Ϸվ

Пространство насвобода,сигурност иправосъдие:общи аспекти

ВДоговорите сеотдава голямо значение на създаването на пространство на свобода, сигурност иправосъдие. През2009г. бяхавъведени няколко важни нови елемента: по-ефикасна идемократична процедура за вземане на решения, която евотговор на премахването на старата структура по стълбове, по-големи правомощия заСъда на Европейския съюз инова роля за националните парламенти. Основните права саподсилени от правно обвързващата Харта на основните права наЕвропейския съюз.

Правно основание

Член3, параграф2 от Договора за Европейския съюз(ДЕС) определя основните цели наЕС по отношение на пространството на свобода, сигурност иправосъдие.

ДялV от Договора за функционирането на Европейския съюз(ДФЕС)— членове от67 до89— епосветен на пространството на свобода, сигурност иправосъдие. Освенобщите разпоредби, този дял съдържа конкретни глави, посветени съответно на всяка от следните области:

  • политики относно контрола по границите, убежището иимиграцията;
  • съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси;
  • съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси;
  • полицейско сътрудничество[1].

Дания не участва вприемането от Съвета на мерките съгласно дялV отДФЕС (— „клауза за неучастие“— освобождава Дания от участие вполитиката). Въпрекитова тяприлага достиженията на правото отШенген от2001г. насам на междуправителствена основа. Щосеотнася до съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси иправилата, уреждащи компетентността на съдилищата при съдебни спорове от гражданско или търговско естество между физически лица, пребиваващи вразлични държави членки (), на19октомври 2005г. Кралство Дания иЕС сключиха . Съгласно член3, параграф2 от споразумението, когато сеприемат изменения, Дания трябва дауведоми Комисията за решениетоси дали щеприлага съдържанието на тези изменения, илине. Ирландия участва само вприемането иприлагането на специфични мерки, следкато взе решение за участие ().

Освен тези разпоредби трябва да сеспоменат идруги членове, които санеразривно свързани съссъздаването на пространство на свобода, сигурност иправосъдие. Такива например сачлен6 отДЕС относно Хартата на основните права иЕвропейската конвенция за защита на правата на човека[2], член8 отДФЕС относно премахването на неравенствата, член15, параграф3 отДФЕС относно правото на достъп до документите на институциите, член16 отДФЕС относно защитата на личните данни[3] ичленове от18 до25 отДФЕС относно недискриминацията игражданството на Съюза[4]. СДФЕС обаче бяхавъведени иредица „спирачни клаузи“, когато държава членка счита, чедаден проект на законодателен акт бизасегнал основни аспекти на нейната наказателноправна система (член82, параграф3 отДФЕС), както иобщи минимални правила относно определянето на престъпленията ина санкциите вобластта на особено тежката престъпност странсгранично измерение (член83, параграф3 отДФЕС). Напрактика това функционира по следния начин: наЕвропейския съвет сепредставя проект за директива иобикновената законодателна процедура сеспира. Акобъде постигнат консенсус, всрок от четири месеца Европейският съвет отнася проекта обратно доСъвета, скоето щесепрекрати спирането на обикновената законодателна процедура.

Цели

Целите за пространството на свобода, сигурност иправосъдие саопределени вчлен67 отДФЕС:

  • „Съюзът представлява пространство на свобода, сигурност иправосъдие, вкоето сезачитат основните права иразличните правни системи итрадиции на държавите членки.
  • Той осигурява отсъствието на контрол на лицата на вътрешните граници иразвива единна политика по въпросите на убежището, имиграцията иконтрола на външните граници, която сеосновава на солидарността между държавите членки иесправедлива спрямо гражданите на трети страни. Посмисъла на настоящия дял, апатридите сесчитат за граждани на трети страни.
  • Съюзът допринася за осигуряването на високо равнище на сигурност чрез мерки за предотвратяване на престъпността, расизма иксенофобията, както иза борба стях, чрез мерки за координиране исътрудничество между полицейските исъдебните органи идругите компетентни органи, както ичрез взаимното признаване на съдебните решения по наказателни делаи, акоенеобходимо, чрезсближаването на наказателните законодателства.
  • Съюзът улеснява достъпа до правосъдие, по-специално— чрезпринципа на взаимното признаване на съдебните иизвънсъдебните решения по граждански дела.“

Постижения

A. Основни нововъведения сДоговора от Лисабон

1. По-ефикасна идемократична процедура за вземане на решения

Договорът от Лисабон премахна третия стълб, който сеосноваваше на междуправителствено сътрудничество, като по този начин въведе повсеместно общностния метод впространството на свобода, сигурност иправосъдие. Оттогава приемането на законодателни текстове сеизвършва по принцип съгласно обикновената законодателна процедура, описана вчлен294 отДФЕС. Съветът решава сквалифицирано мнозинство, аЕвропейският парламент, вкачествотоси на съзаконодател, сепроизнася съгласно процедурата за съвместно вземане на решения.

2. Нова роля за националните парламенти

Член12 от ДЕС иПротоколи №1 и2 уточняват ролята на националните парламенти вЕС. Националните парламенти сега разполагат съссрок от осем седмици, зада проучат всеки проект на законодателен акт по отношение на принципа на субсидиарност, преди да може дасевземе решение по това предложение на равнищеЕС. Щосеотнася до пространството на свобода, сигурност иправосъдие, акочетвърт от националните парламенти гоизискат, дадено предложение трябва да бъде преразгледано (член7, параграф2 от Протокол№2).

Съдът наЕС може да бъде сезиран сиск за отмяна на законодателен акт поради нарушение на принципа на субсидиарност.

Националните парламенти участват воценката на Евроюст иЕвропол (членове85 и88 отДФЕС).

3. Засилени правомощия на Съда наЕвропейския съюз[5]

Съдът може бъде сезиран без ограничение по преюдициални въпроси по всички аспекти на пространството на свобода, сигурност иправосъдие. Следизтичането на петгодишен преходен период от влизането всила на Договора отЛисабон (т.е.считано от1декември 2014г.) приетите врамките на предишния Договор актове вобластта на полицейското исъдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси също могат да бъдат предмет на такива производства. Същата система важи за исковете за неизпълнение на задължения (Протокол№36).

4. Засилена роля на Комисията

Възможността Комисията да образува процедури за неизпълнение на задължения срещу държавите членки, които неспазват разпоредбите относно пространството на свобода, сигурност иправосъдие, представлява важно нововъведение, което ѝпредоставя ново правомощие за мониторинг на прилагането на законодателството.

5. Възможно участие на държавите членки воценката на прилагането на политиките вобластта на пространството на свобода, сигурност иправосъдие

Член70 от ДФЕС гласи, чеСъветът, по предложение на Комисията, може да приема мерки за установяване на реда иусловията, прикоито държавите членки, всътрудничество сКомисията, правят обективна ибезпристрастна оценка на прилагането, отстрана на органите на държавите членки, наполитиките вобластта на пространството на свобода, сигурност иправосъдие.

B. Ролята на Европейския съвет впланирането

Успоредно спромените, свързани споследователните Договори, трябва специално дасеподчертае особено важната роля на Европейския съвет по отношение на промените инапредъка, постигнат вразличните области на пространството на свобода, сигурност иправосъдие.

През октомври 1999г. Европейският съвет от Тампере проведе специална среща относно създаването на пространство на свобода, сигурност иправосъдие, като използва пълноценно възможностите, предлагани от Договора отАмстердам.

През ноември 2004г. Европейският съвет прие нова петгодишна програма за действие, Хагската програма.

На10 и11декември 2009г. Европейският съвет прие Стокхолмската програма. Тази многогодишна програма за периода 2010―2014г. сефокусира върху интересите инуждите на гражданите идругите лица, предкоито ЕСноси отговорност.

Договорът от Лисабон официално признава значителната роля на Европейския съвет за определяне на„стратегическите насоки на законодателното иоперативно планиране впространството на свобода, сигурност иправосъдие“ (член68 отДФЕС).

C. Създаване на специализирани органи за управлението на пространството на свобода, сигурност иправосъдие— агенции

Бяха създадени различни агенции, които да спомогнат за управлението на политиките вредица важни области на пространството на свобода, сигурност иправосъдие: — за полицейското сътрудничество, (䷡ʰ), — засъдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, (FRA), която сезанимава сосновните права идискриминацията, (Ѱٶٴ), (Frontex), която отговаря за координирането на контрола на външните граници, (), [6] и(-).

Роля на Европейския парламент

Парламентът разполага средица инструменти иправомощия, коитому позволяват да изпълнява ролятаси пълноценно:

  • законодателна компетентност до степен, която дава възможност на Парламента да действа вкачеството на съзаконодател врамките на обикновената законодателна процедура от влизането всила на Договора отЛисабон през2009г. насам. Това сепревърна вобщо правило, носредица изключения. Тези изключения включват мерки, предназначени да осигурят „административно сътрудничество между компетентните служби на държавите членки“ (член74 отДФЕС), които всеоще подлежат на„специална законодателна процедура“, като Съветът действа по предложение на Комисията или на една четвърт от държавите членки ислед консултация сПарламента. Освентова сеприлага специална законодателна процедура (Съветът действа сединодушие след консултация сПарламента) по отношение на мерките за определяне на условията иограниченията за полицейското сътрудничество (член89 отДФЕС) или разпоредбите относно паспортите, личните карти иразрешенията за пребиваване (член77, параграф3 отДФЕС);
  • бюджетни правомощия, като Европейският парламент определя съвместно съсСъвета бюджета наЕС за програми вобластта на пространството на свобода, сигурност иправосъдие, асъщо иоперативните иадминистративните бюджети на горепосочените агенции;
  • контрол на дейностите на агенциите наЕС, които работят втази област на политиката, например чрез изпращане на делегации вдържавите членки или по външните граници наЕС сцел идентифициране на проблемите ипроверка на начина на прилагане на законодателството, прието на равнищеЕС;
  • правомощия за сезиране на Съда сиск за отмяна— компетентност, която Европейският парламент упражни по-конкретно, зада изиска отмяна на някои разпоредби на законодателни актове;
  • правомощия за политическа инициатива чрез приемането на доклади по собствена инициатива ирезолюции по въпроси, покоито Парламентът решава дасепроизнесе.

Основните приоритети, върху които Парламентът постоянно акцентира през последните години, могат да бъдат обобщени по следния начин:

  • признаване иотчитане на нарастващата значимост на пространството на свобода, сигурност иправосъдие вконтекста на развитието наЕС;
  • премахване на третия стълб ивключване на областите на полицейското сътрудничество исъдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси вобхвата на процедурите изаконодателството наЕС, зада сепозволи на Европейския парламент да изпълнява пълноценно своята демократична роля взаконодателния процес;
  • премахване на правилото за единодушие врамките на Съвета сцел улесняване на вземането на решения;
  • поддържане на справедлив баланс между защитата на основните права на гражданите ипребиваващите лица иизискванията за сигурност иборба стероризма, както игарантиране, четози баланс еотразен взаконодателството ивприлагането;
  • укрепване на защитата инасърчаването на основните права, по-специално— чрезприемането на правно обвързващата Харта на основните права на Европейския съюз исъздаването на Агенция за основните права, асъщо ичрез създаването на анкетна комисия за разследване на използването наPegasus иеквивалентен шпионски софтуер за наблюдение, която оцени как използването на шпионски софтуер срещу граждани наЕС езасегнало демократичните процеси ииндивидуалните права на гражданите вЕС.

[1]Вж. информационни фишове 4.2.2, 4.2.3, 4.2.5, 4.2.6, 4.2.7
[2]Вж. информационен фиш 4.1.2
[3]Вж. информационен фиш 4.2.8
[4]Вж. информационен фиш 4.1.1
[5]Вж. информационен фиш 1.3.10
[6]Вж. информационен фиш 4.2.6

Udo Bux / Pablo Abril Marti / Mariusz Maciejewski