Ϸվ

Общ преглед наполитиката заразвитие

Политиката за развитие заема централно място въввъншните политики на Европейския съюз. Тяима за цел да намали бедността, ивкрайна сметка— да яизкорени, ие от основно значение за действията наЕС въввръзка сПрограмата наООН до2030г. за устойчиво развитие (Програмата до2030г.). Среднейните цели са подпомагане на устойчивия растеж, защита на правата на човека и демокрацията, постигане на равенство между половете, насърчаване на мира и на приобщаващия характер на обществата и преодоляване на предизвикателствата, свързани соколната среда иклимата. ЕСработи всветовен мащаб иенай-големият всвета донор на помощ за развитие. Сътрудничеството сдържавите— членки наЕС, ипридържането къмПрограмата до2030г. улесняват ефикасното предоставяне на помощ.

Правно основание

  • Член 21, параграф1 от (ДЕС): общ мандат и ръководни принципи вобластта на сътрудничеството наЕС за развитие;
  • член4, параграф4 ичленове208—211 от (ДФЕС);
  • членове 312—316 отДФЕС: бюджетни въпроси;
  • (загрупата държави от Африка, Карибите иТихоокеанския басейн (АКТБ)[1]), което се от януари 2024година. Тоще влезе всила изцяло, следкато бъде одобрено от Европейския парламент иратифицирано от страните, т.е.от всички държави членки и най-малко от две трети отчленовете наОДАКТБ. Тозаменя .

Политическа рамка

Европейският съюз подкрепя развиващитесе страни чрез насърчаване на устойчивото развитие истабилността. Дългосрочната цел е да сеизкорени бедността— цел, която заема централно място въввъншните политики наЕС, откакто беше създаден Европейският фонд за развитие(ЕФР) по силата на Римския договор от1957година. ЕФРбеше създаден, зада подпомага специалните отношения сбившите колонии врегионите наАКТБ. От1януари 2021г. насам помощта наЕС за развитие сепредоставя чрез широкообхватния Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество— (вж.подробности по-долу). Инструментът обедини няколко предишни инструмента наЕС за външно финансиране, включителноЕФР.

ЕС и неговите държави членки, взети заедно, са. През2021г. те са предоставили 70,2милиарда евро под формата на официална помощ за развитие. ЕСразполага съссподелена компетентност по отношение на сътрудничеството за развитие: тойможе да провежда обща политика за развитие, приусловие четова не пречи на държавите членки да упражняват своите правомощия втази област. Степента на сътрудничество е толкова висока, чеагенциите за развитие надържавите членки често изпълняват финансирани отЕС програми.

През 2005г. ЕС пое ангажимент да осигури съгласуваността на политиките за развитие, което означава, четой трябва да включи целите за развитие въввсички свои политики, които засягат развиващитесе страни. През2009г. този ангажимент беше обособен впет области: 1)търговия и финанси, 2)борба сизменението на климата, 3)гарантиране на продоволствената сигурност всветовен мащаб, 4)извличане на ползи за развитието от миграцията и5)укрепване на връзките и полезното взаимодействие между сигурността и развитието вконтекста на световна програма заизграждане намир. Преди— на всеки две години, асега— по-рядко, Комисията , вкойто проследява напредъка наЕС вобластта насъгласуваността на политиките за развитие; последният от тези доклади беше публикуван през януари 2019година. От2010г. насам комисията по развитие към Европейския парламент има постоянен докладчик за съгласуваността на политиките заразвитие. Тази роля понастоящем сеизпълнява от Янина Охойска (Европейска народна партия, Полша). Презмарт 2023г. Парламентът прие относно съгласуваността на политиките за развитие, вкоято призовава Комисията, Европейската служба за външна дейност и държавите членки да увеличат усилията си по отношение на съгласуваността на политиките за развитие. Подчертавайки, чесъгласуваността на политиките за развитие трябва да продължи да бъде ключова част от външните отношения наЕС, Парламентът поиска от Комисията да изясни прилагането на съгласуваността на политиките за развитие вконтекста на целите за устойчиво развитие(ЦУР).

Помощта за развитие еограничен ресурс ипоради това ЕС сее ангажирал да гарантира нейната ефективност; съответно той насърчава тесните връзки съсстраните партньори при планирането иприлагането на действията вобластта на развитието. Именно за тази цел ЕС прие „Кодекс за поведение наЕС относно разделението на труда вобластта на политиката за развитие“ през2007г. и „Оперативна рамка за ефективност на помощта“ през 2011година. Тези усилия са всъответствие сдействията вмеждународен план вотговор на„Парижката декларация“ наОИСР от2005г., която популяризира пет ключови концепции на помощта за развитие: ангажираност на развиващите сестрани съсстратегиите за развитие, привеждане на действията на страните донори всъответствие съсстратегиите, разработени на местно равнище, хармонизиране на международната помощ за развитие, мониторинг на резултатите ивзаимна отчетност на донорите и партньорите по отношение на резултатите вобластта на развитието. Международната рамка за ефективност на помощта беше преразгледана врамките на Програмата за действие отАкра(2008г.) иПартньорството отПусан за ефективно сътрудничество за развитие(2011г.). Следприемането на целите наООН за устойчиво развитие(ЦУР) бяха поети допълнителни ангажименти врамките на заключителния документ отНайроби(2016г.).

A. Програма на ООН до2030г. за устойчиво развитие.

ЕС взе активно участие визготвянето на до2030г., скоято сесъздава нова глобална парадигма за подпомагане на изкореняването на бедността и постигане на устойчиво развитие икоято включва принципите „данесепренебрегва никой“ и„дасепосрещнат най-напред потребностите на най-нуждаещите селица“. Одобрена през септември 2015г. вНюЙорк, тяпредставлява продължение на Целите на хилядолетието заразвитие ивключва нов набор от17цели за устойчиво развитие(ЦУР), които сасъсредоточени върху постигането до2030г. на икономически, социални, екологични иуправленски цели. Повреме на Политическия форум на високо равнище наООН по въпросите на устойчивото развитие през2019г. ЕС инеговите държави членки представиха, запръвпът, . Документът е съсредоточен върху действията наЕС за реализиране на Програмата до2030година. Подобен доклад ще сеизготвя на всеки четири години. Наполитически форум на високо равнище наООН по въпросите на устойчивото развитие, проведен през юли 2023г., ЕСпредстави първияси на изпълнението на Програмата до2030година.

B. НовЕвропейски консенсус за развитие иПрограма наЕС запромяна

След одобряването на Програмата до2030г. ЕС постигна съгласие по преработен вариант на приетия през2005г. . Вновия консенсус сеопределят основните принципи на целите за устойчиво развитие, както и подход, откойто ЕС инеговите държави членки щесеръководят при изпълнението на тези цели по отношение на развиващитесе страни. Въпрекиче е насочен главно към политиката за развитие, консенсусът засяга и действията врамките на други политики при прилагането на принципа на съгласуваност на политиките за развитие. Изкореняването на бедността продължава да бъде основната цел на политиката наЕС за развитие. Европейският консенсус за развитие беше подписан на7юни 2017г. от председателя на Европейския парламент, отминистър-председателя на Малта— от името на Съвета наЕС идържавите членки, иот председателя на Европейската комисия изаместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи иполитиката на сигурност. Парламентът критикува усилията наЕС за постигане на целите за устойчиво развитие до2030г., особено като сеима предвид, чепандемията отCOVID-19, руското нашествие вУкрайна идруги кризи заличиха част от напредъка, постигнат от2015г. насам. Парламентът многократно призова Комисията да увеличи усилиятаси за постигане на целите за устойчиво развитие, последно врезолюция от2023година.

на Комисията от2016г., озаглавено „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще: Европейски действия за устойчивост“, включва целите за устойчиво развитие вполитическата рамка инастоящите приоритети наЕС. Отправяйки поглед отвъд своите граници, ЕСотново сеангажира сцелта да изразходва 0,7% от своя брутен национален доход(БНД) за помощ за развитие, като сега срокът е удължен до2030г., акомпонентът за най-слабо развитите държави е0,15—0,20% отБНД. Това отразява ангажиментите, поети вПрограмата за действие отАдис Абеба за финансиране на развитието (която беше договорена на конференция наООН през2015г.), иенеразделна част отПрограмата до2030година. През2021г. колективната официална помощ наЕС за развитие (отЕС иот държавите— членки наЕС) възлизаше на0,49% отБНД наЕС.

C. Законодателна и финансова рамка

Подходът наЕС към финансирането на външната дейност (вж.таблицата по-долу) сепромени врезултат на създаването на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие имеждународно сътрудничество— Глобална Европа. Следпредставянето на14юни 2018г. на предложението на Комисията за регламент за създаване на този инструмент и след продължилите три години преговори между Съвета и Парламента влезе всила на14юни 2021година. Той сеприлагасобратно действие от1януари 2021година.

Инструментът за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество— Глобална Европа представлява важна иновация ипонастоящем еосновният финансов инструмент за външната дейност наЕС собщ бюджет от79,5милиардаевро за периода 2021—2027година. Инструментът опростява структурата наЕС за външно финансиране (сливане на предишните програми, включително Инструмента за сътрудничество за развитие, Европейския инструмент за съседство, Инструмента за партньорство, Европейския инструмент за демокрация иправа на човека, Европейския фонд за устойчиво развитие иИнструмента, допринасящ за стабилността и мира). Тойобхваща сътрудничеството свсички държави извънЕС, сизключение на държавите впроцес на предприсъединяване къмЕС, отвъдморските територии итериториите, които попадат вобхвата на географските програми.

Инструментът за съседство, сътрудничество за развитие имеждународно сътрудничество— Глобална Европа сесъстои от три основни стълба:

  1. географски стълб, включващ програми за държавите от източното июжното европейско съседство, Субсахарска Африка, Азия иТихоокеанския басейн, Северна иЮжна Америка иКарибския басейн. Тези програми са насочени към области на сътрудничество, като доброто управление, изкореняването на бедността, миграцията, околната среда иизменението на климата, растежа изаетостта или сигурността имира, наред сдруги междусекторни въпроси. По-голямата част от средствата по Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие имеждународно сътрудничество— Глобална Европа са предвидени именно за този стълб;
  2. тематичен стълб, който сесъстои от програми съссветовен обхват вобластта на правата на човека идемокрацията, организациите на гражданското общество, стабилността имира иглобалните предизвикателства;
  3. стълб за бързо реагиране, който осигурява своевременно финансиране на капацитет за управление на кризи, предотвратяване на конфликти иизграждане намира. Тези действия имат за цел, например, дасвържат усилията вобластта на хуманитарната помощ иразвитието, даповишат устойчивостта на засегнатите от кризи държави или да отговорят на приоритетите на външната политика.

Инструментът за съседство, сътрудничество за развитие имеждународно сътрудничество— Глобална Европа е проектиран като гъвкав инструмент ивключва резерв за финансиране въввръзка снововъзникващи предизвикателства иприоритети (например реагиране на непредвидени обстоятелства, миграционен натиск, кризисни/следкризисни ситуации или нови инициативи наЕС или международни инициативи).

D. Разбивка на разходите по Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие имеждународно сътрудничество— Глобална Европа

Инструментът за съседство, сътрудничество за развитие имеждународно сътрудничество— Глобална Европа канализира най-голямата част от средствата наЕС за външна дейност иразполага собщ бюджет от79,5милиарда евро (запериода 2021—2027г.). Географските програми получават около 75% от средствата, атематичните програми— 8%. Освентова, 12% са предвидени за резерва за нововъзникващи предизвикателства и приоритети, а4%— за„действия за бързо реагиране“. Останалите около2% са заделени за разходи за подкрепа.

Повече подробности могат да бъдат намерени в за2024година.

Разпределението на финансовите средства за тристълбовата структура на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество— Глобална Европа е представено по-долу(стойностите са посочени вмилиони).

Географски програми 8432,2
Тематични програми 990,8
Действия за бързо реагиране 437,8
Резервза нововъзникващи предизвикателства и приоритети 1323,6

Инструментът за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество— Глобална Европа е ицентрален елемент от новата стратегия наЕС за (Глобален портал)— ключовпроект, чрез който сецели дасемобилизират максимум 300милиарда евро под формата на инвестиции за изграждане на устойчива цифрова, енергийна и транспортна инфраструктура вцял свят. ұDzҲٱɲ е замислен както като принос наЕС за намаляване на недостига на инвестиции всветовен мащаб, така и като отговор наЕС на геополитическото предизвикателство, отправено от инвестиционната стратегия на Китай на световно равнище. Инвестициите, направени чрез ұDzҲٱɲ, сеизползват за финансиране на устойчива инфраструктура за борба сизменението на климата, опазване на околната среда инасърчаване на устойчивото развитие посвета. Ключовпример за това е , който обещава да мобилизира инвестиции вАфрика вразмер на150милиарда евро до2030година. Целта на тези инвестиции е да ускорят екологичния ицифровия преход, дасъздадат устойчив растеж, даукрепят националните здравни системи идаподобрят образованието иобучението вафриканските държави. Инструментът за съседство, сътрудничество за развитие имеждународно сътрудничество— Глобална Европа щедопринесе за стратегията чрез своите фондове игаранционен капацитет.

Ролята на Европейския парламент

  • Правна уредба: вчлен209 отДФЕС сепостановява, чеЕвропейският парламент иСъветът, „като действат всъответствие собикновената законодателна процедура, приемат необходимите мерки за прилагане на политиката на сътрудничество заразвитие“.
  • Парламентарен контрол върху прилагането на политиката: Парламентът има право даотправя въпроси към Комисията и даповдига възражения относно решения за изпълнение, когато констатира, чеКомисията превишава своите правомощия. Освентова, Парламентът сестреми да оказва въздействие, като редовно обсъжда политиките сКомисията— както официално, така и неофициално. Врамките на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие имеждународно сътрудничество— Глобална Европа, Парламентът участва два пъти годишно вгеополитически диалог сКомисията.
  • Бюджетен орган: Парламентът и Съветът сасъвместният бюджетен орган на Съюза. Поотношение на седемгодишната многогодишна финансова рамка наЕС, Съветът има основните правомощия за вземане на решения, нозаприемането на рамката сеизисква одобрението на Парламента (член312 отДФЕС). Поотношение на годишния бюджет, вчлен314 отДФЕС е определена процедура, която включва по едно четене от Парламента иотСъвета. Следприключването на тези четения Парламентът може да одобри или да отхвърли бюджета. Вобластта на международното сътрудничество комисията по развитие на Парламента следи бюджетните разисквания иправи конкретни предложения относно бюджетните редове, които са от нейната компетентност.

[1]През април 2020г. групата промени наименованието си на Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн.

Malte Frederik Hergaden

Политика за развитие