–като взе предвид своите предишни резолюции относно Демократична република Конго (ДРК),
–като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран от ДРК през 1976г., и Африканската харта за правата на човека и народите,
–като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и принципите и насоките относно правото на справедлив съдебен процес и правна помощ в Африка,
–като взе предвид член150, параграф5 и член136, параграф4 от своя Правилник за дейността,
А.като има предвид, че Жан-Жак Уондо, белгийско-конгоански военен и политически експерт и експерт по сигурността, беше поканен през февруари 2024г. в Киншаса, за да ръководи реформите на конгоанската национална разузнавателна агенция, ANR;
Б.като има предвид, че след неуспешен преврат на 19 май 2024г. Уондо беше арестуван с обвинението, че е бил „интелектуалният извършител“, въпреки че самият той винаги е твърдял, че е невинен; като има предвид, че обвиненията срещу него се основат на насилствено измъкнати и ненадеждни свидетелски показания;
В.като има предвид, че на 13 септември 2024г. Уондо и 36 други лица бяха осъдени на смърт от военен съд в рамките на процес, широко критикуван за сериозни нарушения на съдебните процедури и липсата на достоверни доказателства;
Г.като има предвид, че по време на задържането на Уондо здравето му сериозно се влоши и изисква медицинска намеса;
Д.като има предвид, че през март 2024г. ДРК отмени мораториума върху смъртното наказание, което доведе до рязко увеличаване на смъртните присъди в противоречие с ангажиментите на страната съгласно международното право в областта на правата на човека;
1.категорично порицава осъждането на смърт на Уондо и на други лица, както и тежките нарушения на правото им на справедлив съдебен процес;
2.настоятелно призовава правителството на ДРК незабавно да отмени смъртните присъди, да възстанови мораториума върху екзекуциите и да предприеме стъпки за пълното премахване на смъртното наказание;
3.изразява дълбока загриженост от влошаването на здравето на Уондо, призовава да му бъде предоставен незабавен достъп до медицинско лечение и настоява за незабавното му освобождаване;
4.осъжда неправомерното използване на военни съдилища за присъда срещу Уондо и призовава ДРК да приведе съдебните си практики в съответствие с международните и регионалните ангажименти в областта на правата на човека;
5.отново се противопоставя категорично на смъртното наказание при всякакви обстоятелства и призовава за всеобщото му премахване;
6.насърчава делегацията на ЕС в Киншаса, Европейската служба за външна дейност и министрите на външните работи на държавите членки да засилят диалога си с органите на ДРК, като наблегнат на зачитането на правата на човека, независимостта на съдебната власт и принципите на правовата държава;
7.призовава за провеждане на системни реформи в ДРК с цел превръщането на съдебната система в независима, справедлива и ефикасна институция, която гарантира справедлив процес и защита на основните права;
8.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламента на Демократична република Конго, на Африканския съюз и на други имащи отношение международни организации.
Системно потискане на правата на човека в Иран, по-специално случаите на Пакшан Азизи и Вариша Моради, и вземането на граждани на ЕС като заложници
125k
45k
Резолюция на Европейския парламент от 23 януари 2025 г. относно системното потискане на правата на човека в Иран, по-специално случаите на Пакшан Азизи и Вариша Моради, и вземането на граждани на ЕС като заложници ()
–като взе предвид предишните си резолюции относно Иран,
–като взе предвид член150, параграф5 и член136, параграф4 от своя Правилник за дейността,
А.като има предвид, че положението с правата на човека в Иран се влоши значително, с рязко нарастване на броя на екзекуциите, включително над 900 души само през 2024г., много от които бяха жени, политически дисиденти и лица, свързани с протестите, предизвикани от убийството на Джина Махса Амини;
Б.като има предвид, че кюрдските активисти, социалният работник Пакшан Азизи и застъпникът за правата на жените Веришех (Вариша) Моради, водили борба срещу ИДИЛ в Кюрдистан, бяха осъдени на смърт за „въоръжен бунт срещу държавата“; като има предвид, че им беше отказан справедлив съдебен процес и те бяха подложени на изтезания и строг тъмничен режим;
В.като има предвид, че през януари 2025г. Върховният съд на Иран потвърди смъртната присъда срещу Пакшан Азизи и други;
Г.като има предвид, че десетки невинни граждани на ЕС са произволно задържани в Иран, без достъп до справедливи съдебни процеси, като част от по-широката стратегия на Иран за дипломация на заложниците;
1.осъжда необузданото потискане на правата на човека от иранския режим, по-специално нападките срещу жени активисти; решително осъжда смъртната присъда, издадена срещу Пакшан Азизи и Вариша Моради; изисква Иран незабавно и безусловно да освободи всички несправедливо лишени от свобода защитници на правата на човека и политически затворници, включително Пакшан Азизи, Вариша Моради и най-малко 56 други политически затворници със смъртна присъда;
2.отново заявява, че се противопоставя категорично на смъртното наказание, и призовава иранското правителство да въведе незабавен мораториум върху смъртното наказание и да го премахне;
3.призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат подкрепата за иранските защитници на правата на човека и изразява пълната си подкрепа и солидарност с иранците, обединени в движението „Жена, живот, свобода“;
4.настоятелно призовава иранските органи незабавно да освободят, да репатрират безопасно и да оттеглят всички обвинения срещу граждани на ЕС, включително Оливие Грондо, Сесил Колер, Жак Пари и Ахмадреза Джалали; решително осъжда използването от Иран на дипломация на заложниците; призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат съвместни дипломатически усилия и да работят колективно за тяхното освобождаване;
5.решително осъжда убийството на Джамшид Шармахд; настоятелно призовава ислямския режим в Иран да предостави подробности за обстоятелствата около смъртта му и тленните му останки да бъдат върнати незабавно на семейството му;
6.осъжда систематичното потискане от иранския режим на движенията за защита на правата на човека и преследването на малцинства, включително кюрди, белуджи, християни, които са подложени на преследване след промяна на религията, и представители на бахайската общност, като всички те са изправени пред етническа и религиозна дискриминация, арести и нарушаване на основните права, насочени към заглушаване на несъгласието;
7.отново призовава Съвета да определи Корпуса на гвардейците на ислямската революция за терористична организация и да разшири санкциите на ЕС, така че да обхванат всички лица, отговорни за нарушения на правата на човека, включително върховния лидер Али Хаменей, президента Масуд Пезешкиян, ръководителя на съдебната власт Голам-Хосейн Мохсени-Еджеи, главния прокурор Мохамад Мовахеди-Азад и съдията Иман Афшари;
8.настоятелно призовава иранските органи да предоставят на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Иран и на проучвателната мисия на ООН пълен и безпрепятствен достъп, така че да могат да изпълнят мандатите си; призовава ЕС и държавите членки изцяло да подкрепят мисията и подновяването на нейния мандат;
9.отново призовава за увеличаване на финансовата подкрепа за иранското гражданско общество;
10.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, Ислямското консултативно събрание и върховния лидер на Ислямска република Иран.
Случаят на Буалем Сансал в Алжир
118k
44k
Резолюция на Европейския парламент от 23 януари 2025 г. относно случая с Буалем Сансал в Алжир ()
–като взе предвид своите предходни резолюции относно Алжир,
–като взе предвид член150, параграф5 и член136, параграф4 от своя Правилник за дейността,
А.като има предвид, че на 16ноември 2024г. органите на Алжир задържаха френско-алжирския писател Буалем Сансал, който публично зае твърда позиция срещу авторитарния режим, като призова за свобода на изразяване на мнение в Алжир; като има предвид, че той остана в неизвестност повече от седмица, като през това време му е бил отказан достъп до неговото семейство и неговия правен съветник, в противоречие с международното право; като има предвид, че Сансал е бил разпитван, без да присъства неговият адвокат, което е нарушение на правото му на справедлив съдебен процес; като има предвид, че впоследствие той е бил обвинен в престъпления, свързани с националната сигурност, по реда на член87а от алжирския наказателен кодекс — разпоредба, която често се използва срещу критици на правителството, включително защитници на правата на човека; като има предвид, че Сансал е бил хоспитализиран неколкократно;
Б.като има предвид, че Алжир е страна, подписала Всеобщата декларация за правата на човека; като има предвид, че Алжир се ангажира да зачита и насърчава свободата на изразяване на мнение в пълно съответствие с международните си задължения, приоритетите на партньорството между ЕС и Алжир и своята конституция; като има предвид, че през 2024г. бяха приети нови изменения на Наказателния кодекс, с които бяха наложени значителни ограничения на свободата на изразяване на мнение;
В.като има предвид, че положението със свободата на изразяване на мнение в Алжир се влоши, като страната се нарежда вече на 139-то място в индекса за свобода на печата за 2024г.; като има предвид, че журналистите са подложени на все по-голям натиск и често биват задържани и обект на наказателно преследване; като има предвид, че според алжирски защитници на правата на човека в Алжир има най-малко 215затворници, лишени от свобода поради своите убеждения; като има предвид, че продължават да се увеличават цензурата, съдебните процеси и тежките наказания на независимите медии, често обвинявани в тайно наговаряне с чуждестранни сили срещу националната сигурност;
Г.като има предвид, че между 2021 и 2024г. ЕС предостави 213милиона евро на Алжир в рамките на многогодишната индикативна програма;
1.осъжда ареста и задържането на Буалем Сансал и призовава за незабавното му и безусловно освобождаване;
2.осъжда също така арестуването на всички други активисти, политически затворници, журналисти, защитници на правата на човека и други задържани или осъдени за това, че са упражнили правото си на свобода на убеждение и на изразяване на мнение, включително журналиста Абделвакил Блам и писателя Таджадит Мохамед, и призовава за тяхното освобождаване;
3.настоятелно призовава институциите на ЕС и делегацията на ЕС да споделят публично своите опасения с алжирските органи и да организират медицинска мисия за оценка на здравето на Сансал;
4.призовава алжирските органи да преразгледат всички репресивни закони, ограничаващи свободите, и по-специално членове87а, 95а и 196а от Наказателния кодекс на Алжир, както и независимостта на съдебната система, за да защитят свободата на печата, залегнала в член54 от Конституцията на Алжир;
5.отново подчертава, както е заложено в приоритетите на партньорството между ЕС и Алжир, значението на принципите на правовата държава с цел укрепване на свободата на изразяване на мнение; подчертава, че подновяването на това споразумение трябва да се основава на непрекъснат и значителен напредък в горепосочените области, и изтъква, че при всяко бъдещо отпускане на средства на ЕС следва да се взема предвид постигнатият в това отношение напредък;
6.възлага на своя председател да осигури превод на настоящата резолюция на арабски език и да я предаде на алжирските органи, на Комисията и на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.
Дезинформация и фалшифициране на историята от Русия с цел оправдаване на агресивната ѝ война срещу Украйна
137k
50k
Резолюция на Европейския парламент от 23 януари 2025 г. относно дезинформацията и фалшифицирането на историята от Русия с цел оправдаване на агресивната ѝ война срещу Украйна ()
–като взе предвид своите предходни резолюции относно агресивната война на Русия срещу Украйна,
–като взе предвид своите предходни резолюции относно историческата памет,
–като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,
–като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд,
–като взе предвид Женевските конвенции,
–като взе предвид член136, параграфи2 и 4 от своя Правилник за дейността,
А.като има предвид, че на 24февруари 2022г. руският режим обяви началото на „специална военна операция“ в Украйна въз основа на неверни твърдения, че трябва да защити гражданското население;
Б.като има предвид, че всъщност от 24февруари 2022г. Руската федерация води непровокирана, неоправдана и незаконна агресивна война срещу Украйна, като продължение на предишните агресивни действия от 2014г. насам, и продължава последователно да нарушава принципите на Устава на ООН чрез агресивните си действия срещу суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Украйна и явно и грубо да нарушава международното хуманитарно право, установено с Женевските конвенции от 1949г., по-специално чрез масовото използване на целенасочени нападения срещу гражданското население, жилищните райони и гражданската инфраструктура;
В.като има предвид, че в своята резолюция от 2март 2022г. Общото събрание на ООН веднага определи руската война срещу Украйна като акт на агресия в нарушение на член2, параграф4 от Устава на ООН, а в своята резолюция от 14ноември 2022г. призна необходимостта да се търси отговорност от Руската федерация за агресивната ѝ война, като тя бъде също така подведена под правна и финансова отговорност за своите неправомерни действия в международен план, а също и необходимостта Русия да плати репарации за причинените вреди и щети;
Г.като има предвид, че агресията на Русия срещу Украйна не е изолиран акт, а продължение на нейната империалистична политика, която включва война срещу Чечения и военна агресия срещу Грузия през 2008г., както и окупация на Крим и започване на война в Донбас през 2014г.;
Д.като има предвид, че началото на пълномащабната агресивна война на Русия срещу съседна Украйна беше предшествано от няколко публични декларации на президента на Руската федерация, целящи да обосноват използването на сила от нейна страна чрез исторически ревизионизъм, фалшиви твърдения и незаконни искания за признаване на изключителните ѝ интереси в Украйна и други съседни държави;
Е.като има предвид, че руският режим използва широко дезинформация, включително въз основа на изопачени исторически аргументи, както и манипулиране на чуждестранна информация и вмешателство, в опит да оправдае извършеното от него престъпление агресия, да подтикне руското население да подкрепи незаконния режим и незаконната агресивна война срещу съседна Украйна, да се намеси в демократичните процеси на други държави и да намали подкрепата сред населението на тези държави за непрекъсната международна помощ и подкрепа за Украйна срещу агресивната война на Русия; като има предвид, че руският режим отрича отделната национална идентичност на Украйна, като погрешно твърди, че тя е част от „руския свят“ („Руский мир“) — наративно послание, което се корени в империалистичната идеология; като има предвид, че Русия разрушава паметниците на Гладомора и възстановява премахнатите паметници на Ленин в окупираните територии на Украйна;
Ж.като има предвид, че Русия не само не призна непростимата първоначална роля на Съветския съюз в ранните етапи на Втората световна война, например чрез сключения през 1939 г. пакт за ненападение между нацистка Германия и Съюза на съветските социалистически републики (Съветски съюз) и тайните протоколи към него, който е известен под наименованието Пакт Молотов – Рибентроп от 1939 г., чрез който двата тоталитарни режима тайно се договарят да поделят Европа на изключителни сфери на влияние, както и извършените в окупираните от Съветския съюз масови престъпления; но настоящият руски режим също си служи манипулативно с историята и създава култ към „победата“ около Втората световна война, за да мобилизира идеологически гражданите и да ги манипулира, така че те да подкрепят една незаконна агресивна война;
З.като има предвид, че Русия разработи нарастваща кампания за дезинформация на исторически ревизионизъм с цел отричане на националната идентичност, държавността и самото съществуване на Украйна и с цел обосноваване на твърденията ѝ за изключителни сфери на влияние, което напомня за начина, по който Съветският съюз се договори чрез Пакта Молотов – Рибентроп с нацистка Германия да нахлуе и окупира части от Полша и Румъния, както и Естония, Латвия, Литва и Украйна; като има предвид, че чрез този вид исторически ревизионизъм днес Русия представлява особена опасност за Полша и балтийските държави и за техния суверенитет;
И.като има предвид, че Денят на победата, честван ежегодно на 9 май, беше превърнат от настоящия руски режим в инструмент за военна пропаганда в Русия, като се използва посланието за „освобождението на Европа от нацизма“ и по този начин се пренебрегва последвалата съветска окупация на балтийските държави и подчиняването на Централна Европа; като има предвид, че това послание за освобождение от нацизма се използва днес в агресивната война на Русия срещу Украйна;
Й.като има предвид, че в някои държави членки комунистическите символи, както и символите на продължаващата руска военна агресия са забранени чрез закон; като има предвид, че от 2009г. насам 23 август се чества в целия ЕС като Европейски ден за почитане на паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими; като има предвид, че от 2003г. насам Парламентът ежегодно отбелязва жертвите на масови съветски депортации;
1.отново осъжда по възможно най-категоричен начин непровокираната, незаконна и неоправдана агресивна война на Русия срещу Украйна; призовава Русия да прекрати незабавно всички военни действия в Украйна и да изтегли напълно и безусловно всички сили, марионетни сили и военно оборудване от цялата международно призната територия на Украйна, да прекрати принудителното депортиране на украински граждански лица и да освободи всички задържани и депортирани украинци, особено децата;
2.отхвърля различните твърдения на руския режим като напразни опити да се оправдае една незаконна агресивна война, която е грубо нарушение на Устава на ООН и на отговорността на Руската федерация като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН да поддържа мира и стабилността и която беше незабавно призната като такава от другите постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, заедно с огромно мнозинство в Общото събрание на ООН; припомня, че никакви съображения от какъвто и да било характер, било то политически, икономически, военни, исторически или други, не може да служат като оправдание за агресията на Русия срещу Украйна;
3.осъжда систематичното фалшифициране и използването от страна на руския режим на изопачени исторически аргументи, като например свързаните с пакта Молотов – Рибентроп, в опита му да манипулира руското обществено мнение в подкрепа на престъпни действия като незаконната агресивна война срещу съседна Украйна, да подкопае международната подкрепа и помощ за Украйна и да заличи отличителната културна и историческа идентичност на Украйна; осъжда като несъвместимо с международното право твърдението на Русия, че тя има право на зони от изключителен интерес за сметка на суверенитета и териториалната цялост на други държави;
4.осъжда факта, че Руската федерация не установи отговорността за съветските престъпления и умишлено възпрепятства историческите изследвания, като отказа достъп до съветските архиви и ги затвори, както и въвеждането на законодателство, криминализиращо вярното представяне на съветските и руските престъпления, и преследването на организации на гражданското общество, разследващи съветските престъпления, възхваляването на сталинисткия тоталитаризъм и възстановяването на неговите методи; счита, че безнаказаността и липсата на исторически и обществен дебат и образование въз основа на точни факти допринасят за способността на настоящия руски режим да съживява империалистическите политики и да инструментализира историята за своите престъпни цели; осъжда преследването на организации на гражданското общество, разследващи съветските престъпления или престъпленията на настоящия режим, включително ликвидацията на „Международен мемориал“ и правозащитния център „Мемориал“ и Московската хелзинкска група, както и принудителното закриване на Центъра „Сахаров“;
5.припомня, че умишлените нападения на Руската федерация срещу гражданското население на Украйна, разрушаването на гражданска инфраструктура, използването на сексуално насилие и изнасилване като военно оръжие, депортирането на хиляди украински граждани на територията на Руската федерация, принудителното прехвърляне и осиновяване на украински деца и други тежки нарушения на международното хуманитарно право и на правата на човека представляват военни престъпления, за които всички извършители трябва да бъдат подведени под отговорност;
6.поради това отново изразява пълна подкрепа за текущото разследване от страна на прокурора на МНС на положението в Украйна въз основа на твърденията за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид; приветства официалното присъединяване на Украйна към МНС, считано от 1януари 2025г., като важен принос към международните усилия за подвеждане под отговорност за тежки международни престъпления; призовава ЕС да положи допълнителни дипломатически усилия, за да насърчи на световно равнище ратифицирането на Римския статут и всички негови изменения;
7.освен това отново призовава за създаването на специален трибунал за разследване и наказателно преследване на престъплението агресия, извършено от ръководството на Руската федерация срещу Украйна; отново призовава Комисията, Съвета и Европейската служба за външна дейност да предоставят цялата политическа, финансова и практическа подкрепа, необходима за създаването на специален трибунал; изразява пълна подкрепа за Международния център за наказателно преследване на престъплението агресия в Украйна, чието седалище е в Хага и който подкрепя продължаващите усилия на съвместния екип за разследване, като първа конкретна стъпка към създаването на специалния трибунал;
8.настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат допълнително и да координират усилията си, включително с единомислещи партньори, за бързо и категорично противодействие на руската дезинформация, чуждестранното вмешателство и манипулиране на информация, за да защитят целостта на своите демократични процеси и да повишат устойчивостта на европейските общества, наред с другото чрез активно насърчаване на медийната грамотност и подкрепа за качествените медийни услуги и професионалната журналистика, и по-специално разследващата журналистика, която разкрива руската пропаганда, нейните методи и мрежи, и чрез подкрепа за изследванията в областта на новите технологии за хибридно влияние;
9.призовава ЕС да разшири санкциите си срещу руските медии, провеждащи кампании по дезинформация и манипулация на информацията, които подкрепят и оправдават агресивната война на Русия срещу Украйна, и призовава държавите членки да прилагат бързо и стриктно тези санкции и да заделят достатъчно ресурси за ефективно справяне с тази хибридна война; призовава ЕС и държавите членки да засилят подкрепата си за независимите руски медии в изгнание, за да се създаде възможност за различни гласове в рускоезичните медии;
10.изразява дълбока загриженост във връзка с неотдавнашните съобщения на ръководителите на най-популярните социални медии относно облекчаването на техните правила за модериране и проверка на фактите и начина, по който това допълнително ще улесни кампанията на Русия за дезинформация по света; призовава Комисията и държавите членки стриктно да прилагат Законодателния акт за цифровите услуги в отговор на тези съобщения на Meta и преди това на Х, включително като важна част от борбата срещу руската дезинформация;
11.призовава гражданите на ЕС да правят критична оценка на информацията, като поставят под въпрос нейния произход и намерения, особено когато тя се отнася до послания, свързани с Русия, и да извършват кръстосана проверка на фактите, като използват разнообразни и надеждни източници, за да се противопоставят на опитите на чуждестранни злонамерени участници за манипулиране;
12.осъжда използването на православието от страна на Москва за геополитически цели, по-специално чрез използването на Руската православна църква (Московската патриаршия) като инструмент за оказване на влияние и упражняване на контрол върху православното население в Украйна, Грузия, Молдова, Сърбия и други страни;
13.в отговор на изявлението на Върховната рада на Украйна от 2 май 2023г. относно идеологията на „рашизма“ осъжда националистическата империалистическа идеология, политика и практики на настоящия руски режим; подчертава несъвместимостта на тази идеология, тази политика и тези практики с международното право и европейските ценности;
14.счита, че опитите на Русия за невярно представяне, преразглеждане и изкривяване на историята на Украйна подкопават колективната памет и идентичност на Европа като цяло и представляват заплаха за историческата истина, за демократичните ценности и за мира в Европа; поради това призовава държавите членки да инвестират повече в образованието и научните изследвания, свързани с общата история на Европа и европейската историческа памет, и да подкрепят проекти, които поощряват по-доброто разбиране на въздействието на разделението на Европа по време на Студената война; изразява подкрепата си за изграждането в Брюксел на общоевропейски мемориал на жертвите на тоталитарните режими от ХХ век; изразява съжаление относно продължаващото използване в обществените пространства на символи на тоталитарните режими и призовава за забрана в целия ЕС на използването както на нацистките, така и на съветските комунистически символи, а така също и на символите на продължаващата агресия на Русия срещу Украйна;
15.изразява желанието си ЕС и неговите държави членки да насърчават по-доброто познаване и разбиране на човешките страдания на европейците, причинени от съветския режим през ХХ век; във връзка с това призовава за възпоменание и почит към жертвите на съветските престъпления, като масовите депортации, включително на кримските татари и на граждани на балтийските държави, системата Гулаг, Гладомора, масовите убийства като клането в Катин и трагедията в Горна Силезия;
16.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на президента, правителството и парламента на Украйна и на руските институции.
Положението във Венесуела след узурпирането на президентския пост на 10 януари 2025 г.
144k
47k
Резолюция на Европейския парламент от 23 януари 2025 г. относно положението във Венесуела след узурпирането на президентския пост на 10януари 2025 г. ()
–като взе предвид своите предходни резолюции относно Венесуела, по-специално резолюцията от 19септември 2024г. относно положението във Венесуела(1),
–като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и други договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека,
–като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,
–като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС),
–като взе предвид Конституцията на Венесуела,
–като взе предвид изявленията на „Картър сентър“ от 30юли 2024г. относно изборите във Венесуела, както и от 2октомври 2024г. за легитимиране на изборните протоколи, представени от демократичната опозиция,
–като взе предвид подробните констатации на независимата международна мисия за установяване на фактите относно Боливарска република Венесуела от 14октомври 2024г.,
–като взе предвид доклада на Междуамериканската комисия по правата на човека от 27декември 2024г. относно нарушения на правата на човека след изборите във Венесуела,
–като взе предвид изявлението от 10януари 2025 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от името на Европейския съюз относно събитията от 10януари 2025г.,
–като взе предвид изявлението на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 15 януари 2025 г. относно неотдавнашните решения на венесуелските органи,
–като взе предвид Частичното споразумение относно насърчаването на политическите права и избирателните гаранции за всички, подписано от режима на Николас Мадуро и венесуелския опозиционен съюз „Единна платформа“ (Plataforma Unitaria) през октомври 2023г. (Споразумението от Барбадос),
–като взе предвид член136, параграфи2 и4 от своя Правилник за дейността,
А.като има предвид, че на 28юли 2024г. венесуелският народ гласува мирно и масово, за да определи бъдещето на своята страна, като демонстрира изключително гражданско и демократично поведение; като има предвид, че след приключване на гласуването контролираният от режима Национален избирателен съвет отказа да публикува официалните изборни протоколи (actas) и фалшифицира резултатите от изборите, като обяви фалшивата победа на Мадуро; като има предвид, че милиони граждани на Венесуела гласуваха за демократична промяна, като подкрепиха Едмундо Гонсалес Урутия със значително мнозинство (67,05% от подадените гласове) – според публично достъпни копия на избoрните протоколи, потвърдени от единствените надеждни и безпристрастни международни наблюдатели – мисията на ООН и „Картър сентър“;
Б.като има предвид, че след изборите в цялата страна се проведоха мирни протести, за да се оспори оповестяването на недействителни резултати от страна на режима на Мадуро; като има предвид, че срещу тези протести бяха използвани брутално насилие и репресии, довели до най-малко 23смъртни случая и над 2500задържания и насилствени изчезвания, включително на около 120деца; като има предвид, че неправителствени организации във Венесуела съобщиха, че към 1януари 2025г. в страната има най-малко 1697 политически затворници;
В.като има предвид, че няколко чуждестранни граждани, включително граждани на ЕС, продължават да бъдат задържани по фалшиви обвинения в „дестабилизация“;
Г.като има предвид, че демократичната опозиция срещу режима беше подложена на непрекъснато преследване даже и преди изборите от 28юли 2024г., но оттогава насам този тормоз се засили значително, по-специално под формата на насилствени изчезвания и произволни арести; като има предвид, че Мария Корина Мачадо продължава да бъде принудена да живее в нелегалност поради заплахи за живота ѝ, а Едмундо Гонсалес Урутия беше принуден да избяга от страната със семейството си поради сериозни заплахи; като има предвид, че от 20 март 2024г. насам шестима близки сътрудници на партията „Венте Венесуела“ са потърсили убежище в посолството на Аржентина в Каракас, където са поставени под нарастващ натиск и тормоз от страна на венесуелските сили за сигурност;
Д.като има предвид, че продължават нарушенията на правата на човека, включително произволните задържания, прекомерната употреба на сила, незаконните убийства, насилствените изчезвания, тормозът, преследването и наказателното преследване на граждани, упражняващи правото си на мирни събрания и на свобода на словото, както и нарушенията на справедливия съдебен процес; като има предвид, че освен политическа и институционална криза Венесуела преживява дълбока икономическа, социална и демографска криза, която има много тежки последици за живота на нейните граждани;
Е.като има предвид, че на 19септември 2024г. Парламентът призна Едмундо Гонсалес Урутия за законен и демократично избран президент на Венесуела, а Мария Корина Мачадо – за лидер на демократичните сили във Венесуела; като има предвид, че други демократични държави в региона и по света признаха Гонсалес за новоизбран президент; като има предвид, че той трябваше да положи клетва на 10януари 2025г.; като има предвид, че на 17декември 2024г. Парламентът присъди наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2024г. на Мария Корина Мачадо, лидер на демократичните сили във Венесуела, и на новоизбрания президент на страната Едмундо Гонсалес Урутия като представители на всички граждани на Венесуела в страната и извън нея, борещи се за възстановяване на свободата и демокрацията;
Ж.като има предвид, че едва дни преди 10 януари 2025г. режимът отвлече Рафаел Тударес – зет на Едмундо Гонсалес, чието местонахождение му остава неизвестно; като има предвид, че по същия начин режимът е упражнил тормоз върху майката на Мария Корина Мачадо в собствената ѝ къща; като има предвид, че много други политици и служители на демократичната опозиция срещу режима също са били подложени на преследване, произволни арести и насилствени изчезвания, включително кандидатът за президент Енрике Маркес;
З.като има предвид, че на 9януари 2025г. венесуелският народ, под ръководството на Мария Корина Мачадо, протестира по улиците срещу последния към момента опит на Николас Мадуро да завземе незаконно властта; като има предвид, че Мария Корина Мачадо беше отвлечена от силите на режима по време на опит да напусне протеста и по-късно беше освободена, което представлява груб акт на целенасочено сплашване и тормоз, който предизвика широка осъдителна реакция от страна на международната общност;
И.като има предвид, че на 10 януари 2025г. диктаторът Николас Мадуро незаконно превзе властта, използвайки измама, без никаква демократична легитимност и проверими доказателства за почтеност на изборите; като има предвид, че на церемонията не присъства нито един демократично избран държавен или правителствен ръководител; като има предвид, че границите на страната бяха затворени, а въздушното пространство беше строго охранявано, което попречи на Едмундо Гонсалес Урутия да пътува до Венесуела;
Й.като има предвид, че след измамното и незаконно завземане на властта режимът на Мадуро произволно нареди дипломатическото присъствие на някои държави – членки на ЕС, да бъде значително намалено, което режимът оправдава като отговор на „враждебното поведение на правителствата на Кралство Нидерландия, Франция и Италия, изразяващо се с подкрепата им за екстремистки групи и намесата им във вътрешните работи“;
К.като има предвид, че според Службата на върховния комисар на ООН за бежанците около 8 милиона граждани на Венесуела са напуснали страната от 2014г. насам; това е най-голямото изселване в неотдавнашната история на Латинска Америка и една от най-големите кризи на разселване в света;
Л.като има предвид, че на 10 януари 2025 г. Съветът взе решение да приеме нов пакет от целенасочени санкции срещу 15лица, отговорни за подкопаването на демокрацията, принципите на правовата държава или правата на човека във Венесуела;
1.осъжда по възможно най-категоричен начин узурпирането на президентския пост от Николас Мадуро и подчертава, че неговият режим е незаконен и че узурпирането на президентския пост представлява незаконен опит той да остане на власт чрез сила;
2.припомня, че въз основа на изборните протоколи, представени от демократичната опозиция на режима, и както беше заявено от независимите международни организации, присъствали на изборите на 28юли 2024г., а именно мисията на ООН и центъра „Картър“, Парламентът призна Едмундо Гонсалес Урутия за законен победител в президентските избори – победа, призната от ЕС и неговите държави членки;
3.отново отправя своя призив от резолюцията си от септември 2024г., многократно изразен и от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, а именно контролираният от режима Национален избирателен съвет да публикува изборните протоколи от изборите от 28 юли 2024г.;
4.споделя позицията на държавите членки, че режимът във Венесуела е пропуснал ключова възможност да уважи волята на народа и да осигури прозрачен демократичен преход в страната и че в резултат Мадуро няма никаква демократична легитимност и поради това Парламентът не го признава;
5.приветства изявлението на върховния представител от името на държавите – членки на ЕС, в което се признава победата на Едмундо Гонсалес Урутия със значително мнозинство, и Парламентът счита, че той е трябвало да положи клетва като президент на 10 януари 2025г.; приветства също така ангажимента на ЕС да продължи да отговаря на неотложните нужди на народа на Венесуела, който страда от последствията от дългата хуманитарна криза;
6.приветства устойчивостта на демократичната опозиция и ангажимента на венесуелския народ към демокрацията в условията на репресии и насилие; отново заявява, че зачитането на волята на народа на Венесуела, изразена на изборите, остава единственият начин Венесуела да възстанови демокрацията, да създаде условия за мирен и истински преход и да намери изход от настоящата хуманитарна и социално-икономическа криза; настоятелно призовава венесуелския режим да отмени необоснованата заповед за арест, издадена срещу Едмундо Гонсалес Урутия;
7.приветства неотдавнашното решение на Съвета от 10януари 2025г. за разширяване на обхвата на целенасочените санкции с цел да бъдат включени още 15физически лица; призовава тези санкции да бъдат засилени и разширени, така че да включват Николас Мадуро, неговите приближени лица и техните семейства, включително Хорхе Родригес и Владимир Падрино Лопес, както и всички лица, отговорни за нарушения на правата на човека, незаконно упражняване на власт, присвояване на официални функции и всички репресивни действия, извършвани във Венесуела;
8.изразява загриженост за Алберто Трентини, италиански гражданин и доброволец от неправителствената организация „Humanity & Inclusion“, която помага на хора с увреждания, арестуван от венесуелските органи на 15 ноември 2024 г. по време на хуманитарна мисия; за него няма никакви новини от арестуването му досега; подчертава, че Трентини също така има здравословни проблеми и не разполага с лекарства или с каквито и да било предмети от първа необходимост;
9.освен това осъжда преследването, извършвано от режима срещу демократичната опозиция на режима и венесуелския народ, както и срещу много граждани на ЕС, които са произволно задържани и несправедливо продължават да са в затвора; призовава за прекратяване на систематичните нарушения на правата на човека; изисква незабавното и безусловно освобождаване на всички политически затворници и произволно задържани лица; изисква от режима на Мадуро да прекрати политиката си на злоупотреби и нарушения на правата на човека, да подведе под отговорност извършителите и да гарантира пълно зачитане на всички основни свободи и на правата на човека;
10.напълно подкрепя разследванията на МНС на мащабните престъпления и репресивни действия на венесуелския режим;
11.настоятелно призовава ЕС, неговите държави членки и всички демократични регионални и международни участници безусловно да подкрепят, като морално задължение, демократичните сили на Венесуела и да направят всичко възможно за възстановяване на демокрацията в страната, за да покажат солидарност и уважение към венесуелския народ и неговата легитимна воля и право да живее в свобода и мир в условията на демократична система; отново потвърждава непоколебимия си ангажимент към венесуелския народ и към защитата на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека; изразява солидарност с демократичните сили на Венесуела;
12.приветства завръщането в Каракас на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека (СВКПЧ); счита, че СВКПЧ, независимата международна мисия на ООН за установяване на фактите относно Венесуела, МНС и съответните регионални механизми следва да работят свободно и без намеса;
13.насочва вниманието към факта, че незаконното завземане на властта от Мадуро изостри една вече съществуваща тежка хуманитарна криза, която вече е принудила над осеммилиона граждани на Венесуела да търсят убежище в чужбина и вероятно ще накара още повече хора да избягат, което ще доведе до нов и ескалиращ миграционен натиск и той ще бъде почувстван най-остро в държавите, които са непосредствени съседи на Венесуела; припомня, че положението на венесуелските бежанци и мигранти изисква дългосрочни решения; признава многобройните усилия на съседните държави за осигуряване не само на храна и жилищно настаняване, но и на редовни правни документи, образование и медицинска помощ; призовава ЕС да направи всичко възможно, за да помогне на гражданите на Венесуела, напускащи страната си, в съответствие с международните стандарти и съществуващите законни пътища;
14.изразява съжаление във връзка с решението на венесуелските органи от януари 2025г. за значително намаляване на броя на акредитираните дипломатически служители на няколко държави членки в Каракас, и настоятелно призовава за незабавно отменяне на това неприемливо едностранно действие;
15.счита, че когато алтернативите са демокрация или диктатура, няма място за различни тълкувания или компромисни решения, тъй като всеки трябва да избере дали е на страната на демократите и на тези, които страдат от репресии, или е на страната на диктаторите;
16.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, на участниците в срещата на високо равнище между ЕС и Общността на латиноамериканските и карибските държави, на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, на Организацията на американските държави, както и на генералния секретар на ООН и органите на венесуелския режим.