Европейският парламент: организация ифункциониране
Организацията и функционирането на Европейския парламент сауредени вПравилника задейносттаму. Политическите органи, парламентарните комисии, делегациите иполитическите групи определят насоките на дейността наПарламента.
Правно основание
- Член 14 от Договора за Европейския съюз(ДЕС) и членове223, 224, 226, 229, 231 и232 от Договора за функционирането на Европейския съюз(ДФЕС);
Членство и състав
Общите правила за състава на Европейския парламент са определени вчлен14, параграф2 отДЕС, който предвижда, чеЕвропейският съвет приема сединодушие, поинициатива на Парламента иснегово съгласие, решение за определяне на състава. Внего също така сепосочва, чеПарламентът трябва дасесъстои от неповече от751представители на гражданите наЕС (750членове плюс председателя). Освентова представителството на гражданите е„регресивно пропорционално“, сминимален праг от шестима членове на Парламента за държава членка. Никоя държава членка не може да разполага сповече от96места.
Понятието за регресивна пропорционалност означава, чевъпрекиче общият брой на местата сеопределя възоснова на броя на населението на държавата членка, държавите членки спо-многобройно население сесъгласяват да бъдат непропорционално ниско представени вполза на по-голямото представителство на по-малко населените държави членки: колкото по-голяма е държавата, толкова по-малък е броят на местата като съотношение спрямо нейното население. Това понятие беше допълнително определено впоследователните решения на Европейския съвет, приети съгласно член14, параграф2 отДЕС след влизането всила на Договора отЛисабон.
Следващите избори за Европейски парламент щесепроведат впериода от6 до9юни2024г. На22септември 2023г., следзаконодателната резолюция на Парламента от15юни 2023г. относно състава на Европейския парламент, Европейският съвет прие решение за определяне на състава на Парламента, скоето общият брой на местата вПарламента сеувеличи от705 на720. Броят на членовете наЕП, които ще бъдат избрани въввсяка държава членка, еследният:
Белгия | 22 |
---|---|
България | 17 |
Чешка република | 21 |
Дания | 15 |
Германия | 96 |
Естония | 7 |
Ирландия | 14 |
Гърция | 21 |
Испания | 61 |
Франция | 81 |
Хърватия | 12 |
Италия | 76 |
Кипър | 6 |
Латвия | 9 |
Литва | 11 |
Люксембург | 6 |
Унгария | 21 |
Малта | 6 |
Нидерландия | 31 |
Австрия | 20 |
Полша | 53 |
Португалия | 21 |
Румъния | 33 |
Словения | 9 |
Словакия | 15 |
Финландия | 15 |
Швеция | 21 |
Организация
A. Председателят
Съгласно Правилника за дейността председателят на Парламента сеизбира измежду неговите членове за мандат от две години и половина свъзможност за подновяване (член19 отПравилника за дейността). Председателят представлява Парламента пред външния свят ивотношениятаму состаналите институции наЕС. Председателят ръководи разискванията впленарна зала игарантира, чеПравилникът за дейността на Парламента сеспазва. Вначалото на всяко заседание на Европейския съвет председателят на Европейския парламент представя гледната точка на Парламента инеговите съображения, щосеотнася до точките от дневния ред и други въпроси. Следкато бюджетът наЕС бъде приет от Парламента, председателят гоподписва, прикоето бюджетът влиза всила. Председателите на Парламента и на Съвета на Европейския съюз подписват всички законодателни актове, приети съгласно обикновената законодателна процедура. Председателят може да бъде заместен от един от14-тезаместник-председатели (член23 отПравилника за дейността).
B. Пленарното заседание
Пленарното заседание е Европейският парламент sensustricto и неговите заседания сепредседателстват от председателя. Тосесвиква вСтрасбург всеки месец (сизключение на месец август), засесия спродължителност четири дни от понеделник до четвъртък. Допълнителни месечни сесии сепровеждат вБрюксел. Месечната сесия сеподразделя на дневни заседания (член153 отПравилника за дейността). Местата на членовете наЕП впленарната зала серазпределят по политически признак, отляво надясно, поспоразумение спредседателите на политическите групи. Председателят открива заседанието, понякога сотдаване на почит или реч по актуални въпроси. Председателят бива подпомаган втази задача от14заместник-председатели, които могат да поемат председателството. Комисията и Съветът на Европейския съюз участват взаседанията, зада сеулесни сътрудничеството между институциите впроцеса на вземане на решения. АкоПарламентът поиска това, представителите на двете институции могат също да бъдат призовани да направят изявление или да дадат отчет за дейносттаси.
C. Политически органи
Политическите органи на Парламента включват Бюрото (член24 от Правилника за дейността— председателя на Парламента и14-тезаместник-председатели), Председателския съвет (член26 отПравилника за дейността— председателя наПарламента и председателите на политическите групи), петимата квестори (член28 отПравилника за дейността— теотговарят за административните и финансовите въпроси, засягащи членовете наЕП), Съвета на председателите на комисии (член29 отПравилника за дейността) и Съвета на председателите на делегации (член30 отПравилника за дейността). Мандатът на председателя, заместник-председателите иквесторите, както и на председателите на комисии и делегации е две години и половина (член19 отПравилника за дейността).
D. Комисии и делегации
Членовете на ЕП сформират 20комисии, четири подкомисии и 44делегации (междупарламентарни делегации и делегации всъвместни парламентарни комитети, комитети за парламентарно сътрудничество и делегации към многостранни парламентарни асамблеи)[1]. Парламентът също така изпраща делегация вСъвместната асамблея, създадена по силата на споразумението между държавите отАфрика, Карибите и Тихоокеанския басейн иЕС[2]. Парламентът може да създава и специални комисии (член207 отПравилника за дейността) или анкетни комисии(член226 отДФЕС ичлен208 отПравилника за дейността). На10април2024г. Парламентът прие нов член207а от своя Правилник за дейността— относно временните законодателни комисии, зада сеосигури по-добро разпределение назадачите. Новият член предвижда, чекогато „въпрос еоткомпетентността на повече от три комисии, безкомпетентността на която идае комисия да има предимство, Председателският съвет може като крайна мярка, възоснова на препоръка на Съвета на председателите на комисии, дапредложи на Парламента създаването на временна законодателна комисия, която да разгледа конкретно предложение за правнообвързващ акт или предзаконодателен стратегически документ“.
Съгласно член213 от Правилника за дейността всяка комисия или делегация избира свое бюро, състоящосе от председател и до четирима заместник-председатели.
E. Политически групи
Членовете на ЕП не заседават внационални делегации, аобразуват транснационални групи според политическатаси ориентация. Съгласно Правилника за дейността всяка политическа група трябва дасесъстои от членове, избрани от най-малко една четвърт от държавите членки, като членоветеѝ трябва да са най-малко23 (член33 от Правилника за дейността). Политическите групи провеждат редовни заседания през седмицата преди месечната сесия и през седмицата на сесията, както и семинари, повреме на които определят водещите принципи надейносттаси. Някои политически групи съответстват на наднационални политически партии, функциониращи на равнището наЕС.
F. Европейски политически партии и фондации
Европейският парламент препоръчва създаването на благоприятна среда за развитието на действително европейски политически партии и фондации, включително чрез приемане на рамково законодателство. Член224 отДФЕС предоставя правното основание заприемане, всъответствие собикновената законодателна процедура, наустав на политическите партии на европейско равнище и на правилата за тяхното финансиране. През2003г. беше създадена система за финансиране на европейските политически партии, която позволи създаването на политически фондации на равнищеЕС[3]. Вотговор на някои практики на злоупотреба тези правила бяха последно изменени с от3май 2018г., соглед засилване на европейското измерение на европейските политически партии, гарантиране на по-справедливо разпределение на средствата и подобряване на правоприлагането.
Вмомента съществуват следните европейски политически партии: Европейската народна партия, Партията на европейските социалисти, Алиансът на либералите и демократите за Европа, Европейската зелена партия, Партията на европейските консерватори и реформисти, Партията на европейската левица, партията „Идентичност и демокрация“, Европейската демократическа партия, Европейският свободен алианс и Европейското християнско политическо движение. Тези наднационални партии работят втясно сътрудничество съссъответните политически групи вЕвропейския парламент.
Някои от най-важните европейски политически фондацииса: Центърът за европейски изследвания „Вилфрид Мартенс“, Фондацията за европейски прогресивни изследвания, Европейският либерален форум, Зелената европейска фондация, Институтът наевропейските демократи, ТрансформЕвропа иНовкурс— Фондация за европейска реформа.
На 22ноември 2012г. Парламентът прие , вкоято настоятелно призова европейските политически партии да номинират кандидати за длъжността председател на Комисията, скоето дасеутвърди политическата легитимност както на Парламента, така и наКомисията. Тези договорености бяха изпълнени преди изборите през2014г., когато водещите кандидати бяха представени за първи път. Следтези избори един от водещите кандидати, Жан-Клод Юнкер, беше избран от Парламента за председател на Комисията на22октомври 2014г. В относно преразглеждането на Рамковото споразумение за отношенията между Парламента иКомисията, Парламентът заяви, чеима готовност да отхвърли всеки кандидат за председател на Европейската комисия, който не е номиниран като водещ кандидат (Spitzenkandidat) на дадена европейска политическа партия преди изборите за Европейски парламент през2019г. Въпрекиче вкрайна сметка беше отхвърлен за изборите през2019г., процесът на номиниране на водещи кандидати серазглежда като начин за създаване на по-широка платформа за дебат между кандидатите, който води до увеличаване на прозрачността и политическата легитимност на ролята на председателя на Комисията и повишава ангажираността иосведомеността на гражданите наЕС втози процес. На3май 2022г. Парламентът прие позициятаси на първо четене относно реформата на избирателното право, вкоято изразява мнението, чепроцесът на водещите кандидати може да бъде формализиран чрез политическо споразумение между европейските политически субекти ичрезмеждуинституционално споразумение между Парламента иЕвропейския съвет. Тойсъщо така призова европейските политически партии, европейските сдружения на гласоподавателите и европейските изборни организации да номинират своите кандидати за длъжността председател на Комисията най-малко12седмици преди изборния ден изаяви, чеочаква кандидатите да бъдат поставяни на първо място всъответната листа на избирателния район, обхващащ цялата територия наСъюза.
През 2018г. всвоето съобщение относно Комисията представи идеята за транснационални листи като стъпка към подобряване на легитимността на институциите наЕС вочите на гражданите. Създаването на общоевропейски избирателни листи бимогло да укрепи европейското измерение на европейските избори, тъйкато това щедаде възможност на гражданите дасесвържат скандидатите вцяла Европа. Парламентът обаче считаше, чевсеоще неедошъл моментът за създаване на транснационален избирателен район за изборите за Европейски парламент през2019г., ноостави вратата отворена за бъдещи разисквания. Вгорецитиранатаси относно реформата на избирателното законодателство, Парламентът предложи дасе„въведе задължително географско представителство влистите за избирателния район, обхващащ цялата територия на Съюза“, и насърчи „европейските политически партии, европейските сдружения на избиратели и другите европейски изборни субекти даопределят за общоевропейските листи кандидати от всички държави членки“. Тази избирателна реформа следва да доведе до създаването на28транснационални места за целияЕС вдопълнение към настоящите705места, припълно зачитане на географския баланс и баланса между половете.
G. Секретариатът на Парламента
Секретариатът на Европейския парламент сеоглавява от , който сеназначава от Бюрото (член234 отПравилника за дейността). Съставът и организацията на секретариата също сеопределят от Бюрото: понастоящем той сесъстои от13генерални дирекции и Правната служба. Задачатаму едакоординира законодателната дейност идаорганизира пленарните сесии изаседанията. Тойосигурява също техническа, правна иекспертна помощ на парламентарните органи и членовете на Парламента, зада гиподпомага при изпълнението на техния мандат. Секретариатът осигурява устен и писмен превод за всички заседания и официални документи.
Работа
Съгласно Договорите Парламентът организира своята работа по независим начин. Тойприема своя Правилник за дейността смнозинство от съставляващитего членове (член232 отДФЕС). Освенако вДоговорите неепредвидено друго, Парламентът приема актоветеси смнозинство от подадените гласове (член231 отДФЕС). Тойвзема решения за дневния ред на месечните сесии, които включват главно приемане на доклади, изготвени от парламентарните комисии, въпроси до Комисията и до Съвета на Европейския съюз, разисквания по актуални и неотложни въпроси и изявления наПредседателството. Заседанията на комисиите ипленарните заседания са публични и сеизлъчват пряко поинтернет.
Седалище и места на работа
След 7юли 1981г. Парламентът прие няколко резолюции относно своето седалище, вкоито призова правителствата на държавите членки да спазят наложенотоим вДоговорите задължение за определяне на едно-единствено седалище за институциите. След продължилата дълго липса на отклик от тяхна страна Парламентът прие серия от решения относно своята организация и места на работа (Люксембург, Страсбург иБрюксел). НаЕвропейския съвет вЕдинбург на11 и12декември 1992г. правителствата на държавите членки постигнаха споразумение относно седалищата на институциите, според което следва:
- седалището на Парламента да сенамира вСтрасбург, където сепровеждат 12-тередовни месечни сесии, включително сесията, накоято сегласува годишният бюджет наЕС;
- допълнителните месечни сесии дасепровеждат вБрюксел;
- парламентарните комисии да заседават вБрюксел;
- секретариатът и административните отдели на Парламента да останат вЛюксембург.
Решението беше подложено на критика от страна на Парламента. Съдът на Европейския съюз обаче (Решение от1октомври 1997г. по делоС-345/95) потвърди, чеседалището на Парламента еопределено всъответствие сразпоредбите на настоящия член341 отДФЕС. Същината на това решение беше включена вДоговора от Амстердам вприложен къмДоговорите протокол.
Въпреки че Парламентът разкритикува тези решения, тойе задължен дасъставя годишнияси график всъответствие стях по предложение на своя Председателски съвет. Поправило врамките на една година Парламентът провежда 12четиридневни месечни сесии вСтрасбург и шест двудневни месечни сесии вБрюксел. Няколко инициативи бяха подети от членове на Европейския парламент за избягване на провеждането на заседания вСтрасбург. Така например за2012г. беше приет график, който предвиждаше провеждането на дведвудневни пленарни заседания през една и съща календарна седмица през октомври вСтрасбург, като по този начин общата продължителност на заседанията вСтрасбург сенамаляваше счетири дни. Следжалба от страна на Франция обаче Съдът на Европейския съюз реши, чее необходимо провеждането на две пълни месечни сесии (ДелоC-237/11), зада сеспазят приетите решения.
Съгласно член 229 отДФЕС Парламентът може да провежда извънредни месечни сесии поискане на мнозинството от съставляващитего членове, илипо искане на Съвета на Европейския съюз или наКомисията. На18декември 2006г., непосредствено след Европейския съвет от14 и15декември 2006г., Парламентът за първи път проведе допълнително пленарно заседание вБрюксел. Впоследствие тази практика на свикване на Парламента непосредствено след заседанията на Европейския съвет сеутвърди.
След пандемията отCOVID-19 Парламентът също така дава възможност на членовете наЕП да участват впленарните сесии дистанционно идаизползват процедури за дистанционно гласуване.
Състав на Парламента по групи идържави членки
Таблица, представяща обзор на политическите групи и техния състав, може дабъде намерена на специалната уебстраница на Парламента.
Eeva Pavy