ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯотносно засилване на непоколебимата подкрепа на ЕС за Украйна срещу агресивната война
25.11.2024-()
съгласно член136, параграф2 от Правилника за дейността
на Русия и нарастващото военно сътрудничество между Северна Корея
и Русия
Ханс Нойхоф, Петър Бистрон, Милан Ухрик, Томаш Фрьолих, Александер Зел
от името на групата ESN
10‑0195/2024
Резолюция на Европейския парламент относно засилване на непоколебимата подкрепа на ЕС за Украйна срещу агресивната война на Русия и нарастващото военно сътрудничество между Северна Корея и Русия
()
Европейският парламент,
–като взе предвид своите предходни резолюции относно Украйна и Русия, и по-специално от 29 февруари 2024г.[1], 19 септември 2024г.[2] и от 14 ноември 2024г.[3],
–като взе предвид Хартата за специално партньорство между НАТО и Украйна от 1997г., с която се създава рамка за по-тясно сътрудничество в областта на сигурността,
–като взе предвид плана за действие НАТО – Украйна, приет на срещата на високо равнище на НАТО в Прага през 2002г., в който за първи път членството на Украйна в НАТО е заявено като дългосрочна цел,
–като взе предвид декларацията от срещата на високо равнище в Букурещ през 2008г., в която НАТО заяви, че Украйна и Грузия в крайна сметка ще станат членове на Алианса – изявление, което значително увеличи напрежението с Русия,
–като взе предвид пакета на НАТО за всеобхватна помощ за Украйна от 2016г., насочен към реформиране на украинските въоръжени сили в съответствие със стандартите на НАТО и постигане на тяхната оперативна съвместимост със силите на НАТО до 2020г.,
–като взе предвид Партньорството на НАТО с Украйна за разширени възможности, предоставено през 2020г., което допълнително задълбочи военното сътрудничество и сътрудничеството в областта на сигурността между НАТО и Украйна,
–като взе предвид, че на срещата на Северноатлантическия съвет в Брюксел през юни 2021г. беше потвърдено решението Украйна да стане член на НАТО, взето на срещата на високо равнище в Букурещ през 2008г.,
–като взе предвид стратегическата рамка на САЩ и Украйна за отбрана от август 2021г., в която се предвижда засилено сътрудничество между двете държави в Черно море,
–като взе предвид комюникето от срещата на високо равнище във Вилнюс през юли 2023г., в което се потвърждава ангажиментът на НАТО за дългосрочна интеграция на Украйна,
–като взе предвид Регламент (ЕС) 2024/792 на Европейския парламент ина Съвета от 29февруари 2024г. за създаване на механизъм за Украйна[4], т.е. финансов механизъм за възстановяването на Украйна,
–като взе предвид доклада на Марио Драги, озаглавен „Бъдещето на европейската конкурентоспособност“, публикуван през септември 2024г., в който се подчертава икономическата уязвимост на Европа след прекратяването на вноса на руски енергийни доставки,
–като взе предвид Изпълнителен указ №991 на руския президент от 19 ноември 2024г. относно ядреното възпиране,
–като взе предвид член 136, параграф 2 от своя Правилник за дейността,
А.като има предвид, че конфликтът в Украйна има дълбоки геополитически и социално-икономически корени, включително дългогодишно напрежение и конкуренция в областта на сигурността между великите сили;
Б.като има предвид, че действията на НАТО, включително Декларацията от Букурещ от 2008г. и последвалото военно сътрудничество с Украйна, се възприемат от Русия като пряка заплаха за нейните интереси в областта на сигурността;
В.като има предвид, че ескалацията на военните действия до равнището на пълномащабна война в Украйна от 2022г. насам доведе до тежки хуманитарни и икономически последици и последици за сигурността, включително значителни жертви сред цивилното население и разрушаване на инфраструктура;
Г.като има предвид, че интегрирането на Украйна в стратегическата рамка на НАТО, включително партньорството за разширени възможности, се тълкува от Русия като пресичане на нейните „червени линии“, като по този начин кризата се изостри;
Д.като има предвид, че комюникето от срещата на високо равнище във Вилнюс през 2023г. потвърди подкрепата на НАТО за бъдещото членство на Украйна – стъпка, която рязко увеличи чувството на Русия за заплаха;
Е.като има предвид, че ЕС и неговите държави членки последователно подкрепяха Украйна чрез финансова, хуманитарна и военна помощ, като същевременно наложиха значителни санкции на Русия; като има предвид, че тези санкции доведоха до икономически затруднения в рамките на самия ЕС, но не допринесоха за деескалацията на конфликта;
Ж.като има предвид, че продължаването на конфликта изостри глобалната нестабилност, увеличи рисковете от ядрена ескалация и постави под натиск международните рамки за сигурност;
З.като има предвид, че в доклада на Марио Драги се подчертава загубата на конкурентоспособност на ЕС, поради увеличените разходи за енергия и икономическите тежести, произтичащи от конфликта;
И.като има предвид, че санкциите срещу руския нефт бяха заобиколени от „сенчести флотове“, което подкопава планираното въздействие на тези мерки и допринася за рисковете за околната среда;
Й.като има предвид, че ескалирането на военната помощ рискува да удължи конфликта и да увеличи гражданските и икономическите загуби;
К.като има предвид, че руските войски постигат значителен ежедневен напредък по цялата контактна линия, докато украинските сили понасят големи загуби и са принудени да отстъпват територия, като възприемат отбранителна позиция поради липса на инициатива;
Л.като има предвид, че Русия разполага със значителни военни, човешки и материални ресурси, които далеч превъзхождат възможностите на Украйна; като има предвид, че Русия е в състояние да реагира адекватно на всеки етап от ескалацията на конфликта;
1.признава сложните геополитически фактори, довели до настоящия конфликт, като подчертава необходимостта от балансиран подход, който отчита основателните опасения за сигурността на всички участващи страни;
2.осъжда нападението на Русия срещу Украйна и насилието и разрушенията, причинени от всички страни, участващи в продължаващия конфликт в Украйна; призовава всички страни незабавно да прекратят военните действия;
3.изразява загриженост относно предполагаемото разполагане на севернокорейски военни сили в зоната на конфликта, тъй като това би могло да представлява сериозна ескалация; подчертава, че ЕС трябва да основава своите решения и изявления единствено на проверени и неоспорими доказателства;
4.подчертава, че продължаващата военна ескалация не е работещо решение на конфликта, и настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да постигнат прекратяване на огъня по цялата контактна линия и да съсредоточат усилията си върху започването на дипломатически преговори за постигане на устойчиво мирно споразумение;
5.заявява отново необходимостта ЕС да действа като посредник, улесняващ диалога между Украйна и Русия с участието на международни партньори, за да се гарантира всеобхватно и трайно решение на конфликта; приветства инициативи за мир, като тази на унгарския министър-председател Виктор Орбан от юли тази година;
6.изразява загриженост относно икономическите последици от конфликта за държавите – членки на ЕС, включително нарастващите цени на енергията, загубата на конкурентоспособност и увеличената фискална тежест;
7.подчертава, че даването на разрешение на територията на Русия да се използват далекообхватни оръжейни системи, доставяни от САЩ, Обединеното кралство и Франция, не само предоставя на Украйна нови способности, а означава, че горепосочените държави се включват de jure като активни участници в конфликта; подчертава, че подобни операции биха били невъзможни без пряката координация, логистичната подкрепа и участието на военните сили от горепосочените държави, като по този начин конфликтът ескалира и се увеличава рискът от по-широка конфронтация; подчертава, че този подход рискува допълнително ескалиране на конфликта, подкопава перспективите за мир и увеличава вероятността от неконтролируеми ответни мерки, включително ядрена ескалация;
8.подчертава, че икономическите санкции, наложени на Русия, се оказаха контрапродуктивни и непропорционално вредни за икономиките на ЕС, като същевременно не оказаха ефективно влияние върху резултата от конфликта;
9.подчертава, че мирът може да бъде постигнат единствено чрез взаимен компромис и реалистични очаквания, и настоятелно призовава ЕС да даде приоритет на усилията за деескалиране на конфликта чрез прагматичен и приобщаващ диалог;
10.призовава за цялостна преоценка на политиките на ЕС и НАТО по отношение на Украйна, за да се намали напрежението и да се насърчи балансирана рамка за сигурност, която зачита интересите на всички заинтересовани страни в региона;
11.призовава за цялостен преглед на военната и финансовата подкрепа на ЕС за правителството на Володимир Зеленски, за да се гарантира, че тази помощ е в съответствие с по-широките стратегически интереси на ЕС, насърчава усилията за мир и остава прозрачна и отговорна;
12.признава, че евентуална промяна във външната политика на САЩ по време на бъдещия президентски мандат на Доналд Тръмп би могла да отбележи стратегическа повратна точка към съвместното съществуване на сили в рамките на многополюсен световен ред; приветства инициативата на Доналд Тръмп да даде приоритет на прекратяването на конфликта в Украйна като едно от първите му действия при встъпването му в длъжност; подчертава, че ЕС следва да се ангажира конструктивно и да подкрепя всички потенциални ръководени от САЩ инициативи за прекратяване на огъня в Украйна, за да се гарантира устойчиво разрешаване на конфликта;
13.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на президента, правителството и Върховната рада на Украйна, на правителството и Държавната дума на Русия, на другите засегнати правителства, както и на ООН.
- [1] Приети текстове, P9_TA(2024)0119.
- [2] Приети текстове, P10_TA(2024)0012.
- [3] Приети текстове, P10_TA(2024)0036.
- [4] ОВ L, 2024/792, 29.2.2024г., ELI: .