ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯотносно европейската стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика
11.3.2019-()
съгласно член123, параграф2 от Правилника за дейността
Кристиян Елер, Паул Рюбиг, Катлен Ван Бремпт, Зджислав Краснодембски, Фредрик Федерлей, Бенедек Явор, Дарио Тамбурано, Барбара Капелот името на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
8‑0184/2019
Резолюция на Европейския парламент относно европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика
()
Европейският парламент,
–като взе предвид съобщението на Комисията от 28ноември 2018г., озаглавено „Чиста планета за всички – Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (),
–като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,
–като взе предвид Парижкото споразумение, Решение1/CP.21, 21-вата конференция на страните по РКООНИК (COP21) и 11-ата конференция на страните, изпълняваща функциите на Среща на страните по Протокола от Киото (CMP11), проведена в Париж, Франция, от 30ноември до 11декември 2015г.,
–като взе предвид Програмата на ООН до 2030г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР),
–като взе предвид своята резолюция от 25октомври 2018г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2018г. в Катовице, Полша (COP24)[1],
–като взе предвид пакета за чиста енергия,
–като взе предвид предложението за резолюция на комисията по промишленост, изследвания и енергетика,
–като взе предвид член123, параграф2 от своя правилник,
1.приветства съобщението на Комисията относно дългосрочната стратегия, озаглавено „Чиста планета за всички – Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“, в което се подчертават възможностите и предизвикателствата, произтичащи от прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове за европейските граждани и за икономиката на Европа, и се поставя основата за широк дебат с участието на институциите на ЕС, националните парламенти, стопанския сектор, неправителствените организации, градовете и общностите, както и гражданите;
2.счита, че Европа може да проправи пътя към неутралността по отношение на климата чрез инвестиции в иновативни технологични решения, предоставяне на права на гражданите и съгласуване на действията в ключови области като енергетиката, промишлената политика и научните изследвания, като същевременно се гарантира социална справедливост за справедлив преход;
3.изразява съгласие със стратегическите области, набелязани от Комисията, в които са необходими съвместни действия, и подкрепя енергийната ефективност, използването на възобновяеми енергийни източници и конкурентоспособността на промишлеността на ЕС в световен мащаб;
4.подчертава значението на различните мерки и законодателство във връзка с климата, въведени в различни области на политиката, но предупреждава, че един несъсредоточен подход може да породи несъответствия и да попречи на ЕС да постигне икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050г.; счита, че е необходимо да се възприеме всеобхватен подход;
5.изразява съгласие с целта на ЕС за постигане до 2050г. на икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове, както е посочено в съобщението на Комисията; изисква държавите членки да се споразумеят относно стратегия за постигане на тази цел на специалната среща на върха на ЕС в Сибиу през май 2019г. и ги призовава да се ангажират до необходимото равнище на амбиция за постигането на тази цел;
Енергийна политика
6.подчертава централната роля на енергетиката в прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове;
7.припомня, че Съюзът успя да разграничи емисиите на парникови газове от икономическия растеж през последните десетилетия и намали емисиите, по-специално чрез енергийна ефективност и по-широкото използване на възобновяеми източници на енергия;
8.подчертава, че преходът към чиста енергия следва да продължи да стимулира модернизацията на европейската икономика, да поражда устойчив икономически растеж и да носи обществени и екологични ползи за европейските граждани;
9.счита, че водещата роля на ЕС в областта на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност показва пред останалата част на света, че преходът към чиста енергия е възможен и полезен, като това надхвърля границите на борбата с изменението на климата;
10.посочва, че постигането на икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове ще изисква значителни допълнителни инвестиции в енергийната система на ЕС и свързаната инфраструктура в сравнение с днешната базова линия, от порядъка на 175 до 290милиарда евро годишно;
11.подчертава, с оглед на различните изходни позиции при енергийния преход, че усилията за намаляване на емисиите на парникови газове с цел постигане на неутралност по отношение на климата на равнището на ЕС могат да бъдат разпределени неравномерно в рамките на ЕС;
12.призовава държавите членки незабавно да приложат пакета за чиста енергия; припомня компетентността на държавите членки да вземат решения относно енергийния си микс в рамката на ЕС в областта на климата и енергетиката;
13.счита, че технологичните промени и решения, енергийната ефективност, устойчивата енергия от възобновяеми източници и пълната интеграция на вътрешния енергиен пазар ще бъдат от ключово значение;
14.подчертава необходимостта от предварителен подход за гарантиране на справедлив преход за гражданите на ЕС и за подкрепа на регионите, чиито икономики зависят от дейности, свързани със сектори или технологии, които се очаква да намалеят или ще трябва да се преобразуват в бъдеще;
15.призовава всички равнища на управление – национално, регионално и местно, да въведат мерки за насърчаване на участието на гражданите в енергийния преход и да стимулират обмена на най-добри практики;
Промишлена политика
16.отново заявява, че преходът към икономика с нулеви емисии на парникови газове представя предизвикателства и възможности за ЕС и че ще бъдат необходими инвестиции в промишлени иновации, включително цифрови технологии, както и чисти технологии, за да се стимулира растежът, да се повиши конкурентоспособността, да се подобрят бъдещите умения и да се създадат милиони работни места, например в растяща кръгова икономика и биоикономика;
17.счита, че икономическият просперитет, конкурентоспособността на промишлеността в световен мащаб и политиката в областта на климата взаимно се подсилват;
18.подчертава, че стабилната и предвидима рамка на политиката в областта на енергетиката и климата е от ключово значение, за да се осигури така необходимото доверие на инвеститорите и да се даде възможност на европейските предприятия да вземат дългосрочни инвестиционни решения в Европа, тъй като продължителността на жизнения цикъл на повечето промишлени инсталации надхвърля 20години;
Научни изследвания и иновации
19.подчертава, че програмите на ЕС и националните програми за научни изследвания и иновации са от решаващо значение за подпомагане на водещата роля на Съюза в борбата срещу изменението на климата;
20.счита, че въпросите, свързани с климата, следва да бъдат интегрирани по подходящ начин в подготовката и изпълнението на програмите за научни изследвания и иновации;
21.привлича вниманието върху доклада на групата на високо равнище относно пътищата за намаляване на въглеродните емисии[2] относно ролята на научните изследвания и иновациите за постигане на целите на Парижкото споразумение, като същевременно ЕС се поставя в конкурентно предимство в надпреварата за декарбонизация; отбелязва набора от тематични и междусекторни препоръки, изготвени от групата на високо равнище, и по-специално по отношение на ориентацията на новата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации за периода 2021– 2027г. – „Хоризонт Европа“;
22.счита, че в рамките на следващите две десетилетия са необходими значителни усилия в областта на научните изследвания и иновациите, за да се осигурят жизнеспособни в социално и икономическо отношение решения с ниски и нулеви въглеродни емисии за всички и за да се предложат нови решения за постигане на икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове;
23.подчертава своята позиция, че „Хоризонт Европа“ трябва да насочва поне 35% от разходите си в подкрепа на целите в областта на климата, по целесъобразност и като част от общата цел на Съюза за интеграция на действията в областта на климата;
°
°°
24.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.
- [1]Приети текстове, P8_TA(2018)0430.
- [2]Final Report of the High-Level Panel of the European Decarbonisation Pathways Initiative (Окончателен доклад на групата на високо равнище на инициативата за пътищата за намаляване на въглеродните емисии), Европейска комисия, Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, ноември 2018г.