Резолюция на Европейския парламент от 30 май 2018г. относно Годишния доклад относно изпълнението на общата търговска политика ()
Европейският парламент,
—като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговията — за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“,
—като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016г. относно нова далновидна и иновативна бъдеща стратегия за търговията и инвестициите(1),
—като взе предвид доклада на Комисията относно прилагането на стратегията на търговската политика „Търговията — за всички“ (() от 13септември 2017г.,
—като взе предвид доклада на Комисията от 9 ноември 2017 г. относно изпълнението на споразуменията за свободна търговия 1 януари 2016 г. — 31 декември 2016 г.(),
—като взе предвид резолюцията, приета от Общото събрание на ООН на 25септември 2015г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030г. за устойчиво развитие“,
—като взе предвид речта на председателя на Комисията Жан‑Клод Юнкер относно състоянието на Съюза от 13септември 2017г.,
—като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2017 г. относно многостранните търговски преговори с оглед на 11-ата Министерска конференция на СТО в Буенос Айрес, проведена от 10 до 13 декември 2017 г.(2),
—като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016г. относно прилагането на препоръките на Парламента от 2010г. относно социалните и екологичните стандарти, правата на човека и корпоративната отговорност(3),
—като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2016 г., съдържаща препоръките на Европейския парламент към Комисията във връзка с преговорите относно Споразумението по търговията с услуги (TiSA)(4),
—като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017г. относно въздействието на международната търговия и търговските политики на ЕС върху световните вериги за създаване на стойност(5),
—като взе предвид своята позиция на първо четене на 15 ноември 2017г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1036 за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз, и на Регламент (ЕС) 2016/1037 относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз(6),
—като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2017 г., озаглавена „По пътя към цифрова търговска стратегия“(7),
—като взе предвид своята позиция на първо четене от 16 март 2017 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) 2017/... на Европейския парламент и на Съвета за определяне на задължения за надлежна проверка на веригата на доставки за вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони(8),
—като взе предвид своята позиция на първо четене от 4 октомври 2016 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) 2016/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание(9),
—като взе предвид своята резолюция от 25ноември 2010г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения(10),
—като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010г. относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата(11),
—като взе предвид съобщението на Комисията от 24 май 2006 г., озаглавено „Насърчаване на осигуряването на достоен труд за всички — приносът на ЕС за осъществяването на програмата за достоен труд в целия свят“ (, SEC(2006)0643),
—като взе предвид своята резолюция от 18 май 2017г. относно прилагането на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Корея(12),
—като взе предвид Становище2/15 на Съда на Европейския съюз от 16май 2017г. относно компетентността на Съюза самостоятелно да подпише и сключи Споразумението за свободна търговия със Сингапур,
—като взе предвид проучването на Комисията от 15 ноември 2016г. относно кумулативното въздействие на бъдещите търговски споразумения върху селското стопанство в ЕС,
—като взе предвид член2 и член21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),
—като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 14 юли 2015 г., озаглавен „Прилагане на ръководните принципи на ООН за предприятията и правата на човека — актуално състояние“ (SWD(2015)0144),
—като взе предвид Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), и по-специално член 4, параграф 1 от нея, забраняващ робството и принудителното подчинение,
—като взе предвид членове 207, 208 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
—като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,
—като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становището на комисията по развитие (A8-0166/2018),
А.като има предвид, че общата търговска политика се състои от съвкупност от търговски споразумения и законодателни инструменти, които трябва да гарантират офанзивните и дефанзивните търговски интереси на ЕС, да допринасят за устойчив растеж и създаване на работни места, да следят за спазването на европейските норми и стандарти, да гарантират правото на държавите да регулират и благосъстоянието на гражданите и да утвърждават ценностите на Съюза; като има предвид също така, че посочените цели изискват добра ориентация на търговската политика на Съюза и нейното цялостно и ефикасно прилагане и мониторинг, по по-справедлив и по-прозрачен начин;
Б.като има предвид, че Европейският съюз е поел ангажимент за съгласуваност на политиката за развитие в своя Европейски консенсус за развитие от 2017г., който има за цел да постигне устойчиво развитие и да ускори промените чрез поставяне на акцент върху междусекторните елементи на политиката на развитие, като равенството между половете, младежта, инвестициите и търговията, устойчивата енергетика и действията в областта на климата, доброто управление, демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека, както и миграцията и мобилността, за да допринесе със съвкупността от своите външни политики, включително общата търговска политика, за постигането на целите, определени в Програмата на ООН до 2030г. за устойчиво развитие;
В.като има предвид, че Съюзът се ангажира с насърчаването на достойния труд за всички, както е определено в заключителния документ от Световната среща на ООН от 2005г. и в Декларацията на министрите от Икономическия и социален съвет на ООН на заседанието на високо равнище от 2006 г., включително чрез своите търговски отношения; като има предвид, че Европейският съвет многократно е подчертавал значението на укрепването на социалното измерение на глобализацията и на неговото вземане под внимание в различните вътрешни и външни политики и в международното сътрудничество;
Г.като има предвид, че Съветът е водещата търговска сила и най-големият единен пазар в света, както и че той е най-големият износител на стоки и услуги в света, с което поддържа 31 милиона работни места в Европа, или с 67% повече отколкото в средата на 90-те години на ХХ-ти век;
Д.като има предвид, че Световната търговска организация (СТО) е единствената световна международна организация, която се занимава със световните правила в областта на търговията между различните икономически зони или държави;
Е.като има предвид, че етапът на изпълнение и прилагане е от решаващо и основно значение за гарантиране на ефективността на търговската политика на ЕС;
Ж.като има предвид, че все по-често гражданите на Съюза изискват търговската политика на Съюза да гарантира, че стоките, които влизат на пазара на ЕС, са били произведени при достойни и устойчиви условия;
З.като има предвид, че европейските предприятия използват намаленията на митата, с които разполагат в рамките на търговските споразумения, за около 70% от общия си износ, който може да се ползва от тях, докато нашите партньори ги използват в около 90% от случаите и че е жизненоважно европейските предприятия да използват изцяло тези предимства с цел насърчаване на заетостта, растежа и инвестициите;
И.като има предвид, че МСП са един от двигателите на европейската икономика, като представляват 30% от износа и 90% от заетостта в ЕС, и като има предвид, че е от основно значение те да бъдат неразделна част от изпълнението на търговската политика на ЕС, като по този начин укрепят нейната роля в износа, иновациите и интернационализацията;
Й.като има предвид, че ЕС е най-големият износител на услуги в света и неговият търговски излишък в тази област се увеличи десетократно от 2000г. насам, достигайки равнище над 120 милиарда евро през 2016г.;
К.като има предвид, че трябва да бъдат дадени ясни и точни отговори на въпросите, повдигнати в рамките на обществените дебати относно общата търговска политика и нейното прилагане;
Л.като има предвид, че общата търговска политика, както се предлага в стратегията „Търговията — за всички“, е политика, основана на ценности, насочена към насърчаване, наред с другото, на доброто управление, прозрачността, устойчивото развитие и справедливите търговски практики;
М.като има предвид, че търговската политика на ЕС трябва да бъде съгласувана с останалите му външни и вътрешни политики, както и в съответствие с принципа на съгласуваност на политиките за развитие, за да се гарантира прозрачност, стабилност и по-справедливи условия за конкуренция, като се имат предвид, наред с другото, целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;
Настоящ контекст
1.припомня, че международният контекст претърпя дълбоки промени след публикуването на стратегията „Търговията — за всички“ и че в областта на търговията трябва да бъдат преодолени нови предизвикателства и изпълнени конкретни задачи; изразява загриженост относно разрастването по света на някои протекционистични практики, които са несъвместими с правилата на СТО, и отново изразява подкрепата си за открита, справедлива, балансирана, устойчива и основана на правила търговска система;
2.отбелязва нарастващото икономическо значение на азиатския континент и постепенното оттегляне на САЩ от търговския обмен, което е източник на несигурност за международна търговия, както и критиките във вътрешен план по отношение на международната търговска политика и искането за справедлива търговия; призовава Комисията да адаптира своята търговска политика в отговор на тези тенденции и да бъде по-реактивна и отговорна, като в същото време установи дългосрочна стратегия, вземайки предвид посочените промени в международния контекст; подчертава, че в този променящ се глобален контекст, ролята на ЕС в насърчаването на основана на ценности програма в областта на търговията е от все по-голямо значение за европейските граждани;
3.подчертава нарастващото значение услугите, и в частност на цифровите услуги, включително значението на услугите на търговията със стоки (режим 5), на потоците от данни и на електронна търговия в контекста на международната търговия; подчертава необходимостта от засилване на свързаните с тези сектори международни правила с цел осигуряване на конкретни предимства за потребителите, подобряване на достъпа до пазарите на трети страни за европейските предприятия и гарантиране на зачитането на основните права в целия свят, включително защитата на данните и неприкосновеността на личния живот; отбелязва, че защитата на личните данни не подлежи на преговори в контекста на търговски споразумения; счита, че цифровите права на гражданите следва да се утвърждават чрез търговските споразумения и припомня позицията си относно защитата на данните и цифровата търговия, изразена в резолюцията „Към стратегия за цифрова търговия“; подчертава, че търговската политика на ЕС може да играе важна роля за преодоляване на цифровата пропаст; насърчава Комисията да постигне напредък по програмата за цифрова търговия в текущите и бъдещите преговори по споразумения за свободна търговия (ССТ) и в рамките на СТО; призовава глави относно цифровата търговия да бъдат включени във всички бъдещи търговски споразумения, в това число тези, които понастоящем са в процес на договаряне, и припомня, че е важно да бъдат предотвратени необосновани изисквания за локализирането на данни; призовава Комисията да се стреми към стратегия за цифрова търговия, която взема под внимание възможностите, предлагани на малките и средните предприятия, посредством улесняването на достъпа до световните пазари;
4.подчертава, че излизането на Обединеното кралство от ЕС ще има последствия за вътрешния и външния търговски обмен; призовава Комисията да прогнозира последиците от излизането на Великобритания върху търговската политика на Съюза и да осигури непрекъснатост в осъществяването на търговската политика и отношенията на ЕС с трети страни, както и начини за намиране на решение по отношение на общите ангажименти, поети в рамките на СТО;
5.отбелязва Становище 2/15 на Съда на Европейския съюз от 16 май 2017г. което предвижда, че като се изключи въпросът за портфейлните инвестиции и уреждането на спорове между инвеститорите и държавите, ССТ между ЕС и Сингапур е от изключителната компетентност на Съюза; призовава Комисията и Съвета да изяснят във възможно най-кратък срок своето решение относно структурата на ССТ в бъдеще, както и да зачитат напълно разпределението на областите на компетентност между ЕС и неговите държави членки при приемането на указания за водене на преговори, воденето на преговори, правното основание на предложенията за подписване и сключване, и по-специално за подписването и сключването от страна на Съвета, на международни търговски споразумения, така че да не се забавят допълнително вече договорени, но все още нератифицирани търговски споразумения с търговски партньори; припомня, че Парламентът трябва да участва и да бъде напълно и своевременно информиран от самото начало на всички търговски преговори, преди приемането на насоките за водене на преговори, на всички етапи на предоставянето на мандат и на договарянето и изпълнението на търговските споразумения; изисква необходимите договорености да бъдат постигнати чрез междуинституционално споразумение в контекста на споразумението за по-добро законотворчество;
6.отбелязва, че въпреки оттеглянето на САЩ от преговорите, оставащите 11 държави са успели да постигне споразумение относно Транстихоокеанското споразумение за партньорство на 23 януари 2018г. в Токио;
Актуално състояние на програмата за търговски преговори на ЕС
7.изразява съжаление, че не беше постигнато споразумение по време на министерската конференция на СТО в Буенос Айрес; изтъква първостепенното политическо и икономическо значение на многостранната система и потвърждава подкрепата си за нея; призовава Съюзът да прояви активност в представянето на предложения за актуализирани, многостранни правила, като се вземат предвид новите предизвикателства, възникващи в контекста на глобалните вериги за създаване на стойност, и да насърчава централната роля на СТО в световната система на търговия; приветства влизането в сила на Споразумението за улесняване на търговията; приветства удължаването на срока на освобождаването от задължения от страна на СТО за фармацевтични продукти за най-слабо развитите страни до 2033г.; изразява съжаление, че някои многостранни споразумения не се спазват и призовава Комисията да работи по-активно в рамките на СТО за ефективното прилагане на многостранните правила и споразумения; припомня своето искане към Комисията да участва в изготвянето на дневния ред на СТО, по-специално във връзка с корпоративната социална отговорност и търговията и устойчивото развитие; отново изразява загрижеността си относно блокажа на САЩ по отношение на новите назначения в апелативния орган на СТО и подчертава значението на една добре функционираща система за уреждане на спорове в рамките на СТО; призовава Комисията да засили сътрудничеството с нашите основни партньори за справяне с нелоялната конкуренция и с протекционистки практики от страна на трети държави;
8.отбелязва блокирането на многостранните преговори за Споразумението по търговията с услуги (TiSA) и за Споразумението за екологичните стоки; призовава Съюза да поеме инициативата за повторно задвижване на тези два процеса на преговори, и в случая на преговорите по Споразумението по търговията с услуги — в съответствие с позицията на Парламента във връзка с него;
9.подчертава, че няколко ССТ, например търговските споразумения с Канада и Еквадор, разпоредбите относно ЗВЗСТ от Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна и няколко споразумения за икономическо партньорство (СИП) с африкански държави, влязоха изцяло или временно в сила, а търговските споразумения със Сингапур, Виетнам и Япония бяха сключени след публикуването на стратегията „Търговията — за всички“; подчертава необходимостта да се осигури достатъчна политическа и административна подкрепа, за да се гарантира, че търговските споразумения могат да бъдат договорени и ратифицирани в рамките на адекватни срокове; подчертава продължаващия процес на модернизация на търговските споразумения с Чили и Мексико; припомня своето искане за започване на преговори с Австралия и Нова Зеландия, като се вземат предвид неговите позиции;
10.подчертава, че за взаимно изгодните търговски и инвестиционни отношения със стратегическите партньори на ЕС следва да бъдат допълнително насърчавани и укрепвани; призовава за подновяване на усилията за постигане на напредък в преговорите за всеобхватно споразумение за инвестиции с Китай, особено по отношение на реципрочността при достъпа до пазара и напредъка в областта на устойчивото развитие;
11.подчертава, че сключените споразумения и водените от ЕС текущи и бъдещи двустранни преговори представляват възможности за растеж чрез достъп до пазари и премахване на бариерите пред търговията; отправя искане към Комисията непрекъснато да работи със заинтересованите страни за оценка на приоритетите в контекста на текущите преговори; припомня, че трябва да бъде даден приоритет на преговорите по същество, а не на тяхното темпо, че преговорите трябва да се водят в дух на реципрочност и взаимна изгода, че правилата и стандартите на ЕС трябва да бъдат гарантирани, като бъдат предотвратени заплахите за социалния модел на ЕС и околната среда, както и че от тях трябва да бъдат изключени обществените услуги, включително услугите от общ интерес и услугите от общ икономически интерес, в съответствие с членове 14 и 106 от ДФЕС и Протокол №26, както и аудио-визуалните услуги; подчертава, че Комисията трябва да гарантира във всички търговски преговори, които ЕС и националните и местните органи си запазват пълното право да въвеждат, приемат, запазват или отменят всякакви мерки по отношение на възлагането, организирането, финансирането и предоставянето на обществени услуги, какъвто беше случаят с предишните търговски споразумения
12.призовава Комисията и държавите членки да преразгледат и, ако е необходимо, да актуализират мандата за преговори за текущите търговски преговори на всеки пет години, с цел да ги адаптират към потенциалните промени в условията и предизвикателствата, както и да предвидят клаузи за преразглеждане в търговските споразумения, с цел да се осигури тяхното възможно най-ефективно прилагане и възможността за адаптирането им, така че те да отразяват и да се адаптират към текущия контекст, при условие че са гарантирани парламентарният контрол и прозрачността;
13.посочва, че Комисията няколко пъти обяви започването на преговори в областта на инвестициите с Хонг Конг и Тайван и призовава Комисията да завърши подготвителната работа с цел официалното започване на преговорите за инвестиционни споразумения във възможно най-кратки срокове;
14.подчертава значението на вътрешните и външни инвестиции за икономиката на ЕС, както и необходимостта да се гарантира защита на европейските инвеститори в чужбина; призовава Комисията да продължи своята работа по новата многостранна юридическа система в областта на инвестициите, която трябва, наред с другото, да се основава на гаранции по отношение на правото на държавите да регулират и на прозрачността и да предвижда механизъм за обжалване, строги правила по отношение на конфликтите на интереси и кодекс за поведение; счита, че в тази нова система трябва да се разглеждат задълженията на инвеститорите, да се предотвратяват неоснователните искове, да се запазва правото на регулиране в защита на обществения интерес и избягва регулаторната сдържаност, да се гарантира съдебно равенството между инвеститорите (като се обръща особено внимание на микропредприятията и МСП), както и независимост, прозрачност и отчетност; да се проучи възможността за включване на разпоредби относно, inter alia, насрещните искове, в случаите когато инвестиции, които подлежат на иск, са направени в нарушение на приложимите закони, и за избягване на паралелните искове пред различни съдебни инстанции, като по този начин се изясни връзката с националните съдилища;
15.призовава държавите членки най-накрая да деблокират процедурата по отношение на Конвенцията от Мавриций за прозрачност при основаващ се на договор арбитраж между инвеститор и държава, след като Съдът на Европейския съюз вече внесе яснота по отношение на въпросите, свързани с компетентността, и призовава Комисията да удвои усилията си в това отношение; изисква също така преразглеждането на регламента за запазване на придобитите права за двустранните инвестиционни договори, подписани от държавите членки, да бъде изтеглено преди 2020г.;
16.очаква засилен ангажимент от страна на ЕС и неговите държави членки в обсъжданията в рамките на ООН относно обвързващ договор по въпросите на стопанската дейност и правата на човека;
17.отбелязва със загриженост, че реформата на правилата за произход, обявена в стратегията „Търговията — за всички“ не беше осъществена; подчертава сложността на правилата за произход и отново призовава за актуализирани, лесно приложими и по-ясни правила за произход; подчертава ангажимента, поет по време на 10-та Евро-средиземноморска министерска конференция по въпросите на търговията за приключване до края на 2018г. на преразглеждането на паневросредиземноморската конвенция относно правилата за произход; подновява искането си към Комисията да подготви доклад за актуалното състояние във връзка с правилата за произход, като вземе предвид кумулативното въздействие на правилата за произход в резултат на двустранни споразумения за свободна търговия;
18.припомня, че при осъществяването на търговската политика на Съюза трябва да се обърне специално внимание на селскостопанските продукти, както и на интересите на европейските производители и потребители, по-специално в контекста на кумулативното въздействие на всички споразумения за свободна търговия относно сектора; подчертава, че търговските споразумения, и по-специално споразумението, сключено с Япония, могат да предложат икономически перспективи за селскостопанския и хранително-вкусовия сектор; отбелязва, че Съюзът е най-големият износител на селскостопански и хранително-вкусови продукти в света; припомня значението на постигането на подходящ баланс между защитата на чувствителни селскостопански продукти и насърчаването на офанзивните интереси на ЕС по отношение на износа на селскостопански и хранителни продукти, като се предвидят, наред с другото, преходни периоди и подходящи квоти, включително, в някои случаи — евентуално изключение за най-чувствителните продукти; припомня, че е важно да се гарантира високо равнище на санитарните и фитосанитарните норми, в съответствие с принципа на предпазните мерки на ЕС, като същевременно се води бори срещу каквото и да било дискриминационно третиране в тази област;
Принципът на реципрочност като стълб на търговската политика на ЕС и гарантирането на справедливи и равноправни условия за конкуренция
19.изразява твърдото си убеждение, че една от основните цели на търговската политика на ЕС следва да бъде да насърчаването лоялната конкуренция и осигуряването на равнопоставени условия за конкуренция; приветства позоваванията на принципа на реципрочност в доклада относно изпълнението на търговската стратегия на ЕС; припомня, че реципрочността трябва да стои в основата на търговската политика на Съюза, като същевременно се взема предвид необходимостта от асиметрия с развиващите се страни, когато това е приложимо, и разпоредби за преференциално третиране за най-слабо развитите страни; отбелязва измененото предложение на Комисията за регламент относно достъпа на стоки и услуги от трети държави до вътрешния пазар на Съюза в областта на обществените поръчки, което може да бъде важен инструмент, за да се гарантират еднакви условия при достъпа до пазара на трети държави; споделя становището, че инициативата за скрининг на преките чуждестранни инвестиции в Европейския съюз има за цел да защити сигурността и обществения ред в Съюза и на държавите членки и би могла да допринесе за по-голяма реципрочност в достъпа до пазара, като същевременно продължава да осигурява откритост за преки чуждестранни инвестиции;
20.припомня, че прилагането на търговската политика трябва да допринася за гарантиране на справедливи, равнопоставени и лоялни условия на конкуренция за предприятията; приветства приемането на новата методология за изчисляване на антидъмпингите мита в случай на нарушения на конкуренцията в трети държави; приема за сведение Междуинституционалното споразумение относно модернизирането на инструментите за търговска защита; подчертава новата възможност, която те предлагат, по-специално по отношение на налагане на мита над маржа на вредата; припомня, че е важно да се следи за правилното прилагане на тези нови инструменти чрез незабавна намеса и корекция на неправилно функциониране или злоупотреби, пропорционално и при пълно спазване на законодателството на СТО и другите правни задължения на Съюза; приветства проактивната позиция на Комисията в използването на инструментите за търговска защита през 2016г. и призовава за подобна решимост и способност за реагиране, когато тези инструменти се използват неправомерно срещу износ от ЕС от страна на някои от нашите търговски партньори;
21.изразява съжаление, че в доклада на Комисията относно прилагането на стратегията за търговската политика едва се споменава необходимостта от стъпки за координация с митниците; изтъква, че търговската политика трябва да води борба с незаконната търговия с цел да осигури конкурентоспособността на предприятията от ЕС и да гарантира висока степен на безопасност за потребителите; посочва също така важната роля на политиката в областта на конкуренцията в това отношение и необходимостта от двустранни и многостранни преговори за тази цел;
Използване на ефективни хоризонтални инструменти за осъществяване на търговската политика в полза на всички
22.отправя искане прилагането на търговската политика да се превърне в неделима част от търговската стратегия на Съюза;
23.настоятелно призовава Комисията незабавно да използва инструментите, с които разполага, в случай на неправилно функциониране, възпрепятстване или неизпълнение на ангажимент от даден партньор, по-специално чрез използване на процедурата за уреждане на спорове, както и съществуващите ad hoc процедури, предвидени за разпоредбите относно търговията и устойчивото развитие в споразуменията за свободна търговия на Съюза;
24.призовава Комисията да направи преглед на наличните понастоящем човешки и финансови ресурси, с оглед да се подобри подготовката на търговските споразумения за приемане от съзаконодателите и начинът, по който се изпълнява търговската политика, и отправя искане за създаване на специална служба към Комисията за мониторинг на изпълнението на търговската политика и постоянна оценка, която да докладва и пред Парламента;
25.настоятелно призовава Комисията и държавите членки да положат повече усилия, по-специално чрез използването на ИТ, за отстраняването на всички административни препятствия и ненужно бреме, за техническо опростяване, както и за оказване на подкрепа на предприятията, които предприемат стъпки с цел да се възползват от търговските споразумения и инструменти;
26.подчертава изключително важната работа на делегациите на Съюза с посолствата на държавите членки и социалните партньори, която позволява бързо и пряко действие за доброто прилагане на търговските разпоредби, както и за бързото установяване и ефективно разрешаване на проблемите и пречките; счита, че делегациите на Съюза биха извлекли полза от рационализирането на системата, въз основа на единен набор от правила и насоки за осигуряване на по-голяма последователност; насърчава Комисията да включи в по-голяма степен делегациите на ЕС в трети държави в транспонирането на съществуващите и новите споразумения за свободна търговия, по-специално по отношение на местните стартиращи предприятия; насърчава Комисията и ЕСВД да продължат своите действия в областта на икономическата дипломация, с участието, наред с други субекти, на европейските търговски камари;
27.призовава Комисията да проведе проучване относно кумулативното въздействие на търговските споразумения, сектор по сектор и държава по държава, с цел да се подпомогне оценката на нашата търговска политика и да се предвидят и коригират последствията от нея;
28.подчертава, че някои сектори може да изпитват икономически затруднения, които са свързани с търговския обмен; призовава Комисията и държавите членки да разработят съпътстващи политики, които отчитат социалните аспекти, с цел максимизиране на ползите и свеждане до минимум на потенциалните неблагоприятни последици от либерализацията на търговията; приканва Комисията в този контекст да повиши ефективността на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и да го направи по-проактивен;
29.насърчава Комисията да продължи и да задълбочи сътрудничеството си с международни организации и форуми, като Г-20, Обединените нации, ОИСР, МОТ, Световната банка, Световната митническа организация и Международната организация по стандартизация, по отношение на разработването на международни стандарти, тяхното прилагане и мониторинга на търговския обмен, включително неговите социални и екологични аспекти;
Анализ на първия доклад на Комисията относно прилагането на ССТ
30.приветства публикуването от страна на Комисията на първия доклад относно прилагането на споразуменията за свободна търговия; отправя искане към Комисията да продължи да публикува доклада ежегодно; настоява освен това, че Комисията следва да извършва повече задълбочени и всеобхватни проучвания относно прилагането на ССТ на Съюза, да разглежда темата за по-задълбочено и да гарантира, че проучванията включват съответните и подходящи иконометрични и качествени анализи и тълкуване на данни, конкретни препоръки, контекстуализиране на публикуваните данни и предоставяне на допълнителна качествена информация, включително — за изпълнението на правилата — части от ССТ, като търговията и устойчивото развитие и обществените поръчки; подчертава, че това ще даде възможност за широкообхватна и по-добра оценка на действителното въздействие на споразуменията по места с цел изготвяният доклад да предоставя ефективни насоки на институциите на ЕС по отношение на определянето и провеждането на търговската стратегия на Съюза; във връзка с това счита, че за тези проучвания следва да бъде установена и използвана обща методика;
31.отправя искане към Комисията да докладва относно разпоредбите на режима на най-облагодетелствана нация в съществуващите двустранни споразумения за свободна търговия на ЕС и тяхното практическо въздействие в осигуряването на допълнителен достъп до пазара на ЕС в трети страни чрез споразумения за свободна търговия, сключени от партньорите на ЕС по ССТ;
32.подчертава, че в доклада липсват редица сведения и цифри; призовава Комисията да засили сътрудничеството си с държавите членки и страните партньори с цел да се получат повече данни и информация относно изпълнението на споразуменията; изисква от Комисията да предостави информация относно, наред с другото, въздействието върху растежа и работните места на всички споразумения за свободна търговия, приносът на същите за развитието на търговските потоци и въздействието на споразуменията за търговия и инвестиции върху инвестиционните потоци и търговията с услуги;
33.изразява загриженост относно ниската степен на използване на търговските преференции в споразуменията за свободна търговия на ЕС, и по-специално относно факта, че европейските износители да ги използват в по-малка степен от износителите от партньорските държави; призовава Комисията да установи във възможно най-кратки срокове причините за този дисбаланс и да предприеме съответните действия; отправя искане към Комисията да анализира връзката между сложните правила за произход и прилагането на преференциалните търговски споразумения от страна на икономическите оператори; призовава Комисията и държавите членки да разработят бързо мерки за по-добро информиране на икономическите оператори относно търговските преференции, предвидени в съответните ССТ; счита, че за правилна оценка на изпълнението на ССТ на ЕС е необходима подробна информация, включително на микроикономическо равнище;
34.счита, че Комисията следва да обръща толкова внимание на изпълнението на разпоредбите на споразуменията за свободна търговия, колкото и на фазата на водене на преговори; призовава Комисията да разгледа проблемите, свързани с прилагането, със съответните търговски партньори на ЕС, за да се намерят решения и да се систематизира обменът с европейските оператори;
35.призовава Комисията да диверсифицира подхода си в секторите, които анализира, и да представи последствията от прилагането на търговските споразумения за секторите, които се считат за чувствителни;
36.приветства съобщението за създаване на пътна карта за изпълнението на всяко търговско споразумение и призовава Комисията да включи всички заинтересовани страни в тяхното изготвяне; призовава Комисията да определи целите, които трябва да бъдат изпълнени, и конкретните критерии, на които да се основава извършването на ясна оценка, като напредъка в премахването на нетарифните бариери, коефициента на използване на преференциите и квотите, положението в областта на регулаторното сътрудничество и напредъка по отношение на търговията и устойчивото развитие; очаква от пътните карти за изпълнението да бъдат предоставяни на Парламента едновременно с официалното сезиране и отправя искане състоянието на напредъка по пътните карти да бъде включено в годишния доклад относно изпълнението на споразуменията за свободна търговия;
37.припомня, че търговските споразумения, в т.ч. главите относно търговията в рамките на споразуменията за асоцииране, не могат да влязат в сила преди ратифицирането им от Европейския парламент; счита, че практиката да се изчаква одобрението на Парламента преди временното прилагане на важни от политическа гледна точка споразумения трябва да се зачита хоризонтално, както беше обещано от члена на Комисията Малмстрьом в хода на нейното изслушване от 29 септември 2014 г.;
Специфични разпоредби на общата търговска политика по отношение на МСП
38.призовава Комисията да направи оценка на всички инструменти, предназначени за МСП, с цел да разработи по-интегриран глобален подход, както и истинска стратегия за интернационализация и подпомагане на МСП по отношение на износа; насърчава Комисията да стимулира този подход в рамките на съответните международни форуми; подкрепя участието в ефективни информационни кампании, насочени към МСП, с оглед подобряване на използване на преференциите по ССТ на ЕС; подчертава значението на многоезичието, за да бъдат достигнати МСП от всички държави членки; призовава да бъде предоставяна повече правна и административна подкрепа на МСП, които възнамеряват да осъществяват износ на чуждестранни пазари, не само чрез актуализиране на съответните уебсайтове, но и чрез обмисляне на възможността за използване на нови инструменти като онлайн чатове, които биха могли да предоставят основна и по-лесно достъпна подкрепа; отправя искане делегациите на Съюза да участват с принос към информацията относно износа на съответните чуждестранни пазари, с цел да се помогне на МСП;
39.изразява съжаление, че в доклада на Комисията относно изпълнението на ССТ присъства твърде малко информация за МСП; призовава Комисията да посвети специална част от своя доклад на последствията от изпълнението на търговските споразумения върху МСП и използването на специфичните за МСП разпоредби;
40.приветства включването в договаряните понастоящем ССТ на специални глави, посветени на МСП, и отправя искане към Комисията да продължи усилията си при преговорите и да включва специфични за МСП глави и разпоредби в търговските споразумения, които договаря, и в своите законодателни предложения, с цел да се подобри способността на малките и средните предприятия да участват в търговията и инвестициите; припомня, че разбирането на сложните правила за произход, тяхното актуализиране и това те да бъдат по-лесно приложими и по-ясни, е от голямо значение за МСП и че следва да се договарят специални разпоредби за МСП по отношение на достъпа им до пазарите на обществени поръчки в чужбина; отправя искане към Комисията да се опита да предостави калкулатор на правата за произход, предназначен за МСП, който следва конкретно да им позволи да използват преференциите, налични по силата на съществуващите споразумения с оглед увеличаване на коефициента на използване на преференциите;
Значение на достъпа до пазара на обществените поръчки и защитата на географските указания
41.припомня, че защитата на географските означения е офанзивен въпрос за Съюза в преговорите за търговски споразумения; подчертава, че докладът относно прилагането на ССТ сочи, че разпоредбите, свързани със защитата на географските указания, не се спазват от някои партньори и призовава Комисията да предприеме незабавни мерки, за да осигури спазването на съответните разпоредби;
42.припомня, че степента на отвореност на Съюза по отношение на достъпа до обществени поръчки е най-високата в света; изразява загриженост по повод неспазването от страна на някои партньори на разпоредбите, предвидени в ССТ на ЕС, в областта на достъпа до пазара на обществените поръчки в ущърб на предприятията от Съюза, както и по повод на силно ограничения достъп до пазарите на обществени поръчки в някои трети държави; призовава Комисията да работи за постигане на по-голям достъп до пазарите на обществени поръчки в трети държави и да обмисли мерки, в съответствие с правилата на Споразумението на СТО за държавните поръчки, които да се прилагат спрямо трети държави, които дават приоритет на своите предприятия в областта на достъпа до обществените поръчки; призовава Комисията да събира и публикува данни на равнище предприятия относно използването на разпоредбите за възлагане на обществени поръчки в ССТ, за да се разберат по-добре затрудненията, срещани от предприятията от ЕС;
43.призовава Комисията да предостави допълнителна информация относно еволюцията на достъпа до пазарите на обществени поръчки през последните години, както и статистически данни, и да предостави конкретна информация относно ползите, които са извлечени в резултат на защитата на географските указания;
Ефективното прилагане на търговската политика допринася за насърчаването и защитата на ценностите на ЕС
44.припомня, че общата търговска политика трябва да допринася за насърчаването на ценностите, защитавани от ЕС, както са посочени в член 2 от ДЕС, както и за преследването на целите, определени в член 21, като консолидиране на демокрацията и принципите на правовата държава, зачитането на правата на човека и основните права и свободи, равенството, зачитането на човешкото достойнство, както и опазването на околната среда и защитата на социалните права; счита, че за постигането на тези цели се изискват решителни и последователни действия от страна на Комисията; подчертава, че Програмата на ООН до 2030г. и Парижкото споразумение за климата предоставят основните референтни стойности, спрямо които да се измерва приносът на търговската политика на ЕС към одобрените общи цели за устойчиво развитие;
45.призовава Комисията да извършва редовен мониторинг, включително на Общата система за преференции (ОСП), и по-специално ОСП +, и да продължи да публикува доклади на всеки две години; призовава Комисията да засили работата си с държавите бенефициенти, ЕСВД, делегациите на Съюза, дипломатическите мисии на държавите членки, международните организации, предприятията, социалните партньори и гражданското общество, с цел да се осигури по-добро събиране на информация и извършването на по-задълбочен анализ на мониторинга, за да извърши ясна оценка на изпълнението на всички аспекти на системата; подчертава, че ефективността на ОСП се основава на способността на Комисията да наблюдава и прилага разпоредбите на законодателството, в случаите на неизпълнение на международните конвенции в областта на труда или околната среда;
46.припомня, че новото поколение споразумения съдържат клаузи за правата на човека и глави относно устойчивото развитие, чието пълно и цялостно прилагане цели да гарантира и насърчава зачитането на правата на човека, на ценностите на Съюза и на високо равнище на социални и екологични стандарти; взема под внимание оценката на главите за устойчивото развитие, включена в доклада на Комисията относно изпълнението на споразуменията за свободна търговия, и призовава за своевременно изпълнение на съществуващите разпоредби за търговията и устойчивото развитие; призовава Комисията да разработи точна и специфична методология за мониторинг и оценка на изпълнението на тези глави, поради невъзможността те да бъдат предмет на оценка единствено въз основа на количествени данни; припомня, че са налице трудности при прилагането на разпоредбите относно търговията и устойчивото развитие в някои случаи, например в случая на ССТ между ЕС и Корея, и следователно отново отправя призива си за засилване на прилагането и мониторинга на главите относно търговията и устойчивото развитие, чрез по-голямо участие на организациите на гражданското общество, включително социалните партньори, във всички търговски споразумения; изразява съжаление, че Комисията преждевременно закри дебата относно начините за засилване на прилагането на главата относно устойчивото развитие в търговските споразумения, в това число разглеждането на основан на санкции подход, наред с други възможности;
47.в този контекст припомня важната роля на вътрешните консултативни групи (ВКГ); подчертава потенциалната добавена стойност на по-структурираните и прозрачни отношения с ВКГ в търговските партньори, като се признае тяхната ключова роля за по-доброто разбиране на местните потребности и местните амбиции; счита, че ВКГ са от жизненоважно значение с приноса, който дават за процесите, необходими за по-добър мониторинг и изпълнение на главите относно търговията и устойчивото развитие;
48.приветства прегледа на стратегия на ЕС за подпомагане на търговията и подкрепя целта за изграждане на капацитета на развиващите се държави с оглед те да могат да се възползват в по-голяма степен от възможностите, предлагани от търговските споразумения на ЕС; изтъква също така, че стратегията трябва да спомогне за насърчаване на справедлива и етична търговия и следва да се превърне в основен инструмент за борба с нарастващото неравенство по света и подпомагане на икономическото развитие в страните партньори на ЕС; насърчава Комисията да подпомага развиващите се страни да приемат необходимите мерки за, наред с другото, запазване на достъпа до европейския пазар за техния износ и борба с изменението на климата;
49.потвърждава подкрепата си за включването на амбициозни разпоредби за борба с корупцията във всички бъдещи търговски споразумения в рамките на изключителната компетентност на Съюза; приветства включването на разпоредби за борба с корупцията в текущите преговори относно модернизирането на споразумението за свободна търговия ЕС‑Мексико и споразумението за асоцииране ЕС — Чили; припомня, че СПП предоставят добра възможност за засилване на сътрудничеството в борбата срещу изпирането на пари, данъчните измами и укриването на данъци;
50.приветства включването на въпроса за равнопоставеността между жените и мъжете в доклада на Комисията относно изпълнението на нейната търговска стратегия; припомня целта жените да се ползват наравно с мъжете от ползите от търговията, включително чрез стратегията на ЕС за подпомагане на търговията; подчертава, че това изисква проактивен подход от страна на Комисията, който да насърчава интегрирането на принципа на равенство между половете в търговската политика на ЕС, и отправя искане към Комисията да включи този аспект в своите бъдещи годишни доклади за изпълнението;
51.приветства ангажимента на Комисията да гарантира, че търговските преговори за модернизиране на действащото споразумение за асоцииране между Чили и ЕС ще включва, за пръв път в ЕС, специална глава относно аспектите на пола и търговията; подновява призива си към Комисията и Съвета да насърчават и подкрепят включването на специална глава относно равенството между половете в търговските и инвестиционните споразумения на ЕС;
52.приветства приемането на регламента против изтезанията и припомня, че е важно да се гарантира правилното му прилагане и спазването му от страна на нашите търговски партньори; подкрепя стартирането на международния алианс за търговия без изтезания;
53.приветства приемането на регламента относно полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони (Регламент (EС) 2017/821), чиято цел е да допринесе за по-отговорно управление на световната верига на стойността; призовава Комисията, държавите членки и останалите заинтересовани страни да продължат своята работа по подготовката за влизането в сила на регламента; призовава Комисията да гарантира, че съпътстващите мерки са проектирани по ефикасен начин и че държавите членки и националните заинтересовани страни разполагат с необходимите експертни знания и съдействие, като се поставя специален акцент върху оказването на подкрепа на МСП за увеличаване на техния капацитет за изпълнение на изискванията за надлежна проверка, предвидени съгласно регламента;
54.потвърждава разпространението на интегрирани глобални вериги за доставки в моделите на световната търговия; отново призовава да се търсят начини за развитие на прозрачността на глобалните вериги за създаване на стойност и стратегии и правила за отчетност, и подчертава, че общата търговска политика трябва да се изпълнява по начин, който да гарантира отговорно управление на световните вериги за създаване на стойност; изисква от Комисията да насърчава и укрепва корпоративната социална отговорност като част от своята търговска политика, включително по-нататъшни действия за разработване на специфични правила и практики, като се вземат предвид насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, с цел да се гарантира ефективното прилагане на КСО; припомня искането си към Комисията да включи корпоративната социална отговорност във всички търговски споразумения и да извършва ефективен мониторинг на съответните разпоредби, в рамките на подобрения независим мониторинг на главата за търговията и устойчивото развитие, поискана от Парламента, с участието на гражданското общество; потвърждава своята подкрепа за международни инициативи като Пакта за устойчиво развитие на Бангладеш и призовава Комисията да се съсредоточи върху прилагането на посочената инициатива;
55.призовава Комисията и всички международни участници да се придържат към новите насоки на ОИСР за извършване на надлежна проверка с цел създаване на отговорни вериги за доставки в шивашката и обувната промишленост;
56.припомня, че политиката на ЕС в областта на търговията и развитието трябва глобално да допринася за устойчивото развитие, регионалната интеграция и включването на развиващите се страни в регионалните и в крайна сметка в световните вериги за създаване на стойност чрез диверсификация на икономиката, за което за необходими справедливи и насочени към развитието глобални търговски правила; призовава Комисията да продължи да подкрепя развитието на справедлива зона за континентална свободна търговия в Африка чрез политическа и техническа помощ;
57.припомня, че ЕС е поел ангажимент за премахване на най-тежките форми на детския труд на световно равнище, тъй като това произтича от нашите ценности, залегнали в член21 от ДЕС; призовава отново Комисията да направи предложение за забрана на вноса на стоки, произведени с използването на детски труд или каквато и да е форма на принудителен труд или съвременно робство; подчертава в този контекст, че е важно държавите, които все още не са направили това, да ратифицират Конвенция №182 на МОТ относно най-тежките форми на детски труд и Конвенция №138 относно минималната възраст за приемане на работа;
58.отбелязва напредъка, постигнат по отношение на сключването и изпълнението на СИП; счита, че е необходим задълбочен анализ на тяхното въздействие върху африканските икономики и техните подсектори, съответните пазари на труда и насърчаването на вътрешнорегионалната търговия в Африка; призовава Комисията да ускори диалога в дух на истинско партньорство с цел решаване на все още откритите въпроси; припомня, че СИП са асиметрични споразумения, които следва да отдават еднакво значение на аспектите, свързани с развитието и съответно с търговията; призовава в този смисъл за своевременното прилагане на съпътстващите мерки, включително изплащането на ресурси от ЕФР;
59.приветства, наред с това, прилагането на СИП със страните от КАРИФОРУМ; отбелязва, че по-нататъшното повишаване на осведомеността е необходимо, за да се гарантира, че страните от КАРИКОМ могат да се възползват от възможности в рамките на споразумението; приветства създаването на съвместния консултативен комитет, но настоятелно призовава Комисията да гарантира, че бъдещите институции на гражданското общество ще бъдат свикани своевременно;
60.подновява призива си ЕС да работи за постигането на адекватни и ефикасни решения за въвеждането на прозрачна и действаща система за етикетиране за „социална и екологична проследимост“ по протежение на цялата производствена верига, в съответствие със Споразумението на СТО за ТПТ, като успоредно с това насърчава подобни действия на международно равнище;
Прозрачността и достъпът до информация трябва да съпътстват изпълнението на търговската политика на ЕС
61.отбелязва работата на Комисията по отношение на прозрачността и призовава Комисията да провежда преговорите по възможно най-прозрачен начин, като спазва напълно най-добрите практики, установени по време на други преговори; счита, че постигането на прозрачност трябва да бъде сред основните цели на Комисията; призовава Комисията и държавите членки да публикуват документите, свързани с преговорите и изпълнението на споразуменията, като същевременно не отслабват позицията на Съюза в преговорите;
62.призовава Комисията и държавите членки да разработят истинска комуникационна стратегия във връзка с търговската политика, както и с всяко търговско споразумение, с цел да подобрят в максимална степен предаването на информация и да го адаптират към конкретните участници, така че те да могат да се възползват от споразуменията; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да разработят действия за повишаване на осведомеността на стопанските субекти относно сключените споразумения, чрез поддържане на редовен диалог с професионалните сдружения, предприятията и гражданското общество;
63.приветства публикуването от Съвета на мандатите за преговори за ТПТИ, ВИТС, TiSA, споразуменията с Япония, Тунис и Чили и конвенцията за многостранния инвестиционен съд, както и публикуването от Комисията на нейните проекти за мандати за водене на преговори за споразуменията с Австралия и Нова Зеландия, както и за създаването на многостранен съд за уреждане на инвестиционни спорове, в съответствие с отдавнашното искане на Парламента за прозрачност; призовава Съвета и държавите членки да публикуват всички мандати за водене на преговори, а Комисията да публикува всички предложения за мандат за започване на бъдещи преговори; призовава Съвета и Комисията да вземат предвид препоръките, отправени от Парламента, при изготвянето и приемането на мандатите за водене на преговори;
64.подновява искането си за приобщаване в по-голяма степен на държавите членки, Европейския парламент, националните парламенти, икономическите оператори и представители на гражданското общество и социалните партньори в мониторинга на търговската политика, включително, но не само, по отношение на разпоредбите относно търговията и устойчивото развитие; призовава Комисията да публикува план за действие и описание на „засиленото партньорство“ във връзка с прилагането на търговските споразумения;
65.призовава Комисията за подобряване на качеството на оценките на въздействието, извършвани за всяко търговско споразумение, и за включването в тях на секторен и географски анализ; подчертава, че по-добрата и по-своевременна комуникация във връзка с информацията, съдържаща се в проучванията на въздействието преди и след сключването на търговските споразумения, е от основно значение;
66.приветства съобщението за създаване на консултативна група за мониторинг на търговската политика; подчертава колко е важно този нов орган да влезе бързо в действие по прозрачен, открит и приобщаващ начин; призовава Комисията редовно да публикува документи от заседанията и работата на посочената консултативна група; призовава Комисията също така да определи процедури, за да се гарантира, че въпросите, повдигнати от консултативната група, получават адекватен отговор;
o oo
67.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, на националните парламенти, както и на Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите.