Ϸվ

Съветът наЕвропейския съюз

Заедно сПарламента, Съветът еинституцията, която приема законодателството наЕС чрез регламенти идирективи иизготвя решения инезадължителни препоръки. Вобластта на своите правомощия тойвзема решения собикновено мнозинство, сквалифицирано мнозинство илисединодушие взависимост от важността наакта, закойто енеобходимо неговото одобрение.

Правно основание

Вединната институционална рамка на Европейския съюз Съветът упражнява правомощията, предоставениму счлен16 от Договора за Европейския съюз(ДЕС) и счленове237—243 от Договора за функционирането на Европейския съюз(ДФЕС).

Роля

A. Законодателство

Въз основа на внесени от Комисията предложения Съветът приема законодателството наЕС под формата на регламенти идирективи съвместно сПарламента съгласно член294 отДФЕС (обикновена законодателна процедура) илисам, следконсултация сПарламента(1.2.3). Освентова Съветът приема отделни решения инезадължителни препоръки (член288 отДФЕС) ирезолюции. Съветът иПарламентът определят общите правила за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията или запазени за самия Съвет ().

B. Бюджет

Съветът е едно от двете направления на бюджетния орган, адругото еПарламентът. Заедно теприемат бюджета на Европейския съюз(1.2.5). Освентова Съветът, всъответствие съсспециална законодателна процедура, приема сединодушие решения за определяне на разпоредбите, приложими за системата на собствените ресурси, изамногогодишната финансова рамка (членове311 и312 отДФЕС). Впоследния случай Парламентът трябва да даде своето одобрение смнозинството от членоветеси. Последната многогодишна финансова рамка(2021—2027г.) беше приета от Парламента през ноември 2020година. РазделІІ от бюджета на Европейския съюз еобщ за Съвета на Европейския съюз изаЕвропейския съвет (член46, букваб от ), въпрекиче това садверазлични институции.

C. Други правомощия

1. Международни споразумения

Съветът сключва международните споразумения на Европейския съюз, закоито Комисията води преговори икоито вповечето случаи изискват съгласието на Парламента ().

2. Назначения

Съветът, като действа сквалифицирано мнозинство (следДоговора отНица), назначава членовете наСметната палата, наЕвропейския икономически исоциален комитет инаЕвропейския комитет на регионите.

3. Икономическа политика

Съветът координира икономическите политики на държавите членки (член121 отДФЕС)и, безданакърнява правомощията на Европейската централна банка, взема политически решения вобластта на паричната политика.

Зачленовете на Еврогрупата сеприлагат специални правила: вчлен137 отДФЕС сепредвижда, че„[р]азпоредбите за срещи между министрите на държавите членки, чиято парична единица ееврото, саопределени вПротокола за Еврогрупата“. Член1 от Протокол№14 къмДФЕС гласи, че„[м]инистрите на държавите-членки, чиято парична единица ееврото, сесъбират на неофициални срещи. Такива срещи сепровеждат при възникнала необходимост, заобсъждане на въпроси, свързани собщитеим специфични отговорности по отношение на единната валута. Комисията участва взаседанията. Европейската централна банка епоканена да участва в тези заседания, които сеподготвят от представителите на министрите на финансите на държавите-членки, чиято парична единица ееврото, инаКомисията“. Съгласно член2 от Протокола „[м]инистрите на държавите членки, чиято парична единица ееврото, избират председател за срок от две години иполовина смнозинството от гласовете на тези държави членки“. Попринцип финансовите министри на държавите отЕврогрупата сесъбират преди заседанието на Съвета по икономически ифинансови въпроси.

Съветът изпълнява ифункции за икономическо управление врамките на европейския семестър. Вначалото на цикъла— презесента, тойразглежда специфичните препоръки за еврозоната възоснова на годишния обзор на растежа, аслед това— презюни июли, приема препоръките по държави след одобрениетоим отЕвропейския съвет.

Член 136 отДФЕС беше изменен сРешение2011/199/ЕС на Европейския съвет ивлезе всила на1май 2013г. след ратифициране от страна на всички държави членки. Втози член сеопределя правното основание за механизмите за стабилност като Европейския механизъм за стабилност(2.6.8).

4. Обща външна политика иполитика на сигурност(5.1.1) и(5.1.2)

Договорът от Лисабон предостави правосубектност на Европейския съюз, който, отсвоя страна, замести Европейската общност. Освентова новият Договор премахна структурата на трите стълба. Правосъдието ивътрешните работи вече санапълно интегрирана област на политиката наСъюза, закоито обикновената законодателна процедура сеприлага впочти всички случаи. Въпреки това вобластта на външната политика иполитиката на сигурност Съветът продължава да действа съгласно специфични правила, когато приема общи позиции исъвместни действия или изработва конвенции.

Старата формула на Тройката езаменена от нова система: подпостоянното председателство на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи иполитиката на сигурност Съветът по външни работи сега работи втясно сътрудничество сКомисията. Тойсеподпомага от генералния секретариат на Съвета иотЕвропейската служба за външна дейност.

Организация

A. Състав

1. Членове

Съветът сесъстои от по един представител на всяка държава членка на равнище министри и„може да обвързва правителството на държавата членка“ (член16, параграф2 отДЕС).

2. Председателство

С изключение на Съвета по външни работи, Съветът сепредседателства от представителя на държавата членка, която председателства Европейския съюз: председателството сепроменя на всеки шест месеца по ред, определен от Съвета, като действа сединодушие (член16, параграф9 отДЕС). Председателството на всички състави на Съвета, сизключение на състава по външни работи, сеизпълнява от предварително определени групи от три държави членки за срок от18месеца, като всеки член на групата поема председателството на свой ред за срок от шест месеца.

През следващите пет години председателството ще бъде поемано вследния ред: Швеция иИспания— през2023г., Белгия иУнгария— през2024г., Полша иДания— през2025г., Кипър иИрландия— през2026г. иЛитва иГърция— през2027година. Европейският съвет може да променя този ред (член236, букваб) отДФЕС).

3. Органи сподготвителни функции

Комитет, съставен от постоянните представители на държавите членки, отговаря за подготовката на работата на Съвета иза изпълнението на възложенитему отСъвета задачи (член240 отДФЕС). Този комитет, известен като „Корепер“, еподпредседателството на представител на държавата членка, който председателства Съвета по общи въпроси, т.е.ротационното председателство. Комитетът по политика исигурност, който следи развитието на международното положение вобластта на общата външна политика иполитика насигурност, сепредседателства обаче от представител на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи иполитиката насигурност.

Корепер заседава всяка седмица сцел да подготвя дейността на Съвета ида координира дейностите, свързани спроцедурата на съвместно вземане на решения сПарламента. Разделен енадвегрупи: КореперІ, съставен от заместник-постоянните представители, които подготвят дейностите, свързани спо-техническите области, например селското стопанство, трудовата заетост, образованието иоколната среда; КореперІІ, който сезанимава свъпроси, попадащи по-скоро вобластта на„висшата политика“, каквито сапо-специално външните работи, икономическите ипаричните въпроси иправосъдието ивътрешните работи. Заподготвителните работи Корепер сеподпомага от десет комитета иоколо стоспециализирани работни групи.

B. Начин на функциониране

Взависимост от съответната област, Съветът взема решения собикновено мнозинство, сквалифицирано мнозинство или сединодушие(1.2.3) и(1.2.4). Когато Съветът действа вкачествотоси на законодател, заседаниятаму саотворени за обществеността (член16, параграф8 отДЕС). Генералният секретариат на Съвета сеназначава от Съвета вприложение на член240 отДФЕС. Заседанията на Съвета сепровеждат вБрюксел, асъщо ивЛюксембург (сесиите през април, юни иоктомври). Понастоящем съществуват десет състава на Съвета, три от които заседават редовно (общи въпроси, външни отношения, икономически ифинансови въпроси(ECOFIN)).

1. Обикновено мнозинство

Това означава, чедадено решение сесчита за взето, когато има повече гласове„за“, отколкото„против“. Всеки член на Съвета има един глас. Обикновено мнозинство сепостига, ако14членове на Съвета гласуват„за“. Правилото за обикновеното мнозинство сеприлага, когато Договорът непредвижда друго (член238, параграф1 отДФЕС). Следователно това естандартният процес за вземане на решения. Въпреки това на практика тойсеприлага само за малък брой решения: процедурния правилник на Съвета, организацията на Генералния секретариат на Съвета иправилниците, регулиращи комитетите, предвидени вДоговора.

2. Квалифицирано мнозинство

a. Механизъм

Правилото на Съвета за квалифицирано мнозинство може да сенамери вчлен16, параграф4, първа алинея от Договора заЕвропейския съюз. Посилата на този член сеизисква положителен вот на най-малко55% от членовете на Съвета, представляващи най-малко65% от населението наЕС. Напрактика това означава най-малко 15държави членки от общо27. Вслучаите, когато предложението неидва от Комисията или върховния представител, сеприлага т.нар.правило за„засилено квалифицирано мнозинство“, съгласно което необходимият процент от членовете на Съвета, гласували „за“, е72% (включващи най-малко 20държави членки от общо27), които отново представляват най-малко65% от населението наЕС.

b. Обхват

Договорът от Лисабон разширява обхвата на вземането на решения сгласуване сквалифицирано мнозинство. За68правни основания гласуването сквалифицирано мнозинство севъвежда или серазширява, вповечето от случаите— заедно свъвеждането на обикновената законодателна процедура (включително— вмного области, които преди попадаха вобхвата на третия стълб). Гласуването сквалифицирано мнозинство енеобходимо също за назначаването на председателя ичленовете на Комисията, начленовете на Сметната плата, наЕвропейския икономически исоциален съвет инаЕвропейския комитет на регионите(1.2.3) и(1.2.4).

3. Единодушие

Договорът изисква единодушие за решения само вняколко области, например данъчното облагане исоциалната политика. Това сезапазва ивДоговора отЛисабон. Член48, параграф7 отДЕС предвижда обща клауза за преход, приложима към всички политики наЕС, която при определени условия дава възможност за дерогация от първоначално предвидените вДоговорите законодателни процедури. Вследствие на това Съветът има възможност да приема решения по определени въпроси сквалифицирано мнозинство вместо сединодушие: клаузите за преход позволяват преминаване от специална законодателна процедура към обикновена законодателна процедура иотгласуване сединодушие към гласуване сквалифицирано мнозинство. Клаузата за преход обаче може да бъде задействана самоако бъде прието решение сединодушие от Съвета или отЕвропейския съвет. Следователно всички държави членки трябва да постигнат съгласие, преди такава клауза да може да бъде задействана.

Всвоята председателят Юнкер обяви цялостен преглед на клаузите за преход. Врезултат на това до момента Комисията епубликувала четири съобщения относно (септември2018г.), (януари2019г.), (април2019г.) и(2019г.).

По принцип Съветът сестреми към единодушие дори вслучаите, когато такова несеизисква. Това предпочитание води началотоси от„компромиса отЛюксембург“ през1966г., който сложи край на спора между Франция иостаналите държави членки, тъйкато Франция отказваше да премине от гласуване сединодушие към гласуване сквалифицирано мнозинство внякои области. Текстът на компромиса гласи: „Когато вслучай на решения, които могат да бъдат взети смажоритаренвот по предложение от Комисията, сазасегнати много важни интереси на един или повече партньори, членовете на Съвета щесепостараят вразумен срок да постигнат решения, които могат да бъдат приети от всички членове на Съвета, като сеуважат техните взаимни интереси итези на Общността.“

Подобно решение беше намерено през1994г., когато беше постигнат „компромисът отЯнина“, зада бъдат предпазени държави членки, които седоближават до необходимия минимум за постигане на блокиращо малцинство. Договореността предвижда, чеако тези държави изразят намерениетоси дасепротивопоставят на вземане на решение от страна на Съвета сквалифицирано мнозинство, Съветът щенаправи всичко възможно врамките на правомощиятаси ив„разумен период от време“ дапостигне задоволително решение за широко мнозинство от държави членки.

Съгласно член48 отДЕС за всяко преразглеждане на учредителните договори енеобходимо единодушие, което сесчита за основна пречка за реформирането на Съюза с27 държави членки. Зада сепреодолее изискването за единодушие, държавите членки сасключили международни споразумения извън правния ред наЕС. Това сеслучи за първи път врезултат на кризата севрото сприемането през2012г. на и, както ивпоследствие, през2014г.— сприемането на Съгласно член14, параграф3 от Фискалния пакт той сеприлага от датата на влизанетому всила само за държавите членки, които сагоратифицирали. Тъйкато за Фискалния пакт енеобходимо ратифициране от само12държави от еврозоната, като условие за влизанетому всила сепоставя одобрение от страна на малка част от държавите членки.

Вконтекста на Конференцията за бъдещето на Европа ипандемията отCOVID-19, всвоята Парламентът предложи „по-големи правомощия на Съюза за действие вслучай на трансгранични заплахи за здравето“ ипризова за активиране на„общата клауза за преход, зада сеулесни процесът на вземане на решения по всички въпроси, които биха могли да помогнат за справяне спредизвикателствата на настоящата здравна криза“. Всвоята Парламентът представи на Съвета предложения за изменения на Договорите врамките на обикновената процедура за преразглеждане, предвидена вчлен48 отДЕС. Предложените изменения щепозволят решенията вСъвета дасевземат сквалифицирано мнозинство вместо сединодушие всъответните области, например при приемането на санкции ивслучай на извънредна ситуация.

Всвоята на9май 2022г. председателят на Комисията— г-жаУрсула фондерЛайен, препотвърди готовността на Комисията да изпълни приетите предложения на гражданите за преодоляване на безизходната ситуация при гласуването сединодушие. Според Комисията „сега от нас зависи да поемем по най-прекия път дотам, като използваме пълните граници на това, което можем да направим врамките на Договорите, или, акоенеобходимо, чрезпромяна на Договорите“. На11юли 2023г. Парламентът прие резолюция относно прилагането на клаузите за преход вДоговорите наЕС, вкоято сепредлага клаузите за преход да бъдат задействани внякои приоритетни области на политиката, по-специално— общата външна политика иполитика на сигурност, енергийната политика иданъчното облагане секологично измерение.

През декември 2023г. председателят на Комисията ангажимента на своя кабинет за реформиране на Договорите. В от20март 2024г. обаче Комисията смекчи тази позиция, като заяви, чеуправлението наЕС бимогло „бързо дасеподобри, като сеизползва впълна степен потенциалът на действащите Договори“, ипосочи пречките пред промяната на Договорите, породени от изискването за единодушие.

Eeva Pavy / Alexandru-George Moș