейската конкурентоспособност),

като взе предвид доклада на Енрико Лета от април 2024г., озаглавен „Much more than a market“ (Много повече от пазар),

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 февруари 2025г., озаглавено „Пактът за чиста промишленост: Съвместна пътна карта за конкурентоспособност и декарбонизация“ (),

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 февруари 2025г., озаглавено „План за действие за енергия на достъпни цени“ (),

като взе предвид член 136, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по промишленост, изследвания и енергетика,

А.като има предвид, че енергоемките отрасли представляват значителен дял от икономиката на ЕС и играят ключова роля за създаването на работни места, особено в районите и регионите, в които е концентрирана тяхната дейност; като има предвид, че енергоемките отрасли са от решаващо значение за стратегическата автономност и конкурентоспособност на ЕС, както и за декарбонизацията, като се има предвид техният енергиен отпечатък;

Б.като има предвид, че преходът към декарбонизирана икономика и система за чиста енергия трябва да доведе до намаляване на цените на енергията и да отчита всички налични технологии, които допринасят за постигането на целта на ЕС за нулеви нетни емисии за 2050г. по най-ефективния от гледна точка на разходите начин, като се избягват ефектите на зависимост и се отчита различният енергиен микс в държавите членки, включително по отношение на възобновяемите енергийни източници и ядрената енергия;

В.като има предвид, че електрификацията е в центъра на декарбонизацията на енергоемките отрасли; като има предвид, че енергоемките отрасли включват сектори, които използват изкопаеми ресурси, за да отговорят на изискванията за температура, налягане или реакция, като например химикали, стомана, хартия, пластмаси, минно дело, рафинерии, цимент, вар, цветни метали, стъкло, керамика и торове, за които е трудно да се намалят емисиите на парникови газове, тъй като те са присъщи на процеса или поради високите капиталови или оперативни разходи или ниската технологична зрялост;

Г.като има предвид, че разликата в цените на енергията между ЕС и САЩ и Китай подкопава конкурентоспособността на промишлеността на ЕС; като има предвид, че високите и нестабилни цени на изкопаемите горива оказват силно въздействие върху цените на електроенергията и достъпните разходи за възобновяеми енергийни източници не се прехвърлят към сметките за енергия;

Д.като има предвид, че недостатъчно интегрираният енергиен съюз поставя допълнителни предизвикателства пред енергоемките отрасли, по-специално във връзка с липсата на трансгранични междусистемни връзки и ограничената наличност на чиста енергия поради продължителните процедури за издаване на разрешения или високите капиталови или оперативни разходи, както и претоварването на мрежата;

Е.като има предвид, че системата за търговия с емисии (СТЕ) предостави сигнали за дългосрочни инвестиции и спомогна за намаляване на емисиите от секторите, обхванати от СТЕ, с 47%; като има предвид, че енергийният пазар претърпя дълбоки промени след въвеждането на СТЕ, особено след руското нашествие в Украйна и преминаването от газ по газопроводи към втечнен природен газ (ВПГ); като има предвид, че има опасност липсата на прозрачност на пазара на въглеродни емисии да възпрепятства конкурентоспособността на енергоемките отрасли; като има предвид, че приходите от СТЕ се използват неравномерно в отделните държави членки, което не успява да подкрепи по подходящ начин декарбонизацията на енергоемките отрасли;

Ж.като има предвид, че ненужната регулаторна тежест и дългите процедури за издаване на разрешения подкопават икономическата обосновка за инвестиране в декарбонизацията в Европа; като има предвид, че понятието за по-висш обществен интерес е предвидено в законодателството на ЕС; като има предвид, че сложното и фрагментирано финансиране от ЕС възпрепятства навременните инвестиции в технологии за нулеви нетни емисии и цифровизацията, по-специално за малките и средните предприятия (МСП);

З.като има предвид, че има опасност липсата на необходимите частни инвестиции да възпрепятства декарбонизацията на енергоемките отрасли; като има предвид, че прекомерното разчитане на държавна помощ може да има нежелани последици, например изостряне на различията и нарушаване на конкуренцията в целия ЕС;

И.като има предвид, че зависимостта на ЕС и ограниченият му достъп както в количествено, така и в качествено отношение до първични и вторични суровини представляват значителни предизвикателства за енергоемките отрасли; като има предвид, че кръговостта и ефективността могат да спомогнат за намаляване на годишните нужди от инвестиции в промишлеността и в енергийните доставки; като има предвид, че понастоящем черните метали, изнасяни за държави извън ЕС, представляват повече от половината от целия износ на отпадъци от ЕС, което поражда опасения относно правилното им третиране;

Й.като има предвид, че нелоялната конкуренция от държави извън ЕС, включително субсидираният свръхкапацитет, представлява голямо предизвикателство за дружествата от ЕС; като има предвид, че много региони по света понастоящем нямат амбициозни цели за декарбонизация, което увеличава риска от изместване на въглеродни емисии;

К.като има предвид, че дълбоката трансформация на енергоемките отрасли не може да бъде успешна без участието на местните и регионалните общности, работниците и социалните партньори, които са силно засегнати от прехода;

1.отново заявява ангажимента си към целите на ЕС за декарбонизация и към стабилни и предвидими политики в областта на климата и промишлеността;

2.призовава държавите членки да ускорят процесите на издаване на разрешения и лицензиране за проекти за чиста енергия, като гарантират административен капацитет, и да улеснят свързването към мрежата, за да се даде възможност за чисто производство на енергия на място, особено в отдалечените райони; подчертава, че растежът на възобновяемите енергийни източници и електрификацията ще изискват огромни инвестиции в мрежите и в гъвкавостта, съхранението и разпределителните мрежи; призовава Комисията да разработи, извън концепцията за по-висш обществен интерес, решения за ускоряване на проектите за декарбонизация;

3.счита, че са необходими допълнителни действия за прилагане на правилата за структурата на пазара на електроенергия (СПЕ), особено за насърчаване на споразуменията за закупуване на електроенергия и двупосочните договори за разлика, за да се намалят нестабилността и разходите за енергия за енергоемките отрасли; призовава Комисията да предложи спешни мерки за преодоляване на настоящите пречки пред подписването на дългосрочни споразумения, особено за МСП, като се използват инструменти и гаранции за намаляване на риска, включително публични гаранции, например от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ); предлага да се проучат допълнителни начини за отделяне на цените на изкопаемите горива от цените на електроенергията в рамките на СПЕ, включително с цел насърчаване на дългосрочните договори в съответствие с плана за действие за енергията на достъпни цени, и чрез ускоряване на анализа на краткосрочните пазари до 2025г.;

4.призовава Комисията да направи оценка на възможността за разширяване на най-добрите практики за енергоемките отрасли от държавите членки, например освобождаването на енергия в Италия; призовава Комисията да разработи препоръки за намаляване на излагането на потребителите, и по-специално енергоемките отрасли, на нарастващите разходи за енергия, например чрез намаляване на данъците и налозите и хармонизиране на мрежовите такси, като същевременно се гарантират публични инвестиции в мрежите;

5.призовава за засилване на интеграцията на енергийната система, по-специално по отношение на трансграничните междусистемни връзки, за да се гарантират чисти и устойчиви енергийни доставки; призовава за увеличаване на инвестициите в гъвкавост, например съхранение, включително помпено-акумулиращи водноелектрически централи и съхранение на топлина и отпадна топлина, както и реакция на потреблението, за да се оптимизира стабилността на мрежата; припомня значението на енергийната ефективност за намаляването на разходите;

6.подчертава необходимостта от постепенно премахване на природния газ във възможно най-кратък срок; подчертава, че някои сектори не могат да разчитат в значителна степен на електрификацията в краткосрочен и средносрочен план; призовава държавите членки – за същия период от време и за тези ограничени сектори – да разработят мерки за справяне с покачването на цените на газа в надлежно обосновани случаи; призовава Комисията да разработи инструменти за гарантиране на доставките на газ на ниски цени, като даде възможност за обединяване на търсенето, въз основа на AggregateEU и съвместно закупуване на газ, като същевременно се запазят целите за декарбонизация; подчертава значението на насърчаването на стабилни договори с доставчиците на газ, диверсифицирането на маршрутите за доставка и подобряването на прозрачността и стабилността на пазара в съответствие с действащото законодателство; призовава за оценка на въздействието при предстоящия преглед на СТЕ, за да се анализира връзката между пазара на газ и цените на CO2 и ролята на резерва за стабилност на пазара и неговите параметри;

7.призовава Комисията да подкрепи енергоемките отрасли при приемането на чисти технологии с нулеви нетни емисии, включително водород, и на енергийно ефективни производствени методи, като се укрепят механизмите за финансиране и се гарантира, че приходите от СТЕ се използват ефективно от държавите членки; призовава подкрепата на равнището на ЕС да бъде допълнена от държавна помощ, която дава възможност за целенасочена подкрепа за енергоемките отрасли, като същевременно се запазят еднакви условия на конкуренция в рамките на единния пазар;

8.призовава InvestEU да бъде допълнена преди следващата многогодишна финансова рамка (МФР) и да се запазят заемите по Механизма за възстановяване и устойчивост в подкрепа на инвестициите в декарбонизацията на енергоемките отрасли; отбелязва, че платформата за стратегически технологии за Европа вече дава възможност за гъвкавост в рамките на настоящите програми, но че това е недостатъчно; настоява в предстоящата МФР да се увеличи финансирането в подкрепа на енергоемките отрасли въз основа на Фонда за иновации и Механизма за свързване на Европа – Енергетика, или чрез фонда за конкурентоспособност; подчертава, че Европейската водородна банка и програмата за договори за разлика в цената на въглеродните емисии трябва да бъдат разширени; призовава Комисията да надгражда законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии[1] в предстоящия акт за ускорителя на декарбонизацията, за да се рационализират процесите за издаване на разрешения и за предоставяне на статут на стратегически проект;

9.подчертава необходимостта от опростяване на бюрократичните процедури, за да се повиши привлекателността на частните инвестиции и да се подкрепи преходът на енергоемките отрасли; счита, че както InvestEU, така и ЕИБ са от основно значение за катализирането на частното финансиране, особено чрез мерки за намаляване на риска;

10.подчертава необходимостта от осигуряване на достъп до суровини от изключителна важност; подчертава, че с предстоящия законодателен акт за кръговата икономика следва да се подобри ефективността на ресурсите, включително чрез по-добро управление на отпадъците от продукти, съдържащи суровини от изключителна важност, както и чрез насърчаване на търсенето и наличието на вторични суровини; подчертава необходимостта да се определят онези вторични суровини, които са стратегически и които следва да подлежат на наблюдение на износа, например стоманата и металния скрап, и да се преодолее всеки дисбаланс в тяхното предлагане и търсене, включително чрез проучване на ограниченията върху износа; настоява за ефективно прилагане на Регламента относно превозите на отпадъци[2];

11.призовава Комисията да използва пълноценно и ефективно инструментите за търговска защита; призовава Комисията да намери трайно решение за справяне с нелоялната конкуренция и структурния свръхкапацитет преди изтичането на срока на действие на настоящите защитни мерки по отношение на стоманата през 2026г.; призовава Комисията да си сътрудничи със САЩ във връзка с обявените мита върху вноса от ЕС и да избягва всякаква вредна ескалация;

12.подчертава, че ефективното прилагане на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) е от съществено значение, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция за промишлените отрасли в ЕС и да се предотврати изместването на въглеродни емисии, като се вземат предвид въздействието на паралелното постепенно премахване на безплатните квоти по СТЕ и рискът от увеличаване на производствените разходи; призовава Комисията да се справи с рисковете от преразпределяне на ресурси и заобикаляне на МКВЕГ; освен това изисква прилагането на ефективно решение за износителите от ЕС и анализ на евентуалното разширяване на обхвата, така че да включва допълнителни сектори и продукти надолу по веригата, предшестван от оценка на въздействието;

13.призовава за създаването на водещи пазари за чисти и кръгови европейски продукти чрез неценови критерии в обществените поръчки на ЕС, като устойчивост и издръжливост и европейско предпочитание към стратегически сектори, както и чрез създаване на доброволни схеми за етикетиране и минимални изисквания за съдържание на ЕС по икономически ефективен начин;

14.подчертава значението на справедливия преход за подпомагане на районите, които са силно зависими от енергоемките отрасли, чрез запазване и създаване на качествени работни места посредством програми за повишаване на квалификацията и преквалификация на работниците и посредством ефективното използване на регионални механизми за подкрепа като Фонда за справедлив преход и Кохезионния фонд; подчертава, че обществената подкрепа ще бъде от основно значение за прехода на енергоемките отрасли и че тази подкрепа следва да бъде обвързана с ангажимента им за запазване на условията на заетост и труд и за предотвратяване на преместването на производството; приветства инициативата „Съюз на уменията“, за да се гарантира подходящо съответствие между уменията и търсенето на пазара на труда;

15.призовава своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета и на правителствата и парламентите на държавите членки.

Последно осъвременяване: 31 март 2025 г.
Правна информация-Политика за поверителност