Ϸվ

Ху Джия – 2008 г., Китай

Излагайки на опасност живота си поради своя активизъм, Ху Джия насочва вниманието на света към събитията на площад „Тянанмън“, свързаните със СПИН проблеми и нарушенията на правата на човека в Китай.

Ху Джия, един от най-изявените и уважавани борци за демокрация в своята страна, живее под постоянно наблюдение и преживява периоди на произволно задържане, постоянни заплахи, побои и тормоз, които ескалират до такава степен, че той счита, че животът му е в опасност и се страхува за семейството си.

Ху Джия също е и активист в областта на правата на човека и околната среда, който работи по въпроси, свързани със СПИН, по време, когато темата за ХИВ/СПИН все още е табу в Китай, а броят на предполагаемите случаи на заболели се третира като държавна тайна. Той отправя многократни призиви за официално разследване на кървавите събития на площад „Тянанмън" и за компенсации за семействата на жертвите, а след като през 2004 г. занася цветя на площад „Тянанмън", той бива поставен под домашен арест всяка година в периода около годишнината от убийствата на площада.

През 2007 г. в конферентна телефонна връзка с подкомисията по правата на човека на ЕП той смело привлича внимание към факта, че един милион души са преследвани от държавния отдел за сигурност на Китай заради това, че се борят за правата на човека, като мнозина от тях са изпратени в затвора, в трудови лагери или психиатрични клиники. Той призовава 2008 г. - годината на Олимпийските игри в Пекин, да бъде година на правата на човека в Китай. В резултат на това на 27 декември 2007 г. Ху Джия е арестуван за „подбудителство към подривна дейност спрямо държавната власт", а на 3 април 2008 г. е осъден на три и половина години затвор и е лишен от политически права за една година.

Когато е обявен за носител на наградата „Сахаров" на 20-годишнината от учредяването на наградата, Ху Джия и родителите му са подложени на натиск от страна на органите на държавна сигурност, за да се откаже той от отличието. Ху Джия смело го приема, като го нарича „важна награда за Китай". Дзън Цзинян, по това време негова съпруга и номинирана съвместно с него за наградата „Сахаров" през 2007 г., във видеозапис отправя обръщение за церемонията по награждаването, в която Ху Джия не може да участва. Тя заявява, че наградата представлява признание за все тежката борба на китайските защитници на правата на човека, борба, за която те и техните близки плащат изключително висока цена.

В писмо до председателя на ЕП, изпратено през юли 2012 г., Ху Джия казва, че оценява наградата като „наистина голяма чест", която го е окуражила и сериозно e подобрила отношението към него в затвора.

Той е освободен през юни 2011 г. и остава в Китай, за да продължи да изразява открито своите критики вътре в страната и да изобличава продължаващите репресии срещу активисти под управлението на президента Си Дзинпин. Според него вълната от репресии е показателна за безпокойството на режима, който се стреми да запази контрола си на фона на нарастващата подкрепа за демокрацията.

Като координатор на „босоногите адвокати" - неформална организация на правни съветници, защитаващи активисти за правата на човека в Китай, Ху Джия също така предупреждава, че законът за борба с тероризма в Китай ограничава правото на адвокат за лицата, обвинени в терористична дейност, в държава, в която „поради това, че правителството контролира пропагандата, ако кажат, че си терорист, значи си такъв". Той също така изразява сериозни опасения, че програмите на китайските власти за масово наблюдение водят до дигитален тоталитаризъм в Китай.

Ху продължава да бъде обект на строг надзор от страна на китайското правителство. В политически „чувствителни" моменти той бива принуждаван да заминава „във ваканция" извън Пекин, за да му се попречи да се обръща към медиите.