Програма вобластта нацифровите технологии заЕвропа
Платформите за цифрови услуги и нововъзникващи технологии като изкуствения интелект оказват огромно влияние върху нашата обществена среда. Подобни иновации променят начина, покойто общуваме, пазаруваме иосъществяваме достъп до информация онлайн, което гиправи важна част от ежедневиетони. Тези промени серазглеждат вПрограмата вобластта на цифровите технологии заЕвропа за периода 2020—2030г. Внея седава приоритет на създаването на сигурни цифрови пространства, гарантирането на лоялна конкуренция на цифровите пазари иукрепването на цифровия суверенитет наЕвропа, всъответствие сдвойния екологичен ицифров преход.
Правно основание
Въпреки че вДоговорите не сепредвиждат разпоредби за информационните и комуникационните технологии(ИКТ), ЕСможе да действа възоснова на (ДФЕС) вобласти на политиката като: промишленост, конкуренция, търговия, трансевропейски мрежи, научни изследвания, енергетика, установяване на единен пазар, свободно движение на стоки, движение на хора и услуги, образование и култура.
Цели
ЕС сестреми да създаде повече възможности за предприятията и хората ведно ориентирано към човека, устойчиво и по-проспериращо цифрово бъдеще. В за2010г. сеподчертава, всъзвучие спредшестващатая Лисабонска стратегия, чеИКТ саотосновно значение за постигане на целите наЕС. През2015г. имаше за цел да осигури по-добър достъп до цифрови стоки и услуги вцяла Европа, данасърчи оптималните условия за цифровите мрежи и услуги идаувеличи потенциала за растеж на цифровата икономика. През2020г. стратегията за визираше технологиите, носещи полза на хората, насърчаваше конкурентоспособната икономика и подкрепяше отвореното, демократично общество. През2021г. определи цифровите цели наЕС по отношение на уменията, управлението, предприятията и инфраструктурата за2030г.
Постижения
A. Първата програма вобластта на цифровите технологии за Европа: 2010—2020г.
С първата програма вобластта на цифровите технологии бяха постигнати няколко ключови цели:
- бяха намалени цените за електронни комуникации (), ана 14юни2017г. бяха премахнати таксите за роуминг(„“);
- беше подобрена връзката синтернет чрез гарантиране на всеобхватен основен широколентов достъп посредством използването на мобилни и спътникови технологии;
- бяха засилени защитата на потребителите втелекомуникациите чрез правото на неприкосновеност на личния живот () и общите мерки за защита на данните ( и ).
За да насърчи развитието на цифровите мрежи и услуги, Парламентът подкрепи Органа на европейските регулатори вобластта на електронните съобщения. Този орган подпомага сътрудничеството между националните регулатори и Комисията, като насърчава най-добрите практики и допринася за хармонизиране на правилата всферата на съобщенията ().
Впървата програма вобластта на цифровите технологии сепоставя акцент върху цифровия растеж чрез насърчаване на цифровите умения, високопроизводителните изчислителни технологии, цифровизацията на промишлеността, развитието наИИ и модернизирането на обществените услуги. Освентова ЕСустанови правила за блокирането на географски принцип () и преносимостта на цифровите услуги (), като даде възможност на потребителите да имат достъп доонлайн съдържание вцелияЕС.
Вдопълнение към новата регулаторна рамка за защита на данните Съюзът прие редица закони за улесняване на развитието на икономика сгъвкаво управление на данните, като например:
- Регламента относно свободното движение на нелични данни (), чрез който сепозволява на дружествата и публичните администрации да съхраняват и обработват нелични данни там, където пожелаят;
- Акта за киберсигурността (), чрезкойто сеукрепва Агенцията наЕС за киберсигурност и сесъздава рамка за сертифициране на киберсигурността за продукти и услуги;
- Директивата относно отворените данни (), чрезкоято севъвеждат общи правила за европейски пазар на притежавани от държавата данни.
B. Втората програма вобластта на цифровите технологии за Европа: 2020—2030г.
Втората програма вобластта на цифровите технологии визира промените, настъпили врезултат на цифровите технологии, иключовата роля на цифровите услуги и пазари, като сепоставя акцент върху технологичните и геополитическите цели наЕС. Всвоите съобщения за и за Комисията дава подробно предложение за действия за постигане на сигурни цифрови услуги и пазари. Тядава приоритет на квантовите изчислителни технологии, , ИИ, полупроводниците (), цифровия суверенитет, , 5G/6G, европейските пространства на данни и световните технологични стандарти.
През март2021г. ЕС въведе цифров компас, скойто сеочертават четири цели за2030г.:
- умения: най-малко80% от всички възрастни следва да притежават основни цифрови умения, авЕС следва да работят 20милиона специалисти вобластта наИКТ сповече жени на подобни позиции;
- предприятия: 75% от дружествата следва да използват изчислителни услуги „воблак“, големи информационни масиви и изкуствен интелект; над90% от малките и средните предприятия(МСП) вЕС следва да достигнат най-малко базово ниво на цифров интензитет; иброят на фирмите „еднорози“ (стартиращи предприятия свисока стойност) вЕС следва да сеудвои;
- инфраструктура: всички домакинства вЕС следва да имат гигабитова свързаност и всички населени райони следва да бъдат обхванати от5G; производството на авангардни и устойчиви полупроводници вЕвропа следва да съставлява20% от световното производство; вЕС следва да бъдат внедрени 10000неутрални по отношение на климата периферни възела свисока степен на сигурност, аЕвропа следва да разполага спървияси квантов компютър;
- обществени услуги: всички основни обществени услуги следва да бъдат достъпни онлайн; всички граждани следва да имат достъп до медицинскитеси досиета; а80% от гражданите следва да използват възможност за електронно удостоверяване на самоличността.
, въведена с, еинициатива наЕС, скоято сеотпускат7,5милиарда евро (2021—2027г.) за проекти от областта на цифровите технологии, касаещи суперкомпютрите, ИИ, киберсигурността, задълбочените цифрови умения и интеграцията на цифровите технологии, подкрепени от центрове за цифрови иновации.
1. Данни
Споделянето на данни е от основно значение за концепцията на Европа за цифровите технологии. Насърчавайки иновациите на основата на данни, ЕСсестреми дагиподдържа вбаланс снеприкосновеността на личния живот, сигурността, етиката и безопасността, същевременно проучвайки възможностите за използването и споделянето на нелични данни за нови технологии и бизнес модели.
В севъвежда идеята общите европейски пространства за данни да покрият девет сектора, като сегарантира, чеповече данни щестанат достъпни за използване викономиката ивобществото, като същевременно дружествата и лицата, които генерират данните, щепродължат да упражняват контрол. Европейската регулаторна рамка за данните сесъстои от Общия относно защитата на данните и , Европейския акт за управление на данните () относно наличието на данни и доверието вданните и Европейския законодателен акт за данните () относно справедливия достъп и правата на потребителите, като същевременно сегарантира защитата на личните данни.
2. Изкуствен интелект
В от февруари 2020г. сеподчертава решаващата роля наИИ всъвременното общество и очакваните социални и икономически ползи от него вразлични сектори. Парламентът прие Законодателен акт заИИ през март2024г. Сдокумента сезащитава изкуственият интелект собщо предназначение, ограничавасе използването на системи за биометрична идентификация от правоприлагащите органи, забранявасе социалното оценяване и използването наИИ за манипулиране или използване на уязвимостите на ползвателите и сегарантира правото на потребителите да подават жалби и да получават смислени обяснения.
През септември 2022г. Комисията представи , скоято щесегарантира еднаква защита за лицата, пострадали отИИ. Освентова беше представено , зада бъдат обхванати цифрови продукти катоИИ.
3. Законодателен акт за цифровите услуги и Законодателен акт за цифровите пазари
Крайъгълен камък на стратегията вобластта на цифровите технологии е създаването на по-безопасен и по-отворен цифров единен пазар, вкойто сепоставя акцент върху правата на потребителите и лоялната конкуренция между предприятията. Това включва два законодателни стълба: Акт за цифровите услуги() и Акт за цифровите пазари(), които модернизират европейските разпоредби за цифровите услуги. Приети от съзаконодателите през2022г. и влезли всила през май2023г., тепредлагат единен набор от правила за целияСъюз. ВАЦУ сеопределят отговорностите за посредническите услуги, особено за онлайн платформите. Заголемите платформи има специфични инструкции поради рисковете, които те пораждат въввръзка сразпространението на незаконно и на вредно съдържание. ВАЦП сеопределят правила за дружествата съсстатут на„пазач на информационния вход“, насочени към онези, които са най-податливи на нелоялни практики. Това включва услуги като посредничество онлайн, социални мрежи и изчисления воблак. Възоснова наАЦУ Комисията предложи регламент за рационализиране на събирането и споделянето на данни за целите на краткосрочното наемане на жилища. Законодателната процедура приключи успешно сподписването на окончателния акт на11април 2024г.
4. Електронно управление, електронна самоличност и цифрово евро
Програмата вобластта на цифровите технологии поставя акцент върху електронното управление и трансграничното сътрудничество впубличния сектор. Презмарт 2024г., след на Комисията от ноември2022г., Съветът прие (Регламент (ЕС)2024/903) сцел подобряване на обществените услуги вЕС. Снего сесъздава съвет на програма „Оперативно съвместима Европа“ спредставители на държавите членки, Комисията и други органи наЕС.
Изграждането на доверие онлайн има решаващо значение за обществения и икономическия растеж. относно електронната идентификация предоставя рамка за сигурни цифрови взаимодействия между гражданите, предприятията и органите. Запостигането на тези цели през февруари2024г. Парламентът прие за европейска цифрова самоличност, целяща даседаде възможност на80% от гражданите наЕС да имат сигурен достъп до жизненоважни обществени услуги сцифрова самоличност до2030г. На28юни 2023г. Комисията представи за създаване на цифрова форма на парите на централната банка, която да допълни физическатаим форма, иопредели правилата и условията за нейното използване.
5. Киберсигурност
На 10ноември2022г. вотговор на руската агресия срещу Украйна Комисията и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност приеха и . Идвата документа целят увеличаване на инвестициите вкиберотбрана, укрепване на сътрудничеството между военния и гражданския киберсектор, гарантиране на ефективно управление на киберкризи и затвърждаване на позицията наЕС вобластта на кибертехнологиите от критично значение. Тази позиция укрепва европейската отбранителна технологична и индустриална база, която цели създаването на интегрирана общоевропейска отбранителна промишленост. Прездекември 2022г. Директивата МИС2 () замени предшестващатая директива, като разшири нейния обхват, зада покрие повече сектори и субекти. Освентова след на Комисията през декември2023г. беше постигнато неформално споразумение за законодателен акт за киберустойчивост сцел повишаване на сигурността на различните технологични продукти. Презаприл 2024г. Парламентът прие Законодателния акт за киберсолидарност, чиято целе дасеукрепи солидарността на равнището наЕС и по-бързо да сеоткриват и третират киберзаплахите и инцидентите. Парламентът и Съветът постигнаха споразумение и за .
6. Медии и демокрация
През декември 2020г. в на Комисията беше представен план за действие вподкрепа на възстановяването и трансформацията на европейския медиен сектор. Внего сеизтъква необходимостта от по-голяма подкрепа на национално равнище чрез одобрени планове за възстановяване следCOVID-19 и сеподчертава разрушителното влияние на световните онлайн платформи върху медиите, по-специално тяхното господстващо положение на пазарите на данни и реклама. Чрез седопълва гореспоменатият медиен план и сепоставя акцент върху укрепването на адаптирането на сектора към цифровите технологии, върху свободата на медиите и плурализма и върху борбата сдезинформацията. Внего също така сеобсъжда намаляването на свободата на медиите поради нарастващите заплахи срещу журналисти.
7. Образование и умения
Извън рамките на регулаторната дейност ЕСпоставя акцент върху цифровото образование. Чрез 2021—2027г. сепомага на държавите членки да адаптират образователнитеси системи към ерата на цифровите технологии. ВПлана седава приоритет на създаването на стабилна екосистема за цифрово образование и на подобряването на уменията за цифрова трансформация.
8. Условия на труд при работа през платформа
На 9декември 2021г. Комисията предложи . Новите правила имат за цел да регулират правилното определяне на трудовия статус на работещите през платформи и правилното използване на алгоритми иИИ за наблюдение и оценка на работниците втози сектор от страна на цифровите трудови платформи.
9. Цифрова инфраструктура
На 21февруари 2024г. Комисията представи вЕвропа сцел започване на дискусии по конкретни предложения за насърчаване на иновациите, сигурността и устойчивостта на цифровата инфраструктура.
Роля на Европейския парламент
Всвоята Парламентът настоятелно призова Комисията да преразгледа обхвата на Директивата за мрежова и информационна сигурност и да вземе мерки срещу заплахите от цифровизацията, като призова за привеждане всъответствие сполитиката наЕС вобластта на киберсигурността и за по-голяма роля на Агенцията наЕС за киберсигурност.
На 20 октомври 2020г. Парламентът прие три резолюции относноИИ, отнасящисе до , и , като призова за европейска правна рамка заИИ, основана на етиката. Зада сепостигне напредък сцифровия единен пазар, Парламентът прие резолюция относноАЦУ. Внего беше предложено законодателният пакет да укрепи вътрешния пазар, дагарантира защитата на потребителите, дагарантира равнопоставеност на незаконосъобразните дейности офлайн и онлайн, дазапази прозрачността, дазачита правата и да включва субекти извънЕС, които засягат потребителите вЕС. Парламентът също така призова за по-голяма справедливост, прозрачност и отчетност при модерирането на съдържанието на цифрови услуги. Резолюцията сеосновава на изследване, семинар и поредица проучвания, възложени от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите. Привеждането на предложенията заАЦУ иАЦП всъответствие срезолюцията на Парламента показва, чеПарламентът може да оказва влияние върху законодателната програма дори без да има формално право на законодателна инициатива.
На 20май 2021г. всвоята Парламентът призова за премахване на всички пречки пред функционирането на цифровия единен пазар и за подобряване на използването наИИ за европейските потребители.
На 12декември 2023г. Парламентът призова за забрана на техниките, водещи до пристрастяване впроектирането на онлайн услугите, като например безкрайното превъртане и автоматичното възпроизвеждане. Някои членове наЕП също така поискаха да севъведе цифрово „право да не бъдеш безпокоен“ заедно съссписък сдобри практики вобластта на дизайна.
На 13декември 2023г. членовете наЕП подчертаха необходимостта от преоценка на правилата наЕС относно блокирането на географски принцип, зада сепремахнат всички останали пречки и да сереализира пълният потенциал на единния пазар.
На 13март 2024г. врамките на Европейския план за действие за демокрацията Парламентът одобри закон за свободата и плурализма на медиите, скойто сеподобрява защитата на независимостта на медиите, идруг , регулиращ политическата реклама.
За повече информация по тази тема посетете уебсайта на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по промишленост, изследвания и енергетика.
Alyssia Petit / Zuzanna Wala / Matteo Ciucci / Barbara Martinello