Ϸվ

Полицейско сътрудничество

Агенцията наЕС за сътрудничество вобластта на правоприлагането(Европол) еосновната опора на общата архитектура наЕС за вътрешна сигурност. Сътрудничеството иполитиките вобластта на правоприлагането всеоще серазвиват, съсспециален акцент върху борбата стероризма, киберпрестъпността идруги форми на тежка иорганизирана престъпност. Основната цел е дасепостигне по-безопасна Европа вполза на всеки вЕС, всъответствие сосновните права иправилата за защита на данните, както беше поискано неколкократно отПарламента.

Правно основание

Членове 33 (митническо сътрудничество), 87, 88 и89 от Договора за функционирането на Европейския съюз(ДФЕС).

Цели

Ефективното полицейско сътрудничество е ключов елемент от процеса на превръщане наЕС впространство на свобода, сигурност иправосъдие, основаващосе на зачитането на основните права. Трансграничното сътрудничество вобластта на правоприлагането— сучастието на полицията, намитниците ина други правоприлагащи служби— има за цел предотвратяването, разкриването иразследването на престъпленията вцелияЕС. Напрактика посоченото сътрудничество засяга най-вече тежките форми на престъпност (като например организирана престъпност, трафик на наркотици, изпиране на пари, фалшифициране на еврото, трафик на хора икиберпрестъпност) итероризма. Европол е правоприлагащата агенция наЕС.

Резултати

A. Първи стъпки

Началото на полицейското сътрудничество между държавите членки е поставено през1976г. ст.нар.„групаТреви“, която представлява междуправителствена мрежа от представители на министерствата на правосъдието ина вътрешните работи. Следтова сДоговора отМаастрихт бяха определени въпросите от взаимен интерес, скоето бяха осигурени правни основания за полицейското сътрудничество (тероризъм, наркотици идруги форми на международна престъпност). Освентова внего беше установен принципът за създаването на „Европейска полицейска служба“(Европол), която първоначално съществуваше под формата на Отдел за борба снаркотиците наЕвропол. Конвенцията заЕвропол беше подписана на26юли 1995г., ноСлужбата започна официално дейносттаси едва на1юли 1999г. възоснова на разширените правомощия, предоставени сДоговора отАмстердам (подписан на2октомври 1997г.). Вобластта на полицейското сътрудничество обаче беше постигнат напредък още преди появата на Европол. Съссъздаването през1985г. наШенгенското пространство, което първоначално включваше само няколко държави членки, трансграничното полицейско сътрудничество вече сепревърна вреалност (вж.също4.2.4). Свлизането всила на Договора отАмстердам достиженията на правото отШенген— втова число неговите аспекти, свързани сполицейското сътрудничество— бяха инкорпорирани вправото на Европейския съюз, макари врамките на„третия стълб“ на междуправителственото сътрудничество. Същият междуправителствен подход беше използван за мерките за полицейско сътрудничество, приети от малка група държави членки врамките на Договора отПрюм, който съдържа разпоредби относно обмена наДНК данни, пръстови отпечатъци иданни за регистрацията на превозни средства. Договорът отПрюм беше въведен изцяло на равнището на Съюза с

B. Действащата институционална уредба

Институционалната уредба беше опростена взначителна степен сДоговора от Лисабон(ДФЕС), като сега повечето мерки вобластта на полицейското сътрудничество сеприемат съгласно обикновената законодателна процедура (съвместно вземане на решение) иподлежат на съдебен контрол от страна на Съда на Европейския съюз. Въпреки това, дори и като сеоставят настрана специфичните характеристики на пространството на свобода, сигурност и правосъдие (например клаузата за неучастие на Ирландия иДания (протоколи№21 и№22, приложени къмДФЕС) и привилегированата роля на националните парламенти (протоколи№1 и№2)), полицейското сътрудничество, заедно съссъдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, нее изцяло интегрирано вуредбата на Европейския съюз и запазва някои от първоначалнитеси характеристики:

  • Комисията споделя правото си на инициатива сдържавите членки, приусловиече те представляват една четвърт от членовете на Съвета (член76 отДФЕС);
  • сПарламента сепровеждат само консултации по мерки за оперативно сътрудничество, които сеприемат сединодушие от Съвета. Прилипса на единодушие вСъвета съществува възможност девет или повече държави членки да работят съвместно на принципа на засиленото сътрудничество. Притози сценарий Европейският съвет спира процедурата сцел дасетърси постигането на консенсус (механизъм на „аварийната спирачка“ всъответствие счлен87, параграф3 отДФЕС).

C. Основни законодателни актове вобластта на полицейското сътрудничество, приети съгласно обикновената законодателна процедура

  • на Европейския парламент и на Съвета от12август 2013г. относно атаките срещу информационните системи иза замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета (известна като Директива за киберпрестъпността). Отдържавите членки сеизискваше да транспонират посочената директива всвоето национално право всрок до4септември 2015година.
  • на Европейския парламент и на Съвета от25ноември 2015г. относно Агенцията на Европейския съюз за обучение вобластта на правоприлагането(CEPOL) и за замяна и отмяна на Решение2005/681/ПВР на Съвета, всила от1юли 2016година.
  • на Европейския парламент и на Съвета от27април 2016г. относно използването на резервационни данни на пътниците сцел предотвратяване, разкриване, разследване инаказателно преследване на терористични престъпления итежки престъпления. Отдържавите членки сеизискваше да транспонират директивата всвоето национално право до25май 2018година.
  • на Европейския парламент и на Съвета от6юли 2016г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите иинформационните системи вСъюза. Отдържавите членки сеизискваше да транспонират посочената директива внационалнотоси право до9май 2018година.
  • на Европейския парламент и на Съвета от15март 2017г. относно борбата стероризма и за замяна на Рамково решение2002/475/ПВР на Съвета, иза изменение на Решение2005/671/ПВР на Съвета. Отдържавите членки сеизискваше да транспонират посочената директива внационалнотоси право до8септември 2018година.
  • на Европейския парламент и на Съвета от24март 2021г. относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие.
  • на Европейския парламент и на Съвета от14ноември 2018г. относно Агенцията на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи впространството на свобода, сигурност и правосъдие(eu-LISA), заизменение на Регламент (ЕО)№1987/2006 и Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС)№1077/2011, всила от11декември 2018година.
  • на Европейския парламент и на Съвета от28ноември 2018г. за създаването, функционирането иизползването на Шенгенската информационна система(ШИС) вобластта на полицейското сътрудничество исъдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, заизменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО)№1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета иРешение2010/261/ЕС на Комисията, всила най-късно от28декември 2021година.
  • на Европейския парламент и на Съвета от20май 2019г. за създаване на рамка за оперативна съвместимост между информационните системи наЕС вобластта на полицейското и съдебното сътрудничество, убежището и миграцията изаизменение на регламенти (ЕС)2018/1726, (ЕС)2018/1862 и(ЕС)2019/816.
  • на Европейския парламент и на Съвета от20юни 2019г. за установяване на правила, скоито сеулеснява използването на финансова и друга информация за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на определени престъпления, иза отмяна на Решение2000/642/ПВР на Съвета. Отдържавите членки сеизискваше да транспонират посочената директива внационалнотоси право до1август 2021година.
  • на Европейския парламент и на Съвета от29април 2021г. относно справянето сразпространението на терористично съдържание онлайн, приложим от7юни 2022година.
  • на Европейския парламент и на Съвета от8юни 2022г. за изменение на Регламент (ЕС)2016/794 по отношение на сътрудничеството на Европол счастноправни субекти, обработването на лични данни от Европол вподкрепа на наказателни разследвания и ролята на Европол вобластта на научните изследвания ииновациите, приложим от28юни 2022година.
  • на Европейския парламент и на Съвета от14декември 2022г. относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност вСъюза, заизменение на Регламент (ЕС)№910/2014 иДиректива (ЕС)2018/1972 и за отмяна на Директива (ЕС)2016/1148 (Директива МИС2). Отдържавите членки сеизискваше да транспонират посочената директива внационалнотоси право всрок до18октомври 2024година.
  • на Европейския парламент и на Съвета от14декември 2022г. за устойчивостта на критичните субекти иза отмяна на Директива2008/114/ЕО на Съвета (Директивата заУКС). Отдържавите членки сеизискваше да транспонират посочената директива внационалнотоси право всрок до18октомври 2024година.
  • на Европейския парламент и на Съвета от10май 2023г. относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки изаотмяна на Рамково решение2006/960/ПВР на Съвета. Отдържавите членки сеизисква да транспонират посочената директива всвоето национално право до12декември 2024г.
  • на Европейския парламент и на Съвета от4октомври 2023г. за изменение на Регламент (ЕС)2018/1727 на Европейския парламент и на Съвета и на Решение2005/671/ПВР на Съвета по отношение на цифровия обмен на информация по дела за тероризъм, приложим от31октомври 2023година.
  • на Европейския парламент и на Съвета от13март 2024г. за автоматизираното търсене иобмен на данни за целите на полицейското сътрудничество (Регламент „ПрюмII“), приложим от25април 2024година.

D. Агенции за полицейско сътрудничество и други имащи отношение органи

1. Агенция на Европейския съюз за сътрудничество вобластта на правоприлагането (Европол)

е агенция, чиято основна цел е да превърне Европа впо-безопасно място. Европол подкрепя държавите членки вборбатаим срещу тероризма, киберпрестъпността идруги форми на тежка иорганизирана престъпност. Европол работи също и смного държави партньори извънЕС исмеждународни организации. Европол служи като помощен център за операции вобластта на правоприлагането икато център за събиране на информация относно престъпни дейности.

Широкомащабните престъпни и терористични мрежи представляват значителна заплаха за вътрешната сигурност наЕС. Най-големите заплахи за сигурността произтичат от тероризма, международния трафик на наркотици, изпирането на пари, организираните измами, фалшифицирането на евро итрафика на хора.

Европол създаде няколко специализирани звена вотговор на тези заплахи. Тези специализирани звенаса:

  • Европейският център за борба скиберпрестъпността, който подсилва действията на правоприлагащите органи вотговор на киберпрестъпността вЕС, като по този начин способства за защитата на лицата, пребиваващи вЕС, предприятията иправителствата от онлайн престъпност;
  • Европейският център за борба сконтрабандата на мигранти, който оказва подкрепа на държавите членки при разкриването и разбиването на сложни и усъвършенствани престъпни мрежи, участващи вконтрабандата на мигранти;
  • Европейският център за борба стероризма, който е оперативен център исредище за експертен опит, който отразява нарастващата нужда ЕС да засили своите ответни действия спрямо тероризма;
  • Европейският център за борба стежката иорганизираната престъпност, който предоставя оперативна подкрепа за разследванията на държавите членки вприоритетни случаи, свързани стежката иорганизираната престъпност;
  • Координираната коалиция за борба спрестъпленията срещу интелектуалната собственост, която предоставя оперативна итехническа подкрепа на правоприлагащите агенции идруги партньори;
  • Европейският център за борба сфинансовата и икономическата престъпност, който еоперативен център за подкрепа на държавите членки втекущи случаи, отнасящи седо финансови иикономически престъпления;
  • FIU.net, която едецентрализирана иусъвършенствана компютърна мрежа, която подкрепя звената за финансово разузнаване вЕС вборбатаим срещу изпирането на пари ифинансирането на тероризма;
  • Звеното наЕС за сигнализиране за незаконно съдържание винтернет, което открива иразследва злонамерено съдържание винтернет имрежите на социалните медии.

Европол беше създаден по силата на Регламента за Европол. Седалището на агенцията евХага, Нидерландия. Европол изготвя няколко доклада, като доклада наЕС за положението и тенденциите вобластта на тероризма(), оценката на заплахата от тежката иорганизираната престъпност(), оценката на заплахата от организираната престъпност винтернет пространството() и. Европол публикува последнатаси оценка през април 2021г., последния доклад — презюни 2023г. ипоследната оценка — презюли 2023година. На5април 2024г. Европол представи първияси озаглавен „Decoding theEU’s most threatening criminal networks“ (Установяване на представляващите най-голяма заплаха престъпни мрежи вЕС).

С цел да сепостигне по-голяма отчетност за агенцията, съгласно Регламента за Европол беше създадена съвместна група за парламентарен контрол(СГПК) относно Европол. Вчлен88 отДФЕС сепредвижда Европейският парламент, съвместно снационалните парламенти, даупражнява контрол върху дейността на Европол. Съгласно член51 от Регламента за Европол СГПК упражнява „политически надзор върху действията на Европол при изпълнението на неговата мисия, включително въввръзка споследиците от тези дейности за основните права исвободи на физическите лица“. беше организирано на18 и19февруари 2024г. вГент.

През май 2022г. Парламентът и Съветът приеха нов за изменение на мандата на Европол, който влезе всила на28юни 2022година. Новият регламент за Европол обхваща подобрения вобластта на научните изследвания ииновациите, обработването на големи масиви от данни, сътрудничеството счастноправни субекти идържави извънЕС, сътрудничеството сЕвропейската прокуратура иначина, покойто новите сигнали вШенгенската информационна система могат да бъдат въвеждани възоснова на информация от държави извънЕС, тъйкато Европол вече може да предложи държавите членки да въвеждат сигнали. Освентова изпълнителният директор на Европол може да предлага образуване на национално разследване на престъпления, които не са трансгранични икоито засягат общ интерес, обхванат отполитика наЕС.

2. Агенция на Европейския съюз за обучение вобластта на правоприлагането(CEPOL)

е агенция, посветена на разработването, прилагането и координирането на обучение на служители на правоприлагащите органи. CEPOLдопринася за по-безопасна Европа чрез улесняване на сътрудничеството и обмена на знания между служителите на правоприлагащите органи на държавите членкии, доизвестна степен— надържави извънЕС, повъпроси, свързани сприоритетите наЕС вобластта на сигурността, ипо-специално— сцикъла на политиката наЕС за борба стежката иорганизираната престъпност. Агенцията за обучение вобластта на правоприлагането е създадена съгласно Регламента заCEPOL. Седалищетоѝ е вБудапеща, Унгария.

3. Постоянен комитет за оперативно сътрудничество вобластта на вътрешната сигурност(COSI)

Съгласно член71 от ДФЕС „врамките на Съвета сесъздава постоянен комитет, зада сеосигури, вграниците на Съюза, насърчаването изасилването на оперативното сътрудничество вобластта на вътрешната сигурност. Безда сезасягат разпоредбите на член240, тойподпомага координирането на действията на компетентните органи на държавите членки. Представителите на съответните органи, служби и агенции на Съюза могат да бъдат приобщени към работата на комитета. Европейският парламент и националните парламенти биват информирани за неговата работа.“ COSIбеше създаден с от25февруари 2010г. за създаване на постоянен комитет за оперативно сътрудничество вобластта на вътрешната сигурност(2010/131/EС).

4. Център наЕС за анализ на информация

Центърът наЕС за анализ на информация (INTCEN), строго погледнато, нее орган за полицейско сътрудничество, тъйкато еорган на Европейската служба за външна дейност исезанимава единствено съсстратегически анализи. Тойобаче допринася за полицейското сътрудничество, като изготвя оценки на заплахите възоснова на информацията, предоставяна от разузнавателните служби, армията, дипломатическите иполицейските служби. INTCENможе да има и полезен принос от оперативна гледна точка, например като осигурява информация за целияЕС относно направленията, мотивите ипридвижването на терористи.

Роля на Европейския парламент

Парламентът изигра ключова роля при формирането на законодателството наЕС вобластта на полицейското сътрудничество, като превърна сигурността на населението наЕС вполитически приоритет. Освентова, врамките на обикновената законодателна процедура, тойработеше на равни начала съсСъвета за подобряване на полицейското сътрудничество.

Основният инструмент за полицейско сътрудничество еЕвропол, която e основният стълб на общата инфраструктура наЕС за вътрешна сигурност. Врамките на реформата на Европол Парламентът активно сезастъпва за по-силен парламентарен контрол иподобряване на разпоредбите за защита на данните. (врамките на обикновената законодателна процедура) вукрепването на мандата наЕвропол вследствие на , прието на9декември 2020г. Новият мандат позволява на Европол да обработва големи масиви от данни ида разработва нови технологии, които отговарят на нуждите на правоприлагането. Тойсъщо така укрепва рамката наЕвропол за защита на данните ипарламентарния контрол. Преразгледаният регламент за Европол влезе всила през юни 2022година.

По време на различни дебати относно борбата стероризма исвободата на изразяване Парламентът осъди терористичните нападения вЕвропа ипо света ипризова за единство ирешителни ответни действия. Освентова Парламентът призова за допълнителни усилия за насърчаване на основните свободи иинтеграцията ипосочи необходимостта от спешно справяне сонлайн аспектите на радикализацията иречта на омразата.

На 17декември 2020г. Парламентът прие резолюция относно Стратегията наЕС за Съюза на сигурност за периода 2020—2025г., която беше предложена от на24юли 2020година. Встратегията сепредлага разработване на инструменти имерки врамките на следващите пет години, зада сегарантира сигурността внашата физическа и цифрова среда, включително борбата стероризма иорганизираната престъпност, предотвратяването иразкриването на хибридни заплахи, повишаването на устойчивостта на нашата критична инфраструктура, насърчаването на киберсигурността инасърчаването на научните изследвания ииновациите.

На 6октомври 2021г. Парламентът прие относно изкуствения интелект(ИИ) внаказателното право иизползванетому от полицията и съдебните органи по наказателноправни въпроси. Членовете наЕП посочиха риска от алгоритмична пристрастност вприложенията наИИ иподчертаха необходимостта от човешки надзор за предотвратяване на дискриминацията. Освентова те поискаха мораториум върху въвеждането на системи за лицево разпознаване за целите на правоприлагането. На13март 2024г. Парламентът прие законодателна резолюция относно предложението за регламент за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Законодателен акт за изкуствения интелект). Срегламента сеустановяват задължения за системите сИИ и техните доставчици възоснова на потенциалните рискове ивъздействия наИИ, като същевременно сегарантира безопасността и спазването на основните права. Използването на системи за биометрична идентификация от правоприлагащите органи езабранено по принцип, освен визчерпателно изброени иподробно определени ситуации.

Парламентът участва воценката и контрола на следните актове иправи преглед на съответните законодателни предложения:

  • Съобщението на Комисията, озаглавено , прието на9декември 2020г.;
  • Съобщението на Комисията относно , публикувано на16декември 2020г., вкоето сепредлагат нова правила за повишаване на устойчивостта на физическите ицифровите особено важни субекти;
  • Съобщението на Комисията относно , представено на14април 2021г.;
  • Съобщението на Комисията относно , прието на18октомври 2023г.;
  • Съобщението на Комисията относно , прието на18октомври 2023година.

За да сегарантира, чеорганите за правоприлагане вцелияЕС могат да работят по-добре съгласно модерен правилник, на8декември 2021г. Комисията , който щерационализира настоящата смесица от различни инструменти наЕС имногостранни споразумения за сътрудничество. Предложените мерки включват препоръка относно оперативното полицейско сътрудничество, нови правила относно обмена на информация между правоприлагащите органи вдържавите членки ипреразгледани правила относно автоматизирания обмен на данни за полицейското сътрудничество съгласно рамката„Прюм“. Парламентът участваше водобряването на предложените мерки.

Парламентът неотдавна подготви доклади ирезолюции по следните въпроси: предотвратяване и борба страфика на хора изащита на жертвите на трафик; предотвратяване и борба снасилието над жени идомашното насилие; кибернасилие; сексуално насилие над деца онлайн; киберпрестъпност икиберсигурност; изпиране на пари ифинансиране на тероризма; европейски заповеди за предоставяне иза запазване на електронни доказателства по наказателноправни въпроси; реформа на правото на неприкосновеност на личния живот велектронните комуникации иповерителност на електронните съобщения; преразглеждане на Кодекса на шенгенските граници; цифровизация на процедурите за издаване на визи; сътрудничество вобластта на правоприлагането; събиране ипредаване на предварителна информация за пътниците; тероризъм ирадикализация, която води до насилие; инвазивен шпионски софтуер; външни намеси идезинформация; иобмен на информация ипотоци от данни съсСъединените щати.

Полицейското сътрудничество и политиките вобластта на вътрешната сигурност са всеоще впроцес на развитие, като вниманието е съсредоточено върху по-ефективното противодействие на засягащитеЕС като цяло заплахи и престъпности, специално за Парламента, предприемането на действия втази насока сеизвършва всъответствие справилата относно зачитането на основните права изащитата на данните. Въпрекиче правилата, приложими за агенциите наЕС за полицейско сътрудничество, бяха реформирани изоснови, щебъдат необходими съгласувани усилия за по-нататъшно укрепване на мерките за полицейско сътрудничество, по-специално— въввръзка собмена на данни идоказателства между правоприлагащите органи на държавите членки, както и между тези органи иагенциите наЕС. Парламентът настоятелно призова държавите членки да направят необходимите подобрения на техническата стандартизация по отношение на качеството на данните идасъздадат правна рамка за бъдещ подход, основан на„обмена на информация по подразбиране“. Втози контекст ЕС щетрябва внимателно дасесправи спредизвикателствата, свързани сновите технологии, изкуствения интелект, криптирането и оперативната съвместимост на информационните системи вобластта на границите, сигурността имиграцията.

Сувеличаването на броя на задачите иувеличаването на очакванията енеобходимо да сеосигурят подходящи финансови ичовешки ресурси за агенциите наЕС.

Понастоящем Парламентът е пълноправен институционален участник вобластта на политиките за вътрешна сигурност иследва да играе по-важна роля при оценяването и определянето на политиките вобластта на полицейското сътрудничество.

Alessandro Davoli