Ϸվ

Европейският парламент: правомощия

Парламентът изпълнява своята институционална роля визготвянето на европейските политики, като упражнява разнообразни функции. Спазването на демократичните принципи на европейско равнище се осигурява чрез участието му взаконодателния процес, бюджетните му правомощия и правомощията за контрол, участието му впреразглеждането на Договорите, както и правото му да сезира Съда на Европейския съюз.

Правно основание

Членове 223—234 и член314 отДоговора зафункционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Цели

Като институция, която представлява европейските граждани, Парламентът формира демократичната основа на Европейския съюз. Зада се постигне пълна демократична легитимност на ЕС, Парламентът трябва изцяло да участва взаконодателния процес на Съюза и да упражнява политически контрол от името на гражданите върху останалите институции на Съюза.

Правомощия от конституционен тип и правомощия за ратифициране (1.2.4)

След сключването на всички договори за присъединяване на нови държави членки, както и на всички договори за асоцииране подлежи на одобрение отПарламента. Посилата на същия акт тази процедура се прилага и за международните споразумения, които имат важни бюджетни последици за Съюза (като замества създадената през1975г. помирителна процедура). След Договора от Маастрихт тя се прилага също така за споразуменията, които предвиждат изграждането на специфична институционална рамка или изменението на акт, приет съгласно процедурата за съвместно вземане на решения. Парламентът също така трябва да одобри актовете въввръзка сизбирателната процедура (след Договора от Маастрихт). След приемането на Договора от Амстердам неговото одобрение се изисква и вслучаите, когато Съветът желае да направи декларация, чесъществува явна опасност някоя държава членка да извърши сериозно нарушение на основните принципи на ЕС, преди да отправи каквито и да било препоръки или да наложи каквито и да било санкции върху въпросната държава членка. Иобратно, всяко преразглеждане на Устава на членовете на Европейския парламент трябва да получи одобрението на Съвета.

След влизането всила на Договора от Лисабон Парламентът може да поема инициативата за преразглеждане на договори и има последната дума дали трябва да се свиква конвенция за изготвяне на бъдещо изменение на договорите (член48, параграфи2 и3 от Договора заЕвропейския съюз (ДЕС)).

Участие взаконодателния процес (1.2.3)

Парламентът участва вприемането на законодателни актове на Съюза вразлична степен, взависимост от конкретното правно основание за всеки от тези актове. Ролята му постепенно се е променила от чисто съвещателна до съвместно вземане на решения вусловията на равнопоставеност съсСъвета.

A. Обикновена законодателна процедура

След влизането всила на Договора от Ница (1.1.4) процедурата на съвместно вземане нарешение се прилагаше за 46правни основания от Договора за създаване на Европейската общност (Договор заЕО). Попринцип тази процедура осигури равнопоставеност на Парламента и Съвета. Акодвете институции постигнат съгласие, актът сеприемаше на първо или второ четене; аконе сепостигне съгласие, актът можеше да бъде приет само след успешна помирителна процедура.

Свлизането всила на Договора от Лисабон (1.1.5) процедурата на съвместно вземане на решения се превърна вобикновената законодателна процедура (член294 отДФЕС). Тази процедура се прилага за повече от40нови политики, например вобластта на свободата, сигурността и правосъдието, външната търговия, политиката вобластта на околната среда и общата селскостопанска политика (ОСП).

B. Консултация

Процедурата на консултация продължава да се прилага вслучаите по членове27, 41 и48 отДЕС и по отношение на данъчното облагане, конкуренцията, хармонизирането назаконодателните норми, които не са свързани свътрешния пазар, инякои аспекти насоциалната политика.

C. Сътрудничество (отменена процедура)

Процедурата на сътрудничество (предишен член252 от Договора заЕО) беше въведена сЕдинния европейски акт, апосле разширена съгласно Договора от Маастрихт, такаче да обхваща повечето законодателни области, вкоито Съветът взема решения смнозинство. Тази процедура задължаваше Съвета на второ четене да вземе предвид предложените отПарламента изменения, приети сабсолютно мнозинство, доколкото теса били приети отКомисията. Въвеждането на тази процедура бележи възникването на истински законодателни правомощия на Парламента, новпоследствие тя беше отменена след влизането всила на Договора от Лисабон (1.1.5).

D. Одобрение

Процедурата за одобрение е въведена сЕдинния европейски акт през1986г. След приемането на Договора от Маастрихт процедурата за одобрение се прилагаше към няколко законодателни области, вкоито Съветът взема решения сединодушие, ограничаващисе след Договора от Амстердам до структурните фондове и Кохезионния фонд.

Съгласно Договора от Лисабон определени нови области се включват в„процедурата за одобрение“, например тези по членове7, 14, 17, 27, 48 и50 отДЕС и членове19, 83, 86, 218, 223, 311 и312 отДФЕС и мерките, които Съветът трябва да вземе, когато изглежда необходимо действие от страна наЕС, аДоговорите не предвиждат необходимите за това правомощия (член352 отДФЕС).

E. Право на законодателна инициатива

Договорът от Маастрихт също така дава на Парламента право на законодателна инициатива, нотя се ограничава до възможността да изиска от Комисията да внесе предложение. Това право е запазено вДоговора от Лисабон (член225 отДФЕС) и е описано по-подробно вмеждуинституционално споразумение между Парламента и Комисията. Освен това има няколко конкретни случая, вкоито Парламентът е получил пряко право на инициатива. Това пряко право се прилага за правилата, отнасящи се до неговия собствен състав, избирането на неговите членове и общите условия за изпълнението на функциите на неговите членове, асъщо и за създаването на временни анкетни комисии, както и за правилата и общите условия за работата на Омбудсмана.

Врезолюция, приета през юни 2022г., Парламентът заявява, че„е твърдо убеден, чеДоговорите следва да бъдат преразгледани, такаче на Парламента, като на единствената пряко избрана институция на ЕС и следователно институцията, която представлява гласа на гражданите впроцеса на вземане на решения вЕС, дабъде предоставено общо и пряко право да инициира законодателство“.

Бюджетни правомощия (1.2.5)

Договорът от Лисабон премахна разграничението между задължителни и незадължителни разходи. Освентова той дава равнопоставеност на Парламента съсСъвета вгодишната бюджетна процедура, която понастоящем е сходна собикновената законодателна процедура.

Парламентът остава едно от двете направления на бюджетния орган (член314 отДФЕС). Тойучаства вбюджетния процес още от подготвителния етап, по-специално за определяне на общите насоки и на вида разходи. Тойприема бюджета окончателно и следи неговото изпълнение (член318 отДФЕС). Тойосвобождава от отговорност за изпълнението на бюджета (член319 отДФЕС).

И накрая, Парламентът трябва да даде своето одобрение за многогодишната финансова рамка (МФР) (член312 отДФЕС). МФРза периода 2014—2020г. е първата рамка, за която се прилагат правилата наДФЕС.

Правомощия за контрол върху изпълнителните органи

Парламентът разполага сразлични контролни правомощия. Тойразглежда общия годишен доклад, който му се представя от Комисията (член233 отДФЕС), и наблюдава, заедно съсСъвета, актовете за изпълнение и делегираните актове на Комисията (членове290 и291 отДФЕС).

A. Утвърждаване на Комисията

От 1981г. Парламентът започна неформално да „утвърждава“ Комисията чрез проверка на нейната програма и даване на становище по нея. Ноедва след влизането всила на Договора от Маастрихт (1992г.) неговото одобрение става задължително изискване, преди държавите членки да назначат председателя и членовете на Комисията като колективен орган. Договорът от Амстердам доразви това правомощие, като изискваше предварителното одобрение на Парламента за определянето на председателя на Комисията преди определянето на останалите членове. Парламентът въведе през1994г. също така изслушванията на номинираните за членове на Европейската комисия. Съгласно Договора от Лисабон кандидатът за председател на Комисията трябва да бъде избран, като се вземат предвид резултатите от изборите за Европейски парламент. Поради това всвоята Парламентът призова европейските политически партии да номинират кандидати за длъжността председател на Комисията, зада се засили политическата легитимност и на двете институции. От2014г. беше въведена т.нар.процедура на Spitzenkandidaten, или водещи кандидати, при която европейските политически партии преди изборите за Европейски парламент определят подобни водещи кандидати за ролята на председател на Комисията. Въпрекиче вкрайна сметка беше пренебрегнат през2019г., процесът сесчита за важен за прозрачността и политическата легитимност на институциите на ЕС. (1.3.3).

B. Вот на недоверие

Договорът от Рим вече предвиждаше възможност за вот на недоверие срещу Комисията. Понастоящем общите разпоредби за правото на Европейския парламент да гласува вот нанедоверие на Комисията са включени вчлен17, параграф8 отДЕС и вчлен234 отДФЕС. Този вот изисква мнозинство от две трети от подадените гласове, което представлява и мнозинство от членовете на Европейския парламент. Едно успешно гласуване на вот на недоверие води до оставката на Комисията като цяло, включително назаместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност по отношение на задълженията, които той/тя изпълнява врамките на Комисията. Къмднешна дата Парламентът безуспешно се е опитвал на няколко пъти да използва въпросните разпоредби на Договора и предишните им варианти, зада отстрани колегиум на Комисията.

C. Парламентарни въпроси

Въпроси сискане за писмен отговор могат да бъдат задавани от всеки член наЕП допредседателя на Европейския съвет, Съвета, Комисията или заместник-председателя наКомисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика иполитиката на сигурност. Съгласно член230 отДФЕС Комисията трябва да отговаря устно или писмено на въпроси, зададениѝ от Парламента или неговите членове, аЕвропейският съвет и Съветът трябва да бъдат изслушвани от Парламента всъответствие сусловията, предвидени впроцедурните правилници на Европейския съвет и на Съвета.

Съответно парламентарните въпроси могат да бъдат въпроси сискане за писмен или устен отговор съсили без разисквания и въпроси за времето за въпроси.

D. Анкетни комисии

Съгласно член226 отДФЕС Парламентът има правомощието да създава временни анкетни комисии за разследване на твърдения за нарушения или лошо прилагане на правото наЕС. Всъщия член се предвижда, чередът и условията за упражняване на правото на разследване трябва да се определят от самия Парламент, който действа чрез регламенти по своя собствена инициатива и след одобрение от Съвета и Комисията. Доприемането на такъврегламент правото на разследване се упражнява всъответствие смеждуинституционално споразумение от1995г., приложено към Правилника за дейността на Европейския парламент. Парламентът многократно е подчертавал необходимостта от подобряване на комуникацията и сътрудничеството между трите институции, зада може да изпълнява мандата си възоснова на член226 отДФЕС. През2014г. той прие . Привсе това преговорите между трите институции по предложението постоянно са взастой. Поради това през април 2019г. Парламентът прие , вкоято изрази своето най-дълбоко несъгласие сотношението на Съвета и Комисията, които, след повече от четири години на неофициални срещи, продължават да възпрепятстват провеждането на официална среща заобсъждане на възможни решения на установените проблеми. Всвоята резолюция Парламентът счита, чеСъветът и Комисията не са спазили принципа на междуинституционално сътрудничество, иги приканва да възобновят преговорите по въпроса сновоизбрания Парламент.

E. Контрол върху общата външна политика и политика на сигурност.

Парламентът има право да бъде информиран редовно втези области и може да отправя въпроси или препоръки до Съвета. Снего трябва да бъдат провеждани консултации по главните аспекти и основните решения вобластта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) (член36 отДЕС). Приемането на също така подобри процедурите законсултация вобластта наОВППС по отношение на финансовите аспекти. Създаването на ролята на върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи иполитиката на сигурност засили влиянието наПарламента, тъйкато заемащият този пост е също така заместник-председател наКомисията.

Обжалване пред Съда на Европейския съюз

Парламентът има право да завежда дела вСъда на Европейския съюз при нарушаване на Договора от друга институция.

Той има право на намеса, т.е.да подкрепи една от страните вдадено съдебно производство пред този съд. Парламентът упражни това право включовото дело „Изоглюкоза“ (решение от29октомври 1980г. по дела138 и139/79), когато Съдът на ЕС обяви регламент на Съвета за невалиден, тъйкато Съветът не е изпълнил задължението си да проведе консултации сПарламента. Врамките на иска за установяване на неправомерно бездействие (член265 отДФЕС) Парламентът може да заведе дело срещу институция пред Съда на Европейския съюз за нарушаване на Договора, както вслучая сДело13/83, покоето Съдът произнесе съдебно решение против Съвета поради бездействие вобластта на общата транспортна политика.

Съгласно Договора от Амстердам Парламентът получи правомощието да представя иск за отмяна на акт на друга институция, ноединствено соглед на защитата на своите прерогативи. След Договора от Ница вече не е необходимо Парламентът да доказва конкретна заинтересованост, следователно той може да заведе дело по същия начин, както Съветът, Комисията идържавите членки. Парламентът може да бъде ответник по заведени дела срещу акт, приет чрез процедурата на съвместно вземане на решения, или когато негов акт цели правни последици за трети страни. Така член263 отДФЕС потвърждава съдебните решения по дела320/81, 294/83 и70/88.

И накрая — Парламентът може да потърси предварително становище от Съда наЕС относно съвместимостта на международно споразумение сДоговора (член218 отДФЕС).

Петиции (4.1.4)

Когато гражданите на Съюза упражняват правото си да подават петиции, теги отправят допредседателя на Европейския парламент (член227 отДФЕС).

Европейска гражданска инициатива (4.1.5)

Парламентът организира изслушвания сорганизаторите на успешно регистрирани европейски граждански инициативи под ръководството на комисията по петиции. На17април 2019г. Парламентът и Съветът приеха официално , който влезе всила на1януари 2020г.

Назначаване на Омбудсмана

Съгласно Договора от Лисабон Европейският омбудсман се избира от Европейския парламент (член228 отДФЕС) (1.3.16).

Eeva Pavy