Резолюция на Европейския парламент от 20 април 2023 г. относно всеобщата декриминализация на хомосексуалността в светлината на последните събития в Уганда ()
Европейският парламент,
–като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,
–като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,
–като взе предвид Американската конвенция за правата на човека,
–като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,
–като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,
–като взе предвид резолюцията относно защитата от насилие и други нарушения на правата на човека, извършени срещу лица въз основа на тяхната реална или предполагаема сексуална ориентация или полова идентичност, приета на 55-ата редовна сесия на Африканската комисия по правата на човека и народите в Луанда, Ангола, проведена в периода от 28 април до 12 май 2014г.,
–като взе предвид съвместното изявление, подписано от 85 държави на заседанието на Съвета на ООН по правата на човека на 22 март 2011г., относно прекратяването на актовете на насилие и свързаните с тях нарушения на правата на човека въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност,
–като взе предвид Принципите от Йогиакарта относно прилагането на международното право в областта на правата на човека във връзка със сексуалната ориентация и половата идентичност,
–като взе предвид доклада на независимия еексперт по защитата от насилие и дискриминация на основата на сексуална ориентация и полова идентичност от 11 май 2018г.,
–като взе предвид работата на основната група на ООН за ЛГБТИ, и по-специално нейното изявление от 19 март 2023г., в което се призовава Съветът за сигурност на ООН да интегрира по-добре правата на човека по отношение на ЛГБТИ лицата в своя международен мандат за мир и сигурност,
–като взе предвид Резолюция70/1 на ООН, озаглавена Transforming our world: the 2030 Agenda for Sustainable Development (the 2030 Agenda) (Да преобразим света: програма за устойчиво развитие до 2030г.) („Програмата до 2030г.“), приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие, проведена на 25септември 2015г. в Ню Йорк, на която са установени целите за устойчиво развитие (ЦУР),
–като взе предвид решението на Комитета на ООН от 2022г. за премахване на дискриминацията по отношение на жените (CEDAW) в делото Rosanna Flamer-Caldera ср/у Шри Ланка,
–като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 25 март 2020г., озаглавено „План за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020–2024г.“ (JOIN(2020)0005),
–като взе предвид съобщението на Комисията от 12 ноември 2020г., озаглавено „Съюз на равенство: Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК за 2020–2025г.“ (),
–като взе предвид Споразумението за партньорство между групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и ЕС (Споразумението от Котону) от 2000г., и предвидените в него клаузи и ангажименти относно правата на човека, по-специално член8, параграф4, член9, член31а, буквад) и член96, както и член65,
–като взе предвид насоките на ЕС за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИК), приети на 24юни 2013г.,
–като взе предвид насоките на ЕС по отношение на смъртното наказание, приети на 12 април 2013г.,
–като взе предвид насоките на ЕС в областта на правата на човека по отношение на недискриминацията във външната дейност, приети на 18 март 2019г.,
–като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/1998 на Съвета от 7 декември 2020г. относно ограничителните мерки срещу тежките нарушения и погазването на правата на човека(1),
–като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове21 и 26 от него,
–като взе предвид програмата за приобщаване и многообразие в Европейската служба за външна дейност за периода 2023 – 2025г., приета на 6 март 2023г.,
–като взе предвид Закона срещу хомосексуалността в Уганда от 21март 2023г.,
–като взе предвид Конституцията на Уганда от 1995г.,
–като взе предвид предишните си резолюции относно Уганда,
–като взе предвид изявлението, направено на 29 март 2023г. от експерти на ООН, с което се осъжда скандалното законодателство срещу ЛГБТ в Уганда,
–като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк от 22 март 2023г.,
–като взе предвид член132, параграфи2 и 4 от своя Правилник за дейността,
A.като има предвид, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права;
Б.като има предвид, че Всеобщата декларация за правата на човека утвърждава присъщото достойнство и равните права на всички хора без каквото и да било разграничение, включително неотменимите права на живот, свобода, лична сигурност и защита от дискриминация, свобода от произволни арести или задържане и зачитане на неприкосновеността на личния живот;
В.като има предвид, че в редица древни култури, включително африканските, традиционно съществуват различни форми на сексуалност и различни полови идентичности;
Г.като има предвид, че в Африканската харта за правата на човека и народите се посочва, че „всяко лице има право да се ползва от правата и свободите, признати и гарантирани в настоящата Харта, без каквото и да било разграничение“ (член2), че „всеки човек е равен пред закона“ и „всеки човек има право на еднаква защита на закона“ (член3), и че „всяко човешко същество има право на зачитане на неговия живот и на неприкосновеността на личността му“ и „никой не може да бъде произволно лишаван от това право“ (член4);
Д.като има предвид, че Международният пакт за граждански и политически права (МГПП) признава правото на живот като основно право на човека и изрично посочва, че смъртното наказание следва да не се налага за ненасилствени престъпления или за престъпления, извършени от лица, които са на възраст под 18 години към момента на извършване на престъплението; като има предвид, че МПГПП забранява дискриминацията, основана на сексуална ориентация, и като има предвид, че налагането на смъртно наказание за еднополови връзки нарушава този принцип;
Е.като има предвид, че 61 държави по света – главно в Африка, Близкия изток и Азия – криминализират хомосексуалността и трансполовата идентичност по закон; като има предвид, че други две държави de facto ги криминализират; като има предвид, че в Катар, Саудитска Арабия, Афганистан, Иран, Йемен, Сомалия, Обединените арабски емирства, Бруней, Северна Нигерия, Мавритания и Пакистан сексуалните отношения по взаимно съгласие между лица от един и същи пол се наказват със смърт;
Ж.като има предвид, че законите, които криминализират сексуалните отношения по взаимно съгласие между лица от един и същи пол, нарушават основните и защитени на международно равнище права на човека;
З.като има предвид, че съществува глобално движение за декриминализиране на хомосексуалността и трансполовата идентичност, като броят на държавите, които криминализират сексуалните отношения по взаимно съгласие между лица от един и същи пол, е намалял от 113 през 1990г. на 64 през 2023г.; като има предвид, че това движение се подхранва от все по-силното осъзнаване на факта, че законите, които криминализират хомосексуалността и трансполовата идентичност, са дискриминационни и нарушават основните права на човека, както и че общественият напредък изисква равен достъп до права; като има предвид, че тази нарастваща динамика дава надежда, че светът се движи към по-справедливо и основаващо се на равнопоставеност бъдеще, в което всички лица ще бъдат свободни да се ползват от правата си без страх от дискриминация или преследване;
И.като има предвид, че през април 2023г. островите Кук станаха поредната държава, декриминализирала хомосексуалността, чрез изменение на Закона за престъпленията; като има предвид, че в началото на 2023г. Сингапур декриминализира „недостойните действия между мъже“, като измени своя Наказателен кодекс;
Й.като има предвид, че в много случаи в последно време декриминализирането на сексуалните отношения по взаимно съгласие между лица от един и същи пол е резултат от съдебни решения, например устното решение на Върховния съд на Барбадос от декември 2022г. и решението на Източнокарибския върховен съд от август 2022г.;
К.като има предвид, че на 21 март 2023г. парламентът на Уганда прие Закона срещу хомосексуалността (наричан по-долу „законът“); като има предвид, че в закона се предлага прилагането на смъртно наказание за престъплението „хомосексуалност с утежняващи обстоятелства“, доживотен затвор за престъплението „хомосексуалност“, до 14 години лишаване от свобода за „опит за хомосексуалност“ и до 20 години лишаване от свобода за „насърчаване на хомосексуалността“; като има предвид, че последното води до пълна цензура по въпросите, свързани с ЛГБТИК, включително организациите на гражданското общество, които извършват дейност по застъпничество за правата на човека и здравеопазване; като има предвид, че това законодателство противоречи на конституционните разпоредби на самата Уганда, които предвиждат равенство и недискриминация за всички;
Л.като има предвид, че предишни версии на подобни закони, забраняващи насърчаването на хомосексуалността и хомосексуалните действия, вече са били предлагани през 2009г., 2012г., 2013г. и 2014г., което показва склонност към системно превръщане на ЛГБТИК лицата в изкупителни жертви; като има предвид, че политиците и националните и чуждестранните религиозни лидери изиграха ключова роля в подбуждането на реторика на омразата към ЛГБТИК лицата в Уганда; като има предвид, че в резултат на приемането на закона вече се наблюдава увеличаване на вербалното и физическото насилие;
М.като има предвид, че президентът Мусевени направи подстрекателски изявления; като има предвид, че той все още не е обнародвал закона;
Н.като има предвид, че само през февруари 2023г. над 110 ЛГБТ лица в Уганда са съобщили за инциденти, включително арести, сексуално насилие, изселвания и публично събличане;
О.като има предвид, че Уганда е страна по Международния пакт за граждански и политически права от 1995г. насам;
П.като има предвид, че ЕС е най-големият партньор на Уганда в областта на сътрудничеството за развитие; като има предвид, че многогодишната индикативна програма на ЕС за Уганда за периода 2021–2024г. разполага с общ бюджет от 375 милиона евро;
Р.като има предвид, че новият глобален режим на санкции за нарушения на правата на човека съгласно Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията позволява на ЕС да предприема действия срещу сериозни нарушения и злоупотреби с правата на човека по света, независимо от това къде се случват, включително срещу случаи на произволни убийства и нечовешко или унизително отношение или наказание;
С.като има предвид, че има опасност положението в Уганда да окаже отрицателно въздействие в региона, тъй като Кения, Нигер и Танзания също внесоха подобни закони;
Т.като има предвид, че всички държави – членки на ЕС, многократно са заявявали непоколебимото си противопоставяне на смъртното наказание по всяко време и при всякакви обстоятелства, като считат, че то е нечовешко и унизително отношение и противоречи на човешкото достойнство; като има предвид, че държавите членки са поели ангажимент да се застъпват неуморно за пълното премахване на смъртното наказание;
У.като има предвид, че всички държави – членки на ЕС, недвусмислено осъдиха дискриминационните закони, политики и практики, включително криминализирането на сексуални отношения по взаимно съгласие между пълнолетни лица от един и същи пол или с трансполова идентичност; като има предвид, че държавите членки призоваха ЕС да работи за постигане на декриминализиране на хомосексуалността и на трансполовата идентичност; като има предвид, че Парламентът многократно е призовавал държавите извън ЕС да преминат към декриминализация като начин да се гарантира неделимостта и упражняването на всички права на човека от всички ЛГБТИК лица;
Ф.като има предвид, че в член21 от ДЕС се посочва, че „дейността на Съюза на международната сцена се ръководи от основополагащите принципи за неговото създаване, развитие и разширяване“, и по-специално „демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право“;
Х.като има предвид, че общата външна политика и политика на сигурност на ЕС има за цел развитието и укрепването на демокрацията и на принципите на правовата държава, както и зачитането на правата на човека и на основните свободи;
Ц.като има предвид, че Европейският консенсус за развитие ангажира ЕС и неговите държави членки да прилагат към сътрудничеството за развитие подход, основаващ се на правата на човека, който обхваща всички права на човека;
Ч.като има предвид, че схемата на ЕС „Всичко освен оръжие“ (ВОО) премахва митата и квотите за целия внос на стоки (с изключение на оръжия и боеприпаси), идващи в ЕС от най-слабо развитите държави; като има предвид, че ЕС може да оттегля преференциите по ВОО поради сериозни и системни нарушения на принципите, установени в международните конвенции относно основните права на човека и трудовите права, например системни нарушения на правата на човека;
Последните събития в Уганда
1.осъжда по възможно най-категоричен начин закона, приет на 21 март 2023г. от парламента на Уганда, който увеличава размера на присъдите и разширява обхвата на законодателството на Уганда, криминализиращо хомосексуалността и трансполовата идентичност; счита, че неговото приемане е в грубо нарушение на Конституцията на Уганда и на международните задължения на Уганда, произтичащи от Африканската харта и от структурата на международното право на ООН, например Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и Устава на ООН; подчертава, че този закон противоречи и на политическите ангажименти на страната за устойчиво развитие, по-специално ЦУР3, 5, 10 и 16, и активно излага на сериозен риск правата, здравето и безопасността на хората;
2.изразява тревога във връзка с факта, че само двама от общо 389законодатели са гласували против закона; изразява съжаление във връзка с коментарите на президента Мусевени, който допълнително допринесе за подбуждащата към омраза реторика относно ЛГБТИК лицата; изразява загриженост относно броя на политиците, религиозните лидери и медийните фигури, които подбуждат към омраза; счита, че превръщането на ЛГБТИК лицата в изкупителни жертви от страна на по-голямата част от политическата класа в Уганда представлява сериозно утежняване на положението, което засяга принципите на демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на международно признатите права на човека; счита, че обнародването на този закон неизбежно ще изостри отношенията между ЕС и Уганда и ще наложи ЕС да преориентира акцента си в тези отношения;
3.припомня на правителството на Уганда неговите задължения съгласно нормите на международното право и съгласно Споразумението от Котону, което призовава за зачитане на всеобщите права на човека и основните свободи;
4.изразява подкрепа и възхищение за парламентаристите от Уганда и представителите на гражданското общество, които имаха смелостта да се противопоставят и да се изкажат публично срещу законопроекта;
5.счита, че сериозността на положението изисква най-решителен институционален отговор и осъждане и заслужава реакция на всички равнища на дипломацията на ЕС;
6.припомня, че този закон е само последната стъпка на Уганда по тревожния път, който тя следва от няколко години насам, предприета в условията на нарастване на хомофобската реторика сред политиците, религиозните лидери и други значими фигури в обществото на Уганда, като върху гражданското общество се оказва все по-голям натиск, както и нарастване на подкрепяната от държавата реч на омразата срещу ЛГБТИК лицата, която подбужда към омраза и насилие; осъжда тези прояви на фанатизъм, предразсъдъци и дискриминация през 21-ви век;
7.припомня освен това, че сексуалното насилие срещу жени и момичета е широко разпространено в Уганда и че съществува връзка между омразата и насилието, насочени към ЛГБТИК лицата, и насилието срещу жени и липсата на равенство между половете;
8.припомня, че Уганда е пионер в борбата срещу ХИВ и свързаното с него стигматизиране; припомня, че разпространението на ХИВ сред мъжете, които имат сексуални контакти с мъже, през 2021г. е било 12,7%; отбелязва със загриженост, че това разпространение е значително по-високо, отколкото сред хетеросексуалните мъже, и е над средното национално равнище; подчертава, че законът не следва да се използва, за да се отказва на гражданите на Уганда правото на услуги и лекарства, свързани с ХИВ, и призовава правителството да осигури по-добър достъп до тях; позовава се на непреодолимите доказателства, представени от UNAIDS, че криминализиращите закони отклоняват общностите от животоспасяващи услуги;
9.изразява дълбоко съжаление относно решението на Националното бюро на Уганда за неправителствените организации от 5 август 2022г. да закрие „Сексуални малцинства в Уганда“ – водещата организация за правата на ЛГБТИК лицата в страната, и категорично осъжда това решение; изразява непоколебима подкрепа за Франк Мугиша, основател и лидер на посочената организация, който е посветил живота си на борбата за правата на ЛГБТИК лицата в Уганда;
Положението с декриминализирането по света
10.категорично осъжда всички закони, практики и официални позиции, които криминализират хомосексуалността и трансполовата идентичност;
11.счита, че подобно криминализиране противоречи изцяло на международното право в областта на правата на човека и нарушава човешките права на ЛГБТИК лицата, включително правото на живот, неприкосновеност на личния живот, свобода, сигурност, здравеопазване и изразяване, както и свободата на мирни събрания и сдружаване; счита, че криминализирането на хомосексуалността и трансполовата идентичност създава положение на апартейд, като лишава част от населението от защитата на държавата и закона, независимо от предвидените санкции;
12.настоява, че като обявява за незаконно тяхното съществуване, криминализирането на хомосексуалността и трансполовата идентичност превръща ЛГБТИК лицата в мишена, увеличава риска те да бъдат изнудвани от органите или от други граждани и насърчава речта на омразата, престъпленията от омраза и дискриминацията срещу тях;
13.припомня рисковете за здравето, които поражда криминализирането на хомосексуалността и трансполовата идентичност, тъй като криминализирането възпрепятства здравните политики, основаващи се на общността, и възпрепятства достъпа на ЛГБТИК лицата до надеждна информация за тяхното здраве, по-специално що се отнася до ХИВ статуса и свързаните с това превенция, скрининг, проследяване и лечение;
14.отново заявява, че категорично се противопоставя на смъртното наказание във всички случаи и при всякакви обстоятелства; счита, че то представлява нечовешко и унизително отношение, противоречащо на човешкото достойнство;
15.приветства положителната международна тенденция към декриминализация на хомосексуалността, като през последните 30 години 49 държави – членки на ООН, предприеха правни реформи, по-специално Мозамбик през 2015г., Белиз и Сейшелските острови през 2016г., Тринидад и Тобаго и Индия през 2018г., Ботсуана през 2019г., Габон през 2020г., Ангола и Бутан през 2021г., Антигуа и Барбуда, Сингапур и Барбадос през 2022г. и островите Кук през 2023г.; въпреки това припомня, че има и държави, в които законите, криминализиращи сексуалните отношения между лица от един и същи пол, бяха затегнати или повторно въведени, например Чад, Бруней, Нигерия и накрая Уганда, което подчертава необходимостта от световно движение в подкрепа на декриминализирането; припомня прецедентите, при които органите на ООН осигуриха правна защита срещу криминализирането, например Съветът по правата на човека в делото Toonen ср/у Австралия през 1994г. и Комитетът за премахване на дискриминацията по отношение на жените в делото Rosanna Flamer-Caldera ср/у Шри Ланка през 2022г.;
16.припомня, че насърчаването на ЦУР е отговорност на 193 държави – членки на ООН, които са се присъединили към тях, включително Уганда, и че те трябва да служат на целта „да не се пренебрегва никой“; признава присъщата връзка между зачитането на човешките права на ЛГБТИК лицата и ЦУР и счита, че всяка дискриминационна практика, особено такава, която предвижда смъртно наказание, е в радикално противоречие с тези цели;
17.отхвърля твърденията на някои политически и религиозни лидери, че хомосексуалността и трансполовата идентичност са концепции на Запада; припомня, че повечето закони, криминализиращи хомосексуалността и трансполовата идентичност по света, произхождат от законите на западните колонизаторски сили; изразява съжаление относно разпространението на пропаганда срещу ЛГБТИК от чуждестранни участници, включително установените в Европа, които осъществяват дейност в Уганда; във връзка с това осъжда също така значителната роля, изиграна в Уганда и на други места от евангелистките проповедници и организации от САЩ, за популяризирането на законодателството срещу ЛГБТИК и разпространението на вредна дезинформация;
18.отхвърля твърденията, че декриминализирането на хомосексуалността и трансполовата идентичност би било в противоречие с основните религиозни принципи или би възпрепятствало свободата на религията; във връзка с това приветства изявленията на папата от 24 януари 2023г., в които се потвърждава, че законите, криминализиращи хомосексуалността и трансполовата идентичност, са „несправедливи“ и че „хомосексуалността не е престъпление“;
19.изразява загриженост относно настоящата реторика и движения срещу правата, срещу равенството между половете и срещу ЛГБТИК лицата в световен мащаб, които се подхранват от политически и религиозни лидери по света, включително в рамките на ЕС; счита, че тези движения драстично възпрепятстват усилията за постигане на всеобщо декриминализиране на хомосексуалността и трансполовата идентичност, тъй като те легитимират реториката, според която ЛГБТИК лицата са по-скоро идеология, отколкото човешки същества; решително осъжда разпространението на такава реторика от страна на някои влиятелни политически лидери и правителства в ЕС, например в Унгария, Полша и Италия;
20.изразява загриженост относно приемането на т.нар. закони за пропагандата срещу хомосексуализма в някои държави, които допринасят за култура на нетърпимост и дискриминация, и изразява тревога относно начина, по който тези закони могат да окажат въздействие в други държави, проправяйки пътя за приемането на по-строги мерки, като например криминализирането на сексуалните отношения между лица от един и същи пол и други аспекти на сексуалната ориентация, половата идентичност и изразяването на половата принадлежност, както и половите характеристики; отбелязва, че според последните изследвания конспиративните теории и дезинформацията стават все по-популярни в много държави – членки на ЕС; изразява загриженост, че омразата, конспирациите и дезинформацията онлайн водят до насилие офлайн и могат да доведат до загубата на човешки живот; изразява загриженост поради факта, че според проучванията на Международната асоциация на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица(2) 2022г. е годината с най-много насилие срещу общността на ЛГБТИ в резултат на речта на омразата и дезинформацията;
21.изразява загриженост относно нарастващата тенденция към криминализиране на ЛГБТИК в някои части на Африка, като Гана и Кения, където подобни законопроекти са предложени и се разглеждат от съответните парламенти на държавите, както и относно вероятността обнародването на закона в Уганда да окаже значително въздействие върху резултатите от тези законопроекти;
22.приветства работата на организациите на гражданското общество на местно равнище по целия свят, чиято дейност е съсредоточена върху правата на човека и които неуморно работят, за да предпазват и защитават ЛГБТИК лицата и да се борят срещу стигматизирането и предразсъдъците, като понякога това е за сметка на безопасността на техните членове; счита, че държавите членки и ЕС следва да подкрепят тези организации и активисти на гражданското общество, включително финансово;
23.припомня, че защитата на правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица в целия свят е приоритет за ЕС и че всеобщото декриминализиране на хомосексуалността и трансполовата идентичност е цел, която ЕС следва да продължи да преследва дотогава, докогато това е необходимо;
Призив за действие
24.призовава за всеобщо декриминализиране на хомосексуалността и трансполовата идентичност;
25.призовава за всеобщо премахване на смъртното наказание;
26.настоятелно призовава 63-те държави, които все още не са направили това, да се съобразят с международното право и да предприемат всички необходими мерки – законодателни или от друго естество, за да гарантират, че сексуалната ориентация и половата идентичност вече не са основание за наказателни санкции;
27.призовава президента на Уганда Йовери Мусевени да не обнародва закона и категорично да откаже да даде съгласието си за всяка подобна инициатива в бъдеще, като възпира по-нататъшните опити в тази посока; настоятелно призовава органите на Уганда да насърчават принципите на толерантност, приемане и зачитане на правата на човека и да преразгледат всички закони, криминализиращи хомосексуалността и трансполовата идентичност, по-специално съгласно членове 145 и 146 от Наказателния кодекс; призовава органите в Уганда да разследват, да преследват по съдебен ред и да санкционират всички основани на омраза нападения срещу лица и организации в резултат на приемането на закона и да прекратят всякакви ответни действия срещу организации на гражданското общество, участващи в защитата на правата на човека и ЛГБТИК, като например внезапни проверки и блокиране на банкови сметки, тъй като последните са от решаващо значение за предоставянето на услуги в рамките на общността;
28.призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да използват всички необходими дипломатически, правни и финансови средства, с които разполагат, за да убедят президента на Уганда да се въздържи от подписване на закона, приет от парламента на Уганда; освен това призовава ЕС да използва пълноценно и ефективно политическия диалог, предвиден в член8 от Споразумението от Котону, както и инструментариума на Съвета на ЕС за насърчаване и защита за упражняването на всички права на човека от страна на лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални лица (Инструментариум за ЛГБТ) и придружаващите го насоки в диалога си с органите на Уганда, за да спомогне за насърчаването на правата на човека в Уганда, декриминализирането на хомосексуалността, намаляването на насилието и дискриминацията и закрилата на защитниците на правата на ЛГБТИ лицата;
29.настоятелно призовава независимия експерт по защитата от насилие и дискриминация на основата на сексуална ориентация и полова идентичност бързо да установи контакти с президента и парламента на Република Уганда, активистите на ЛГБТИК и органите на Уганда, за да получи безпрепятствен достъп до страната;
30.Ако законът бъде подписан от президента на Уганда:
–
призовава Комисията да разгледа възможността за оттегляне на преференциите по ВОО за Уганда в съответствие с член19 от Регламент (ЕС) №978/2012(3) на основание сериозни и системни нарушения на правата на човека;
–
призовава за незабавни действия съгласно клаузата за „съществени елементи“ от Споразумението от Котону;
–
призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) да обмисли задействането на глобалния режим на санкции на ЕС за нарушения на правата на човека, тъй като той се прилага именно за нарушенията или злоупотребите, предвидени в законопроекта;
–
настоява, че взетите решения и приетите санкции по отношение на Уганда следва приоритетно да бъдат насочени към и да засягат политическите и религиозните лидери, които са провокирали и подкрепили закона; настоятелно призовава Комисията да насочи сътрудничеството и подкрепата си към укрепването на угандийските организации в областта на ЛГБТИК и защитата на правата на човека и призовава ЕСВД, делегацията на ЕС в Уганда и посолствата на държавите членки в Уганда да подкрепят членовете на общността, партньорите и съюзниците чрез целенасочен пакет за подкрепа на ЛГБТИК лицата;
–
призовава ЕСВД да увеличи усилията си, за да гарантира, че защитниците на правата на човека в Уганда имат достъп до финансиране, подкрепа, закрила, преместване, визи и подслон, когато е целесъобразно, в съответствие с насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека;
31.призовава Комисията, под надзора на ЗП/ВП, да мобилизира всички външни политики на ЕС за постигане на целта за създаване на стратегия на ЕС за всеобща декриминализация на хомосексуалността и трансполовата идентичност, която да включва следните мерки:
–
създаване на широка коалиция от страните, които желаят да подкрепят тези начинания в рамките на международната общност, с акцент върху международни инструменти като резолюциите на Общото събрание на ООН;
–
превръщане на декриминализирането в изискване за достъп до общата схема от преференции, включително схемата ВОО, и премахване от списъка на ВОО на всички държави, които продължават да криминализират сексуалните отношения по взаимно съгласие между лица от един и същи пол;
–
разглеждане на включването на клауза за „недопускане на отстъпление по отношение на правата на човека“ в своите международни споразумения за партньорство, чрез която дадено партньорство, включително неговите финансови аспекти, може да бъде временно спряно, ако дадена държава партньор допусне отстъпление по отношение на правата на човека, включително като криминализира хомосексуалността или трансполовата идентичност;
–
систематично разглеждане на въпроса за декриминализирането на сексуалните отношения по взаимно съгласие между лица от един и същи пол и на различните полови идентичности, както и на грижите за утвърждаване на половата идентичност на срещите на високо равнище между ЕС и Африканския съюз, както и на всяка среща на високо равнище с участието на съответните държави, и поставяне на темата в центъра на бъдещите дискусии;
–
включително действия срещу основаните на взаимодействие системи за препоръчване в социалните медии в предстоящия пакет за защита на демокрацията, тъй като е известно, че тези системи засилват омразата и дезинформацията;
–
проактивен и систематичен принос на ЕС към всеобщия периодичен преглед на всяка държава, която все още криминализира хомосексуалността и трансполовата идентичност, като призовава съответните правителства да отменят това законодателство;
–
разширяване на финансовата подкрепа за местни организации в областта на ЛГБТИК и защитата на правата на човека, установени в държави, които криминализират хомосексуалността и трансполовата идентичност, и създаване на специален фонд на ЕС за предлагане на финансова, техническа и правна помощ на тези организации, както и на адвокати, участващи в оспорването на тези закони в международните съдилища;
–
като се почерпи вдъхновение от решението от март 2023г. относно санкциите, основани на сексуално насилие и други нарушения на правата на жените, да се създаде по-систематично задействане на глобалния режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека срещу лица и образувания, отговорни за извършване на или подбуждане към насилие срещу ЛГБТИК лица, особено в държави, които продължават да имат и прилагат разпоредби за криминализиране;
32.подчертава значението на безопасните и законни пътища на ЕС за хората, нуждаещи се от международна закрила, включително ЛГБТИК лицата, бягащи от държави, в които има риск да бъдат преследвани поради своята сексуална ориентация, полова идентичност или изразяване, или полови характеристики;
o oo
33.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, Върховен комисар на ООН по правата на човека, президента, правителството и парламента на Уганда, също така в превод на суахили, и на органите на 63-те други държави, които все още криминализират хомосексуалността и трансполовата идентичност.
Регламент (ЕС) №978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) №732/2008 на Съвета (ОВ L303, 31.10.2012г., стр.1).