Резолюция на Европейския парламент от 20 януари 2021 г. относно прилагането на европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки ()
Европейският парламент,
–като взе предвид членове2, 3, 6 и 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член82 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
–като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), и по-специално членове 4, 47, 48 и 52 от нея,
–като взе предвид съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) относно взаимното признаване, основните права и задълженията съгласно член2 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) относно правото на живот(1),
–като взе предвид Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки(2) („Рамково решение относно ЕЗА“),
–като взе предвид Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции(3),
–като взе предвид Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимното признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес(4),
–като взе предвид Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета от 23октомври 2009г. за прилагане между държавите – членки на Европейския съюз, на принципа за взаимно признаване към актове за налагане на мерки за процесуална принуда като алтернатива на предварителното задържане(5),
–като взе предвид докладите на Комисията относно изпълнението на европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки ( и SEC(2005)0267, и SEC(2006)0079, и SEC(2007)0979 и и SEC(2011)0430),
–като взе предвид преразгледания текст на наръчника относно начините за издаване и изпълнение на европейската заповед за арест,
–като взе предвид своите резолюции от 15 декември 2011г. относно условията на задържане в ЕС(6), резолюцията си от 27 февруари 2014г., съдържаща препоръки към Комисията относно преразглеждането на европейската заповед за арест(7), и резолюцията си от 5 октомври 2017г. относно системите на местата за лишаване от свобода и условията в тях(8),
–като взе предвид своята позиция, приета на първо четене, от 17 април 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Правосъдие“(9),
–като взе предвид Пътната карта на Съвета от 2009 г. за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство(10),
–като взе предвид Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство(11),
–като взе предвид Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012г. относно правото на информация в наказателното производство(12),
–като взе предвид Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане(13),
–като взе предвид Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство(14),
–като взе предвид Директива (ЕС)2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11май 2016г. относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство(15),
–като взе предвид Директива (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета от 26октомври 2016г. относно правната помощ за заподозрени и обвиняеми в рамките на наказателното производство и за искани за предаване лица в рамките на производството по европейска заповед за арест(16),
–като взе предвид Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси(17),
–като взе предвид проучването от юни 2020 г., извършено от Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS), за оценка за прилагането на европейската заповед за арест на европейско равнище,
–като взе предвид доклада на Комисията от 2 юли 2020г. относно прилагането на Рамково решение на Съвета от 13 юни 2002г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки(СОМ(2020)0270),
–като взе предвид оценката на европейската добавена стойност по отношение на европейската заповед за арест, завършена през януари 2014г. по искане на EPRS, и проучването на EPRS от декември 2017г. относно цената на „отказа от Европа“ във връзка с процесуалните права и условията на задържане,
–като взе предвид окончателния доклад на Съвета от 27 май 2009г. относно четвъртия кръг на взаимно оценяване, озаглавен „Практическо прилагане на европейската заповед за арест и съответните процедури за предаване между държавите членки“,
–като взе предвид доклада на Комисията от 26 септември 2019 г. относно прилагането на Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (),
–като взе предвид заключенията на Съвета от 13 декември 2018г. относно взаимното признаване по наказателноправни въпроси – „Насърчаване на взаимното признаване чрез повишаване на взаимното доверие“(18),
–като взе предвид заключенията на Съвета от 16 декември 2019г. относно алтернативни на задържането мерки: използването на санкции и мерки, невключващи лишаване от свобода, в областта на наказателното правосъдие(19),
–като взе предвид Стратегията на ЕС за правата на жертвите (2020–2025г.) (),
–като взе предвид докладите на националните, европейските и международните НПО,
–като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1727 на Европейския парламент и на Съвета от 14ноември 2018 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) и за замяна и отмяна на Решение 2002/187/ПВР на Съвета(20),
–като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020г., озаглавено „Доклад относно върховенството на закона за 2020г. Ситуация в областта на върховенството на закона в Европейския съюз, (),
–като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2020г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права(21),
–като взе предвид Факултативния протокол от 2002 г. към Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,
–като взе предвид работата, извършена от Агенцията на Европейския съюз за основните права, и по-специално докладите, озаглавени „Правата на практика: достъп до адвокат и процесуални права в наказателните производства и в производствата по европейската заповед за арест“ от 13 септември 2019г., „Условия на задържане в наказателния процес в Европейския съюз: правила и реалност“ от 11 декември 2019г. и „Задържане за извършено престъпление и алтернативи: аспекти на основните права при процедури за трансгранични прехвърляния в ЕС“ от 9 ноември 2016г. и базата данни за условията на задържане в наказателния процес, създадена през декември 2019г.,
–като взе предвид конвенциите, препоръките и резолюциите на Съвета на Европа относно въпросите, свързани с местата за лишаване от свобода, и относно сътрудничеството в областта на наказателното право,
–като взе предвид член54 от своя Правилник за дейността, както и член1, параграф1, буквад) от решението на Председателския съвет от 12декември 2002г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение3 към него,
–като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси,
–като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0248/2020),
А.като има предвид, че съдебното сътрудничество в Съюза е важен елемент за справяне с екологичните, социалните, икономическите и цифровите предизвикателства;
Б.като има предвид, че процедурата по европейската заповед за арест (ЕЗА) е опростена трансгранична и ускорена съдебна процедура по предаване, която беше приета по спешност след терористичните нападения от 9/11 и която от създаването си се превърна във водещия и най-често използвания инструмент за взаимно признаване по наказателноправни въпроси;
В.като има предвид, че като цяло ЕЗА бележи успех и замести екстрадициите с предаване; като има предвид, че времето за предаване намаля средно на 40 дни през 2017г. от средно 50 дни през 2016г., когато лицето не е дало съгласието си, въпреки че в някои държави членки има забавяне или неспазване на изискванията за взаимно признаване; като има предвид, че в редки случаи някои от държавите членки съобщиха за процедури с продължителност до 90 дни, когато лицето не е дало съгласието си;
Г.като има предвид, че от 150000 ЕЗА, издадени между 2005г. и 2016г., бяха изпълнени 43000; като има предвид, че тези необработени числа са подвеждащи по отношение на използваната методология и на цялостния успех, както обясни Комисията;
Д.като има предвид, че съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси на равнището на ЕС се основава на взаимното признаване, формулирано от Европейския съвет в Тампере през 1999г.; като има предвид, че Договорът от Лисабон промени значително конституционната конфигурация на ЕС и предвиди в член82 от ДФЕС изрично правно основание за правилата и процедурите за гарантиране на взаимното признаване на всички форми на присъди и съдебни решения;
Е.като има предвид, че взаимното признаване не е нова концепция, разработена в пространството на свобода, сигурност и правосъдие, а първоначално беше развита на вътрешния пазар (концепция „Cassis de Dijon“ ); като има предвид обаче, че взаимното признаване в областта на наказателното правосъдие има различна логика и различно правно основание от взаимното признаване на правилата за достъп до пазара; като има предвид във връзка с това, че взаимното признаване в пространството на свобода, сигурност и правосъдие има специфични особености, като се имат предвид последиците за основните права и националния суверенитет и степента, в която е необходимо то да се улесни чрез хармонизиране на материалното и процесуалното наказателно право, особено по отношение на процесуалните гаранции; като има предвид, че всяко отстъпване от прилагането на принципа на взаимно признаване по наказателноправни въпроси може да има отрицателни последици и да засегне прилагането му в други области, като например вътрешния пазар;
Ж.като има предвид, че взаимното признаване означава, че съдебните решения от други държави членки се признават пряко, като непризнаването е изключение, и че изпълнението на съдебно решение не следва да бъде отказвано само на основание, че е постановено в друга държава членка; като има предвид, че прилагането на взаимното признаване на решения, постановени от други държави членки, не е съвместимо с преразглеждането на такива решения, освен ако това се извършва на основанията, предвидени в Рамковото решение относно ЕЗА; като има предвид, че сътрудничеството и взаимното доверие между компетентните съдебни органи трябва да преобладават при прилагането на този инструмент; като има предвид, че взаимното признаване и основните права трябва да вървят паралелно;
З.като има предвид, че взаимното признаване изисква високо равнище на взаимно доверие между държавите членки и е следствие от него въз основа на общо разбиране за принципите на правовата държава и основните права; като има предвид, че Европейският съюз изисква това доверие в този исторически и решаващ момент, за да се справи успешно с общите предизвикателства; като има предвид, че укрепването на доверието е от ключово значение за гладкото функциониране на ЕЗА;
И.като има предвид, че създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права следва да бъде от основно значение за укрепването на взаимното доверие, тъй като има за цел да посочи областите, в които е необходимо подобрение по отношение на принципите на правовата държава; като има предвид, че недостатъчното и непоследователно прилагане на Рамковото решение относно ЕЗА от някои държави членки не допринася за укрепването на това взаимно доверие; като има предвид, че механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права може да бъде полезен за осигуряване на елементи за гарантиране на последователно прилагане, когато екзекуциите са били отхвърлени въз основа на нарушение на основните права, и следователно за засилване на взаимното признаване между държавите членки;
Й.като има предвид, че взаимното доверие изисква държавите членки да спазват правото на ЕС, и по-специално основните права, признати от Хартата, и принципите на правовата държава, като например независимостта на съдебната власт;
К.като има предвид, че ЕЗА спомогна за развитието и консолидирането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие; като има предвид, че член6 от ДЕС относно Хартата и ЕКПЧ, член 8, член 15, параграф 3, членове16 и 18–25 от ДФЕС, директивите относно процесуалните права и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно правата на жертвите(22) са ключови елементи от рамката на пространството на свобода, сигурност и правосъдие; като има предвид, че неправилното прилагане на ЕЗА би могло да има вредни последици за полицейското и съдебното сътрудничество в целия Съюз, за физическите лица и техните семейства, както и за функционирането на Шенгенското пространство и основните права;
Л.като има предвид, че принадлежността към Европейския съюз предполага зачитане на редица ценности, като човешко достойнство, свобода, демокрация, равенство, принципи на правовата държава и зачитане на правата на човека, включително правата на хората, принадлежащи към малцинства, съгласно установеното както в член 2 от ДЕС, така и в съответните правни системи на държавите членки;
М.като има предвид, че един Съюз на равенството, който закриля, трябва да гарантира защитата на всички жертви на престъпления(23), като същевременно защитава също така правата на заподозрените и обвиняемите лица; като има предвид, че ЕС прие инструменти, насочени към укрепване на правата на жертвите, чрез приемане на различни инструменти в допълнение към задържането и предаването на заподозрените или осъдените лица;
Н.като има предвид, че повечето въпроси, свързани с прилагането на ЕЗА, бяха изяснени от Съда на ЕС в определени случаи, като например ne bis in idem(24), съдебен орган(25), предимство и хармонизация на равнището на ЕС(26), независимост на съдебната власт(27), основни права(28), двойна наказуемост(29), основания за отказ, както и екстрадиране на граждани на ЕС в трети държави(30); като има предвид, че същевременно съдебните решения не могат да заменят добре изготвеното законодателство на равнището на Съюза;
О.като има предвид, че двойната наказуемост е понятие на международната екстрадиция и макар и слабо съвместимо с взаимното признаване, на практика това понятие може да е необходимо по много ограничен начин във връзка с исканите за предаване лица в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС; като има предвид, че двойната наказуемост е само незадължително основание за отказ да бъде издадена ЕЗА и изпълнителните органи рядко се позовават на нея; като има предвид, че списъкът на престъпленията без двойна наказуемост вече включва широк спектър от престъпления, много от които все още не са много добре хармонизирани в държавите членки, и като има предвид, че този списък следва да бъде преразгледан и евентуално разширен в съответствие с процедурата, предвидена в член2, параграф 3 от Рамковото решение относно ЕЗА;
П.като има предвид, че понятието за взаимно признаване няма да изисква хармонизиране на материалното наказателно право и на производствата като такива, но като има предвид, че практиката на съдебно сътрудничество показа, че хармонизирането на някои и ограничени общи стандарти и определения е необходимо за улесняване на взаимното признаване, както се признава в член82, параграф 2 от ДФЕС; като има предвид, че през последните няколко години беше постигнат известен напредък, а именно приемането на шест директиви относно процесуалните права, на Директива 2012/29/ЕС, алтернативни на ЕЗА мерки, като например европейската заповед за разследване (ЕЗР), и хармонизирането на някои престъпления; като има предвид обаче, че шестте директиви относно процесуалните гаранции все още не са приложени изцяло и правилно, което продължава да буди загриженост;
Р.като има предвид, че Комисията подчерта, че съществуват трудности при прилагането на някои разпоредби на Директива 2013/48/ЕС, по-специално по отношение на възможността за достъп до адвокат както в изпълняващата, така и в издаващата държава членка; като има предвид, че транспонирането на останалите директиви относно процесуалните гаранции, съдържащи специфични разпоредби относно ЕЗА (2010/64/ЕС; 2012/13/ЕС; (ЕС) 2016/800 и (ЕС) 2016/1919), до момента е недостатъчно, включително по отношение на отчитането на равните процесуални възможности;
С.като има предвид, че други инструменти спомогнаха за решаването на някои въпроси, свързани с ЕЗА, като например Директива 2014/41/ЕС относно ЕЗР и Регламент(ЕС)2018/1805 относно взаимното признаване на решения за обезпечаване и конфискация(31), и приложиха принципите на взаимното признаване към други видове съдебни решения;
Т.като има предвид, че пътната карта на ЕС от 2009г. за укрепване на наказателнопроцесуалните права отчита въпроса за сроковете на досъдебно задържане; като има предвид, че условията в местата за лишаване от свобода са проблем в много държави членки и трябва да бъдат в съответствие с ценностите, заложени в член2 от ДЕС; като има предвид, че в някои държави членки съществуват проблеми, свързани с принципите на правовата държава, както е отразено в решенията на ЕСПЧ;
У.като има предвид, че в своята резолюция от 27 февруари 2014г. относно прегледа на ЕЗА Европейският парламент призова, наред с другото, за въвеждане на задължително основание за отказ, когато има значителни основания да се счита, че изпълнението на тази мярка не би било съвместимо със задължението на изпълняващата държава членка съгласно член 6 от ДЕС и Хартата; като има предвид, че през 2017г. въпросите, свързани с основните права, доведоха до отказ да бъдат предадени лица в 109 случая;
Ф.като има предвид, че взаимното признаване изисква специалистите, включително адвокати по наказателно право, да бъдат обучавани по право на ЕС;
Х.като има предвид, че Евроюст изпълнява основна роля в улесняването и координирането на изпълнението на ЕЗА; като има предвид, че съдействието на Евроюст все по-често се търси при изпълнението на ЕЗА, с което работното ѝ натоварване значително се увеличи; като има предвид, че само през 2019г. Евроюст улесни изпълнението на ЕЗА в 703 нови дела и 574 висящи дела; като има предвид, че Евроюст е независима и самостоятелна агенция успоредно с Европейската прокуратура;
Ц.като има предвид, че сравненията на данни показват тенденция на нарастване на броя на ЕЗА, като броят на издадените ЕЗА нараства на годишна база;
Ч.като има предвид, че хармонизираното прилагане на ЕЗА, заедно с пълното и правилно прилагане на директивите относно процесуалните права, подобреното използване на алтернативни на ЕЗА мерки и установяването на минимални стандарти на ЕС, като например относно условията в местата за лишаване от свобода и условията на задържане, ще предотврати търсенето на най-благоприятната правна система; като има предвид, че пълното и правилно прилагане на ЕЗА във всички държави членки е необходимо за правилното оценяване на функционирането на съответните законодателни инструменти и на необходимостта от евентуални изменения;
Обща оценка на прилагането на ЕЗА
1.посочва, че ЕЗА е голямо постижение и представлява ефективен, полезен и незаменим инструмент за борба с тежките трансгранични престъпления и за подвеждане на извършителите на тежки престъпления под отговорност в държавата членка, в която е образувано или се провежда наказателно производство, и има положително въздействие върху поддържането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие; признава, че ЕЗА улеснява и подобрява значително сътрудничеството при предаванията; посочва обаче, че през последните 20 години светът преминава през цифрова трансформация, която промени екосистемата на престъпността;
2.отбелязва наличието на някои проблеми; счита, че те не поставят под въпрос или излагат на риск системата, а показват, че тя трябва да бъде подобрена и актуализирана и че тези въпроси трябва да бъдат разгледани, за да се премахнат някои „мъртви точки“ и по този начин да се укрепи цялостната система и да се гарантира спазването на принципите на правовата държава и основните права във всички държави членки; заявява, че Шенгенското пространство и цифровата трансформация създадоха многобройни възможности за гражданите на ЕС; отбелязва обаче, че отворените граници и новите технологии изискват също така ефективни инструменти за правоприлагане и наказателно преследване на тежки транснационални престъпления от страна на съдебната система;
3.отбелязва, че тези проблеми са свързани главно с условията на задържане и условията в местата за лишаване от свобода, пропорционалността, изпълнението в производства по ЕЗА на процесуалните гаранции, заложени в правото на ЕС, по-специално двойното процесуално представителство както в изпълняващата, така и в издаващата държава, и обучението, специфичните въпроси, свързани с принципите на правовата държава, изпълнението на наказанието лишаване от свобода(32), сроковете(33) и задочно постановените решения; потвърждава, че някои дела повдигнаха въпроса за двойната наказуемост(34); установява в други случаи непоследователност при прилагането на основанията за отказ на изпълнение на ЕЗА; освен така подчертава липсата на цялостна система за данни, която да позволява съставянето на надеждна статистика както на качествено, така и на количествено ниво по отношение на издаването, изпълнението или отказа на изпълнение на ЕЗА; отбелязва, че тези проблеми не само подронват взаимното доверие между държавите членки, но и че тяхната цена в социално и икономическо отношение за засегнатите лица, техните семейства и обществото като цяло е много висока;
4.отбелязва, че някои въпроси са частично решени и че се правят опити за тяхното разрешаване чрез комбинация от актове с незадължителна юридическа сила (Наръчник за ЕЗА), взаимни оценки, помощ от Евроюст, финансиране на програми за обучение и набори от инструменти за специалистите в рамките на програмата на ЕС в областта на правосъдието, практиката на Съда на ЕС и допълващо законодателство (Рамково решение 2009/299/ПВР и приемането на директиви относно процесуалните права на заподозрените и обвиняемите лица, както е предвидено в пътната карта от 2009г., и по-специално Директива 2013/48/ЕС), въпреки че други проблеми продължават да съществуват;
5.посочва, че ЕЗА следва да бъде засилена и подобрена, за да се увеличи нейната ефективност и непосредственост и спазването от нейна страна на решенията на националните съдилища, като същевременно се зачита пропорционалността, тъй като една от целите на един по-силен Съюз изисква държавите членки да имат доверие в правните системи и системите за лишаване от свобода на други държави членки, за които този механизъм е от съществено значение; припомня, че всяко отслабване на взаимното признаване по наказателноправни въпроси може да доведе само до отслабването му в други области и че това би било вредно за ефективното справяне с общите политики, като например вътрешния пазар;
6.отбелязва, че Протоколи № 21 и № 22 към ДЕС предвиждат специален статут за две държави членки – Ирландия има право на избор за участие, а Дания не участва в наказателното право на ЕС, което означава, че те участват в системата на ЕЗА, но не непременно в други инструменти, като например директивите за процесуалните гаранции; подчертава, че е важно да се гарантира съгласуваност в областта на свободата, сигурността и правосъдието;
7.подчертава, че ЕЗА не следва да се използва неправомерно за леки престъпления, когато не съществуват основания за досъдебно задържане; припомня, че използването на ЕЗА следва да бъде ограничено до тежки престъпления, когато това е строго наложително и пропорционално; настоятелно призовава за използването при възможност на правни инструменти с по-ниска степен на намеса, като например ЕЗП, преди да бъде издадена ЕЗА; посочва, че издаващите органи следва да извършват проверки за пропорционалност, като отчитат i) тежестта на престъплението, ii) наказанието, което е вероятно да бъде наложено, ако бъде доказана вината на лицето за извършване на престъплението, iii) вероятността от задържане на лицето в издаващата държава членка след предаването, iv) въздействието върху правата на исканото за предаване лице и на неговото семейство и v) интересите на жертвите на престъплението; призовава държавите членки и техните съдебни органи да обработват случаите на ЕЗА без ненужно забавяне, след като ЕЗА е издадена, за да гарантират минимални периоди на досъдебно задържане;
8.подчертава, че според Съда на ЕС отказът да се изпълни ЕЗА е изключение от взаимното признаване и трябва да се тълкува ограничително(35), когато се прилага едно от основанията за непризнаване (членове 3 и 4 от Рамковото решение относно ЕЗА) или една от гаранциите (член5 от същото) или в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС;
9.призовава отказът да бъде допустим, когато са налице съществени основания да се предполага, че изпълнението на ЕЗА би било несъвместимо със задължението на изпълняващата държава членка в съответствие с член6 от ДЕС и Хартата посочва, че когато изпълнението на заповедта е отказано поради нарушение на основните права, изпълняващата държава членка трябва да изтъкне сериозния риск от нарушаване на основните права и да установи основанията за отказ на изпълнение въз основа на фактически и обективни елементи, за да се избегне правна несигурност и потенциална безнаказаност; припомня, че съгласно практиката на Съда на ЕС Хартата е общият стандарт за защита на основните права в ЕС(36);
Препоръки за подобряване на функционирането на ЕЗА
10.призовава Комисията да предостави ясни, разбираеми, всеобхватни и съпоставими данни, тъй като съществуващите данни са объркващи и могат да създадат невярна представа за (не)ефективността на ЕЗА; призовава Комисията да определи метода, по който държавите членки следва да изпълняват задължението си за систематично събиране и предаване на надеждни и актуални данни на Комисията; призовава Комисията да направи оценка на възможността за създаване на обща база данни със съдебните решения във връзка с ЕЗА, като се използват само анонимизирани данни, която ще се превърне в интелигентен и ефективен инструмент за оценка на съдебното сътрудничество, откриване на слабости и по-добра подготовка за всякакви корекции; припомня, че съдебното сътрудничество е ключов елемент за гарантиране на социална, икономическа, екологична и цифрова стабилност; повтаря призива си към Комисията да изиска всеобхватни данни от държавите членки, свързани с действието на механизма на ЕЗА и да включи тези данни в следващия си доклад за прилагането;
11.счита, че е необходимо да бъдат приети допълнителни хоризонтални мерки с цел укрепване на принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в член4, параграф3 от ДЕС, и за повишаване на взаимното доверие в националните системи за наказателно правосъдие, като по този начин се постигне по-ефикасно съдебно сътрудничество; посочва, че проверката за двойна наказуемост ограничава взаимното признаване и според Съда на ЕС трябва да се тълкува тясно; подчертава обаче, че продължават да съществуват опасения поради липсата на правилно определение за престъпленията, за които вече не се прилага правилото за двойна наказуемост; отбелязва, че в идеалния случай взаимното признаване следва да функционира автоматично(37), без повторна проверка за съществените основания за повдигане на обвинение, и че изпълнението на решенията не следва да бъде отказвано, освен ако са налице основания за позоваване на някое от основанията за отказ, изброени изчерпателно в Рамковото решение относно ЕЗА, или ако има други обстоятелства, които съгласно практиката на Съда на ЕС могат да обосноват налагане на ограничения на принципите на взаимно признаване и взаимно доверие между държавите членки;
12.подчертава, че принципът на взаимно признаване трябва да се основава на взаимно доверие, което може да се постигне само ако зачитането на основните и процесуалните права на заподозрените и обвиняемите лица в наказателните производства са гарантирани в целия Съюз; припомня значението на прилагането на директивите относно процесуалните права с цел да се гарантира правото на справедлив процес; в това отношение настоятелно призовава Комисията да гарантира пълното и правилното прилагане на тези директиви и да обмисли откриването на производство за установяване на неизпълнение на задължение срещу държави членки, ако е необходимо;
13.призовава Комисията да анализира общите за законодателството на всички държави членки престъпления с цел да се определи по-добре в кои случаи следва да се използва ЕЗА и да се улесни преценката за пропорционалност; призовава Комисията да извърши формална и съществена оценка на съгласуваността на списъка от 32 категории престъпления, за които не се изисква проверка за двойна наказуемост, включително критерии като тежестта на престъплението, неговото трансгранично измерение или увреждащото му въздействие за подкопаване на основните ценности на Съюза; отбелязва, че е необходимо е да се осигури по-голяма правна сигурност за всички участници в прилагането, и по този начин да се избегнат ненужни спорове; призовава Комисията да направи пълна оценка на въпросите за изготвянето, когато е възможно, на хомогенен списък на категориите престъпления, по конкретни видове престъпления и интереси, защитени от закона; предлага също така да се направи оценка на включването на приложение с определения за всяко изброено в списъка престъпление, за да се улесни тълкуването;
14.подчертава, че е важно да се направи оценка на включването на допълнителни престъпления или категории престъпления, като например престъпления срещу околната среда (напр. престъпления, свързани със замърсяване от кораби), определени форми на отклонение от данъчно облагане, престъпления от омраза, сексуално насилие, основано на пола насилие, престъпления, извършени чрез цифрови средства, като кражба на самоличност, престъпления, включващи използване на насилие или сериозна заплаха за обществения ред в държавите членки, както и престъпления срещу конституционната неприкосновеност на държавите членки, извършени чрез използване на насилие, геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления в рамките на засилен ангажимент за съдебно сътрудничество и сътрудничество в областта на принципите на правовата държава и на основните права между държавите членки; подчертава, че по-тясното съдебно сътрудничество по отношение на престъпления от такова естество би помогнало на Съюза да постигне своите собствени приоритетни цели, като същевременно укрепи концепцията за зачитане на демокрацията и принципите на правовата държава в Съюза;
15.приветства наскоро създадената от Комисията координационна група по въпросите на ЕЗА; вярва, че тази група ще допринесе за засилване на бързия обмен на актуална и надеждна информация и добри практики и за укрепване на сътрудничеството, което следва да доведе до по-уеднаквено прилагане на ЕЗА между съдебните органи, както и до по-добър обмен на информация между адвокати, представляващи засегнати лица от ЕЗА в изпълняващите и издаващите държави членки;
16.припомня, че по принцип минималният срок по член2, параграф 2 от Рамковото решение относно ЕЗА има за цел да се гарантира пропорционалността на ЕЗА; призовава при все това Комисията да анализира възможността за намаляване на минималния тригодишен срок за определени престъпления, като например трафик на хора и сексуална експлоатация на деца, както и детска порнография;
17.призовава Комисията да изясни въпроса за престъпленията, акцесорни или свързани с основните престъпления, които отговарят на прага във връзка с ЕЗА, например като разгледа възможността за актуализиране на наръчника за ЕЗА или евентуално чрез инструменти на ЕС в областта на хармонизирането на наказателното право, включително информация за прилагането на ЕЗА в държавите членки в това отношение; в това отношение припомня, че с ЕЗА не се регламентира предаването поради акцесорни и свързани престъпления и че принципът на особеността може бъде приложим, като да възпрепятства издаващата държава членка да преследва тези престъпления;
18.подчертава колко е важно да се определят по-точно задълженията и правомощията на националните органи и органите на ЕС, участващи в процедурите по ЕЗА, и да се гарантира, че те са специализирани и имат практически опит; потвърждава, че широката свобода на преценка на изпълняващия орган се счита за слабо съвместима или че дори противоречи на принципа на взаимно признаване извън основанията за непризнаване, предвидени в членове 3 и 4 от Рамковото решение относно ЕЗА и получили тълкуване от Съда на ЕС; счита, че при преразглеждане на Рамковото решение относно ЕЗА трябва да се предвиди процедура, с която ЕЗА може, ако е необходимо, да бъде потвърдена в издаващата държава членка от съд, следовател или прокурор, с цел да се преодолеят различните тълкувания на термина „съдебен орган“; счита, че, ако може да бъде предвидена правна сигурност във връзка с престъпления, които очевидно попадат в обхвата на определението за двойна наказуемост, и с тези, които не попадат в него, в такъв случай това право на преценка следва да бъде ограничено в случаите на двойна наказуемост; потвърждава, че укрепването на принципите на правовата държава, основните права, условията в затворите и знанията на практикуващите юристи в други правни системи ще допринесе за засилване на взаимното доверие и взаимното признаване;
19.призовава Комисията да продължи да извършва оценка на транспонирането на нормативните актове за ЕЗА и на други инструменти за съдебно сътрудничество и да открива производство за установяване на неизпълнение на задължение срещу държави членки, когато това е необходимо;
20.призовава държавите членки да прилагат ЕЗА и приложимите решения на Съда на ЕС относно ЕЗА, както и други правни инструменти по наказателноправни въпроси своевременно и по правилен начин; подчертава, че инструменти като Рамково решение 2008/909/ПВР за трансфера на затворници, Рамково решение 2008/947/ПВР относно пробацията и алтернативните санкции, Европейската заповед за разследване, Европейската заповед за надзор, Европейската конвенция за трансфер на производства по наказателни дела(38) допълват ЕЗА и осигуряват полезни нейни алтернативи, които са с по-ниска степен на намеса; подчертава, че ЕЗА следва да се използва само ако всички други алтернативни възможности са изчерпани и че държавите не следва да прибягват до ЕЗА в ситуации, при които мярка с по-малка степен на намеса би довела до същите резултати, например изслушвания чрез видеоконферентна връзка или подобни средства; настоятелно призовава органите на държавите членки, когато е възможно, да използват такива алтернативни инструменти, вместо да издават ЕЗА;
21.призовава държавите членки да гарантират, че съдебните органи могат да разпореждат нормативно предвидени алтернативни мерки вместо задържане и принудителни мерки в производства по ЕЗА, особено когато лицето даде съгласие за своето предаване, освен ако е необходим отказ и той е обоснован;
22.отбелязва обезпокоителния доклад на Комисията за прилагането на Директива 2013/48/ЕС; настоятелно призовава Комисията да продължи да прави оценки дали държавите членки спазват директивата и да предприема подходящи мерки, включително откриване на производства за установяване на неизпълнение на задължение срещу държави членки, за да гарантира спазването на нейните разпоредби; настоятелно призовава Комисията да положи повече усилия, за да гарантира пълното прилагане на всички директиви относно процесуалните гаранции, за да гарантира, че исканите за предаване лица могат да се ползват с ефективна защита в трансгранични производства; настоятелно призовава Комисията да обмисли предприемане на действия в светлината на неадекватното прилагане на Препоръка на Комисията от 27 ноември 2013г. относно процесуалните гаранции за уязвими лица, които са заподозрени или обвиняеми в наказателно производство(39), по-специално що се отнася до уязвими пълнолетни лица;
23.призовава държавите членки да осигурят гъвкавост за езиковия режим на ЕЗА и да разработят и прилагат общи практики в това отношение, като същевременно зачитат правото на устен и писмен превод за лицата в наказателното производство в съответствие с Директива 2010/64/ЕС; във връзка с това призовава държавите членки да въведат необходимите механизми за избягване на забавяния или пречки; изразява съжаление, че Рамковото решение относно ЕЗА не установява крайни срокове за предаването на преведени ЕЗА;
24.призовава Комисията да осигури еднакво прилагане и ефективно следене на сроковете;
25.призовава Комисията да осигури достатъчно финансиране за Евроюст и Европейската съдебна мрежа (ЕСМ), което да им даде възможност да улесняват и координират ЕЗА; изразява съжаление във връзка с факта, че настоящите бюджетни кредити на Комисията за Евроюст са недостатъчни с оглед на предизвикателствата, пред които е изправена агенцията по отношение на постоянно нарастващия ѝ обем на работа, и че те са довели до стагнация във финансирането въпреки увеличеното работно натоварване; посочва, че е от съществено значение бюджетът на Евроюст да съответства на нейните задачи и приоритети, за да може тя да изпълнява мандата си; отново призовава за специфична за ЕЗА съдебна мрежа;
26.призовава Комисията и държавите членки да осигурят подходящо финансиране за правна помощ за лица, за които се провеждат производства за ЕЗА, включително за правна помощ и в издаващата, и в изпълняващата държава членка, преди да бъде разпоредено предаване, също така финансиране за подходящо квалифицирани устни и писмени преводачи, специфично обучение за специалистите в областта на ЕЗА, включително за полицията, прокуратурата, съдебната система и адвокатите на защитата, и по-специално в области като аспектите на ЕЗА, свързани с основните права, оценката на пропорционалността и алтернативните на задържането мерки, представителство в случаи на ЕЗА, както и във връзка с процедурата за отправяне на преюдициално запитване към Съда на ЕС, както и искането на гаранции от органите на други държави членки; отбелязва стойността на програмите на Европейската мрежа за съдебно обучение (ЕМСО), като например симулации на ЕЗА и езиково обучение; подчертава, че за да се гарантират равни процесуални възможности, адвокатите следва да имат достъп до целево и достъпно обучение на ниски цени; призовава Комисията да насърчава и улеснява предоставянето на такова обучение;
27.призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да подкрепи и евентуално да доразвие ЕМСО и съществуващите национални платформи за обучение на съдебната власт и, ако е необходимо, да стартира допълнителна платформа за обучение на експерти и практикуващи юристи относно инструментите за взаимно признаване, включително ЕЗА; признава, че следва да им се предоставят знания за тясната връзка между инструментите, включително да се създаде общо пространство за обмен на опит;
28.отбелязва, че сътрудничеството между органите, включително по зачитането на основните права, може да бъде подобрено чрез използване на сигурни технологии и цифровизация; приветства създаването на базата данни на Агенцията на ЕС за основните права (FRA) относно условията на задържане в хода на наказателното производство; изисква да бъде разработена централизирана база данни относно националните съдебни практики по прилагането на ЕЗА (както е и в други области на правото на ЕС)(40); счита, че специфична публична база данни на адвокати, работещи в областта на ЕЗА, би допринесла за гарантиране на правото на достъп до адвокат;
29.призовава да се извършва редовен преглед на неизпълнените ЕЗА и да се разглежда въпросът дали те заедно със съответните сигнали на Шенгенската информационна система II (ШИС II) и Интерпол следва да се оттеглят; също така призовава за оттеглянето на ЕЗА и съответните сигнали на ШИС II и Интерпол, ако въпросната ЕЗА е била отхвърлена на императивни основания, например на основание на принципа ne bis in idem;
30.призовава Комисията да вземе предвид становищата на националните парламенти в съответствие с Протокол №2 към ДЕС, ако реши да предложи законодателни актове в областта на наказателното право на ЕС, тъй като тяхното участие осигурява проверка на прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност в наказателното право на ЕС;
Препоръки относно основните права
31.призовава държавите членки да спазват задълженията, произтичащи от член2 от ДЕС, относно човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава и правата на човека, включително правата на малцинствата; подчертава, че държавите членки трябва да гарантират, че всяко лице, включително жертвите на престъпления или издирваните лица по ЕЗА, чиито гарантирани от правото на Съюза права и свободи са нарушени, има право на ефективни средства за защита пред съд в съответствие с член47 от Хартата и установената практика на Съда на ЕС; подчертава, че окончателното решение относно правните средства за защита в изпълняващата държава, като то зачита в пълна степен правото на ефективни средства за защита, трябва да се взема в рамките на срока, определен от приложимия инструмент за взаимно признаване, а при липсата на изричен срок — достатъчно бързо, за да се гарантира, че целта на процеса на взаимно признаване не се излага на опасност;
32.отбелязва, че макар прилагането на процедурата по член7, параграф1 от ДЕС да има последици за взаимното признаване, според практиката на Съда на ЕС изпълняващият орган трябва да прецени във всеки конкретен случай дали има сериозни основания да се приеме, че след предаването лицето ще бъде изложено на риск от нарушаване на неговите основни права; подчертава, че задействането на член7, параграфи 1 и 2 от ДЕС не означава автоматично непризнаване, като се има предвид значението на сътрудничеството по наказателноправни въпроси и функционирането на цялата система на ЕС за съдебно сътрудничество; подчертава ролята на Евроюст за подпомагане на държавите членки при издаването или изпълнението на заповеди в този контекст, с оглед укрепване на доверието и взаимното доверие; ето защо препоръчва въвеждането на система от предпазни мерки, включително спиране на изпълнението на инструмента, за да бъдат подкрепени предоставените гаранции и същевременно се засилят надеждността и взаимното признаване между държавите членки;
33.изтъква връзката между условията на задържане и мерките, свързани с ЕЗА, и припомня на държавите членки, че член3 от ЕКПЧ и относимата съдебна практика налагат на държавите членки не само отрицателни задължения, но и положителни задължения, като изискват от тях да гарантират, че условията в затворите са съвместими с човешкото достойнство и че при нарушаване на права се провежда щателно, ефективно разследване; призовава Комисията да проучи наличните правни и финансови средства на равнището на Съюза за подобряване на стандартите за задържане;
34.изразява загриженост от условията в затворите в някои държави членки; в тази връзка приветства новата База данни на FRA относно условията на задържане в хода на наказателното производство(41) и счита, че тя е първата положителна стъпка към по-добра единна оценка на условията в затворите в целия ЕС;
35.отново призовава(42) държавите членки да подобрят лошите условия в затворите; призовава Комисията да използва изцяло възможността за финансиране на модернизацията на местата за задържане чрез Структурните фондове на ЕС; припомня в тази връзка, че в своите заключения от 2018г. относно насърчаването на взаимното признаване чрез повишаване на взаимното доверие(43) Съветът също прикани Комисията да насърчава използването на фондовете на ЕС, за да подпомага държавите членки в преодоляването на проблема, свързан с лошите условия на задържане;
36.отново подчертава значението на създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права под формата на евентуално законодателно предложение и основано на междуинституционално споразумение, което да се състои от ежегоден независим и основан на доказателства преглед, за да се оценява съответствието на практиката на всички държави– членки на ЕС с член2 от ДЕС, както и от специфични за всяка държава препоръки, с цел подобряване на взаимното доверие между държавите членки; отбелязва, че един механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права ще бъде основно средство за принос към укрепване на взаимното доверие между държавите членки в контекста на прилагането на Рамковото решение относно ЕЗА;
37.призовава Комисията да проучи възможността за предвиждане на допълващи инструменти относно процесуалните права, като например относно допустимостта на доказателства и условията в местата за лишаване от свобода при предварително задържане, по-специално въз основа на стандартите на Съвета на Европа, включително относно сроковете за предварително задържане; заявява, че Комисията следва да се стреми към най-високи стандарти, като същевременно изцяло зачита принципите на субсидиарност и на пропорционалност; счита, че липсата на минимални стандарти на равнището на ЕС относно условията в местата за лишаване от свобода и условията на предварителното задържане, както и липсата на ограничение на използването на предварително задържане като мярка само в крайни случаи и на разглеждане на алтернативни решения, наред с липсата на надеждна преценка на това дали производството е на етап, на който може да започне съдебната фаза, може да доведе до необосновани и прекомерно дълги срокове на предварително задържане на заподозрените и обвиняемите лица; припомня, че това положение се изостря още повече поради пандемията от COVID-19; призовава Комисията да постигне минимални стандарти за целия ЕС, по-специално по отношение на процесуалните гаранции в наказателния процес и на условията в местата за лишаване от свобода и условията на задържане, както и подобри средствата за информиране на националните изпълняващи органи относно условията в местата за задържане под стража и местата за лишаване от свобода във всяка държава членка;
38.подчертава, че не съществува механизъм за гарантиране на подходящи последващи действия във връзка с гаранциите, предоставени от издаващите съдебни органи гаранции след предаването; изисква от Комисията да проучи възможните мерки в тази насока;
39.призовава Комисията да извърши, наред с другото, оценка на спазването на принципа ne bis in idem, проверка за пропорционалност при издаването на ЕЗА въз основа на всички релевантни фактори и обстоятелства като например тежестта на престъплението, дали случаят е подготвен за съдебен процес, въздействието върху правата на издирваното лице, последиците за разходите и наличието на подходящи алтернативни мерки с по-малка степен на намеса, също така да предвиди стандартизирана процедура за консултации, чрез която компетентните органи в издаващата и изпълняващата държава членка могат да обменят информация във връзка с изпълнението на дадена ЕЗА, с подготвеността за съдебната фаза и със случаите на конфликт на компетентност, както и преглед на възможните законодателни действия съгласно член82, параграф 1 от ДФЕС;
40.призовава държавите членки да ратифицират Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията;
41.изтъква, че недостатъците в съдебното сътрудничество, включително във връзка с ЕЗА, биха могли да накърнят интересите на жертвите и могат да доведат до отказ на достъп до правосъдие и до липса на защита на жертвите; подчертава, че безнаказаността в резултат на недостатъци в съдебното сътрудничество биха могли да окажат увреждащо и негативно въздействие върху принципите на правовата държава, съдебните системи, доверието на обществото в институциите, както и, в по-общ план, върху самите жертви;
42.подчертава, че съгласно FRA информацията, предоставяна на обвиняемите относно процесуалните им права в наказателното производство, е различна както от гледна точка на обхвата, така и на начина, по който се предава; призовава държавите членки да въведат гаранции за ефективно информиране на засегнатите лица за техните процесуални права веднага, щом бъдат заподозрени в извършването на престъпление;
43.отбелязва стандартите на Европейския съд по правата на човека, както и изискванията съгласно Директива 2013/48/ЕС и съгласно Директива 2010/64/ЕС; припомня, че гарантирането на адекватно време за подготовка на делото и осигуряването на пълен и бърз достъп до материалите по делото биха подобрили качеството на представителството; подчертава, че предвид трансграничния характер на производството за ЕЗА, което често включва обвиняеми, които не говорят езика на изпълняващата държава членка, гарантирането на достъп до устен превод на първоначалния етап от производството, и по-специално улесняването на комуникацията с адвокат е съществена гаранция за справедлив процес и е изискване съгласно Директива 2010/64/ЕС; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че правото на достъп до адвокат и до правна помощ в издаващата и в изпълняващата държава членка е гарантирано както в законодателството, така и в практиката;
За съгласувана правна рамка на ЕЗА
44.заявява, че механизмът на ЕЗА е ефективен; счита обаче, че основните въпроси във връзка с ЕЗА са свързани с нейната съгласуваност и ефективност, като в това отношение има възможност за подобрение, дори и повдигането на въпроси относно спазването на ценностите на ЕС и основните права да е в ограничена степен;
45.призовава Комисията да осигури съгласувана политика за взаимно признаване, в която се вземат предвид практиката на Съда на ЕС, настоящото равнище на хармонизация на наказателното право и процес на държавите членки, както и основните права, признати от Хартата;
46.призовава Комисията да проведе проучване на различни казуси във връзка с инструменти за взаимно признаване, за да се предотвратят различия и да се осигури координирането и правилното взаимодействие между тези инструменти; настоятелно призовава по-специално да се наблюдава практическото прилагане на инструмента в различните държави, с цел да се определят добрите практики, които водят до висока степен на спазване на заповедите за арест, издадени от някои държави, както и специфичните трудности, срещани при особено високо ниво на неспазване на ЕЗА;
47.счита, че установените проблеми във връзка със съгласуваността при прилагането на Рамковото решение относно ЕЗА могат да се преодолеят с комбинация от практически мерки (обучение на практикуващи юристи), незадължителни актове (ръководства и препоръки), много целенасочено законодателство (определение за понятията „съдебен орган“, принципа „ne bis in idem“, „основни права“ и др.) и, като втора стъпка, допълване на целенасоченото законодателство (относно предварителното задържане) чрез средства, преценени като необходими, като се взема предвид деветият кръг от взаимното оценяване; счита, че Комисията следва да работи за пълното и правилно прилагане на ЕЗА във всички държави членки, като взема под внимание практиката на Съда на ЕС;
48.в средносрочен план препоръчва насърчаването на кодекс на ЕС за съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, който систематично кодифицира действащото законодателство, за да се гарантират правна сигурност и съгласуваност на различните инструменти на ЕС;
Брексит
49.призовава Комисията да продължи преговорите с Обединеното кралство, насочени към запазване на стандартите на ЕС по отношение на процесуалните и основните права на заподозрените и обвиняемите; изразява загриженост, че резултатите, постигнати в Обединеното кралство след въвеждането на ЕЗА, могат да претърпят драстична промяна в обратна посока;
o oo
50.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.
Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (OВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57).
База данни на FRA относно условията на задържане в хода на наказателното производство за периода 2015-2019 г., https://fra.europa.eu/en/databases/criminal-detention/criminal-detention/home
Резолюция на Европейския парламент от 5 октомври 2017г. относно системите на местата за лишаване от свобода и условията в тях (OВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 94).