Ϸվ

Показалец
Назад
Напред
Пълен текст
Процедура :
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0374/2023

Внесени текстове :

A9-0374/2023

Разисквания :

Гласувания :

PV12/12/2023-7.15
CRE12/12/2023-7.15

Приети текстове :

P9_TA(2023)0458

Приети текстове
PDF206kWORD67k
Вторник, 12 декември 2023 г.-Страсбург
Прилагане на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа
P9_TA(2023)0458A9-0374/2023

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2023 г. относно прилагането на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа ()

Европейският парламент,

–като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 209 и 212 и член322, параграф1 от него,

–като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета от 9юни 2021г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа, за изменение и отмяна на Решение №466/2014/EС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО, Евратом) №480/2009 на Съвета(1),

–като взе предвид доклада на Комисията от 8ноември2022г., озаглавен „Годишен доклад за 2022г. относно прилагането на инструментите за външна дейност на Европейския съюз през 2021г.“ (),

–като взе предвид различните доклади на Европейската сметна палата относно външното финансиране на ЕС, и по-специално Специален доклад 14/2023 „Програмиране на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа — програмите са разработени задълбочено, но съществуват слабости в методите на разпределение на средствата и мониторинга на въздействието“, и Специален доклад №09/18, озаглавен „Публично-частни партньорства в ЕС — широкоразпространени недостатъци и ограничени ползи“,

–като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 1декември 2021г., озаглавено „Global Gateway“ (JOIN(2021)0030),

–като взе предвид заключенията на Съвета от 14юни2021г. относно укрепването на европейската финансова архитектура за развитие,

–като взе предвид доклада на Комисията от 24март 2022г., озаглавен „Пътна карта на Комисията за подобряване на европейската финансова архитектура за развитие и доклад за напредъка за 2021г.“ (),

–като взе предвид заключенията на Съвета от 14юни2021г. относно укрепването на ангажимента на „Екип Европа“ към човешкото развитие,

–като взе предвид заключенията на Съвета от 20май2022г. относно обновеното партньорство на ЕС с най-слабо развитите страни,

–като взе предвид своята резолюция от 18април2018г. относно изпълнението на инструментите на ЕС за външно финансиране: междинен преглед за 2017г. и бъдеща структура за периода след 2020г.(2),

–като взе предвид своята резолюция от 17април2018г. относно прилагането на Инструмента за сътрудничество за развитие, Инструмента за хуманитарна помощ и Европейския фонд за развитие(3),

–като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 27март2019г., относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество(4),

–като взе предвид своята резолюция от 24ноември 2022г. относно бъдещата европейска финансова архитектура за развитие(5),

–като взе предвид своята резолюция от 23юни 2022г. относно изпълнението и постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР)(6),

–като взе предвид своята резолюция от 15юни2023г. относно изпълнението и постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР)(7),

–като взе предвид своята препоръка от 15март2023г. към Съвета и заместник‑председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно преглед на функционирането на ЕСВД и за по-силен ЕС в световен мащаб(8),

–като взе предвид своята резолюция от 25ноември2020г. относно подобряване на ефикасността на развитието и ефективността на помощта(9),

–като взе предвид член54 от своя Правилник за дейността, както и член1, параграф1, буквад) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002г. относно процедурата по разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение3 към него,

–като взе предвид съвместните разисквания на комисията по външни работи и на комисията по развитие в съответствие с член58 от Правилника за дейността,

–като взе предвид становището на комисията по бюджети,

–като взе предвид доклада на комисията по външни работи и комисията по развитие (A9-0374/2023),

А.като има предвид, че Европейският съюз и неговите 27 държави членки, взети заедно, остават най-големият доставчик на външна помощ в света, като на тях се падат приблизително 43% от общата официална помощ за развитие (ОПР), предоставяна от всички държави – членки на ОИСР, които са донори на ОПР за развиващите се държави; като има предвид, че инструментите за външно финансиране са основният механизъм за подкрепяне на действията на ЕС на световната сцена, и като има предвид, че външната дейност на ЕС има все по-голямо значение за европейските граждани;

Б.като има предвид, че Инструментът за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) — Глобална Европа (наричан по-долу „инструментът“) влезе в сила на 14юни2021г. и обединява предишни инструменти в единен инструмент; като има предвид, че инструментът с общ бюджет от 79,5 милиарда евро бележи историческа промяна във външната политика и политиката за развитие на ЕС;

В.като има предвид, че Комисията отговаря за определянето, формулирането, изпълнението, мониторинга и оценката на помощта на ЕС; като има предвид, че на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) е поверена задачата да гарантира непрекъснатостта и съгласуваността на външните политики на ЕС с интегрирания подход, който включва този инструмент; като има предвид, че Парламентът отговаря за демократичния надзор и контрол и в качеството си на съзаконодател в рамките на процедурата за съвместно вземане на решение; като има предвид, че създаването на подхода „Екип Европа“ следва да допринесе за разработването на единна стратегическа рамка за координация за външния отговор на ЕС на основните предизвикателства; като има предвид, че този подход дава възможност за по-нататъшно сътрудничество между институциите на ЕС, държавите членки и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), като непрекъснато увеличава колективната ефективност и видимост на ЕС; като има предвид, че инструментът трябва да се прилага чрез комбинация от условия, включително двустранно сътрудничество, безвъзмездни средства за редица партньори и инвестиционна рамка;

Г.като има предвид, че външната инвестиционна рамка на инструмента обединява смесено финансиране и гаранции в рамките на Гаранцията за външна дейност (ГВД) по линия на Европейския фонд за устойчиво развитие плюс (ЕФУР+), която трябва да бъде изпълнена от отговарящите на условията партньори при открит подход на сътрудничество, като (ЕИБ) има специална роля; като има предвид, че ЕФУР + значително разширява финансовия пакет на своя предшественик, ЕФУР, и ще може да гарантира операции в размер до 53,4 милиарда евро чрез ГВД; като има предвид, че принципът „политиката на първо място“ трябва да доведе до сътрудничество, ръководено от целите на политиката, и да гарантира, че европейската финансова архитектура за развитие е съгласувана в това отношение;

Д.като има предвид, че стратегията за Global Gateway има за цел да увеличи геополитическата тежест на ЕС на световната сцена чрез насърчаване на интелигентни, чисти и сигурни връзки в областта на цифровите технологии, енергетиката и транспорта и укрепване на системите за здравеопазване, образование и научни изследвания в целия свят в рамките на Програмата на ООН до 2030г. за устойчиво развитие и нейните ЦУР;

Е.като има предвид, че неравенствата са сред първопричините за нестабилността, несигурността и насилието;

Ж.като има предвид, че насърчаването на правата на човека е крайъгълен камък на външната дейност на ЕС;

З.като има предвид, че човешкото развитие продължава да бъде ключова област за външната политика и политиката за развитие на ЕС; като има предвид, че инвестициите в здравеопазването, образованието, храненето и социалната закрила са от първостепенно значение, за да се гарантира всеобщ достъп до тези услуги, които представляват основни права на човека;

И.като има предвид, че поради ограничените ресурси инструментите за външно финансиране на ЕС често са били мобилизирани до краен предел; като има предвид, че след приемането на Регламента за създаване на инструмента събития като агресивната война на Русия срещу Украйна, която задълбочи световната продоволствена криза, предизвика енергийна криза, криза на разходите за живот и дългова криза в световен мащаб и създаде икономическа несигурност, като потенциално дестабилизира допълнително държавите членки и трети държави, и въздействието на пандемията от COVID-19 изостриха ситуацията до такава степен, че е необходимо извършването на ранна междинна оценка на инструмента и междинно преразглеждане на многогодишната финансова рамка (МФР);

Й.като има предвид, че пандемията от COVID-19 задълбочи и без това значителния недостиг на финансиране за ЦУР и доведе до общ спад на ресурсите в размер на 700 милиарда щатски долара, като същевременно е необходимо значително увеличение, за да се реагира на разликата в развиващите се държавиотпреди пандемията; като има предвид, че вече са използвани80% от резерва и че следва да се обмисли неговото увеличаване; като има предвид, че настоящото политическо и финансово лидерство и действията на ЕС не са достатъчни за постигане на Европейския консенсус за развитие, ЦУР и целите на Парижкото споразумение и за справяне с други остри глобални предизвикателства, по-специално влошаването на изменението на климата, последиците от пандемията от COVID-19 и ожесточените конфликти, което означава, че е необходим общ международен ангажимент, за да се гарантира, че инструментът може да отговори на тези нововъзникващи предизвикателства;

К.като има предвид, че изпълнението на проекти по линия на инструмента все още не може да бъде оценено напълно, тъй като все още е в начален етап; като има предвид, че в междинната оценка, която се очаква през 2024г., следва да се прецени дали инструментът допринася за стратегическите приоритети на ЕС и ефективно популяризира неговите ценности в държавите партньори, дали допринася за постигането на напредък в областта на правата на човека, допринася за намаляване на бедността и неравенствата и насърчава устойчивото развитие на трети държави, както и дали финансирането по линия на инструмента се разпределя въз основа на потребностите и стратегиите за развитие на трети държави;

Л.като има предвид, че през 2023г. Европейската сметна палата заключи, че съществуват недостатъци в методите за разпределяне на средствата и за мониторинг на въздействието, че широкото приложно поле на инструмента би могло да ограничи неговото въздействие и че са необходими подобрения в начина, по който се разпределя и наблюдава помощта за развитие;

М.като има предвид, че инструментът следва да се използва за създаване на по-тесни и по-ефективни, постигащи осезаеми резултати партньорства с трети държави въз основа на взаимни интереси, стратегически приоритети, структурирано и ефективно сътрудничество и ясни дългосрочни цели; като има предвид, че отношенията между ЕС и Африка и добросъседските отношения са от особено стратегическо значение; като има предвид, че инструментът следва да се използва, за да се гарантира справедлив екологичен преход, като се насърчават местната добавена стойност и се спазва принципът за ненанасяне на значителни вреди; като има предвид, че ефикасността, ефективността и въздействието на инструмента върху развитието са ключови показатели за проследяване;

Н.като има предвид, че след приемането на инструмента геополитическата конкуренция се разви и увеличи; като има предвид, че това поставя инструмента в нова, по-спешна светлина; като има предвид, че Global Gateway е отговор на това предизвикателство и има за цел да осигури жизнеспособна и привлекателна алтернатива за държавите партньори, която носи трайни ползи за местните общности; като има предвид, че е необходимо да се подобри комуникацията и да се повиши видимостта на действията на ЕС в държавите партньори; като има предвид, че въпреки акцента на Global Gateway върху геополитическите цели на ЕС ОПР по инструмента трябва да обслужва дългосрочното устойчиво развитие в държавите партньори;

Общи съображения

1.приветства предложението на Комисията за преразглеждане на МФР за 2021–2027г. с достатъчно финансиране за функция6, тъй като настоящото финансово програмиране е недостатъчно за инструмента, за който не достигат средства, и следва по-добре да отразява геополитическите амбиции на ЕС и неговите ангажименти в световен план; отбелязва допълнителните средства, предложени от Комисията за функция6, от които 9,5 милиарда евро ще бъдат разпределени за реагиране на външното измерение на миграцията, включително външни предизвикателства, 3 милиарда евро – за резерва за нововъзникващи предизвикателства и приоритети на инструмента и 2,5 милиарда евро – за резерва за солидарност и спешна помощ;

2.подчертава необходимостта от преглед на външните политики и политиките за развитие на ЕС с оглед на недостига на финансиране и увеличаването на неравенствата между държавите и в рамките на държавите, както и продоволствената несигурност в световен мащаб; признава въздействието на геополитическите промени, по-специално агресивната война на Русия срещу Украйна, новите приоритети на ЕС, нарасналото значение на стратегическите партньорства с държавите партньори, приведени в съответствие с принципа на съгласуваност на политиките за развитие, и специфичната роля на инвестициите на ЕС, които трябва да отразяват както ценностите и интересите на ЕС, така и интересите на нашите партньори; освен това подчертава необходимостта този преглед да прецени дали са постигнати целите на инструмента за намаляване на бедността и неравенствата и насърчаване на правата на човека и дългосрочното устойчиво развитие на държавите партньори;

3.отново потвърждава, в контекста на продължаващата агресивна война на Русия срещу Украйна, непоколебимата си подкрепа за Украйна във всичките ѝ измерения, включително хуманитарната помощ, възстановяването, реконструкцията и модернизацията, в контекста на продължаващата агресивна война на Русия; подчертава обаче, че тази подкрепа не следва да бъде в ущърб на ОПР, други партньори и трети държави, които са неблагоприятно засегнати от агресивната война на Русия и чието финансиране от ЕС не следва да бъде спирано; поради това призовава за задълбочена оценка на ресурсите на инструмента, чрез която следва също така да се прецени дали те са достатъчни за постигане на неговите цели, определени в Регламента за създаване на инструмента, за съответно увеличаване на ресурсите на инструмента и за гарантиране, че те продължават да бъдат актуални в контекста на текущите геополитически предизвикателства, да позволят на ЕС да се разглежда като надежден партньор и да противодейства на влиянието на други глобални сили;

4.приветства консолидирането на по-голямата част от външната дейност на ЕС в единен инструмент, с който постепенно се рационализират и хармонизират многобройните предишни инструменти; счита обаче, че макар с това опростяване да се подобряват гъвкавостта и ефективността, то не е било придружено в достатъчна степен от ефективна отчетност и прозрачност; във връзка с това подчертава, че мерките могат да се считат за ефективни само когато това може да бъде доказано чрез ясни и съпоставими механизми за мониторинг и оценка; припомня констатациите от Специален доклад 14/2023 на ЕСП, в който се посочва, че повече от 20% от включените в извадката показатели нямат базова стойност или са с неясна базова стойност, 24% нямат цели или са с неясни цели, а източниците на данни в многогодишните индикативни програми (МИП) са фрагментирани или липсват; призовава Комисията да направи задължително използването на показателите от рамката за резултатите на Глобална Европа, което следва да бъде правило, за мерки през целия цикъл на изпълнение на МИП, а именно планиране, изпълнение и докладване на резултатите, и значително да увеличи капацитета на делегациите на ЕС; подчертава, че инструментът следва да осигури ефикасно, ефективно, съгласувано и приобщаващо изпълнение, подкрепено от принципа „политиката на първо място“ и в съответствие със стратегическите интереси и ценностите на ЕС и с приоритетите на държавите партньори; отново призовава Комисията да публикува поне два пъти годишно доклад за напредъка по отношение на ефективността на помощта, който последователно да включва стандартизирани, разбираеми и съпоставими показатели, обхващащи съвместно планиране, съвместно изпълнение и съвместни рамки за резултатите; призовава Комисията да представи пред Парламента своя доклад за напредъка;

5.изразява дълбока загриженост относно ескалацията на геополитическите сътресения, авторитарните тенденции и неотдавнашните глобални атаки срещу основите на демокрацията и принципите на правовата държава в световен мащаб; призовава в междинната оценка да се извърши задълбочена оценка на капацитета на инструмента за постигане на общите цели на външната политика на ЕС, и по-специално на целта за принос към насърчаването на многостранното сътрудничество и устойчивото развитие и за защита, насърчаване и оптимизиране на демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи; подчертава, че външната дейност на ЕС в областта на демокрацията, изпълнявана в рамките на инструмента, трябва да се адаптира към нова геополитическа реалност, белязана от конкуриращи се модели на управление, за да се предотврати и реагира по-добре на отстъплението от демокрацията; призовава Комисията да направи критична оценка – с подходящо равнище на детайлност на информацията – на постигнатия напредък в прилагането на инструмента по отношение на програмите, целите за разходите и референтните показатели, като се въздържа от повтаряне на неясни политически позиции; отново потвърждава, че съгласно Договорите и новия европейски консенсус за развитие основната цел на сътрудничеството за развитие следва да бъде изкореняването на бедността и насърчаването на устойчивото икономическо, социално и екологично развитие на развиващите се страни; подчертава, че подходът „политиката на първо място“ следва да се ръководи от принципите и целите, определени в Стратегическия компас на ЕС, Европейския консенсус за развитие, Програмата на ООН до 2030г. за устойчиво развитие, Парижкото споразумение и Програмата за действие от Адис Абеба;

6.призовава по-специално за обективна и задълбочена оценка на използването на член42, параграф4 и съображение40 от Регламента за създаване на инструмента, като в последния се постановява, че помощта би могла да бъде спряна в случай на влошаване на състоянието на демокрацията, правата на човека или принципите на правовата държава в трети държави; призовава за предварителни оценки, за да се определят възможните последици и рискове от проектите по отношение на правата на човека, в съответствие с член25, параграф5 от Регламента; призовава за наблюдение на спазването на правата на човека по време на изпълнението на проекти в трети държави, особено за проекти, водещи до висок риск от нарушения; призовава за спиране или за модулация на проекти, които допринасят за нарушения на правата на човека в трети държави; призовава Комисията да споделя проактивно с Парламента всички оценки, свързани с правата на човека; подчертава необходимостта ЕС да възприеме по-принципен подход към държавите партньори, които се движат в обратна посока по отношение на основните ценности и принципи; подкрепя спирането на бюджетната подкрепа като добър пример в този смисъл;

7.изразява загриженост, че финансирането на помощта за Украйна чрез мобилизиране на резерва на инструмента вместо чрез подходящия бюджетен инструмент е изчерпило по-голямата част от резерва и е оставило инструмента с ограничена способност за реакция на непредвидени предизвикателства; приветства предложението на Комисията за създаване на механизъм за Украйна(10), чрез който следва да се гарантира устойчиво дългосрочно финансиране за Украйна, като същевременно се запази способността на инструмента да се справя с бъдещите предизвикателства;

8.иска в междинната оценка да се предостави правна и политическа яснота по отношение на посочването на Украйна, Република Молдова и Грузия като бенефициери съгласно главата на инструмента относно съседството; отбелязва, че Украйна и Република Молдова са станали държави кандидатки за присъединяване към ЕС, докато Грузия се счита за потенциална кандидатка за членство в ЕС; подчертава в този контекст, че поради това Украйна, Република Молдова и Грузия следва да бъдат посочени като бенефициери с подходящ бюджетен трансфер на двустранни финансови пакети към Регламента за Инструмента за предприсъединителна помощ (ИППIII)(11), който има специално правно основание и политическа рамка, отделна от Инструмента и Европейската политика за съседство, което би намалило натиска върху инструмента; приветства предложението на Комисията за нов, специален механизъм за Украйна, който да обедини бъдещата подкрепа в отделен единен инструмент по функция6 от МФР, за да се посрещнат непосредствените нужди, но подчертава значението на използването на дългосрочен инструмент;

9.призовава в междинната оценка да се оцени, по-специално, степента, в която с финансирането са постигнати осезаеми резултати в Африка, в съответствие с целите на инструмента, стратегията ЕС-Африка и резултатите от 6-ата среща на върха Африкански съюз-ЕС през 2022г., както и определените по време на тази среща приоритети, и да проучи дали е необходим преглед на приоритетите и целите; подчертава, че анализът на осезаемите резултати от предоставената помощ въз основа на ясни показатели е особено важен за адекватната оценка на ефективността на използването на средствата; приканва Комисията да използва по-добре възможността за комбиниране на географски пакети в полза на Панафриканската програма, както е предвидено в член4, параграф2 от Регламента за създаване на инструмента, в подкрепа на ангажиментите на ЕС и Африканския съюз; подчертава необходимостта ЕС да продължи да подкрепя активно новата Африканска континентална зона за свободна търговия, включително чрез този инструмент, надграждайки собствения си опит в развитието на европейския единен пазар, за да се стимулира устойчивото икономическо развитие, да се засили създаването на работни места, да се намали бедността и да се увеличи споделеният просперитет в Африка; подчертава необходимостта от подкрепа за африканските държави партньори чрез използване на големия неизползван потенциал на континента за енергия от възобновяеми източници и за да се ускори напредъкът по ЦУР7 в Африка, което не само ще стимулира икономическия растеж, създаването на работни места и социалното развитие, но и значително ще увеличи световния дял на възобновяемите енергийни източници;

10.категорично потвърждава отново посочения в инструмента ангажимент за изкореняване на бедността, борба с изменението на климата и продоволствената несигурност, борба с неравенствата и дискриминацията, както и насърчаване на устойчивото човешко развитие; припомня ангажимента, поет от Европейския съюз и от държавите членки, да увеличат своята ОПР до 0,7% от брутния си национален доход до 2030г., включително като допринесат най-малко с 20% от ОПР, финансирана по линия на инструмента, в полза на социалното приобщаване и човешкото развитие, например за здравеопазване, образование, хранене и социална защита, и като предоставят 0,2% от брутния национален доход на ЕС за ОПР в полза на най-слабо развитите страни; подчертава, че ЕФУР+ следва да има за цел да подкрепя инвестициите като средство за принос към постигането на ЦУР; подчертава значението на възприемането на цялостен подход към сигурността на хората като нова насочваща парадигма; призовава, в контекста на предстоящия процес на програмиране, за цялостно изпълнение на третия план за действие на ЕС относно равенството между половете, с твърд ангажимент по отношение на перспективата за равенство между половете и интегрирането на принципа на равенство между половете, както и за това Глобалната здравна стратегия на ЕС и планът за действие за младежта да станат оперативни във външната дейност на ЕС; подчертава необходимостта от увеличаване на усилията на ЕС за насърчаване и защита на правата на човека във външната си дейност и във връзка с това приветства средносрочния преглед на изпълнението на Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията; подчертава, че е важно да се заеме силна антикорупционна позиция във всички усилия на ЕС за развитие и подкрепя заключенията на Съвета от 4 май 2023г. относно корупцията като пречка за развитието;

11.подчертава, че инвестициите в човешкото развитие са от решаващо значение за борбата срещу неравенствата и за образованието, включително професионалното обучение, и следва да останат ясен приоритет в предстоящия процес на програмиране, като се има предвид, че те дават възможност на развиващите се страни партньори да отключат потенциала на човешкия капитал на своите млади хора и да стимулират човешкото развитие, икономическия растеж и заетостта в своите държави; призовава Комисията да въведе маркер на политиката за децата, който да се основава на съществуващата методология, разработена в областта на равенството между половете, климата, миграцията и цифровизацията, за да се даде възможност на институциите и партньорите на ЕС да измерват и наблюдават инвестициите в децата; подчертава, че проследяването и наблюдението на инвестициите на ЕС в децата е от основно значение, за да се покаже добавената стойност и ефективността на ЕС; подчертава, че COVID-19 беше предупредителен сигнал за държавите с ниски и средни доходи, който изтъкна необходимостта от ускоряване на напредъка към изграждането на универсални, публично финансирани здравни системи; изисква при програмирането на Инструмента да се даде приоритет на безвъзмездните средства и на насърчаването на публичния сектор в областта на здравеопазването, за да се гарантира, че помощта за развитие достига първо до хората; подчертава, че е важно да продължи да се заделя достатъчен бюджет за подобряване на социалните резултати и справяне със системните проблеми;

12.изразява загриженост относно състоянието на правата на ЛГБТИК+ в световен мащаб, както и относно общите враждебни реакции срещу правата на жените, равенството между половете и сексуалното и репродуктивното здраве и права в развиващите се държави; призовава Комисията и ЕСВД да обърнат внимание на пречките пред признаването и защитата на тези права; във връзка с това подчертава необходимостта да се даде приоритет на целенасочената подкрепа за организациите на гражданското общество и общностите, които се застъпват за зачитането на сексуалното и репродуктивното здраве и права, правата на жените, равенството между половете, общността на ЛГБТИК+ и други маргинализирани групи от населението, включително необходимостта от засилени мерки за декриминализиране на хомосексуалността; припомня, че най-малко 85% от новите действия, осъществени в рамките на инструмента, следва да имат като основна или значима цел равенството между половете и най-малко 5% от тези действия следва да имат като основна цел равенството между половете и правата и овластяването на жените и момичетата;

13.подчертава значението на постигането на всички цели на инструмента в областта на разходите и на всички свързани с програмите цели и изисква включването на подробна информация за постигнатия напредък в това отношение; изразява съжаление относно значителния дефицит за постигане на целта на инструмента в областта на климата от 30%, за допринасяне за целта от 10% за биологичното разнообразие в МФР за 2026г. и 2027г. и за гарантиране на изпълнението на глобалните финансови ангажименти на ЕС съгласно рамката на ООН, по-специално по отношение на приноса към Фонда за загуби и щети; припомня, че изменението на климата все повече ще оказва натиск върху производството нахрани и върху достъпа до тях, особено в уязвимите региони, което ще подкопава продоволствената сигурност и изхранването; припомня освен това, че биологичното разнообразие е ключов фактор в борбата с изменението на климата и че загубата на биологично разнообразие и екосистемни услуги ще подкопае напредъка по приблизително 80% от оценените цели за ЦУР; призовава за подробен план, в който да се очертава как Комисията възнамерява да постигне целите, свързани с разходите и с равенството между половете, до края на МФР;

14.потвърждава още веднъж очертания в инструмента ангажимент за справяне с първопричините за незаконната миграция и принудителното разселване на населението; счита, че без да се засягат евентуални непредвидени обстоятелства, следва да бъде изпълнен ангажиментът в рамките на инструмента да се заделят индикативни 10% от финансовия пакет на инструмента за действия в подкрепа на организацията и управлението на миграцията и принудителното разселване в рамките на целите на инструмента, както и че тази клауза не следва да бъде повторно отваряна; отбелязва обаче, че 14% от средствата, за които са поети задължения през 2021г., са допринесли за постигането на целта за разходи в областта на миграцията; очаква редовно да получава съществена актуална информация относно актуалното състояние;

15.изразява съжаление относно факта, че настоящото използване на стълба за бързо реагиране не допринася видимо и ефективно за утвърждаването на интересите на ЕС по света; поради това призовава да се обмисли възстановяването на програмната подкрепа за целите на външната политика и политиката на сигурност на ЕС в рамките на междинния преглед през 2024г.;

Осигуряване на необходимите ресурси и мобилизиране на инвестиции

16.подчертава, че при никакви обстоятелства междинният преглед на МФР за 2024г. не следва да води до намаляване или преразпределяне на средствата по инструмента между дългосрочните тематични и географски програми, посветени на устойчивото развитие; изразява загриженост, че от началото на МФР за периода 2021—2027г. инструментът е недостатъчно финансиран и че географският му акцент е за сметка на важни тематични редове за финансиране, като приоритетната област „Хората“ от бюджетния ред за глобалните предизвикателства, която беше подложена на още по-голям натиск поради COVID-19, оставяйки малко или никакво поле за маневриране, за да се изпълнят изцяло ангажиментите на ЕС за подкрепа на многостранните инициативи в областта на здравеопазването през следващите години; подчертава, че липсата на средства създава опасна разлика между амбицията на ЕС и способността му да изпълни обещанията си; припомня, че недостатъчното финансиране също така ще създаде вредна конкуренция между краткосрочните потребности и дългосрочните инвестиции, както и между основните сектори на развитие, като в крайна сметка ще възпрепятства ефективността на помощта от ЕС и нейния принос за изпълнението на Програмата до 2030г.; подчертава ключовата роля на инструмента, ЕФУР+ и ГВД за осигуряването на стратегическа рамка за смесено финансиране, намаляването на риска за инвестициите и гаранциите, и за мобилизирането на ресурси от частния сектор с подкрепа от бюджета на ЕС, по-специално с оглед на нарастващата геополитическа и икономическа конкуренция; подчертава, че проектите за смесено финансиране и ефективните партньорства с частния сектор в развиващите се държави трябва да се съсредоточат върху постигането на максимални резултати в областта на развитието и да бъдат в съответствие с ЦУР, Парижкото споразумение и националните приоритети за развитие; припомня, че подкрепата на частния сектор е по-скоро допълнение, отколкото заместител на публичните инвестиции, по-специално в областта на критично важни услуги като здравеопазване, образование и социална закрила, които предоставят дългосрочни перспективи от решаващо значение за излизане от бедността; призовава ЕФУР+ да не финансира инвестиции, които имат отрицателно въздействие върху постигането на ЦУР, по-специално по отношение на борбата с изменението на климата; изисква дългосрочният бюджет да бъде адаптиран, за да се защитят положителното въздействие, влиянието и доверието в ЕС на световната сцена;

17.признава конкретната роля на инвестициите на ЕС, които трябва да отразяват стратегическите интереси и целите за развитие както на ЕС, така и на нашите държави партньори, а също и ценностите на ЕС, и подчертава важната роля, която играят бюджетните гаранции за тяхното предоставяне съгласно принципа „политиката на първо място“; подчертава, че е важно да се гарантира, че гаранциите компенсират съпътстващия риск в държавите с „най-висок риск“ за инвестиции, така че съответните инвестиции да бъдат насочени и към тях; подчертава, че ЕС следва да даде пример в това отношение с оглед на текущия дебат относно реформата на многостранните банки за развитие;

18.отбелязва конкретната роля, която ЕИБ играе в европейската финансова архитектура за развитие, както е определено в член209 от ДФЕС и член36 от Регламента за създаване на инструмента, и признава потенциала на ЕИБ за мобилизирането на допълнително финансиране, което допринася за целите на инструмента; приветства създаването на ЕИБ Глобал, който функционира от 1януари2022г. и цели да увеличи присъствието на банката и експертния опит в развиващите се държави; отбелязва, че след като беше създадено новото звено за развитие, ЕИБ Глобал отбеляза рекордно използване на специалния инвестиционен прозорец, предвиден в инструмента, като през 2022г. предостави над 10милиарда евро, по-специално в подкрепа на Украйна и Global Gateway; припомня значението на бюджета на ЕС като единствен гарант за дейността на ЕИБ по предоставяне на заеми извън ЕС в подкрепа на политиките на ЕС; призовава за увеличаване на гаранциите, предоставяни на ЕИБ от бюджета на ЕС, за да може ЕИБ да продължи да провежда жизненоважни операции в публичния и частния сектор в Украйна и да разширява дейността си в Южното полукълбо; призовава ЕИБ да използва позицията си за мобилизиране на инвестиции за устойчиво развитие в съответствие с целта и критериите, установени от ЕФУР+; подчертава важната роля на ЕИБ в партньорството с Комисията за предоставяне на 100 милиарда евро от ангажимента за 300 милиарда евро в рамките на стратегията за Global Gateway; призовава ЕИБ да даде приоритет на програма за устойчиво развитие; призовава ЕИБ да поеме по-висок риск при финансирането на проекти с висока социална възвръщаемост; призовава ЕИБ да продължи да укрепва присъствието си на място, като се основава на настоящия си подход на съвместно ползване на обекти в делегациите на ЕС, като същевременно проучва допълнително възможните полезни взаимодействия с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и други европейски финансови институции в областта на развитието; насърчава ЕИБ да продължи да участва активно при разработването на планиране, наблюдение и оценяване на равнището на държавите, заедно с делегациите на ЕС, и чрез съфинансиране с финансови институции в областта на развитието; призовава за по-силна координация между Комисията, ЕСВД и делегациите на ЕС, с цел да се улеснят дискусиите и сътрудничеството със съответните организации на местно равнище, за да се определят проектите, които най-добре постигат целите за ефективност на развитието;

19.приветства „отворената архитектура“ на ЕФУР+, която беше създадена за оказване на подкрепа на инвестициите от частния сектор, и призовава Комисията, ЕИБ, ЕБВР, държавите членки и финансовите институции в областта на развитието да използват в пълна степен предоставените от ГВД и от съответните инвестиционни прозорци възможности, за да насърчат устойчивите инвестиции от частния сектор; подчертава необходимостта от привличане на финансиране от частния сектор, със специален акцент върху малките и средни предприятия, и призовава за увеличаване на усилията за преодоляване на затрудненията и пречките пред инвестициите; освен това признава важната роля на частния сектор за генерирането на нови инвестиции, заетост и финансиране за развитие, когато е възможно; припомня правомощиетона Парламентаза упражняване наконтрол и необходимостта от прозрачност при изпълнението на ЕФУР+;

Стратегически подход

20.приветства подхода на „Екип Европа“ и неговата цел за увеличаване на съгласуваността, въздействието и видимостта на проектите на ЕС за развитие и призовава за повече съвместни действия с държавите членки, и по-специално по отношение на инициативите на „Екип Европа“ (ИЕЕ); припомня констатацията на ЕСП, че приносът на отделните държави членки към ИЕЕ не е посочен в МИП, което води до несигурност по отношение на финансовата подкрепа на държавите членки, което допринася за неяснотата на бъдещето на ИЕЕ като колективна инициатива; призовава Комисията и държавите членки да направят преглед на ефективността на подхода и да информират Парламента за своите констатации; призовава Комисията да изясни ролите в рамките на подхода „Екип Европа“ и да предложи механизъм, който увеличава прозрачността и демократичния контрол на инициативите; призовава освен това за съвместни действия от страна на ЕС и държавите членки за повишаване на ефективността и максимално увеличаване на ресурсите; насърчава държавите членки, финансовите институции в областта на развитието, ЕИБ и ЕБВР да играят по-активна роля в „Екип Европа“ с финансови ангажименти и съвместни действия, ръководени от Комисията;

21.приветства стратегията за Global Gateway в качеството ѝ на съгласуван отговор на ЕС на глобалните предизвикателства; счита, че във времена на нови геостратегически предизвикателства участниците във външната политика и политиката на сигурност на ЕС и сътрудничеството за развитие трябва да се координират по-добре, за да се увеличи присъствието и видимостта на ЕС в световен мащаб чрез инвестиции в инфраструктура, които създават национална стойност в държавите партньори, в съответствие с ЦУР; припомня, че Global Gateway трябва да се разбира като стратегическа концепция, в която външната и икономическата политика и политиката за развитие са интегрирани; подчертава, че са необходими огромни инвестиции както в материална, така и в нематериална инфраструктура, в развиващите се държави — от цифровите, транспортните и енергийните мрежи до здравеопазването, образованието и продоволствените системи; изразява съжаление обаче във връзка с липсата на прозрачност и на регулаторна рамка за управлението и изпълнението на стратегията в рамките на целите и приоритетите на инструмента; подчертава необходимостта от подходящо парламентарно участие и контрол, както и от консултации със стопанския сектор и организациите на гражданското общество чрез облекчена рамка за управление, която бързо да даде тласък на инвестициите и видимостта на ЕС в държавите партньори в сложен геополитически контекст; призовава Комисията да актуализира съвместното съобщение относно Global Gateway, за да изясни рамката за управление, включително контролната роля на Парламента, и да предостави ясно определение за това какво представлява един проект на Global Gateway и кое го прави по-различен от други инвестиционни проекти; призовава за яснота относно начина, по който се прилагат финансовото регулиране на ЕС и правилата за възлагане на обществени поръчки; призовава за по-бързо изпълнение на стратегията с оглед на съществуващите и нововъзникващите глобални предизвикателства;

22.изразява съжаление относно липсата на яснота във връзка с финансирането за стратегията за Global Gateway и припомня, че подобни нови инициативи следва да бъдат финансирани чрез нови бюджетни кредити и свързаното с това преразглеждане във възходяща посока на тавана на функция6; призовава Комисията по-системно да включва организациите на гражданското общество в проектите по Global Gateway и ИЕЕ и да обмисли активното включване на местните организации на гражданското общество в програмирането за всяка държава;

23.подчертава значението на по-ефективното използване на полезните взаимодействия и по-доброто хармонизиране на инициативите за финансиране, които са предприети от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и другите финансови институции в областта на развитието и са насочени към съседните на ЕС държави, като се обръща специално внимание на страните — кандидатки за членство в ЕС;

Парламентарен контрол

24.припомня правомощията на Парламента за политически и бюджетен контрол и консултации и подчертава ролята на геополитическия диалог на високо равнище при предоставянето на общи насоки за прилагането на инструмента; подчертава значението на наличието на подробна информация относно бюджета, който е бил или ще бъде изпълнен; подчертава, че Парламентът се нуждае от пълен и навременен достъп до документи и трябва да може да наблюдава въздействието на проектите и постигнатия напредък по тях, за да оцени по-добре техния обхват и въздействие, поради което се нуждае от пълен достъп до стандартизирани базови и целеви показатели, както и до източници на данни; призовава Комисията да осигури последователен междуинституционален информационен поток, като Парламентът бъде информиран за инвестиционните проекти, включително проектите по Global Gateway, и да направи рамката за управление на резултатите напълно достъпна; отново заявява, че позициите на Парламента трябва да бъдат изцяло вземани предвид; освен това отново заявява, че резолюциите на Парламента са част от общата политическа рамка за прилагането на инструмента; настоятелно призовава Комисията значително да подобри навременното предоставяне на документация пред Парламента преди провеждането на геополитическия диалог на високо равнище, както и начина, по който тя взема предвид препоръките на Парламента, по-специално чрез участие в писмена процедура след всеки диалог, в която се посочват последващите действия по всяка конкретна препоръка на Парламента;

25.призовава Комисията да се възползва от преразглеждането на МФР, за да прецизира номенклатурата на инструмента чрез включване на повече бюджетни редове, с цел да се даде възможност на бюджетния орган да упражнява своите правомощия за контрол, особено по отношение на бюджетните редове за съседството, за да се засили прозрачността, така че да се постигне основана на данни политика, която може да бъде одитирана с оглед на нейните цели, и за да отразява по-добре един стратегически подход и да усъвършенства дългосрочното програмиране; посочва, че припокриването на финансови инструменти, например в контекста на гаранциите, затруднява контрола; призовава Комисията да предостави след консултации с Парламента разбираем, ясен и пълен преглед, в единен документ, на финансовите инструменти, техните отношения едни с други и с различните участници, както и пълен и точен преглед на безвъзмездните средства и гаранциите и начина, по който те са обхванати; призовава Комисията да предоставя на бюджетния орган тримесечни актуализации, включително относно използването и размера на бюджетните гаранции, заедно с приблизителната стойност на провизирането и бъдещите прогнози, както и актуалното състояние по отношение на целите в областта на разходите и свързаните с програмите цели;

26.подчертава значението на процеса на програмиране, като изтъква решаващата роля на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и на делегациите на ЕС в тази връзка, както и за гарантирането на подходящото включване на държавите партньори и други участници в областта на развитието в целия процес, включително чрез насърчаване на активните и прозрачни консултации и тясното и прозрачно сътрудничество с регионалните и местните органи, за да се установят общи приоритети и да се засили чувството за ангажираност на държавите партньори; подчертава, че е важно да се гарантира ефективен, основан на потребностите и ориентиран към хората подход във външната дейност на ЕС, и подчертава съществената роля, която местните партньори и гражданското общество следва да играят при разработването, изпълнението, мониторинга и оценката на програмите; подчертава значението на организациите на гражданското общество и когато е целесъобразно, на частния сектор за изпълнението на инструмента, по специално в процеса на програмиране; отново потвърждава необходимостта от засилване на подкрепата за гражданското общество в световен мащаб;

27.изразява съжаление относно прибързания процес на програмиране, който беше извършен през втората половина на 2021г., възпрепятствайки подходящия контрол от страна на Парламента; отбелязва със загриженост констатациите на Европейската сметна палата в Специален доклад14/2023, в който се заключава, че процесът на програмиране би могъл да бъде подобрен; очаква Комисията и ЕСВД да предприемат действия във връзка с препоръката на ЕСП и да вземат предвид извлечените поуки при следващото програмиране; призовава Комисията да осигури по-предвидимо и прозрачно програмиране, да разработи стандартизирана, сравнима и прозрачна методика за разпределяне на средства на съседните на ЕС държави, да гарантира стриктно прилагане за несъседните на ЕС държави, да изясни методиката за оценка на въздействието на предоставяната от ЕС подкрепа и да гарантира нейната уместност в един променящ се геополитически контекст;

28.приветства неотдавнашните инструменти за макрофинансова помощ (МФП), приети в подкрепа на няколко държави, по-специално Украйна, за справяне с последиците от агресивната война на Русия срещу Украйна; изразява съжаление относно непредоставянето на информация на бюджетните органи относно управлението на финансирането на разходите за лихви по МФП; изразява загриженост, че при настоящото финансиране на разходите за лихви по МФП чрез мобилизиране на резерва за нововъзникващи предизвикателства и приоритети на инструмента, вместо чрез нови бюджетни кредити е налице риск от изчерпване на по-голямата част, ако не и на целия резерв за оставащия период, вследствие на което инструментът няма да бъде в състояние да реагира на непредвидени предизвикателства; поради това подчертава, че е необходимо да се намерят решения за устойчиво дългосрочно финансиране, като същевременно се запази способността за справяне с бъдещи предизвикателства;

29.изразява съжаление във връзка с това, че Комисията невинаги успява да уведоми Парламента преди резервът да бъде мобилизиран, както и във връзка с практиката на изпращане на писма, които пристигат след мобилизирането, което фактически подкопава правото на Парламента на контрол и възпрепятства Комисията да вземе изцяло предвид неговите забележки относно естеството и целите на тази мобилизация и предвидените финансови суми; призовава Комисията винаги да информира подробно Парламента преди всяко мобилизиране на средства от резерва и да взема предвид неговите забележки, в съответствие със съображение71 от Регламента за създаване на инструмента;

30.изразява съжаление относно факта, че използването от страна на Комисията на резерва не съответства на духа на член17 от Регламента за създаване на инструмента, по-специално по отношение на финансирането на нови законодателни инициативи; изразява загриженост, че вече са заделени 80% от наличното финансиране в резерва за периода 2021 — 2027г., и че за периода до 2027г. остават едва 1,92 милиарда евро (21%); изразява съжаление относно факта, че 60% от оставащите средства за резерва са били предварително разпределени, без да се вземат предвид очакваните бъдещи нужди, например пакета за сирийските бежанци;

31.припомня, че по-голямото участие на Парламента на всички етапи от управлението и прилагането на инструмента беше условие, за да се приеме, че предишните инструменти за външно финансиране ще бъдат слети в рамките на инструмента (както е посочено в резолюцията на Парламента от 18 април 2018г. относно прилагането на инструментите на ЕС за външно финансиране: средносрочен преглед за 2017г. и структурата за периода след 2020г. и мандата на Парламента за водене на преговори за инструмента през 2019г.); припомня, че инструментът предлага възможност за законодателни изменения на регламентите относно инструмента и ИППIII, и предлага задълбочена оценка на ролята на Парламента за осигуряване на стратегическо ръководство и контрол или по отношение на недостатъчното участие на Парламента в спирането на помощта или използването на резерва, както и провеждането на редовни заседания на комисии за инструмента, чийто потенциал не се използва пълноценно;

32.очаква Парламентът да участва изцяло в програмирането за втората половина на МФР и за многогодишните индикативни планове за периода 2025—2027г.;

33.счита, че настоящите договорености за докладване на това, което ЕС прави във всяка дадена държава, регион или тематична област, са недостатъчни и прекалено юридически; призовава за прагматични и бързи подобрения във връзка с актуализирането на полезни данни и за примери на най-добри практики в областта на прилагането, които да бъдат предоставяни на Парламента гъвкаво и своевременно, като при необходимост се прилагат подходящи правила за поверителност. счита, че базата данни с публични проекти не е лесна за ползване и не предоставя актуализирана информация; подчертава, че инвестиционните проекти на ЕС следва да подлежат на оценка, мониторинг и докладване, за да се определи тяхната ефективност и се избегнат нежелани отрицателни въздействия;

34.призовава Комисията, заедно с ЕИБ, ЕБВР и други европейски финансови институции в областта на развитието, да разработи стандартизирани процедури, включително предварителни и последващи оценки и чрез прилагане на рамката на Комисията за измерване на резултатите; настоятелно призовава Комисията да публикува тази рамка и да гарантира, че финансовите институции в областта на развитието използват свои собствени показатели, за да ги определят ясно и да обяснят тяхното прилагане и съпоставимост с рамката; призовава Комисията да наблюдава екологичните, социалните и управленските стандарти на всички инвестиционни проекти; призовава Комисията да направи достъпна рамката на ЕФУР+ за измерване на резултатите, за да се улесни контролът с оглед на напредъка към по-отговорно финансиране в областта на развитието;

Пътят напред

35.иска междинната оценка да бъде използвана във възможно най-пълна степен, за да се актуализират или инструментът, или свързаните с него делегирани актове относно приоритетните области, и за да се извърши повторна оценка на валидността на географските и тематичните многогодишни индикативни планове, включително като се определят по-изразени условия за спазването на международното право, правата на човека, върховенството на закона и демокрацията, за съгласуването с външната политика на ЕС и за прилагането на свързания механизъм за суспендиране като крайна мярка, когато външната политика на държавата бенефициер по инструмента се отклонява изцяло от външната политика на ЕС; подчертава значението на повишаването на видимостта на действията на ЕС, по-специално за усилията в областта на сътрудничеството за развитие; поради това призовава ЕСВД и делегациите на ЕС да бъдат снабдени с необходимите инструменти за развитие на техните способности за стратегическа комуникация, за да могат по-добре да се разясняват действията на ЕС на лицата, отговорни за вземането на решения, и на широката общественост в трети държави, както и да се борят срещу дезинформацията; призовава ЕС да се противопостави на всяка помощ за държавите агресори и техните политики, по-специално Руската федерация и агресивната ѝ война срещу Украйна;

36.подчертава, че междинната оценка следва да бъде придружена от необходимите законодателни промени във връзка с инструмента и ИППIII, така че съответните разпоредби да отразяват новия статут на Украйна и Молдова като държави — кандидатки за членство в ЕС, и от нов делегиран акт, в който да бъдат посочени конкретните цели и приоритетни области на сътрудничество за всеки регион; подчертава значението на предоставянето на финансиране чрез финансови инструменти в областта на развитието и ЕИБ, което е насочено към достъпа до суровини от изключителна важност и свързаните с тях действия относно уменията, инфраструктурата и регулаторната рамка в съответствие с екологичните и социалните стандарти на ЕИБ, като част от споделеното планиране от страна на ЕС и неговите партньори за развитие на енергията от възобновяеми източници в контекста на постигането на ЦУР;

37.счита, че геополитическите предизвикателства, възникнали вследствие на агресивната война на Русия срещу Украйна и нарастващото злонамерено влияние и решителност на Китайската народна република, изискват значително увеличаване на бюджета на инструмента; подчертава, че предизвикателствата се разпространяват по целия свят, което означава, че ЕС трябва да увеличи геополитическото си влияние, като остане верен на своите ценности и принципи; подчертава, че ще бъде възможно да се отговори на тези предизвикателства по балансиран начин само ако процентът на разпределените средства за всяка област на инструмента остане същият; изразява загриженост, че ЕС губи влияние и видимост в полза на алтернативните предложения на Китай и Русия; призовава ЕС да отговори на очакванията на държавите партньори и бързо да изпълни сключените с тях политически споразумения, например Споразумението, заменящо Споразумението от Котону, за да укрепи статута си на надежден съюзник в сътрудничеството за развитие и да покаже, че международната система, основана на правила, може да отговори на съвременните предизвикателства;

38.настоява, че Парламентът е част от „Екип Европа“ и следва да бъде третиран като такъв, поради което очаква по-често да бъде предоставяна подробна и съдържателна информация относно прилагането на инструмента, включително списък на инвестициите на ЕИБ, при които се използват средства на инструмента;

39.отбелязва, че пилотните проекти и подготвителните действия са нови инициативи, които биха могли да се преобразуват в програми на ЕС за финансиране, ако се окажат успешни; подчертава, че те са възможност за Парламента да въведе програми, които в противен случай не биха били финансирани; подчертава, че когато се тълкува в широк смисъл, инструментът теоретично съставлява правно основание за всички инициативи, което възпрепятства допустимостта и фактически прави невъзможни инициативите на Парламента;

o
oo

40.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Европейската инвестиционна банка и на други съответни европейски финансови институции в областта на развитието.

(1) OB L209, 14.6.2021г., стр.1.
(2) ОВC390, 18.11.2019г., стр.76.
(3) ОВC390, 18.11.2019г., стр.33.
(4) ОВC108, 26.3.2021г., стр.312.
(5) ОВС167, 11.5.2023г., стр.57.
(6) ОВС32, 27.1.2023г., стр.28.
(7) Приети текстове, P9_TA(2023)0250.
(8) Приети текстове, P9_TA(2023)0077.
(9) ОВ C 425, 20.10.2021г., стр.73.
(10) Предложение на Комисията от 20юни 2023г. за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на механизъм за Украйна ().
(11) Регламент (ЕС) 2021/1529 на Европейския парламент и на Съвета от 15 септември 2021г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИППIII) (ОВ L330, 20.9.2021г., стр.1).

Последно осъвременяване: 29 май 2024 г.Правна информация-Политика за поверителност