Ϸվ

2021 - 2030

Мария Корина Мачадо, лидер на демократичните сили във Венесуела, и новоизбраният президент Едмундо Гонсалес Урутия са носители на наградата „Сахаров“ за 2024 г.

Maria-Corina-Machado-2024 Sakharov Prize
María Corina Machado and Edmundo González Urrutia, from Venezuela, win the 2024 Sakharov Prize © Miguel Gutierrez / EFE
Наградата „Сахаров“, носеща името на съветския дисидент Андрей Сахаров, се присъжда всяка година на лица или групи, които са проявили забележителна смелост, защитавайки правата на човека и свободата на мисълта. Избирайки г-жа Мачадо и г-н Гонсалес Урутия за лауреати на наградата, Европейският парламент не само отдава признание на тяхната работа, но и откроява сериозните предизвикателства, пред които са изправени демократичните институции на Венесуела.

Европейският парламент присъди престижната си награда „Сахаров" за свобода на мисълта за 2024 г. на Мария Корина Мачадо, лидер на демократичните сили във Венесуела, и на новоизбрания президент на страната Едмундо Гонсалес Урутия. Двамата представляват всички граждани на Венесуела във и извън държавата, които се борят за възстановяване на свободата и демокрацията. Награждаването им свидетелства за признанието за непоколебимия им ангажимент към свободата, правата на човека и демократичните принципи и е израз на подкрепа за борбата им за демократичното бъдеще на Венесуела.

Мария Корина Мачадо, бивш член на парламента от опозицията и лидер на демократичните сили, се превърна в централна фигура на движението в подкрепа на демокрацията във Венесуела. Известна с откритите си критики към режима на Мадуро, тя се застъпва за провеждането на демократични реформи и за прозрачност и отчетност в управлението на Венесуела. Тя се противопостави на корупцията и злоупотребата с власт и това доведе до неколкократни сблъсъци с властите.

Новоизбраният президент Едмундо Гонсалес Урутия, по професия дипломат, също се е посветил на каузата за защита на демокрацията и свободата във Венесуела. Той представлява венесуелците както в страната им, така и извън нея. Уважаван лидер на гражданското общество, Гонсалес Урутия положи усилия за обединяването на венесуелското общество и за насърчаването на солидарността между гражданите, особено в контекста на правителствените репресии. Той работи за изграждане на международна подкрепа и на съюзи, които биха могли да проправят пътя за демократичния преход във Венесуела. Ръководната роля на Гонсалес Урутия, особено в моменти на масови граждански размирици, беше от ключово значение за обединяването на венесуелския народ около обща цел.

Решението за отличаване на тези две фигури с наградата „Сахаров" за 2024 г. свидетелства за ангажираността на Европейския парламент по отношение на утвърждаването на демократичните ценности в цял свят. Председателят на ЕП г-жа Мецола отдаде почит на смелостта на г-жа Мачадо и г-н Гонсалес с думите: „В стремежа си към справедливо, свободно и мирно предаване на властта те смело отстояват ценностите, които са толкова скъпи за милиони венесуелци и за Европейския парламент: справедливост, демокрация и зачитане на принципите на правовата държава. Европейският парламент подкрепя народа на Венесуела, както и Мария Корина Мачадо и новоизбрания президент Едмундо Гонсалес Урутия, в борбата им за демократичното бъдеще на страната им. Тази награда е за тях." Това признание носи надежда на гражданите на Венесуела, които страдат от тежки икономически лишения, нарушения на правата на човека и политически репресии, и показва, че международната общност подкрепя техните усилия.

Джина Махса Амини и движението „Жена, живот, свобода“ в Иран — лауреати на наградата „Сахаров“ за 2023 г

Европейският парламент с гордост подкрепя смелите хора, които продължават да се борят за равенство, достойнство и свобода в Иран.

Наградата „Сахаров" за свобода на мисълта за 2023 г. беше присъдена на Джина Махса Амини и иранското протестно движение „Жена, живот, свобода". Трагичната история на Джина Махса Амини, 22-годишна иранка от кюрдски произход, е трогателно напомняне за продължаващата борба за правата на човека и свободата на жените в Иран.

На 13 септември 2022 г. Амини е арестувана от иранската полиция в Техеран по обвинение в нарушение на строгите закони на страната за задължително забулване. Три дни по-късно тя умира в ареста. Смъртта на младата жена предизвиква в цял Иран вълна от протести, водени предимно от жени, обединени под вдъхновяващия банер „Жена, живот, свобода". Протестиращите целяха облекчаване на строгия закон за задължително носене на хиджаб и искаха граждански права, които да сложат край на наложените от режима потисничество, дискриминация, тирания и диктатура.

Година след смъртта на Амини и последвалата вълна от протести срещу режима правозащитни групи съобщават, че над 500 от протестиращите са били убити от властите, а над 19 700 са били арестувани. Въпреки че правителството до голяма степен потуши протестите, смъртта на Амини оказа дълбоко и трайно въздействие върху обикновените иранци.

Повсеместните протести в мащаб, който не беше наблюдаван след Зелената революция от 2009 г., показаха невероятната устойчивост и решителност на иранските жени. Тяхната забележителна смелост предизвика отзвук у милиони хора и привлече вниманието на международната общност към тежкото положение с правата на човека в Иран.

Наградата „Сахаров" за свобода на мисълта е израз на дълбока почит към безбройните хора и движения, които се пожертваха в стремежа си да извоюват правосъдие и човешки права. При обявяването на наградата председателят Мецола подчерта значението ѝ, като заяви:

„На 16 септември отбелязахме една година от убийството на Джина Махса Амини в Иран. Европейският парламент с гордост подкрепя смелите хора, които продължават да се борят за равенство, достойнство и свобода в Иран. Заставаме до онези, които дори и от затвора продължават да бранят движението „Жена, живот, свобода". Като ги избира за лауреати на наградата „Сахаров" за свобода на мисълта за 2023 г., Парламентът припомня тяхната борба и отдава почит на всички, дали живота си в името на свободата."

Наградата „Сахаров" е символ на непоколебимата подкрепа на Европейския парламент за онези, които неуморно се застъпват за правата на човека и свободата, макар и изправени пред сериозни бариери. В случая на Джина Махса Амини и движението „Жена, живот, свобода", тяхната решителност и смелост вдъхновиха цяла една нация и привлякоха вниманието на международната общност към продължаващата борба за равенство и свобода в Иран. Техните действия ни напомнят, че дори и при най-трудните обстоятелства човешкият дух може да се издигне над потисничеството и да се бори за по-светло бъдеще.

Храбрият народ на Украйна, представляван от своя президент, от избрани лидери и от гражданското общество

От 24 февруари 2022 г. украинският народ смело се противопоставя на непровокираната и незаконна агресия на Русия.

Продължаващата агресия е ново измерение на войната, започната от Русия срещу Украйна през февруари 2014 г. след украинската революция на достойнството, по време на която украинският народ поиска страната му да следва проевропейски път. Непровокираната военна агресия на Русия срещу Украйна причинява огромни жертви на украинския народ. Украинците не само се борят да защитят своите домове, суверенитет, независимост и териториална цялост, но те също така защитават свободата, демокрацията, принципите на правовата държава и европейските ценности на бойните полета „срещу един брутален режим, който се стреми да подкопае нашата демокрация, да отслаби и раздели нашия Съюз".

Всеки ден украинският народ страда от жестокости от страна на Русия, опустошения, разрушения, загуба на човешки живот, социален и икономически упадък и други трудности. Над 10 милиона украинци живеят като вътрешно разселени лица, а над 6 милиона, предимно жени с деца и възрастни хора, бяха принудени да избягат от родината си.

Наградата на ЕП „Сахаров" за свобода на мисълта за 2022 г. се присъжда на украинския народ. Тя изтъква усилията на украинския президент Володимир Зеленски, както и ролята на отделни лица, представители на инициативи на гражданското общество и държавни и публични институции, включително службата за извънредни ситуации на Украйна, Юлия Пайевска, основател на медицинското звено за евакуация „Ангелите на Тайра", Олександра Матвийчук, адвокат по правата на човека и председател на организацията „Център за граждански свободи", Движението за гражданска съпротива „Жълта лента" и Иван Фьодоров, кмет на украинския град Мелитопол, който понастоящем е под руска окупация.

Президентът Зеленски - лице на куража на украинския народ с неговата смелост, издръжливост и посветеност на своя народ и на европейските ценности.

Държавната служба за извънредни ситуации (ДСИС) на Украйна - спасява хора, разчиства разрушения и невзривени боеприпаси и евакуира хора на по-безопасни места. Към края на юни 2022 г. ДСИС е потушила 10 078 пожара, евакуирала е 1 861 000 души, спасила е 1 487 души и е разчистила 620 квадратни километра минирани зони.

Юлия Пайевска („Тайра") - украинска доброволка, парамедик, основател на медицинското звено за евакуация „Ангелите на Тайра". От 2014 г. тя спасява живота на военни и цивилни в Донбас. През март 2022 г. по време на евакуацията на цивилни лица от Мариупол попада в руски плен. Тя прекарва три месеца в плен.

Олександра Матвийчук - адвокат по правата на човека, председател на неправителствената организация „Център за граждански свободи". Тя регистрира военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени от руската армия в Украйна.

Движението за гражданска съпротива „Жълта лента" - създадено във временно окупирания град Херсон, играе важна роля за защитата на свободата на словото и съпротивата срещу руските намерения за окупираните райони.

Иван Фьодоров - изборен кмет на Мелитопол до 11 март 2022 г., когато е отвлечен от руските сили и заменен с временно действащ проруски кмет. Сред украинците Фьодоров се е превърнал в символ на съпротивата срещу потисничеството и в пример за смелост срещу нашествието.

Алексей Навални - 2021, Русия

NEW__Banner_Alexei Navalny
NEW__Banner_Alexei Navalny © Grigory Dukor/Reuters
Алексей Навални е руски опозиционен лидер, адвокат и антикорупционен активист, който стана известен с организирането на антиправителствени демонстрации и се утвърди като най-силния противник на управляващата партия в Русия.

Навални е член на Координационния съвет на руската опозиция и лидер на партията „Русия на бъдещето", както и основател на Фондацията за борба с корупцията (ФБК). ФБК публикува разследвания, в които се описва предполагаема корупция от страна на високопоставени руски длъжностни лица, в т.ч. два документални филма: „Он вам не Димон" („Той за вас не е Димон") (2017 г.), за бившия министър‑председател и президент Дмитрий Медведев и „Дворецът на Путин" (2021 г.), в който става дума за дворец, който според твърденията е построен за руския президент. Путин отхвърли тези твърдения като неверни.

Руските власти неколкократно арестуваха Навални. Той получи за незаконно присвояване по две дела - първата присъда датира от юли 2013 г., а втората от декември 2014 г. Съгласно решенията на тези дела са нарушили правото на Навални на справедлив съдебен процес. През 2013 г. базираната в Русия организация , обяви Навални за . През февруари 2014 г. Навални е поставен под домашен арест и му се забранява да общува с когото и да било, освен със семейството си.

Навални се опита да се кандидатира на изборите за президент на Русия през 2018 г., но през декември 2017 г. Централната избирателна комисия на Русия му наложи забрана. Върховният съд на Русия отхвърли жалбата му и потвърди забраната.

На 20 август 2020 г. Навални беше хоспитализиран в тежко състояние, след като беше отровен с нервнопаралитичното вещество . Два дена по-късно той беше превозен до със самолет за медицинска евакуация, чийто полет беше заплатен от германската неправителствена организация . При провеждането на разследване на покушението се разкри, че са били замесени служители от руската Федерална служба за сигурност. ЕС, Обединеното кралство и САЩ реагираха, като наложиха санкции срещу висши руски длъжностни лица. Възстановяването на Навални продължи пет месеца и на 17 януари 2021 г. той се върна в Москва, където беше незабавно задържан още на летището. На 2 февруари 2021 г. московски съд го осъди на две години и половина лишаване от свобода за предполагаемо нарушение на неговата пробация, свързана с условната присъда от 2014 г. за присвояване, тъй като през времето, когато се е възстановявал в Германия, не се е явявал пред руската Федерална служба за изпълнение на наказанията два пъти месечно. На 31 март 2021 г. в знак на протест срещу това, че органите на затвора не му предоставят адекватни медицински грижи и не разрешават на личните му лекари да го посетят, Навални провежда 23-дневна гладна стачка.

Понастоящем Алексей Навални е лишен от свобода в строго охранявана наказателна колония. Европейският парламент неколкократно отправи искане за незабавното му и безусловно освобождаване и призова държавите - членки на ЕС да засилят значително санкциите срещу „физическите и юридическите лица", замесени в решението за задържането му и лишаването му от свобода

За контакти

Информационни кампании (ГД „Комуникация”)
European Ϸվ
60 rue Wiertz / Wiertzstraat 60
B-1047 - Bruxelles/Brussels
Belgium

Връзки