А.като има предвид, че жените и момичетата в Иран участваха в широкомащабни мирни протести с искания за демокрация и прекратяване на системната дискриминация по отношение на жените;
Б.като има предвид, че протестите бяха инициирани от жени, които настояваха за търсене на отговорност за смъртта на Махса Джина Амини и призоваха за прекратяване на насилието и дискриминацията срещу жените в Иран, по-специално под формата на налагане на забулване;
В.като има предвид, че хиляди момичета и жени в Иран са били обект на нападения с отровни вещества от ноември 2022г. насам, което възпрепятства момичетата да посещават училище; като има предвид, че 11-годишната Фатеме Резаи е починала след предполагаемо отравяне с газ в нейното училище;
Г.като има предвид, че това се случва в момент, когато репресиите срещу жените, които упражняват правото си на свобода, са по-тежки от всякога;
1.осъжда най-категорично този ужасен опит да се заглушат жените и момичетата в Иран; изразява дълбока солидарност с иранските ученички, които са били натровени при инцидентите, и с техните семейства;
2.отново осъжда политиките на режима, насочени срещу жените и момичетата, и отново изразява безусловна подкрепа по отношение на искането на иранските жени и момичета за пълно премахване на повсеместната дискриминация;
3.настоятелно призовава Съвета на ООН по правата на човека да възложи на независимата международна мисия за установяване на фактите независимо разследване на случаите на отравяне на ученички и призовава виновните лица да бъдат подведени под отговорност; настоятелно призовава органите на Иран да предоставят пълен достъп на международната мисия на ООН за установяване на фактите и на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран;
4.припомня, че Ислямска република Иран носи пълна отговорност за основното право на иранските жени и момичета на образование, и припомня, че лишаването на момичетата от образование има опустошително въздействие върху тяхното бъдеще; настоятелно призовава органите на Иран да осигурят недискриминационен достъп до образование за момичетата и да отменят всички дискриминационни за момичетата и жените законодателни актове;
5.осъжда едномесечното бездействие на режима и умишлено потискане на достоверни съобщения за систематични нападения с отровни вещества срещу ученички;
6.осъжда всякакви политически мотивирани съдебни производства срещу хората, съобщавали за отравянията, и най-вече Али Поур Табатабей; настоява, че трябва да се зачитат правата на гражданите на Иран на свобода на изразяване на мнение и на мирни събрания и свободата на медиите; призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички лица, които са лишени от свобода или преследвани, защото са упражнявали основните си права, както и за оттеглянето на всички обвинения срещу тях;
7.отново призовава Съвета да определи Корпуса на гвардейците на ислямската революция за терористична организация и да разшири списъка със санкции на ЕС, включително в рамките на глобалните механизми на ЕС за санкции за нарушения на правата на човека, така че да обхване всички лица, виновни за нарушения на правата на човека в Иран, включително върховния лидер Али Хаменей, президента Ебрахим Раиси и главния прокурор Мохамад Джафар Монтазери;
8.отново призовава Комисията и държавите членки да увеличат техническата подкрепа и подкрепата за капацитета на иранското гражданско общество; настоятелно призовава държавите членки да улеснят издаването на визи и предоставянето на убежище и на извънредни безвъзмездни средства на лицата, които трябва да напуснат Иран, особено жени и момичета;
9.призовава европейските институции да вземат под внимание дълбоко вкорененото протестно движение на иранските жени и признава, че това движение надхвърля защитата на правата на жените, като се застъпва за демократична държава в Иран на мястото на една насилническа и реакционна теокрация;
10.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, Ислямското консултативно събрание и кабинета на върховния лидер на Ислямска република Иран.
Тунис: Неотдавнашните атаки срещу свободата на изразяване на мнение и свободата на сдружаване и срещу синдикални организации, и по-специално случаят с журналиста Нуредин Бутар
128k
45k
Резолюция на Европейския парламент от 16 март 2023 г. относно неотдавнашните атаки срещу свободата на изразяване на мнение и свободата на сдружаване и срещу синдикални организации, и по-специално случаят с журналиста Нуредин Бутар ()
–като взе предвид член144, параграф5 и член132, параграф4 от своя Правилник за дейността,
А.като има предвид, че президентът Каис Сайед управлява самолично от 25 юли 2021г. насам, като освободи правителството, разпусна парламента, суспендира Конституцията от 2014г., разпусна Независимия върховен орган за изборите, Висшия съдебен съвет, всички общински съвети и освободи 57 съдии;
Б.като има предвид, че на 13 февруари 2023г. звената за борба с тероризма арестуваха журналиста Нуредин Бутар, директор на най-голямата независима радиостанция в Тунис, по политически причини и въз основа на неоснователни твърдения, наред с дузина представители на опозицията, включително Хайма Иса, Исам Чеби, Гази Чауачи, Хаям Турки и Джаухар Бен Мбарек; като има предвид, че военен съд осъди журналиста Салах Атия на три месеца лишаване от свобода, а съд за борба с тероризма осъди журналиста Халифа Гасми на една година затвор; като има предвид, че на 24 февруари 2023г. полицията нахлу в централата на вестник „OneTN“; като има предвид, че арестуваните журналисти бяха обявени за „терористи“ и „предатели“;
В.като има предвид, че редица президентски укази подкопаха демократичните институции, права и свободи, включително Декрет-закон №54 относно киберпрестъпността, налагащ петгодишни присъди лишаване от свобода за разпространяване на фалшиви новини;
Г.като има предвид, че мигрантите от Субсахарска Африка бяха невярно обвинени в стремеж към демографско изместване на тунизийците и впоследствие бяха нападнати;
Д.като има предвид, че представителят на синдикатите Анис Кааби беше арестуван на 31 януари 2023г., над 36 профсъюзни дейци бяха преследвани за това, че са стачкували, генералният секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) Естер Линч беше експулсирана от Тунис на 23 февруари 2023г., а на синдикатите от шест държави от ЕС беше отказано влизане в страната;
Е.като има предвид, че според твърденията законопроектът за НПО предвижда „предварително одобрение от правителството на НПО и одобрение от Централната банка на чуждестранно финансиране“;
1.настоятелно призовава тунизийските органи незабавно да освободят Нуредин Бутар и всички произволно задържани лица, включително журналисти, съдии, адвокати, политически активисти и профсъюзни дейци като Анис Кааби, и да зачитат свободата на изразяване и сдружаване, както и правата на синдикатите и работниците в съответствие с конституцията на Тунис и международните договори, включително конвенциите на МОТ; осъжда експулсирането на Естер Линч, генерален секретар на ETUC, и криминализирането на международната профсъюзна солидарност като грубо нападение срещу UGTT и световния синдикализъм;
2.призовава тунизийското правителство да гарантира социалния диалог, да спазва колективните трудови договори и да предприеме действия за справяне с кризата, свързана с разходите за живот;
3.изразява дълбока загриженост във връзка с авторитарното движение на президента Сайед и инструментализирането от негова страна на тежкото социално-икономическо положение на Тунис с цел обръщане на историческия демократичен преход в страната; поради това призовава за прекратяване на продължаващите репресии срещу гражданското общество;
4.настоятелно призовава органите незабавно да възстановят на длъжност съдиите, произволно освободени от длъжност, да отменят всички мерки, които подкопават независимостта на съдебната власт, и да прекратят използването на военни съдилища за наказателно преследване на цивилни лица; изразява съжаление относно отказа на органите да изпълнят решението на административния съд за възстановяване на длъжност на 49 съдии;
5.настоятелно призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и държавите членки да осъдят публично рязкото влошаване на положението с правата на човека; подчертава, че специалните програми на ЕС за подкрепа на министерството на правосъдието и министерството на вътрешните работи следва да бъдат спрени; призовава делегацията на ЕС и държавите членки да наблюдават и да присъстват на политически процеси и да участват в редовен диалог с гражданското общество;
6.припомня, че запазването на представителните институции е от основно значение за развитието на страната; изразява дълбока загриженост във връзка със законопроекта за НПО; подчертава значението на приобщаващия национален диалог и свободното и силно гражданско общество, включително Четворката за национален диалог, спечелила Нобеловата награда, по-специално Тунизийския общ съюз на труда (UGTT);
7.решително осъжда расистките изказвания на президента Сайед срещу мигрантите от Субсахарска Африка и последвалите нападения срещу тях; призовава органите да спазват международното и националното законодателство, по-специално Закон 50-2018 срещу расовата дискриминация;
8.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, ЕСВД, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, президента на Тунис, правителството на Тунис и на Събранието на народните представители.
Камбоджа: случаят с лидера на опозицията Кем Соха
127k
44k
Резолюция на Европейския парламент от 16 март 2023 г. относно Камбоджа: случаят с лидера на опозицията Кем Соха ()
–като взе предвид своите предишни резолюции относно Камбоджа,
–като взе предвид член144, параграф5 и член132, параграф4 от своя Правилник за дейността,
А.като има предвид, че на 3 март 2023г., след съдебен процес, считан от експерти на ООН за „неотговарящ на стандартите на камбоджанското право и на тези на международното право в областта на правата на човека“, Общинският съд в Пном Пен осъди Кем Соха на 27 години затвор, които временно му е разрешено да изтърпи под домашен арест, и за неопределено време прекрати политическите му права да гласува и да се кандидатира на избори;
Б.като има предвид, че Кем Соха, бившият председател на Партията за национално спасение на Камбоджа (CNRP), беше арестуван през 2017г. по обвинения в конспирация за сваляне на министър-председателя Хун Сен и задържан произволно в досъдебното производство до условното му освобождаване под домашен арест на 10 септември 2018г.;
В.като има предвид, че след като Върховният съд на Камбоджа разпусна най-голямата опозиционна партия — CNRP, правителството на Камбоджа репресира членове на политическата опозиция, лишавайки ги от свобода и налагайки им глоби и принуждавайки ги да излязат в изгнание;
Г.като има предвид, че министър-председателят Хун Сен е на власт почти без прекъсване в продължение на 38 години, а управляващата партия има абсолютна власт над държавата и законодателните органи;
Д.като има предвид, че репресиите на правителството спрямо независимите медии, организациите на гражданското общество и политическата опозиция, които започнаха през 2017г., продължават, включително чрез фиктивни масови съдебни процеси, преследването на активисти като например на Теари Сенг и на ръководството и членовете на опозиционната партията „Candlelight“, ограничаването на свободите и закриването на 13 февруари 2023г. на VOD, една от последните независими медии в Камбоджа;
1.призовава за незабавното и безусловно освобождаване на Кем Соха и на всички опозиционни длъжностни лица и активисти, осъдени или задържани по политически мотивирани обвинения;
2.настоятелно призовава камбоджанските органи да гарантират свободни и честни избори през юли 2023г., което да позволи на всички политически партии да проведат равноправни, свободни и прозрачни предизборни кампании при една по-приобщаваща и прозрачна национална избирателна комисия; призовава за незабавното възстановяване на CNRP с оглед участието й в изборите през 2023г.;
3.призовава органите на властта да сложат край на всички форми на тормоз, сплашване и политически мотивирани наказателни обвинения срещу членове на опозицията, профсъюзни дейци, защитници на правата на човека, представители на гражданското общество и медиите, както и за незабавното възстановяване на VOD;
4.призовава за координирано използване на наличните политически пътища, включително по-нататъшното прекратяване на статута на Камбоджа „Всичко освен оръжие“, ако изборите през 2023г. се отклонят от международните стандарти или ако нарушенията на правата на човека продължат;
5.настоятелно призовава Комисията да определи референтни показатели в областта на правата на човека за целите на продължаващото си засилено сътрудничество с камбоджанските органи и да предостави помощ на гражданското общество и защитниците на правата на човека в Камбоджа;
6.настоятелно призовава Съвета да приеме целенасочени санкции в рамките на глобалния режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека, за да потърси отговорност от всички лица, отговорни за сериозни нарушения на правата на човека и за разпускането на камбоджанската опозиция и последващите репресии спрямо нея;
7.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя/върховен представител, генералния секретар на АСЕАН и на правителството, министър-председателя и Националното събрание на Камбоджа.
Насоки на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека
225k
71k
Резолюция на Европейския парламент от 16 март 2023 г. относно насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека ()
–като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,
–като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,
–като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права,
–като взе предвид Декларацията на ООН за правото и отговорността на лица, групи и обществени органи да насърчават и защитават общопризнатите права на човека и основни свободи (Декларацията за защитниците на правата на човека),
–като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН за положението на защитниците на правата на човека,
–като взе предвид Договора за Европейския съюз, по-специално членове 3 и 21 от него,
–като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,
–като взе предвид насоките на ЕС относно правата на човека, по-специално Насоките относно защитниците на правата на човека (наричани по-нататък „Насоките“), приети през юни 2004г. и преразгледани през 2008 г., вторите указания относно прилагането на Насоките, приети през 2020г., и Насоките относно диалозите за правата на човека с партньорски/трети държави, приети през декември 2001г. и преразгледани през 2021г.
–като взе предвид насоките на ЕС относно утвърждаването и защитата на свободата на религията и убежденията, приети на 24 юни 2013г.,
–като взе предвид заключенията на Съвета от 23 юни 2014г. във връзка с десетата годишнина от приемането на насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,
–като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа, за изменение и отмяна на Решение № 466/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета(1),
–като взе предвид Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията от 2012г. и Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020 – 2024г., както е посочено в съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията от 25 март 2020г. (JOIN(2020)0005), прието от Съвета на 18 ноември 2020г.,
–като взе предвид набора от инструменти на Комисията от 2021г. относно основан на правата на човека подход към международните партньорства, както е посочено в работния документ на службите на Комисията от 30 юни 2021г., озаглавен „Прилагане на основания на правата на човека подход към международните партньорства – актуализиран набор от инструменти за поставяне на носителите на права в центъра на съседството, развитието и международното сътрудничество на ЕС“ (SWD(2021)0179),
–като взе предвид своите специфични насоки за действията на членовете на Европейския парламент във връзка с правата на човека и демокрацията при посещенията им в трети държави,
–като взе предвид устава на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта, приет от Председателския съвет на 15 май 2003г. и изменен на 14 юни 2006г.,
–като взе предвид своята резолюция от 19 май 2021г. относно защитата на правата на човека и външната политика на ЕС в областта на миграцията(2),
–като взе предвид проучването на своята Генерална дирекция за парламентарни изследвания от 24 август 2022г., озаглавено „Насоки на ЕС относно защитниците на правата на човека — оценка за прилагането на европейско равнище“,
–като взе предвид ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека,
–като има предвид показател 16.10.1 от целите на ООН за устойчиво развитие, който се отнася до броя на потвърдените случаи на убийство, отвличане, принудително изчезване, произволно задържане и измъчване на журналисти, сътрудници на медии, синдикалисти и застъпници за правата на човека през предходните 12 месеца,
–като взе предвид член 1, параграф 1, буква д) от и приложение 3 към решението на Председателския съвет от 12 декември 2002г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива,
–като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно политиката на Европейския съюз в полза на защитниците на правата на човека(3),
–като взе предвид своята резолюция от 19 май 2021 г. относно последиците от изменението на климата върху правата на човека и ролята на защитниците на околната среда по този въпрос(4),
–като взе предвид своята резолюция от 10 март 2021 г. с препоръки към Комисията относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност(5),
–като взе предвид своята резолюция от 6 октомври 2022г. относно резултатите от прегледа на Комисията на плана за действие от 15 точки относно търговията и устойчивото развитие(6),
–като взе своята препоръка от 17 февруари 2022г. до Съвета и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно корупцията и правата на човека(7),
–като взе предвид своята резолюция от 10 март 2022 г. относно плана за действие на ЕС относно равенството между половете (GAP) III(8),
–като взе предвид своите резолюции относно нарушаването на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава (известни като „резолюции по неотложни въпроси“’), в съответствие с член144 от своя Правилник за дейността,
–като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2022 г., озаглавена „Правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област– годишен доклад за 2021г.“(9), както и предходните си резолюции по предишни годишни доклади,
–като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,
–като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0034/2023),
А.като има предвид, че Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека определя защитниците на правата на човека (ЗПЧ) като лица, които самостоятелно или заедно с други действат за утвърждаването изащитата или се стремят към защита и упражняване на правата на човека и основните свободи чрез мирни средства;
Б.като има предвид, че ЗПЧ са важни съюзници в усилията на ЕС да защитава и насърчава правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава и да предотвратява конфликти по целия свят; като има предвид, че по тази причина един от основните интереси на ЕС и неговите държави членки е да подкрепят тяхната работа и да ги защитават;
В.като има предвид, че Насоките, приети през 2004г. и преразгледани през 2008г., постепенно се превърнаха в референтна рамка за институциите на ЕС, делегациите на ЕС, дипломатическите мисии на държавите членки и лидерите на ЕС за насърчаване и гарантиране на зачитането на правата на ЗПЧ и за защита на ЗПЧ, които са изложени на риск от нападения и заплахи от страна на държавни и недържавни участници; като има предвид, че Парламентът постоянно призовава за правилното и координирано прилагане на Насоките; като има предвид, че държавите членки, заедно с институциите на ЕС, следва да изпълняват Насоките, които включват редица конкретни задължения, например за редовно докладване, съгласуване и действия в подкрепа на ЗПЧ;
Г.като има предвид, че съгласуваните действия на ЕС за подкрепа и защита на ЗПЧ могат да иматзначително въздействие, когато мисиите на държавите членки и делегациите на ЕС съгласуват действията си, по-специално във връзка с конкретни въпроси както на двустранна основа, така и в рамките на многостранни форуми;
Д.като има предвид, че приемането на Стратегическата рамка относно правата на човека и демокрацията от 2012г. и трите последователни плана за действие осигуриха визия, принципи и приложими мерки за подкрепата на ЕС за утвърждаването на правата на човека в световен мащаб и за прилагането на Насоките;
Е.като има предвид, че ЕС е създал широк набор от инструменти за подкрепа на ЗПЧ – от инструменти за координация до финансова помощ; като има предвид, че в миналото Европейският инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) беше основният финансов инструмент, използван за подпомагане на ЗПЧ, включително чрез извънредни безвъзмездни средства и механизма на ЕС за защита на ЗПЧ ProtectDefenders.eu; като има предвид, че ЕИДПЧ беше заменен с тематична програма относно правата на човека и демокрацията като част от Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа (ИССРМС); като има предвид, че зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава е междусекторна цел в целия ИССРМС и се насърчава също чрез работата на Европейския фонд за демокрация;
Ж.като има предвид, че по ЕИДПЧ бяха разпределени над 186 милиона евро за подкрепа на правата на човека и ЗПЧ в ситуации, в които те най-много са били изложени на риск през периода 2014—2020г.; като има предвид, че по тематичната програма на ИССРМС относно правата на човека и демокрацията са заделени приблизително 326 милиона евро за подкрепа на ЗПЧ и за противодействие на стесняващото се пространството за гражданското общество през настоящия период 2021—2027г.; като има предвид, че по инициативата ProtectDefenders.eu е разпределено финансиране на ЕС в размер на около 35 милиона евро и са подпомогнати около 55 000 ЗПЧ от 2015г. насам, включително 8700 през 2021г.; като има предвид, че от 2010г. насам са подпомогнати около 1600 ЗПЧ по отделната схема на ЕС за извънредни безвъзмездни средства;
З.като има предвид, че Европейският консенсус за развитие ангажира ЕС и неговите държави членки да прилагат основан на правата на човека подход към сътрудничеството за развитие, обхващащ всички права на човека, а следователно и тези, които ги защитават;
И.като има предвид, че ЕС, като мощен икономически фактор, има капацитета да влияе на положението с правата на човека и ЗПЧ по целия свят чрез последователно интегриране на основан на правата на човека подход в всички свои политики; като има предвид, че прегледът на търговската политика от 2021г. ангажира ЕС да заема по-твърда позиция при защитата на своите интереси и ценности, по-специално утвърждаването и защитата на правата на човека; като има предвид, че прегледът на Комисията на търговията и устойчивото развитие (ТУР) предвижда засилен мониторинг на ангажиментите в областта на ТУР в търговските споразумения, по-голяма роля на гражданското общество и по-добро прилагане на тези споразумения;
Й.като има предвид, че новият режим на ЕС за санкции във връзка с правата на човека (закона „Магнитски“ на ЕС) позволява на ЕС да се бори срещу тежки нарушения на правата на човека по целия свят; като има предвид, че съдбата на ЗПЧ следва да бъде неразделна част от глобалния мониторинг от страна на ЕС на нарушенията на правата на човека в световен мащаб, включително във връзка с налагането на санкции; като има предвид, че използването на този инструмент би могло да бъде засилено с въвеждането на гласуване с квалифицирано мнозинство;
К.като има предвид, че Парламентът многократно е призовавал ЕС да предприеме мерки, чрез санкции, срещу корупцията на високо равнище от страна на физически лица и образувания; като има предвид, че ЗПЧ, които участват в дейности за борба с корупцията, все по-често са обект на прицел поради своята работа; като има предвид, че Съветът и Комисията започнаха работа за санкциониране на лицата и образуванията, отговорни за престъпления, свързани с корупция;
Л.като има предвид, че последователното, ефективно и ефикасно прилагане на Насоките е още по-важно в настоящия глобален контекст на упадък на демокрацията, влошаване на ситуацията с правата на човека, стесняващо се пространство за гражданското общество, климатична катастрофа и повишено ниво на риск за ЗПЧ поради фактори като цифровото наблюдение и последиците от пандемията от COVID-19;
М.като има предвид, че през последните години имаше значително нарастване на броя, обхвата и тежестта на нападенията срещу ЗПЧ и техните семейства и адвокати; като има предвид, че според няколко международни организации и неправителствени организации (НПО), броят на убитите ЗПЧ съответно през 2020 и 2021 г. варира между 331 и 358, и тъй като е масова практика случаите да не се докладват в пълния си обем, действителният им брой е неизвестен и вероятно е много по-голям; като има предвид, че голяма част от убитите са били природозащитници, като повече от половината от тези убийства са се случили в едва три държави – Колумбия, Мексико и Филипините; като има предвид, че броят на ЗПЧ, убити в Колумбия, достигна рекордно високо равнище през 2022 г. и беше особено висок в края на 2020 г.; като има предвид, че голям брой ЗПЧ биват заплашвани и нападани, защото изразяват опасения относно неблагоприятните последици във връзка с правата на човека от стопански дейности, включително в контекста на големи строителни проекти, които засягат достъпа до вода и препитание; като има предвид, че през последните години преобладаващата част от ЗПЧ, нападани или убити от държавни и недържавни участници, са работили в областта на поземлените и екологичните права, правото на вода и правата на коренното население;
Н.като има предвид, че авторитарни правителства, но също така и тревожен брой отдавна установени демократични държави по света, включително в рамките на ЕС, все по-често приемат нови видове тактики и ограничителни мерки срещу ЗПЧ, за да цензурират работата им, да заглушат гласа им и да упражняват тормоз над тях; като има предвид, че сред тези мерки са стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, рестриктивни правителствени политики, кампании за оклеветяване, дискриминация и сплашване или насилие, включително убийства, отвличания, произволни арести и задържане; като има предвид климата на безнаказаност за нарушения, извършени срещу ЗПЧ, който преобладава в много държави по света;
О.като има предвид, че ЗПЧ все по-често са обект на прицел за авторитарни режими на трети държави чрез посолства, дипломатически мисии и служители, служители на правоприлагащите органи и други марионетни сили на територията на държавите – членки на ЕС, където са намерили подслон или убежище;
П.като има предвид, че жените ЗПЧ са изправени пред специфични за пола заплахи и са изложени на по-голям риск от определени форми на насилие и други нарушения, предразсъдъци, изключване и отхвърляне, отколкото защитниците от мъжки пол, и страдат от липса на достъп до подходящи ресурси и механизми за защита; като има предвид, че повечето от недокладваните случаи са свързани със специфични за пола или със специфични за сексуалната ориентация препятствия;
Р.като има предвид, че нападенията срещу ЗПЧ все по-често са насочени и към техните семейства и общности;
С.като има предвид, че други групи и категории защитници, които са изложени на особено висок риск от нападения и нарушения на правата на човека, са журналистите, лицата, които работят за утвърждаване на граждански и политически права, по-специално тези, които разследват или защитават жертвите на държавни престъпления, насилствени изчезвания или изтезания, тези, които работят за утвърждаване на икономическите, социалните и културните права, по-специално колективните права, например правото на храна и достъп до природни ресурси, включително профсъюзни дейци, лицата, които работят за правата на общностите, за правата на етническите и религиозните малцинства, за правата на децата, за правата на хората с увеждания, за правата на коренното население и правата на ЛГБТИК+, както и лицата, които се борят срещу корупцията;
Т.като има предвид, че все по-усъвършенствани средства, включително нови технологии, се използват за преследване на ЗПЧ; като има предвид, че ЗПЧ също така са изправени пред ограничения и понякога пряко са обект на прицел за някои политики, закони и процедури, обявявани като „мерки за сигурност“, които често се съчетават със стигматизиране и обвинения в тероризъм;
Цялостна оценка на политическата рамка на ЕС в подкрепа на ЗПЧ
1.дава висока оценка и благодари на всички защитници на правата на човека за тяхната смела и изключително важна работа в защита на правата на човека и на планетата; признава, че те трябва да вършат работата си при обстоятелства на все повече предизвикателства и промени и че личната цена, която те, техните семейства и общности плащат, често е твърде висока;
2.приветства разработената през последните две десетилетия политическа рамка на ЕС в подкрепа на ЗПЧ, в центъра на която са Насоките; подчертава значителното влияние на Насоките за повишаване на степента на осведоменост и разбиране на ролята на ЗПЧ като абсолютно необходими и основни партньори на външната политика и политиката в областта на правата на човека и подкрепата за демокрацията на ЕС, както и за съсредоточаване и увеличаване на усилията за рационализиране и превръщането на защитата на ЗПЧ в приоритет във всички външни дейности на ЕС;
3.подчертава безценния труд на първа линия в подкрепа на ЗПЧ от страна на много делегации на ЕС и мисии на държави членки в трети държави и значителната и нарастваща финансова помощ, включително директно подпомагане, предоставена на ЗПЧ от Комисията съгласно различните инструменти;
4.счита обаче, че цялостното прилагане на Насоките от страна на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), Комисията и държавите членки е неравномерно, съсредоточава се в голяма степен върху реактивни мерки, липсва му последователно цялостно изпълнение на стратегията и се характеризира с недостатъчна видимост на действията и каналите на ЕС за подкрепа на ЗПЧ; счита, че измерението, отнасящо се до ЗПЧ, все още не е интегрирано по систематичен и последователен начин във всички външни действия на ЕС, включително в документите за националните, регионалните и тематичните политики на ЕС, и на всички съответни равнища на дипломатическата ангажираност и процеса на вземане на решения на ЕС, до най-високите равнища;
5.призовава ЕС да продължи да укрепва политическата си рамка за ЗПЧ чрез непрестанни конкретни, последователни и ефективни действия, по-специално в отношенията си с авторитарни режими и на места, с които ЕС и неговите държави членки имат споразумения за асоцииране, търговия, инвестиции или сътрудничество, илив които те имат значителни интереси в търговията, енергетиката, сигурността, миграционната политика или други области; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че финансовата им подкрепа за ЗПЧ е съчетана и с траен политически ангажимент на ЕС с трети държави;
6.призовава Насоките да се позовават на глобалния режим на ЕС за санкции за нарушения на правата на човека, а систематичните нападения срещу ЗПЧ да водят до вписване в списъка на физически лица и образувания съгласно този режим; отново отправя своето искане за изменение на настоящия глобален режим на ЕС за санкции за нарушения на правата на човека чрез разширяване на неговия обхват, така че да включва актове на корупция, или, като алтернатива, за представяне на законодателно предложение за приемане на нов тематичен режим срещу тежките актове на корупция;
„Екип Европа“ – съвместна работа за максимално въздействие
7.призовава ЕС да прилага спрямо ЗПЧ един истински подход „Екип Европа“, като насърчава държавите членки, които все още не са активни по проблеми във връзка със ЗПЧ, да създадат специална стратегия и политическа рамка, като обединят сили на фронтовете на дипломацията и финансирането и съберат широка коалиция от правителствени и неправителствени заинтересовани страни, като същевременно насърчават и следват същия подход в двустранните си отношения;
8.счита, че един такъв подход, чрез който всички институции и участници от ЕС, включително специалният представител на ЕС за правата на човека, както и държавите членки, биха работили заедно за прилагането на Насоките, ще бъде ефективен за подпомагане на противодействието на глобалното отстъпление в областта на правата на човека и демокрацията;
9.приветства усилията на много делегации на ЕС и мисии на държави членки да дадат видимост и признание на ЗПЧ, по-специално чрез създаване на местни работни групи за правата на човека с персонал от мисии на ЕС, чрез проактивно осъществяване на контакт и провеждане на редовни срещи със ЗПЧ, чрез провеждане на системни посещения на място в райони, където ЗПЧ са изложени на риск (например в Мексико и Колумбия), чрез създаване на списъци на дипломати за наблюдение на съдебни процеси (например в Русия), чрез признаване на изключителния принос на ЗПЧ чрез ежегодни награди (например в Уганда и Хондурас), чрез предоставяне на извънредна помощ на ЗПЧ, чрез противопоставяне на закони, които криминализират ЗПЧ, и чрез помощ за създаването на мрежи за защита на ЗПЧ; подчертава като пример за добра практика новаторската инициатива #DefendamosLaVida, стартирана от делегациите на ЕС и мисиите на държавите членки в Колумбия, а наскоро и в Мексико;
10.изразява съжаление от факта, че поради незадължителния характер на Насоките интензитетът и качеството на ангажираността на делегациите на ЕС със ЗПЧ варират значително в различните държави и на практика зависят до голяма степен от местния политически контекст или от индивидуалната отдаденост и политическа воля на конкретния посланик или персонал на ЕС или на длъжностните лица в централите на ЕСВД и на Комисията; призовава за повече последователност и за стратегически цялостен подход в това отношение, както и за твърд ангажимент от страна на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) и на службата му, за да се гарантира последователното изпълнение на Насоките във всички делегации, по-специално в държавите, в които ЗПЧ са изложени на риск в най-голяма степен; очаква всички посланици на ЕС и на държавите членки да гарантират, че техните мисии ефективно интегрират подкрепата за ЗПЧ в ежедневната си работа;
11.призовава ЕС да засили институционалния си капацитет както в Брюксел, така и в своите делегации, за да може да реагира адекватно на влошаващата се среда, в която работят ЗПЧ; призовава за повече персонал, когато е целесъобразно, който да се занимава с предоставянето на безвъзмездни средства в малък размер, по-специално в областта на спешната помощ, както и за повече дипломатическата подкрепа на място; освен това настоява, че е необходимо да се укрепи човешкият и финансовият капацитет на делегациите на ЕС за защита на ЗПЧ и за координация с държавите членки като основна задача на всяка мисия, особено в държавите, в които пространството на гражданското общество се свива; подчертава, че е важно помещенията на делегацията на ЕС да могат да служат като безопасно място за срещи на ЗПЧ, особено във враждебна среда;
12.е окуражен от съобщенията за по-добра координация между делегациите на ЕС и държавите членки в областта на защитата на ЗПЧ, по-специално чрез практиката на споделяне на тежестта и съвместна публична дипломация; въпреки това остава загрижен, че по-малко от половината от държавите членки на практика са активно ангажирани в тази област, тъй като много от тях разчитат на делегациите на ЕС за защитата на ЗПЧ, и че избирателното ангажиране продължава да бъде норма; изразява съжаление от факта, че съвсем малко на брой държави членки са приели свои национални насоки относно ЗПЧ; призовава държавите членки да предприемат по-активни стъпки за постигане на по-широка и по-последователна ангажираност относно защитата на ЗПЧ и да разработят свои собствени политически документи в областта на ЗПЧ, които да са в съответствие с тези на ЕС;
13.приветства редовното обучение за правата на човека, включително за политиката относно ЗПЧ, на членовете на персонала, които работят като координатори в политическите звена и звената за сътрудничество на делегациите на ЕС; изразява обаче загриженост относно съобщенията, че нивото на осведоменост и познаване на Насоките остава неадекватно; призовава това обучение да бъде задължително и разширено; предлага да се обмисли включването на ангажиментите на ЕС и на държавите членки по отношение на ЗПЧ в длъжностните характеристики на съответните служители на ЕСВД, делегациите на ЕС и мисиите на държавите членки, с цел да се гарантира систематичен подход към ЗПЧ, така че знанията и практиките в областта на защитата на ЗПЧ да се институционализират, чрез което да се избегне прилагането на подход, който зависи от личността, и да се сведат до минимум последиците от ротацията на персонала;
14.призовава за повече обществена ангажираност от страна на ЗП/ВП, специалния представител на ЕС за правата на човека, както и съответните национални представители на държавите членки за защита на правата на човека, включително по отношение на отделните ЗПЧ; насърчава ЗП/ВП и членовете на Комисията да се ангажират да провеждат систематично срещи със ЗПЧ по време на посещенията си в чужбина и да сигнализират на най-високо ниво за трудното положение на ЗПЧ, които са подложени на нападения, включително на тези, които са преследвани, сплашвани, произволно задържани или принуждавани да избягат от своите държави, по-специално чрез публични изявления, когато това е целесъобразно; призовава специалните представители на ЕС по национални и регионални въпроси да поддържат диалог с националните органи, по-специално по отношение на ЗПЧ;
15.подчертава, че е важно да продължи борбата срещу тясноведомственото мислене във външните дейности на ЕС; приветства повишената координация между делегациите на ЕС, централата на ЕСВД и Генерална дирекция „Международни партньорства“ във връзка с неотложните случаи със ЗПЧ и кризисни ситуации, които значително засягат ЗПЧ; призовава за повишена координация по въпросите относно правата на човека с генералните дирекции на Комисията, както и със съответните агенции на ЕС;
Повече внимание към нуждата от превенция и финансиране
16.приветства значителния и непрекъснато нарастващ финансов принос на ЕС за подпомагане на ЗПЧ по целия свят, който го прави водещия дарител в това отношение, както и усилията за повишаване на прозрачността и гъвкавостта и за създаване на различни програми за подпомагане на правата на човека и дейностите и потребностите на ЗПЧ, включително когато ЗПЧ работят в изгнание; подчертава уникалната роля на ръководения от гражданското общество механизъм ProtectDefenders.eu за осигуряване на безценна практическа помощ на ЗПЧ, изложени на риск; настоятелно призовава Комисията да постави по-голям акцент върху публичното оповестяване на тези усилия; призовава за качествена промяна към по-цялостен и дългосрочен подход, насочен към осигуряването на пълна сигурност на цели общности, мобилизирали се да защитават своите права; призовава делегациите на ЕС да улесняват и финансират местни и регионални мрежи и събирания на ЗПЧ, където те да могат да споделят опит, да се учат взаимно от своите стратегии, успехи и най-добри практики и да градят съюзи; приветства работата на Европейския фонд за демокрация и подчертава, че е важно ЕС и неговите държави членки да продължат да укрепват неговите дейности чрез използване на гъвкави инструменти за финансова подкрепа в помощ на дейностите и потребностите на активистите;
17.предупреждава за многобройните неправителствени организации, основани от правителства, които се представят като легитимни организации на гражданското общество, и призовава Комисията и държавите членки да избягват да насърчават и подкрепят тези организации или да се асоциират с тях по какъвто и да е начин;
18.осъжда увеличаването на броя на нападенията срещу семейства, общности и адвокати на ЗПЧ по целия свят; подчертава, че тези нападения се случват и по време на изгнание и имат за цел, наред с другото, да причинят болка, страх, ужас и чувство за уязвимост, за да се унижат и принизят жертвите и да се пречупи тяхната физическа и морална съпротива; съответно отново подчертава колко е важно да се използват извънредните безвъзмездни средства на Комисията, механизма ProtectDefenders.eu и инструмента за кризи, за да се увеличи защитата и подкрепата за членовете на тези семейства, като се имат предвид съществуващите различни семейни единици, както и за адвокатите на ЗПЧ;
19.подчертава необходимостта от повече инвестиции в цялостната дългосрочна защита и психо-социалното благополучие на ЗПЧ и техните семейства, включително чрез един по-превантивен подход, за да се предвиждат сериозни проблеми, например нападения, в допълнение към прилагането на реактивни мерки, насочени към физически лица;
20.подчертава колко е важно защитата на ЗПЧ да бъде в основата на политическия ангажимент и дипломатическата програма на ЕС за трети държави, като се съгласуват всички външни дейности на ЕС в трети държави с действията на ЕС за защита на ЗПЧ и за насърчаване на работата им; призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки да дадат приоритет на:
–
системното установяване на ключови съюзници в органи и институции на трети държави,
–
увеличената финансова подкрепа за създаването и засилването на национални институции за права на човека, по-специално що се отнася до капацитета им да ангажират и защитават ЗПЧ и да действат независимо,
–
подсилването на националното законодателство и политики относно ЗПЧ в съответствие с рамката на ООН относно ЗПЧ и законодателните и политическите рамки с оглед на създаването на национални програми за защита за ЗПЧ,
–
насърчаването на национални кампании, мрежи и структури с цел признаване на безценния принос на ЗПЧ за защитата и утвърждаването на правата на човека и за ефективна подкрепа на защитата на ЗПЧ,
–
систематичното оспорване на закони, които криминализират или ограничават легитимната работа на ЗПЧ и/или които често биват използвани за тормоз и сплашване на ЗПЧ, включително чрез стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността,
–
усилията за насърчаване на правителствата да отделят достатъчно финансиране за защитата на ЗПЧ и да се въздържат от намеса във финансиране от външни източници,
–
помощта за създаване на независими механизми за преодоляване на безнаказаността при нарушенията, извършвани срещу ЗПЧ, включително чрез незабавно и ефективно разследване на жалби за заплахи или нарушения срещу ЗПЧ,
–
предоставянето на обучение на правителствени длъжностни лица, включително служители на полицията, армията и други служби за сигурност, както и на членовете на съдебната власт, относно легитимната роля на ЗПЧ и техните права,
–
насърчаването на обучението на ЗПЧ по въпроси като докладването на нарушения на правата на човека и нападения срещу ЗПЧ, местните и международните правни механизми за защита срещу нарушения на правата на човека и процесуалните права, включително когато ЗПЧ се подвеждат под наказателна отговорност за законните им дейности,
–
разработването на стратегия, която да работи за освобождаването на произволно задържаните ЗПЧ или на дългосрочно задържаните, да улеснява редовните посещения на представители на ЕС и на държавите членки на ЗПЧ в затвора и да предоставя подкрепа на семействата и роднините на тези задържани лица;
21.отново призовава Комисията строго да се въздържа от предоставянето на бюджетна подкрепа на правителства на трети държави, отговорни за широко разпространени нарушения на правата на човека и репресии срещу ЗПЧ; и обратно, призовава Комисията да засили помощта си за органите, които действително са се ангажирали да създадат благоприятна среда за ЗПЧ; припомня своето искане за по-голяма прозрачност по отношение на разпоредбите относно правата на човека в споразуменията за финансиране по ИССРМС;
22.призовава Комисията и другите институции на ЕС, включително Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, както и другите банки и механизми за развитие и инвестиции, да разработят подход, при който финансиране се предоставя единствено на субекти, които прилагат стабилна и строго наблюдавана политика в областта на правата на човека и които проявяват нулева толерантност по отношение на заплахите или насилието срещу ЗПЧ, включително като идентифицират и оценяват неблагоприятните въздействия в операции, вериги на стойността и бизнес отношения, предотвратяват, смекчават или прекратяват неблагоприятните въздействия и осигуряват мерки за възстановяване;
23.призовава делегациите на ЕС и мисиите на държавите членки да изградят истински и всеобхватен диалог със ЗПЧ в трети държави, който да обхваща финансирането, методите за диалог и нуждите от дипломатически действия и да предоставя, когато е възможно, основното финансиране за техните дейности;
24.подчертава значението на обединяването на усилията с агенциите и специалните процедури на ООН, по-конкретно със Специалния докладчик на ООН относно положението на ЗПЧ; призовава за повече последващи действия от страна на ЕС и държавите членки във връзка с препоръките, свързани със ЗПЧ, направени чрез всеобщия периодичен преглед; призовава ЕС да предоставя финансова и политическа подкрепа за съществуващи регионални механизми за защита за ЗПЧ, включително за Специалния докладчик относно природозащитниците на Икономическата комисия за Европа на ООН, Споразумението от Ескасу и интерамериканските и африканските регионални механизми и тези на Съвета на Европа относно ЗПЧ; призовава делегациите на EС и мисиите на държавите членки в Женева и Ню Йорк да предприемат ефективни действия в отговор на репресивни мерки от страна на трети държави срещу ЗПЧ заради сътрудничеството им с органи на ООН и за улесняване на акредитирането и взаимодействието на ЗПЧ с многостранни форуми; освен това призовава мисиите на ЕС в Женева и Ню Йорк да играят водеща роля в насърчаването и защитата на постиженията в областта на правата на човека в рамките на многостранни форуми, включително чрез отблъскване на атаките срещу определението за ЗПЧ и чрез интегриране и защита на ключови формулировки относно ролята на ЗПЧ както в тематичните, така и в специфичните за всяка държава резолюции в ООН; за тази цел призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират, че тези усилия са последователно приоритизирани в годишните заключения на Съвета относно приоритетите на ЕС в рамките на форумите на ООН по правата на човека; приветства практическото сътрудничество по казуси със ЗПЧ между делегациите на ЕС, мисиите на държавите членки и единомислещи трети държави;
Нови групи защитници, нови предизвикателства, нови решения
25.приветства скорошните усилия на делегациите на ЕС и мисиите на държави членки в някои трети държави да осъществят контакт с активисти, които не отговарят на традиционното понятие за ЗПЧ; насърчава ЕС да следва широк подход към ЗПЧ, по-специално чрез ангажиране със и засилване на подкрепата за местни ЗПЧ и по-специално маргинализирани и уязвими ЗПЧ, например защитници на правата на коренното население, такива, които работят извън големите градски райони или в отдалечени райони, и ЗПЧ от уязвими групи, включително жени, които са изложени на по-голям риск от насилие и ограничения; призовава ЕС да се възползва от онлайн технологиите, когато това е възможно и като се има предвид цифровата сигурност, както и да подобри координацията на усилията и да увеличи ресурсите на мисиите на ЕС, за да се осъществи връзка с по-маргинализирани ЗПЧ;
26.подчертава, че е необходимо Насоките да се прилагат по съобразен с равенството между половете начин, както и необходимостта от механизми за защита с междусекторна перспектива и перспектива за равенство между половете; призовава Комисията да дава приоритет на достъпа до механизми за защита и ресурси за жени ЗПЧ и да осигури по-голямо финансиране за организации на гражданското общество, които насърчават правата на жените и момичетата, по-специално сексуалното и репродуктивното здраве и права;
27.призовава ЕСВД и държавите членки да подкрепят жените ЗПЧ и да приемат като приложение към Насоките набор от инструменти с практически стъпки, който да позволи на ЕС да отговори по-добре на специфичните за пола заплахи, на нуждите и на предизвикателствата пред жените ЗПЧ по света;
28.подчертава, че в рамките на своята политика относно ЗПЧ ЕС следва да разглежда опазването на климата като неразделна част от защитата на правата на човека и да засили действията си в подкрепа на хората, които защитават климата и околната среда, особено на онези природозащитници и защитници на коренното население, които са изложени на най-голям риск; подчертава необходимостта от интегриране на въпросите, свързани със ЗПЧ, в дипломацията и помощта на ЕС в областта на климата, включително чрез насърчаване на действителното участие на ЗПЧ в изпълнението и мониторинга на програми, проекти и схеми за сътрудничество в областта на климата и чрез решителното преодоляване на ограниченията пред тяхното ефективно участие и дейности по мониторинг;
29.приветства поканите за представяне на предложения, посветени на подпомагането на защитници на правата на ЛГБТИК+ лицата и насърчава мисиите на ЕС да засилят своя мониторинг на и подкрепа за активисти, защитаващи правата на ЛГБТИК+ като неделима част от политиката на ЕС относно ЗПЧ;
30.призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки да се заемат със заплахите и нападенията срещу ЗПЧ от страна на правителствени и неправителствени участници, включително предприятия или групи, действащи от тяхно име, криминални групировки и въоръжени групировки, както и със заплахите в ситуации на конфликт и преход; подчертава, че държавата винаги носи отговорност за това да гарантира безопасността на ЗПЧ и възможността им да работят в благоприятна среда, включително когато заплахите и репресиите идват от недържавни участници;
31.призовава ЕС да включи насилието срещу ЗПЧ в политиката си относно управление на кризи и да осигури ефективна реакция във връзка със защитата на ЗПЧ в нужда; във връзка с това призовава ЕС да извлече поуки от твърде слабия европейски отговор на нуждите от евакуация на афганистанските ЗПЧ и техните семейства след завземането на властта от талибаните; по-специално призовава Комисията да реагира по-бързо при внезапни кризи, при които нуждите на ЗПЧ са както неотложни, така и мащабни, както чрез допълване на финансирането за инициативи като ProtectDefenders.eu, така и чрез преориентиране на държавното финансиране и дипломатическите усилия за подпомагане на преместването на ЗПЧ; призовава Комисията и ЕСВД да разглеждат ЗПЧ като ключови участници и партньори във всяка ефективна и устойчива реакция след конфликти;
32.призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки да определят като приоритет борбата със злоупотребата с технологии за наблюдение с цел подкопаване на работата на ЗПЧ, по-специално чрез създаването на надеждно национално и международно законодателство; отново призовава Комисията да оказва подкрепа на инициативите, свързани с развитието и разпространението на цифровите технологии за сигурност, за да бъдат оправомощени ЗПЧ чрез осигуряване на механизми за сигурно събиране, криптиране и съхранение на данни, за да се избегне наблюдение от страна на репресивни правителства, кибератаки и кибертормоз;
33.счита, че с оглед на големия и нарастващ брой заплахи и нападения, на които са изложени ЗПЧ, които изказват опасения относно неблагоприятните последици за правата на човека от някои стопански дейности, ЕС следва съгласувано да включи насърчаването и защитата на правата на ЗПЧ, по-специално на представителите на синдикатите и защитниците на земи, права на коренното население и околната среда, в своята директива относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта и в своите споразумения и инструменти за търговия, инвестиции и сътрудничество, например Общата схема от преференции; призовава ЕС да използва по-последователно и в по-голяма степен клаузите в търговските и инвестиционните споразумения, които защитават правата на човека, включително тези за по-строг мониторинг и адекватно прилагане на ангажиментите в областта на правата на човека, както и изцяло да използва обвързаността с условия по отношение на правата на човека, за да предоставя на трети държави преференциален достъп до своя пазар; освен това счита, че системните и широко разпространени атаки срещу ЗПЧ следва да доведат до задействането на тези клаузи или на всеобхватното рамково споразумение с дадената държава, а в случай на явен неуспех на националните органи да подобрят положението, счита, че Комисията следва да предприеме подходящи мерки, включително такива, които водят до спиране на действието на съответното споразумение;
34.подчертава ролята на вътрешните консултативни групи (ВКГ) в мониторинга на ангажиментите в областта на търговията и устойчивото развитие в търговските споразумения; изразява загриженост във връзка със съобщенията, че правителствата на преференциалните търговски партньори са забранили на ЗПЧ и на защитниците на екологичните права да се присъединяват към ВКГ; призовава за предоставяне на достатъчно финансови ресурси и техническа помощ на ВКГ, за да им се даде възможност да изпълняват правилно своите задачи;
35.призовава ЕС да съгласува своите стратегии относно ЗПЧ с ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека и с другите международни стандарти в тази област; подчертава, че делегациите на ЕС и държавите членки следва да определят като приоритет диалога с предприемаческите общности, по-специално с европейските предприятия и техните дъщерни предприятия в чужбина, за да защитават ЗПЧ, които работят по въпроси, свързани със земята, добива, производството и други сектори, при които е налице висок риск или има многобройни съобщения за нарушения на правата на човека, свързани с техните дейности, и всеобхватно да наблюдават техните търговски дейности; в този контекст настоятелно заявява, че делегациите на ЕС следва да улесняват и подкрепят достъпа на ЗПЧ до средства за съдебна защита в ЕС при нарушения на техните права;
36.призовава Комисията и ЕСВД да гарантират, че ЗПЧ, и по-специално работещите в областта на трудовите права и правата на жените, участват последователно в механизмите за наблюдение на гражданското общество, свързани със съответните споразумения на ЕС; изисква от Комисията да гарантира, че ЗПЧ са защитени от рисковете, пред които са изправени при разкриването на нарушения на правата на човека;
37.призовава Комисията да гарантира, че рисковете от репресии и ответни действия с цел отмъщение и други рискове, свързани с нарушения срещу ЗПЧ, работещи по проблеми, свързани с предприятията и труда, са включени във фазата на идентифициране и оценка на рисковете и в процесите на надлежна проверка на дружествата; призовава Комисията да гарантира, че дружествата систематично се ангажират със ЗПЧ и гарантират безопасното им участие;
38.призовава Комисията да следи отблизо интегрирането на механизмите за защита и превенция за ЗПЧ в секторните проекти, програми и инвестиционни схеми, поне в областите, които са изложени на най-голям риск за ЗПЧ, например поземлените и екологичните проекти, добивната промишленост, производството и другите рискови области, както и във всички политики, свързани със сигурността; настоятелно заявява, че е важно Парламентът да изпълнява своята надзорна роля в това отношение;
39.подчертава все по-често срещаното явление на транснационални заплахи срещу ЗПЧ от страна на националните им власти или упълномощени от тях лица, включително в държави членки; призовава Комисията и държавите членки да откриват и да се справят с тези заплахи в рамките на ЕС като приоритет и като неделима част от Насоките; насърчава Комисията и държавите членки да осигурят на пребиваващи в ЕС чуждестранни ЗПЧ подходящи финансови и други средства, включително целенасочени механизми за защита, обучения и програми относно киберсигурността и кибертормоза, за да могат те да продължат дистанционно работата си по правата на човека, без да се опасяват от ответни действия с цел отмъщение; призовава за предоставяне на повече обучение и ресурси на правоприлагащите органи в държавите-членки на ЕС, с цел улесняване на докладването, разследването и определянето на отговорността за тези транснационални атаки, и призовава за санкциониране на отговорните лица; подчертава, че длъжностните лица и агентите на трети държави, които упражняват тормоз върху ЗПЧ в ЕС, както и местните фактори – физически лица или образувания – следва да бъдат призовани, разкрити и санкционирани;
40.призовава Комисията да разследва по-специално случаите, в които трети държави преследват ЗПЧ в държавите – членки на ЕС, чрез незаконни отвъдморски представителства на техните национални органи, без знанието или съгласието на органите на държавите членки;
Визи и убежище — важен инструмент за защита
41.отбелязва подобряването на помощта на ЕС за преселване на ЗПЧ, изложени на риск, и приемането на добри практики в някои държави членки; отбелязва със съжаление факта, че на много ЗПЧ и техните семейства продължават да се отказват спешно преместване или искания за виза;
42.подчертава, че визите са съществен инструмент за защита и че за да бъдат ефективно подпомогнати ЗПЧ, изложени на риск, Комисията следва да има проактивна роля за създаването на схема за целия ЕС за издаване на визи за многократно влизане за ЗПЧ; по-специално счита, че държавите членки следва да улеснят издаването на визи 1) процедурно, като гарантират, че процедурите на посолствата и консулствата им са бързи, всеобхватни, достъпни и постижими; и 2) структурно, чрез създаване на специална категория във Визовия кодекс на ЕС(10) за ЗПЧ, изложени на риск, и включване на специални инструкции в Наръчника за Визовия кодекс на ЕС(11) за осигуряване на улеснени процедури за ЗПЧ и членовете на семействата им; подчертава необходимостта да се облекчат визовите изисквания и условия за ЗПЧ, които се нуждаят от спешна евакуация; призовава за усилия за повишаване на степента на осведоменост на длъжностните лица на държавите членки относно конкретните нужди и затруднения във връзка с молбите от страна на ЗПЧ;
43.призовава координаторите по правата на човека от делегациите на ЕС да определят конкретните нужди от неотложно преселване, да повдигнат въпроса за това пред мисиите на държавите членки и да отправят препоръки по въпроса; счита, че осигуряването на пространство за преходен период може да помогне на ЗПЧ да избегнат рискове; призовава ЕСВД да докладва ежегодно относно броя на спешните визи, издадени от държавите – членки на ЕС, на ЗПЧ;
44.призовава Комисията и държавите членки да ускорят предоставянето на временна закрила и подслон на изложени на риск ЗПЧ и семействата им; подчертава инициативите в някои държави членки и насърчава допълнителните усилия за преселване, по-специално чрез участието на регионалните и местните власти; приветства нарастващия брой инициативи за подслон на местно равнище в целия ЕС; призовава Генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ да създаде специална помощ за практическа подкрепа за улесняване на временния престой, работа и мобилност на ЗПЧ и техните семейства в ЕС; призовава съответните делегации на ЕС да предприемат последващи действия във връзка с връщането и положението със сигурността на ЗПЧ, в случай че те се завърнат в своите държави;
45.призовава държавите членки да улеснят издаването на краткосрочни визи за многократно влизане на ЗПЧ, които искат да пътуват до Европа с цел застъпничество или професионално обучение;
46.призовава Комисията и държавите членки да насърчават и улесняват активното ангажиране и консултациите със ЗПЧ, които вече са преместени в ЕС, относно разработването и прилагането на програми за преместване на ЗПЧ, помощ и регионални инициативи в съответствие със специфичните реалности и потребности, пред които са изправени ЗПЧ в трети държави;
Надзор и практическа помощ от страна на Европейския парламент за ЗПЧ по целия свят
47.отново припомня ангажимента си да играе водеща роля при определянето и насърчаването на действията на ЕС в подкрепа на ЗПЧ, по-специално чрез своите резолюции и дебати по неотложни въпроси в пленарна зала, работата на Подкомисията по правата на човека (DROI), по-специално доклади и изслушвания, мисиите си в трети държави и международни и регионални организации, както и годишната награда „Сахаров“, включително работата заедно с общността „Сахаров“; подчертава освен това ролята на отделните членове на ЕП да привличат вниманието на Комисията и държавите членки към тревожни ситуации, свързани с правата на човека и с нападения срещу ЗПЧ, по-специално чрез парламентарни въпроси, становища и обществени прояви; счита, че ангажираността на Парламента със ЗПЧ и участниците от гражданското общество е незаменимо измерение на неговата работа в областта на външните работи;
48.подчертава, че е нужна повече прозрачност относно изпълнението на Насоките, за да се повиши осведомеността сред ЗПЧ, за да се гарантира ефективен парламентарен надзор и за да се осигурят повече видимист и защита и по-ясен, по-лесен и по-пряк достъп до координаторите на ЕС по правата на човека в делегациите на ЕС, до документи на ЕС, свързани с Насоките, по-специално указанията от 2020 г., до местните стратегии относно ЗПЧ и до ясна информация относно финансирането на проекти и програми за ЗПЧ;
49.подчертава, че като пълноправен член на „Екип Европа“ Парламентът следва да бъде изцяло включен в политиката на ЕС относно ЗПЧ, включително чрез редовен диалог – в поверителна среда, когато е необходимо – относно важни въпроси и развитие на политиката във връзка с Насоките, включително тяхното бъдещо актуализиране, както и посредством бързите действия на Комисията и държавите членки по исканията му за иницииране на целенасочени санкции за тежки репресии над ЗПЧ; предлага опасенията и препоръките, изразени в резолюциите му по неотложни въпроси, да бъдат включени в местни стратегии;
50.изразява решимост да засили насърчаването и защитата от своя страна за ЗПЧ, по-специално чрез:
–
приемането на нова политическа рамка на Европейския парламент относно подкрепата за ЗПЧ, която ще включва подкрепа за ЗПЧ в цялостната им работа и ще се основава на подхода за ненанасяне на вреди, като се насърчава безопасното използване на информационни и комуникационни технологии във взаимодействията му със ЗПЧ, като се гарантира безопасното участие в европейски срещи и като се реагира на репресивни мерки след взаимодействия между ЗПЧ и неговите органи и форуми,
–
по-систематично ангажиране със ЗПЧ от страна на всички негови съответни органи, по-специално междупарламентарните делегации и комисиите по външни работи (Комисията по външни работи, подкомисията DROI, Подкомисията по сигурност и отбрана, Комисията по международна търговия) и Председателя му,
–
организирането на ежегодна среща със ЗПЧ от страна на всяка междупарламентарна делегация и комисиите по външни работи (и други съответни комисии),
–
определянето от страна на всяка междупарламентарна делегация на координатор по правата на човека измежду членовете на бюрото ѝ,
–
системното включване от страна на междупарламентарните делегации или комисии в мисиите им извън ЕС на програма за взаимодействие със ЗПЧ/организации на гражданското общество и – ако е целесъобразно – изготвянето на списък на ЗПЧ, които будят загриженост (съставен в сътрудничество с подкомисията DROI и ЕСВД) и анализ на цялостната ситуация на ЗПЧ и взаимодействията им с местните власти, които следва да бъдат докладвани обратно на подкомисията DROI,
–
системни усилия от страна на мисиите му за провеждане на срещи с произволно лишени от свобода ЗПЧ и с най-близките членове на семействата им, или за извършване на наблюдение на съдебния процес, когато това бъде счетено за полезно за ЗПЧ и членовете на семействата им,
–
увеличаване на броя публични изявления и на обема на частната и/или публичната дипломация от страна на неговия Председател и на председателя на DROI, в сътрудничество с Председателя на съответната междупарламентарна делегация, в подкрепа на ЗПЧ, по-специално лауреати на наградата „Сахаров“, финалисти и изложени на риск сътрудници,
–
указания за Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания редовно да събира и оповестява информация относно положението и нуждите на ЗПЧ в световен мащаб, включително изявления и доклади от защитници на правата на човека;
51.ангажира се да усъвършенства мониторинга на конкретни казуси със ЗПЧ, за които е повдигнал въпрос, по-специално в резолюции по неотложни въпроси, заседания на комисии и декларации;
52.изразява решимост да гарантира, че основните му резолюции относно правата на човека, по-специално резолюциите по неотложни въпроси, биват преведени на местните езици на засегнатите държави и публикувани и разпространени съответно; очаква делегациите на ЕС в съответната държава да публикуват тези резолюции на своите уебсайтове и систематично да предприемат последващи действия пред националните органи и да докладват на Парламента; призовава за преразглеждане на Насоките от 2011 г. за междупарламентарните делегации на Европейския Парламент относно насърчаването на правата на човека и демокрацията при посещенията им в държави, които не са членки на ЕС;
53.призовава за по-стратегическа координация между институциите на ЕС във връзка с неотложни казуси със ЗПЧ; е убеден, че парламентарната дипломация може да се окаже ефективен и допълващ механизъм за ангажиране с трети държави по неотложни казуси със ЗПЧ; призовава за създаването на междуинституционална работна група относно ЗПЧ, която да координира усилията, по-специално по отношение на приоритетните случаи относно ЗПЧ, която да включва Бюрото в разширен състав на подкомисията DROI, Комисията, ЕСВД и председателя на работна група на Съвета „Права на човека“; призовава за засилване на диалога между подкомисията DROI и работната група, включително чрез ежегодна среща;
54.настоява Комисията да се придържа към междуинституционалното споразумение и систематично да предоставя писмен отговор на всички резолюции на Комисията по външни работи/подкомисията DROI, включително настоящата;
55.изразява съжаление относно недостатъчното използване на наградата „Сахаров“ от ЕСВД и държавите членки като инструмент за подобряване на поминъка на ЗПЧ и на правата на човека по света; призовава мисиите на ЕС в държавите на произход на лауреатите на наградата „Сахаров“ да се ангажират по-ефективно с лауреатите, по-специално когато те се намират в опасност или са лишени от свобода;
Пътят напред: необходими институционални и политически промени
56.изразява съжаление, че липсва задълбочен и конкретен анализ от страна на ЕСВД и Комисията относно изпълнението на Насоките от 2008 г. насам; призовава за всеобхватна оценка на действията на ЕС относно ЗПЧ в рамките на междинния преглед на изпълнението на плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2020 – 2024 г., насрочен за юни 2023 г.; призовава този преглед да включва определянето и разпространението на най-добри практики от делегациите на ЕС и мисиите на държавите членки, както и за постоянно наблюдение на прилагането на Насоките, при консултиране с гражданското общество;
57.подчертава необходимостта от актуализиране на Насоките с оглед на променящите се предизвикателства и рискове, пред които са изправени ЗПЧ, по-специално цифровата трансформация и заплахите, както и за по-добро отразяване на групите ЗПЧ в настоящата глобална среда, по-специално онези, които работят по правата на жените и общността на ЛГБТИК, както и правозащитници във връзка със земите, околната среда и правата на коренното население, и специфичните рискове, на които са изложени тези групи;
58.подчертава, че чрез преработването на Насоките следва да бъде разширен обхватът на ангажимента на ЕС със ЗПЧ отвъд традиционните събеседници в столиците, за да бъдат включени физически лица и групи в труднодостъпни и селски райони и такива, които работят за защитата на правата на бежанците и мигрантите; счита, че е настъпил моментът да се даде възможност за по-широк и по-иновативен подход към понятието „защитници на правата на човека“, което да обхваща по-свободни и временни групи, включително лица, подаващи сигнали за нередности;
59.призовава в преработените Насоки да бъдат включени насоки относно разработване на планове за действия в най-враждебните среди за ЗПЧ и относно начините за справяне със структурни или системни проблеми във връзка с правата на човека;
60.призовава за включване на специален раздел в Насоките относно вътрешното измерение на действията на ЕС във връзка със ЗПЧ, по-специално относно визите за ЗПЧ (и семействата им), изложени на непосредствен риск, относно преселването и подслона, както и относно справянето с транснационални заплахи от трети държави срещу ЗПЧ; призовава в годишния доклад на Съвета и ЕСВД относно правата на човека и демокрацията да бъде включен специален раздел в главата относно политиката в областта на ЗПЧ, посветен на действията на ЕС в тази област;
61.признава, че тихата дипломация може да бъде ефективен инструмент за подобряване на положението на някои ЗПЧ в трети държави; подчертава обаче, че участниците от ЕС трябва да оповестяват неотложни и сериозни случаи и да намират удачния баланс между частната и публичната дипломация, по-специално когато тихата дипломация се е оказала неефективна; във връзка с това отбелязва ограниченото използване от страна на Комисията на публичните изявления, които често остават до голяма степен слаби по тон и се съсредоточават предимно върху знакови случаи в зависимост от равнището и форума, на които се представят; призовава да се разглеждат алтернативни комуникационни стратегии или варианти, когато изявление на ЕС е възпрепятствано, включително евентуално прибягване до медии, социални медии или други форуми;
62.изразява съжаление относно факта, че местните стратегии на делегациите на ЕС рядко са публично достъпни, което затруднява оценката на това дали и доколко местното гражданско общество е било консултирано и е взело участие в съставянето им;
63.призовава ЕСВД и Комисията да подобрят комуникацията и прозрачността относно изпълнението на Насоките, например чрез публикуване на указанията от 2020г., на местни стратегии за изпълнение, на други съответни вътрешни документи, както и на пълния списък на координаторите на делегациите на ЕС и данни за контакт с тях;
64.призовава за обединяването на координаторите по въпросите на правата на човека и тези за ЗПЧ в делегациите на ЕС и призовава тези координатори да станат по-достъпни като събеседници за ЗПЧ и други участници от гражданското общество; настоява техните задачи да бъдат изяснени и посветени изключително на техните отговорности като координатори по въпросите на правата на човека;
65.отбелязва със съжаление, че делегациите на ЕС не присъстват в някои държави, в които ЗПЧ са изправени пред особени рискове и опасности при извършването на своите дейности; признава, че присъствието на делегациите на ЕС в такива трети държави е от съществено значение за прилагането на настоящите насоки и за ефективното ангажиране по отделни спешни и сериозни случаи, свързани със ЗПЧ и други действия на местно равнище; призовава ЕСВД да продължи да проучва възможността за установяване на присъствието на ЕС във всички държави със сериозни опасения във връзка с правата на човека;
66.призовава за систематичен и стратегически мониторинг на наблюденията на съдебни процеси, за да се подобрят общата видимост и резултатите от наблюденията на съдебни процеси от страна на мисиите на ЕС и за да бъдат приети алтернативни начини за действие с цел подкрепа на подсъдими ЗПЧ, когато не е възможно наблюдение на съдебния процес; призовава да се наблюдават съдебните процеси не само за емблематични случаи, но и за по-малко видими и по-малко известни дела срещу криминализирани ЗПЧ;
67.призовава Насоките да бъдат преведени на местните езици на трети държави и да бъдат на разположение на обществеността, по леснодостъпен начин, на уебсайта на всяка делегация на ЕС;
68.призовава ЕСВД и Комисията системно да се допитват до представители на гражданското общество и ЗПЧ преди диалозите за правата на човека – това ще позволи консултациите да бъдат автентични, достъпни и приобщаващи и тези събеседници да получат информация на следващ етап; освен това призовава ЕСВД и Комисията да се ангажират с подход, насочен в по-голяма степен към резултатите, по отношение на отделните случаи и да предприемат ефективни последващи действия между сесиите на диалозите за правата на човека; призовава в двустранните и регионалните диалози за правата на човека систематично да се включва дял на гражданското общество; отново припомня необходимостта от систематичен и твърд отговор от страна на ЕС на всякакви репресии срещу ЗПЧ, които настъпват след като те са посещавали мероприятия на ЕС или които са свързани с контакта им със събеседници от ЕС;
69.отново призовава Съвета по външни работи да формулира годишни заключения, като вземе предвид действията на институциите на ЕС и държавите членки във връзка със ЗПЧ и като изложи стратегически ангажименти за ЗПЧ на най-високо равнище; счита, че 25-та годишнина от приемането на Декларацията на ООН относно ЗПЧ е изключително благоприятен момент Съветът публично да потвърди отново ангажимента си към ЗПЧ и да актуализира политиката си по този въпрос;
70.насърчава ЗП/ВП да приеме, в сътрудничество с държавите членки и Парламента, годишен списък на целеви държави, които будят сериозна загриженост във връзка с тежкото положение на ЗПЧ, който да бъде изменян съобразно развоя на събитията на място, което би позволило, inter alia: 1) напълно координиран практически отговор на „Екип Европа“ на място; 2) повече достъп до ресурси, по-специално съгласно инструмента за финансиране „Екип Европа“, за неотложна защита и по-дългосрочно финансиране за справяне с проблемите в по-широкия институционален и структурен контекст на правата на човека; 3) засилен мониторинг на място на правата на човека; 4) специални национални стратегии за изпълнение; и 5) допълнителни ресурси на равнище централно управление и на равнище делегации;
o oo
71.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.
Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (ОВ L 243, 15.9.2009 г., стр. 1).
Handbook for the processing of visa applications and the modification of issued visas (Visa Code Handbook I) (Наръчник за обработване на молби за визи и за изменение на издадени визи (Наръчник за Визовия кодекс І)) от 28 януари 2020 г. (C(2020)0395).