Ϸվ

Общата селскостопанска политика(ОСП) иДоговорът

След влизането всила на Договора от Рим селскостопанските политики на държавите членки бяха заменени смеханизми за намеса на общностно равнище. Основите на общата селскостопанска политика останаха непроменени от Договора отРим насам, сизключение на правилата относно процедурата на вземане на решения. Договорът от Лисабон потвърди съвместното вземане на решение като „обикновена законодателна процедура“ за общата селскостопанска политика, скоято сезаменя процедурата на консултация.

Правно основание

Членове38—44 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Причини за съществуването наОСП

Вмомента на създаване на общия пазар сДоговора от Рим през1958г. селското стопанство на шестте държави членки основателки сехарактеризираше съссилна държавна намеса. Зада сеприложи принципът на свободно движение на стоки за селскостопанските продукти, независимо от държавната намеса всектора, механизмите за намеса на национално равнище, несъвместими собщия пазар, трябваше да бъдат пренесени на общностно равнище: това беше основната причина за възникването наОСП.

Освен това намесата вселското стопанство отразяваше широко разпространения по онова време консенсус относно спецификата на сектора, аименно, четой е силно зависим от климатичните условия и географските ограничения, уязвим е на системен дисбаланс между търсенето и предлагането и вследствие на това сехарактеризира съссилни колебания вцените и доходите.

Търсенето на хранителни продукти е нееластично, т.е.реагира слабо на промените вцените. Вдопълнение продължителността на циклите на производство и липсата на динамика при някои производствени фактори означава, чесамите земеделски стопани имат слаб контрол върху общото предлагане на селскостопански продукти. Притези условия изобилието впредлагането предизвиква спад вцените, докато намаленото предлагане означава силен ръст на цените. Всички тези елементи водят до постоянна нестабилност на пазарите. Притакова положение публичните органи винаги са показвали ясна тенденция към регулиране на селскостопанските пазари и подпомагане на доходите на производителите— тенденция, която беше пренесена ивОСП.

Въпреки че селското стопанство понастоящем представлява само малка част от икономиката на развитите страни, включително тази на Европейския съюз, напоследък публичната интервенция беше засилена сполитики вобластта на селското стопанство и селските райони, които вподкрепа на традиционната функция на първичната дейност— аименно производството на храни— добавиха други измерения, включително устойчивото развитие, борбата срещу изменението на климата, пространственото планиране и ландшафтното планиране, диверсификацията и жизнеспособността на икономиката вселските райони, общественото здраве, качеството на продуктите и производството на енергия и биоматериали. Помощта за обществените блага или нетърговските функции на селскостопанската дейност, т.е.дейностите, закоито не сеполучава печалба на пазара, сепревърна впоследствие включово направление на най-новите политики за селското стопанство и селските райони, средкоито иОСП.

Цели

Член39 от ДФЕС определя специфичните цели наОСП:

  1. да сеувеличава селскостопанската производителност чрез подкрепа на техническия прогрес и осигуряването на оптимално използване на производствените фактори, по-специално на работната сила;
  2. да сеосигури справедлив жизнен стандарт за хората, занимаващисе съсселско стопанство;
  3. да сестабилизират пазарите;
  4. да сегарантира снабдяването;
  5. да сегарантират разумни цени за потребителите.

Става дума за цели, които са едновременно икономически [член39, параграф1, буквиa), в) иг)] и социални [член39, параграф1, буквиб) ид)] и са насочени към защита на интересите на производителите и на потребителите. Напрактика целите наОСП не са сепроменили от Договора отРим досега предвид обстоятелството, чеформулировкатаим сеоказа много гъвкава и всъстояние да обхване многобройните реформи, извършени от80-тегодини на20век насам (вж.фиш: Инструментите наОСП и техните реформи3.2.3). Трябва да сеотбележи, чесъгласно утвърдената съдебна практика не е възможно да бъдат осъществени едновременно и изцяло всички цели наОСП. Следователно законодателят на Съюза разполага сширока свобода на преценка по отношение на обхвата на реформите взависимост от развитието на пазарите и от приоритетите, определени от европейските институции вдаден момент.

Към конкретните цели на ОСП, определени вчлен39 отДФЕС, седобавят и други цели, посочени вразлични разпоредби на Договора, приложими към всички политики и действия на Съюза. Втози контекст насърчаването на висока степен на заетост (член9), опазването на околната среда сцел насърчаване на устойчивото развитие (член11), защитата на потребителите (член12), изискванията за хуманно отношение към животните (член13), опазването на общественото здраве (член168, параграф1) и икономическото, социалното и териториалното сближаване (членове174до178) сепревръщат всамостойни цели наОСП. Европейският зелен пакт от ноември 2019г., стратегията „Отфермата дотрапезата“ и стратегията наЕС за биологичното разнообразие за2030г., публикувани от Комисията през май 2020г., потвърждават нарастващия междусекторен характер на въпросите, свързани съсселското стопанство и храните. Отдруга страна, вконтекста на отварянето и глобализацията на пазарите, член207 определя принципите на общата търговска политика, приложими към търговията съсселскостопански продукти. Взаключение принципите на политиката вобластта на конкуренцията са предмет на дерогация по отношение на производството и търговията съсселскостопански продукти възоснова на структурната специфика на селското стопанство (член42). Тази дерогация обаче серазвива едва от2013г. насам (вж.фиш: Финансиране наОСП— факти и цифри3.2.2).

Процес на вземане на решения вобластта на селскостопанските въпроси

На тази дата Договорът за функционирането наЕС (член42, първи параграф, ичлен43, параграф2) призна съвместното вземане на решение като „обикновена законодателна процедура“ заОСП (вж.фиш1.2.3), скоято сезамести процедурата на консултация, като така сеутвърди ролята на Европейския парламент като реален съзаконодател вобластта на селското стопанство.

Новият договор обаче повдига въпроси, свързани стълкуването, доколкото са въведени изключения вобикновената процедура вполза на Съвета. Член42, параграф 2 предвижда по отношение на правилата на конкуренцията, че„Съветът, попредложение на Комисията, може да разреши предоставянето на помощ: a)за защита на предприятия, изпаднали взатруднение поради структурни или природни фактори; б)врамките на програмите за икономическо развитие.“ Освентова член43, параграф3 предвижда, че„Съветът, по предложение на Комисията, приема мерки за определяне на цените, налозите, помощите и количествените ограничения“. Поради липса на ясно разграничаване на законодателните правомощия на Европейския парламент и на Съвета вобластта на селското стопанство възникнаха правни и политически проблеми по време на преговорите въввръзка сОСП за периода след2013г.

Можеше да сепредвиди, чемеждуинституционалният дебат относно обхвата на член43, параграф3 ще продължи пред Съда на Европейския съюз. Независимо от това решението на Съда по делоC-113/14 от7септември 2016г. установи разширително тълкуване на понятието „определяне на цените“ вчлен43, параграф3 отДФЕС, което включва референтните прагове на интервенционните цени. Вследствие на това член7 от Регламент (ЕС)№1308/2013 („Регламент заООП“), основаващсе на член43, параграф2, беше отменен и референтните прагове бяха приети отново самостоятелно отСъвета. Врезултат на тези решения бъдещите реформи за привеждане всъответствие на механизмите наОСП към целите на политиката ще трябва да изяснят обхвата на действащите правни основания сцел по-добро спазване на равновесието между съзаконодателите.

От друга страна, винаги е имало и други инстанции, които участват визпълнението наОСП врамките на „процедурата на комитет“. От1961г. насетне, когато бяха установени първитеООП, сасъздадени множество комитети. Договорът от Лисабон въведе разграничение между „делегирани актове“ и „актове за изпълнение“ (вж.фиш1.3.8). Понастоящем приемането на делегирани актове серегламентира всъответния основен законодателен акт, докато приемането на актове за изпълнение следва новите процедури по разглеждане или консултация, предвидени в. Повечето проекти за актове за изпълнение на Комисията вобластта на селскостопанската дейност попадат врамките на процедури по разглеждане, прикоито Европейският парламент иСъветът имат право на контрол.

Освен това професионалните организации на Европейския съюз, представени от Комитета на професионалните селскостопански организации и Общата конфедерация на селскостопанските кооперации на Европейския съюз, винаги са участвали непряко вевропейския процес на вземане на решения посредством работата на консултативните комитети. Съвсем наскоро обхватът на консултацията беше разширен чрез създаването на групи за граждански диалог, зада сеподпомага Комисията вприлагането наОСП (процесът на „структуриран диалог“).

ОСП — споделена компетентност между Съюза и държавите членки

ДФЕС (вж. фиш 1.1.5) признава споделената компетентност между ЕС и държавите членки вобластта на селското стопанство, обратно на общото правно становище и позицията на правните служби на Комисията[1], които до момента считаха, чепазарната политика (първи стълб наОСП) е от изключителната компетентност наСъюза. Новият член4, параграф2, букваг) отДФЕС оказва въздействие върху законодателната дейност вобластта на селското стопанство, тъйкато европейските институции прилагат принципа на субсидиарност (вж.фиш1.2.2) вобластите, които не попадат вобхвата на изключителната компетентност наЕС [член5, параграф3 и член12 от Договора за Европейския съюз (ДЕС)]. Соглед на това националните парламенти могат да изпращат до председателите на Европейския парламент, Съвета и Комисията мотивирани становища относно съответствието на даден проект за законодателен акт вобластта на селското стопанство спринципа на субсидиарност. Освен това системата за засилено сътрудничество, въведена счлен20 отДЕС (вж.фиш1.1.5), занапред сеприлага заОСП. Втази връзка отделни държави членки (вслучая минимум девет) могат да решат да подпишат помеждуси допълнителни споразумения вобластта на селското стопанство, тъйкато ОСП става всепо-гъвкава по отношение на прилагането на общите механизми (вж.фиш3.2.3).

Роля на Европейския парламент

Без да има правомощия за вземане на решение, отприемането на Договора от Рим досега Европейският парламент е оказвал съществено влияние върху разработването наОСП, използвайки актове снезадължителна юридическа сила, например резолюции и доклади по собствена инициатива. Трябва да сеотбележи, чеслед декларацията на Европейския съвет от Люксембург от1997г., подкрепяща европейски селскостопански модел, Европейският парламент многократно сее изявявал като привърженик на този европейски селскостопански (и продоволствен) модел смногофункционален характер, разпространен по цялата територия на разширения Съюз и съвместим сотварянето и глобализацията на пазарите. Този интерес сепрояви по-специално впроцеса на реформа наОСП от2003г. и вмногостранните преговори относно селското стопанство врамките на Световната търговска организация(СТО) (вж.фиш: Споразумение наСТО за селското стопанство3.2.10). Втози контекст Европейският парламент подкрепи и интегрирането на нови цели вОСП. Тези принципи сепотвърждават срезолюциите от и относно бъдещето наОСП след2013г. Реформата наОСП, приключила на20ноември 2013г., даде възможност на Европейския парламент да изпълнява ролятаси на пълноправен съзаконодател вобластта на селското стопанство възоснова на институционалната рамка, установена сДоговора от Лисабон.

На 30май 2018г. беше приет . На1юни 2018г. Kомисиятa публикува законодателните си предложения за реформа наОСП. Презаприл 2019г. членовете на комисията по земеделие и развитие на селските райони гласуваха трите доклада относно представените законодателни предложения. Следизборите за Европейски парламент през май 2019г. новата комисия по земеделие и развитие на селските райони преразгледа измененията, приети по време на предишния парламентарен мандат, аПарламентът прие окончателната си позиция на23октомври 2020г. впленарно заседание. Презюни 2021г. преговарящите постигнаха съгласие по трите предложения от пакета за реформа наОСП, което доведе до приемането на Регламент (ЕС)2021/2115, Регламент (ЕС)2021/2116 и Регламент (ЕС)2021/2117 на2декември 2021г.(3.2.2).

[1]SEC(92)1990, 27.10.1992г.

Vera Milicevic