Ϸվ

Управление нарибарството вЕС

Управлението на рибарството врамките на общата политика вобластта на рибарството(ОПОР) сеосновава на необходимостта да бъде гарантирана устойчивата от екологична гледна точка експлоатация на морските биологични ресурси идългосрочната жизнеспособност на отрасъла. Соглед на постигането на тази цел, Европейският съюз еприел законодателство относно достъпа до водите наЕС, разпределението иизползването на ресурсите, общия допустим улов, ограничаването на риболовното усилие итехническите мерки.

Правно основание

Членове 38—43 от .

Цели

Основната цел е да сегарантира дългосрочната жизнеспособност на отрасъла чрез устойчива експлоатация на ресурсите.

Постижения

A. Правила, уреждащи достъпа до води иресурси

Общото правилое, чевсички регистрирани риболовни кораби отЕС имат равен достъп до води иресурси вцелияСъюз. Имаредица временни изключения от това правило, нотяхната валидност изтича до края на2032година. Такиваса:

1. Ограничения на достъпа врамките на зоната от12мили

Врамките на крайбрежна зона от максимум 12мили държавите членки могат да ограничат достъпа до следните три групи плавателни съдове и риболовни дейности:

  • плавателни съдове, които по традиция упражняват риболовна дейност втези води, отприлежащите пристанища;
  • плавателни съдове, идентифицирани врамките на съществуващите отношения на добросъседство;
  • плавателни съдове въввръзка сриболовните дейности, изброени вприложениеI към .

2. Ограничения на достъпа врамките на зоната от100мили на най-отдалечените региони

Въвводи до100мили от базовата линия на бреговете на най-отдалечените региони наЕС достъпът може да бъде ограничен до следните групи плавателни съдове:

  • плавателни съдове, които са регистрирани впристанищата на тези територии;
  • плавателни съдове, които по традиция упражняват риболовна дейност втези води.

B. Целта за максимален устойчив улов

Опазването на ресурсите чрез коригиране на риболовния капацитет спрямо възможностите за улов е един от приоритетите наОПОР. Запостигането на устойчива експлоатация, рибните запаси следва да сеуправляват, като сеприлага принципът за максимален устойчив улов(МУУ). Затази цел, решенията по отношение наОПОР сеосновават на най-добрите налични научни съвети, като сеприлага подходът на предпазливост, съгласно който липсата на достатъчна научна информация нее основание за отлагане или отказ от вземане на мерки за опазване на рибните видове. Устойчивата експлоатация изисква ипостепенно въвеждане на подход възоснова на екосистемите по отношение на управлението на рибните запаси.

C. Възможности за риболов

Ежегодно ЕСразпределя възможностите за риболов за повечето от своите търговски видове, изразени като общ допустим улов(ОДУ). Възоснова на научните оценки на Международния съвет за изследване на морето(ICES) ина Научния, технически иикономически комитет по рибарство(НТИКР), Комисията представя на Съвета предложениятаси относноОДУ до края на всяка година. Презпоследните години, врамките на многогодишните планове за управление, ограниченията на улова бяха по-стабилни, което даде възможност на рибарите да планират дейноститеси по-добре.

D. Принцип на относителна стабилност

Възможностите за риболов серазпределят между държавите членки по такъв начин, чеда сегарантира относителната стабилност на риболовните дейности на всяка една от тях за всеки съответен вид рибни запаси. Принципът на относителна стабилност сеосновава по-конкретно на исторически данни за обема на улов ипредполага поддържането на фиксиран процент разрешено риболовно усилие за основните стопански видове риба за всяка държава членка. Риболовното усилие трябва като цяло да е стабилно вдългосрочен план, предвид важността на това да сегарантира, чериболовните дейности могат да продължат, особено врегионите, които дълги години са били силно зависими от рибарството.

E. По-добро адаптиране на риболовния капацитет

Съгласно целта наОПОР за устойчива експлоатация сеподобрява равнището на съответствие между възможностите за риболови риболовния капацитет. Това седължи главно на подобряването на състоянието на важни рибни запаси, като сеувеличава броят на запасите при максимален устойчив улов(МУУ), носъщо така— ина намаляването на капацитета на риболовния флот наЕС. Поради това, икономическите показатели на повечето риболовни флоти наЕС севлошиха през последните няколко години. Брутната добавена стойност за2017г. беше изчислена на4,5милиарда евро испадна до3,3милиарда евро за2021година. Брутната печалба намаля от2милиарда евро през2017г. на1,19милиарда евро през2021година.

F. Новрегламент за техническите мерки

Техническите мерки са инструменти за подкрепа на изпълнението наОПОР. Най-общо, теимат за цел да предотвратят улова на млади риби, рибни видове без стопанско значение идруги морски животни. Соглед на необходимостта от нов подход за повишаване на ефективността на техническите мерки, на20юни 2019г. Европейският парламент иСъветът приеха . Снего сеактуализират иконсолидират съществуващите определения за риболовните уреди ириболовните дейности исецели по-ясно и по-уеднаквено тълкуване иприлагане на техническите правила. Стози регламент сеопределят технически мерки, свързани сулавянето иразтоварването на морски биологични ресурси, използването на риболовни уреди и взаимодействието на риболовните дейности сморските екосистеми.

1. Общи технически мерки

Срегламента сеустановяват общи технически мерки, които да сеприлагат въввсички води наСъюза, и— където еуместно— по отношение на любителския риболов:

  • забрана на някои разрушителни риболовни уреди или методи, прикоито сеизползват взривни вещества, отрови, зашеметяващи вещества, електрически ток, пневматични чукове или други ударни инструменти, теглени устройства икошове за събиране на червени корали или други видове корали икоралоподобни видове, както и някои харпуни;
  • общи ограничения за използването на теглени уреди, статични мрежи иплаващи мрежи;
  • обща забрана за риболов на уязвими видове;
  • забрана за използване на определени риболовни уреди вчувствителни местообитания, включително уязвими морски екосистеми;
  • определяне на минимален референтен размер за опазване, т.е.минимален размер на видовете, които могат да сезадържат на борда и/или да серазтоварят на брега;
  • мерки за намаляване на изхвърлянето на улов, като например разработването на пилотни проекти за проучване на методи за намаляване на нежелания улов.

2. Регионализиране на техническите мерки

Срегламента сесъздава рамка за адаптиране на техническите мерки към регионалните особености на рибарството. Процесът на регионализация следва да бъде постигнат чрез подход „отдолу нагоре“, чрез който държавите членки, втясно сътрудничество спромишлеността вместните консултативни съвети, могат да представят съвместни препоръки за следните технически мерки:

  • селективно риболовно оборудване взависимост от размера ивидовете риба;
  • забрана или ограничаване на риболовните дейности вопределени зони ипериоди;
  • определяне на минимален референтен размер за опазване, т.е.минимален размер на видовете, които могат да сезадържат на борда и/или да серазтоварят набрега;
  • създаване на зони съсзабрана за риболоввреално време, зада сегарантира защитата на уязвимите видове или на струпванията на млади екземпляри, нахвърляща хайвер риба или на черупчести организми;
  • използването на новаторски риболовни уреди;
  • мерки за опазване;
  • временни планове за премахване на изхвърлянето на улов;
  • определяне на пилотни проекти за разработване на система за пълно документиране на улова иизхвърлянето на улов възоснова на измерими цели изадачи.

G. Многогодишни планове за управление

Многогодишните планове за управление имат за цел да сеподдържа обемът на запасите вбезопасните биологични граници за различните морски басейни наСъюза. Втези планове сеопределят максималният улов ипоредицата технически мерки, като надлежно севземат предвид характеристиките на всички запаси ирибни ресурси (целеви рибни видове, използвано оборудване, състояние на съответните запаси), както и икономическият ефект на мерките за съответните рибни ресурси.

H. Многогодишни планове за възстановяване на запасите

Многогодишните планове за възстановяване на запасите щесереализират за застрашени рибни ресурси. Тесеосновават на научни препоръки ипредвиждат ограничения на риболовното усилие, като например броят дни, вкоито риболовните съдове са воткрито море. Тетрябва да гарантират, чеефектът от риболовните дейности върху морските екосистеми сеподдържа на устойчиви нива.

Роля на Европейския парламент

От влизането всила на Договора от Лисабон Парламентът има решаваща роля за формирането на законодателството вобластта на управлението на рибарството. Тукса изброени някои от най-новите и най-важни постижения:

На 6юли 2016г. Парламентът иСъветът приеха . Чрезтози нов регионален подход сеотчита наличието на силни биологически взаимодействия. Създавасе план за многовидов риболов, като сеотчита динамиката между запасите от треска, херинга ицаца икато севземат предвид видовете от прилова при риболова на тези запаси, аименно— запасите вБалтийско море от писия, камбала, калкан исредиземноморски калкан.

На 14септември 2016г. Парламентът и Съветът приеха .

На 23ноември 2016г. Парламентът и Съветът приеха за създаване на дългосрочен план за запасите от атлантическа треска и риболовните стопанства, които експлоатират тези запаси. Целта на преразглеждането на плана беше да сеосигури експлоатация, обезпечаваща възстановяването иподдържането на запасите от атлантическа треска над нивата, позволяващи максимален устойчив улов.

На 4юли 2018г. Парламентът иСъветът приеха за създаване на многогодишен план за дънните запаси вСеверно море иза риболовните дейности, които експлоатират тези запаси, изауточняване на подробностите за изпълнение на задължението за разтоварване вСеверно море. Планът включва използването на списък на дънните запаси вСеверно море, акогато тези запаси сепростират извън него— вприлежащитему води.

На 13ноември 2018г. Парламентът прие позицията си относно предложението за регламент на Европейския парламент ина Съвета . На29септември 2020г. Комисията оттегли съответното си предложение.

На 19март 2019г. Европейският парламент и Съветът приеха за създаване на многогодишен план за запасите— обект на риболов взападните води исъседните на тях води, иза видовете риболов, които експлоатират тези запаси.

На 20юни 2019г. Европейският парламент иСъветът приеха за установяване на многогодишен план за риболова на запаси от дънни видове взападната част на Средиземно море.

На 20юни 2019г. Парламентът и Съветът приеха относно многогодишен план за възстановяване на запаса от средиземноморска риба меч.

На 20юни 2019г. Парламентът и Съветът приеха за опазване на рибните ресурси изащита на морските екосистеми чрез технически мерки.

На 21януари 2021г. Парламентът прие резолюция, озаглавена . Втази резолюция Парламентът призова Комисията и държавите членки да засилят научния обхват относно експлоатацията на рибните запаси иприлагането на екосистемния подход към управлението на рибарството, както и да подобрят подбора ипроцента на оцеляване на нецелевите видове. Тойотправи допълнителни препоръки за разширяване на мрежата от морски защитени зони(МЗЗ) и за подобряване на тяхното управление.

На 25март 2021г. Парламентът прие . Втази резолюция Парламентът призова за по-добро докладване на изгубени риболовни уреди вморето ипредложи да серазработят нови инструменти за идентифициране ипроследяване на изгубени риболовни уреди вморето изазаписване на данни за морските отпадъци. Тойпризова също за повече финансиране инаучни изследвания въввръзка сусилията за намиране на алтернативни иекологосъобразни материали, които да сеизползват при проектирането на риболовни уреди. Инакрая, Парламентът призова Комисията да създаде специален фонд за подпомагане на държавите членки и да изготви план за действие на равнищеЕС за борба сморските отпадъци.

На 15март 2023г. Парламентът и Съветът приеха за установяване на мерки за опазване и управление, приложими за опазването на южния червен тон.

На 9май 2023г. Парламентът прие . Втази резолюция Парламентът поиска от Комисията да разработи доброволна необвързваща регулаторна рамка за съвместно управление на рибарството. Парламентът подчерта, чемерките наЕС за съвместно управление следва да бъдат съсредоточени върху инициативи на местно, регионално инационално равнище, както и върху обмена на най-добри практики;

На 13септември 2023г. Парламентът иСъветът приеха за установяване на многогодишен план за управление на червения тон визточната част на Атлантическия океан ивСредиземно море. Този регламент сеосновава на , скойто сеустановява план за отчитане на особеностите на различните видове уреди и риболовни техники и сенасърчава използването на селективни уреди и техники снамалено въздействие върху околната среда, като по този начин седопринася за справедлив жизнен стандарт на местните общности.

На 4октомври 2023г. Парламентът и Съветът приеха относно определени разпоредби за риболова взоната по Споразумението за Генералната комисия по рибарство за Средиземно море(GFCM).

На 13декември 2023г. Парламентът и Съветът приеха за установяване на програма за документиране на улова на червен тон (Thunnus thynnus).

На 18януари 2024г. Парламентът прие резолюция относно плана за действие наЕС: опазване ивъзстановяване на морските екосистеми за устойчиво ииздръжливо на сътресения рибарство Втази резолюция сепризовава за балансиран подход към определянето и прилагането наМЗЗ, като същевременно сегарантира ефективното участие на рибарите вопределянето и управлениетоим. Внея сепризовава и за забрана вморските защитени зони на всички вредни за околната среда добивни промишлени дейности, като минното дело идобива на изкопаеми горива. Освентова, Парламентът призова Комисията и държавите членки да приложат защитните или ограничителните мерки, необходими за постигане на целите за опазване и възстановяване, специфични за всякаМЗЗ.

На 13март 2024г. Парламентът прие за изменение на Регламент (ЕС)2017/2107 за определяне на мерки за управление, опазване и контрол, приложими взоната на конвенцията на Международната комисия за опазване на рибата тон вАтлантическия океан(ICCAT) и на Регламент(ЕС)2023/2053 за установяване на многогодишен план за управление на червения тон визточната част на Атлантическия океан ивСредиземно море.

Marcus Ernst Gerhard Breuer