Ϸվ

Предложение за резолюция - B9-0416/2020Предложение за резолюция
B9-0416/2020

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯотносно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON89034 (MON-89Ø34-3), съгласно Регламент (ЕО) №1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета

9.12.2020-(D069149/02 – )

внесено съгласно член112, параграфи2 и 3 от Правилника за дейността

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
Членове на ЕП, компетентни за разглеждането на акта: Тили Метц, Гюнтер Зидл, Аня Хазекамп, Елеонора Еви, Сирпа Пиетикяйнен

Процедура:
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа:
B9-0416/2020
Внесени текстове :
B9-0416/2020
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

9‑0416/2020

относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON89034 (MON-89Ø34-3), съгласно Регламент (ЕО) №1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета

(D069149/02 – )

Европейският парламент,

като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON89034 (MON-89Ø34-3), съгласно Регламент (ЕО) №1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D069149/02),

като взе предвид Регламент (ЕО) №1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22септември 2003г. относно генетично модифицираните храни и фуражи[1], и по-специално член11, параграф3 и член23, параграф3 от него,

като взе предвид гласуването в посочения в член35 от Регламент (ЕО) №1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 26октомври 2020г., по време на което не беше прието становище,

като взе предвид членове11 и 13 от Регламент (ЕС) №182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16февруари 2011г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията[2],

като взе предвид становището на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), прието на 3декември 2008г. и публикувано на 18декември 2008г.[3],

като взе предвид становището, прието от ЕОБХ на 25септември 2019г. и публикувано на 7ноември 2019г.[4],

като взе предвид предходните си резолюции, в които възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми („ГМО“)[5],

като взе предвид член112, параграфи2 и3 от своя Правилник за дейността,

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

А.като има предвид, че с Решение №2009/813/ЕО на Комисията[6] се разрешава пускането на пазара на храни и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON89034; като има предвид, че в обхвата на това разрешение попада също така пускането на пазара на продукти, различни от храни и фуражи, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирана царевица MON89034, предназначени за същата употреба, както всеки друг вид царевица, с изключение на отглеждане;

Б.като има предвид, че на 3август 2018г. дружеството Monsanto Europe N.V. подаде от името на Monsanto Company, САЩ заявление до Комисията в съответствие с членове11 и 23 от Регламент (ЕО) №1829/2003 за подновяване на това разрешение;

В.като има предвид, че на 3декември 2008г. ЕОБХ даде положително становище във връзка с първоначалното заявление, което беше публикувано на 18декември 2008г.;

Г.като има предвид, че на 25септември 2019г. ЕОБХ даде положително становище във връзка със заявлението за подновяване на разрешението, което беше публикувано на 7ноември 2019г.;

Д.като има предвид, че генетично модифицираната царевица MON89034 е създадена с цел да произвежда синтетичните инсектицидни протеини Cry1A.105 и Cry2Ab2 (известни също като Btтоксини) с повишена токсичност в сравнение с естествените бактерии, от които се получават, с цел защита от определени люспокрили вредители[7];

Е.като има предвид, че в Регламент (ЕО) №1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни и фуражи не трябва да имат отрицателно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните или околната среда, и се изисква при изготвянето на решението си Комисията да взема предвид всички съответни разпоредби на законодателството на Съюза и други законни фактори, свързани с разглеждания проблем;

Опасения на държавите членки във връзка със становищата на ЕОБХ

Ж.като има предвид, че по време на периода на консултации във връзка с първоначалното заявление за разрешение държавите членки представиха много критични забележки по проекта на становище на ЕОБХ[8]; като има предвид, че тези критични забележки включват опасения, че изследването с хранене на бройлери е неподходящо за оценка на токсикологичната безопасност поради следните причини: не взема под внимание токсикологичните крайни точки, предложението за план за мониторинг на околната среда на заявителя не е в съответствие с целите, определени в приложениеVII към Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[9], комбинаторните ефекти на двата токсина не са проучени, повишената алергенна активност вследствие на протеините Cry1A.105 и Cry2Ab2 в храни и фураж от генетично модифицираната царевица MON89034 не може да бъде изключена и заключението относно еквивалентността по същество на генетично модифицираната царевица MON89034 и немодифицираната царевица са преждевременни;

З.като има предвид, че по време на периода на консултации във връзка със заявлението за подновяване на разрешението държавите членки отново представиха много критични забележки по проекта на становище на ЕОБХ[10]; като има предвид, че тези критични забележки включват констатацията, че в последните годишни доклади за мониторинг не се посочва фактът, че неотдавна в Европа (във Франция) са регистрирани диворастящи растения теосинт, които са способни да се кръстосват с царевицата, и че планът за мониторинг въз основа на съгласието, дадено с Решение №2005/635/ЕО[11] на Комисията, и докладите за мониторинг (2010– 2018г.) съдържат съществени недостатъци и не са в съответствие нито с Директива №2001/18/ЕО и съответните насоки, нито с насоките на ЕОБХ за мониторинг на околната среда след пускането на пазара; освен това много държави членки отново изразиха загриженост във връзка с първоначалната оценка на риска на ЕОБХ[12];

Невалидни изследвания за токсичност

И.като има предвид, че са осъществени проучвания за безопасност с протеини Cry1A.105 и Cry2Ab2, произведени в щам на E. coli с цел оценка на острата токсичност и разграждането в храносмилателните сокове; като има предвид, че компетентен орган на държава членка изрази загриженост във връзка с липсата на еквивалентност между протеините, експресирани в E. coli и в MON89034[13], което поражда съмнения относно валидността на тези изследвания за токсичност;

Й.като има предвид, че като цяло на токсикологичните изпитвания с изолирани протеини може да се отдаде малко значение поради факта, че въздействието на протеина в комбинация със самото растение не се взема предвид;

К.като има предвид например, че някои растения, включително царевицата, произвеждат по естествен път инхибитори на протеазата, за които е доказано, че забавят разграждането на Btтоксините; като има предвид, че това води до много по-висока токсичност на Btтоксина, ако се поглъща заедно с растителната тъкан, отколкото когато е само той; като има предвид, че проучване от 1990г., проведено от учени в Monsanto, показа, че дори наличието на изключително ниски нива на инхибитори на протеазата увеличава инсектицидната активност на Btтоксините до 20пъти[14]; като има предвид, че това взаимодействие никога не е оценявано, нито посочвано от ЕОБХ в неговите оценки на риска във връзка с генетично модифицираните Btрастения;

Л.като има предвид, че е доказано, че факторите, които засилват токсичността на Btтоксините, могат да повлияят и на тяхната селективност[15]: ако се увеличи ефикасността на действието на Btтоксина върху целевите организми, селективността му може да бъде намалена едновременно с това и по-широк кръг от нецелеви организми могат да станат уязвими; като има предвид, че въпреки че досега не са правени систематични изследвания, няколко проучвания показват въздействието на инхибиторите на протеазата в съчетание с Btтоксини върху нецелеви насекоми[16];

М.като има предвид, че рискът от по-висока токсичност за хората и бозайниците, дължащ се на взаимодействието между инхибитор на протеаза и Btтоксини в генетично модифицираните растения, не е познат;

Въпроси относно способността на Bacillus thuringiensis (Bt) да модифицира имунния отговор (адювантност)

Н.като има предвид, че няколко проучвания показват, че са наблюдавани странични ефекти, които могат да засегнат имунната система вследствие на експозицията на Btтоксини, както и че някои Btтоксини могат да имат адювантни свойства[17], което означава, че те могат да увеличат алергенността на други протеини, с които влизат в контакт;

О.като има предвид, че макар ЕОБХ да признава, че за Cry1Ac[18] е доказано, че действа като адювант, неговото заключение е, че тъй като царевицата не е храна, обичайно водеща до алергии, адювантният ефект на Cryпротеините, наблюдаван след висока доза интрагастрално или интраназално приложение, е малко вероятно да породи опасения относно алергенността[19]; като има предвид обаче, че ЕОБХ не взема предвид факта, че царевицата произвежда инхибитор на протеаза[20] и следователно трябва да се допусне много по-бавно разграждане на Btтоксините, ако са погълнати с растителния материал, отколкото когато са само те; като има предвид, че тази разлика може също така да засили нейната адювантност и прави изследванията, при които се използват изолирани протеини, невалидни; като има предвид, че не са осъществени емпирични изследвания за проучване на действителната имуногенност на Btтоксина, произведен от генетично модифицираното растение; като има предвид, че разграждането на протеините в храносмилателните сокове, което също е валидно за оценката на възможна алергенност, е изпитано с помощта на протеини, произведени от изолирани бактерии E. coli;

Устойчиви на вредители култури (Btкултури): въздействие върху нецелеви организми и повишена резистентност

П.като има предвид, че за разлика от употребата на инсектициди, при която експозицията е по време на пръскането и за ограничен период от време след това, използването на генетично модифицирани Btкултури води до непрекъсната експозиция на целеви и нецелеви организми на Btтоксини;

Р.като има предвид, че допускането, че действието на Btтоксините е само едно и насочено към конкретна цел, вече не може да се счита за правилно и не може да се изключи действие върху нецелеви организми[21]; като има предвид, че се съобщава, че нарастващ брой нецелеви организми са засегнати по много начини; като има предвид, че в неотдавнашен преглед са посочени 39рецензирани публикации, в които се съобщава за значително неблагоприятно въздействие на Btтоксините върху много видове, които са „извън обсега на разпространение“[22];

С.като има предвид, че комбинаторните ефекти, като съчетанието с инхибитор на протеаза, могат значително да допринесат за токсичността на Btтоксините; като има предвид, че въпросът за селективността е от особено значение за синтетичните Btтоксини, като Cry1A.105 и Cry2Ab2, които могат да демонстрират по-ниска селективност в комбинация с по-висока токсичност; като има предвид, че ЕОБХ продължава да счита, че Btтоксините засягат само ограничен кръг от нецелеви организми, без да взема предвид комбинаторните ефекти; като има предвид, че по-широк кръг от нецелеви организми могат да бъдат изложени на Btтоксини чрез разливане, отпадъци и оборски тор;

Т.като има предвид, че при оценката на риска не са оценени никакви въздействия върху нецелевите организми; като има предвид, че компетентен орган на държава членка отбелязва, че проучванията са недостатъчни, за да се заключи, че експозицията на околната среда и съответно въздействието върху нецелевите организми ще бъдат пренебрежими и че доказателствата от изпитванията от няколкото налични проучвания сочат, че във фекалиите на селскостопанските животни, хранени с Btкултури, ще има Btтоксини, както и че следователно при пускането на пазара на Btкултури следва да бъдат представени изпитвания, за да се формулират заключения относно последващото въздействие върху нецелевите организми и рисковете за тях[23];

У.като има предвид, че при оценката на риска не е взето предвид развитието на резистентност при целевите вредители към Btтоксините, което може да доведе до използването на по-малко безопасни за околната среда пестициди или до увеличаване на дозите, нито е взет предвид броят на приложенията по отношение на генетично модифицираната култура в държавата на отглеждане; като има предвид, че Агенцията за опазване на околната среда на САЩ предлага постепенно премахване през следващите три до пет години на много от настоящите хибриди Btцаревица, както и на някои сортове Btпамук, поради увеличаването на устойчивостта на насекомите към тези култури[24];

Ф.като има предвид, че макар да се твърди, че използването на Btкултури води до намаляване на употребата на инсектициди, в неотдавнашно проучване, публикувано в Съединените щати[25], се констатира, че няколко анализа на влиянието на Btкултурите върху моделите на употреба на пестициди изглежда не са разглеждали третирането на семена и поради това може да са представили по-голямо намаляване на употребата на инсектициди (особено „третирана площ“), свързана с Btкултури; като има предвид, че в същото проучване се констатира, че третирането на семена с неоникотиноиди често се използва заедно с Btцаревица и соеви култури, че този начин на употреба може да има нежелани последици, а именно устойчивост при целевите вредители, огнища на нецелеви вредители и замърсяване с вредни каскадни последици за дивата природа и че някои от тези последици вече са се появили; като има предвид, че Съюзът забрани употребата на открито на три неоникотиноида, включително покритията на семена, поради тяхното въздействие върху медоносните пчели и други опрашители[26];

Х.като има предвид, че Съюзът е страна по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, което ясно показва, че както държавите износителки, така и държавите вносителки имат международни отговорности по отношение на биологичното разнообразие;

Преглед на литературата

Ц.като има предвид, че съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) №503/2013 на Комисията[27] се изисква заявителите да предприемат преглед на литературата във връзка с процедурата на подновяване; като има предвид, че при търсенето на специализирана литература са открити 285публикации, от които, след прилагане на определените от заявителя критерии за допустимост и включване, са били подбрани само пет публикации, счетени от него от значение за оценката на безопасността или за молекулната характеристика на храните и фуражите; като има предвид, че компетентен орган на държава членка отбелязва, че при търсенето на специализирана литература не е взето надлежно под внимание възможното неблагоприятно въздействие за здравето на човека и на животните, тъй като следните термини не са били включени в търсенето: „токсичност“, „токсичен“, „проучвания на животни“, „токсично въздействие“, „неблагоприятно въздействие“ и „въздействие върху здравето“[28]; като има предвид, че по принцип прегледите на литературата, осъществявани от заявителите с цел подновяване на разрешения във връзка с генетично модифицирани организми, не са с високо качество;

Недемократичен процес на вземане на решения

Ч.като има предвид, че при гласуването, проведено на 26октомври 2020г. от посочения в член35 от Регламент (ЕО) №1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, не беше изразено становище, което означава, че разрешението не е подкрепено от квалифицирано мнозинство от държавите членки;

Ш.като има предвид, че Комисията признава за проблемен факта, че решенията за разрешаване на ГМО продължават да се приемат от Комисията без квалифицирано мнозинство от държави членки, което е точно изключението за разрешенията за продукти като цяло, но се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи;

Щ.като има предвид, че по време на осмия си мандат Парламентът прие общо 36резолюции, в които се възразява срещу пускането на пазара на ГМО за храни и фуражи (33резолюции) и срещу отглеждането на ГМО в Съюза (три резолюции); като има предвид, че до момента Парламентът прие единадесет възражения от началното на деветия си мандат; като има предвид, че нямаше квалифицирано мнозинство от държави членки в подкрепа на разрешаването на нито един от тези ГМО; като има предвид, че макар самата тя да признава, че процесът не е достатъчно демократичен, и въпреки липсата на подкрепа от държавите членки и възраженията на Парламента, Комисията продължава да разрешава ГМО;

AA.като има предвид, че съгласно Регламент (ЕС) №182/2011 Комисията може да реши да не разрешава даден ГМО, когато няма квалифицирано мнозинство от държави членки, гласували „за“ в апелативния комитет[29]; като има предвид, че в това отношение не се изисква промяна на законодателството;

1.счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) №1829/2003;

2.счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, доколкото не е съгласуван с целта на Регламент (ЕО) №1829/2003, която, в съответствие с общите принципи, определени в Регламент (ЕО) №178/2002 на Европейския парламент и на Съвета[30], е да осигури основата за обезпечаването на висока степен на защита на живота и здравето на човека, на здравето на животните и на хуманното отношение към тях и на интересите на околната среда и на потребителите по отношение на генетично модифицираните храни и фуражи, като едновременно с това се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар;

3.отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение;

4.приветства факта, че в писмо от 11септември 2020г. до членовете на ЕП Комисията в крайна сметка призна необходимостта да се взема предвид устойчивостта, когато става въпрос за решения за разрешаване на ГМО[31]; изразява силно разочарование обаче, че на 28септември 2020г. Комисията разреши вноса на друга генетично модифицирана соя[32] въпреки възражението на Парламента и факта, че мнозинството от държавите членки гласуваха „против“;

5.призовава Комисията да предприеме спешни действия по отношение на разработването на критерии за устойчивост с пълното участие на Парламента; призовава Комисията да предостави информация за това как ще бъде осъществен този процес и в какви срокове;

6.отново настоятелно призовава Комисията да вземе предвид в процеса на предоставяне на разрешение задълженията на Съюза съгласно международните споразумения, като Парижкото споразумение относно изменението на климата, Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие и целите за устойчиво развитие на ООН;

7.отново призовава Комисията да спре разрешаването на ГМО, независимо дали са предназначени за отглеждане или за употреба в храни и фуражи, когато в апелативния комитет не е представено становище от държавите членки в съответствие с член6, параграф3 от Регламент (ЕС) №182/2011;

8.призовава ЕОБХ най-накрая да приеме съществените разлики между естествените Btтоксини и тези, изразени чрез синтетични трансгени в генетично модифицираните растения, и да разшири своята оценка на риска, за да се вземат изцяло предвид всички взаимодействия и комбинаторни ефекти между Btтоксините, генетично модифицираните растения и техните съставки, остатъчните вещества от пръскането с добавъчни хербициди, околната среда, както и въздействието върху здравето и безопасността на храните;

9.призовава ЕОБХ вече да не приема изследвания за токсичност на основата на изолирани протеини, които е вероятно да са различни по структура и биологично въздействие от тези, които се произвеждат от самото растение, и да изисква всички изпитвания да се извършват с тъкан от генетично модифицираното растение;

10.призовава ЕОБХ да гарантира, че данните от полевите изпитвания или оранжериите обхващат достатъчно широк спектър от агрономични и екологични условия, за да се оцени въздействието на всички стрес фактори, които трябва да се очакват по време на отглеждането, върху генната експресия и растителния състав;

11.призовава ЕОБХ да гарантира, че данните от полевите изпитвания или оранжериите обхващат достатъчно широк спектър от различни сортове, за да се оцени въздействието на различните генетични среди върху генната експресия и растителния състав;

12.призовава ЕОБХ да изиска данни относно въздействието на консумацията на храни и фуражи, получени от генетично модифицирани растения, върху чревния микробиом;

13.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

Последно осъвременяване: 14 декември 2020 г.
Правна информация-Политика за поверителност