Ϸվ

Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз дава възможност наЕС да подпомага финансово дадена държава членка, държава, която е впроцес на преговори за присъединяване, илидаден регион вслучай на голямо природно бедствие.

Правно основание

Член175, трета алинея и член212, параграф2 от Договора за функционирането на Европейския съюз(ДФЕС), Регламент (EО)№2012/2002 на Съвета за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз ирегламенти (ЕС)№661/2014 и(ЕС)2020/461 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО)№2012/2002 наСъвета.

Цели

Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз дава възможност наEС да оказва ефективна подкрепа на дадена държава членка или държава, която е впроцес на преговори за присъединяване, вусилиятаѝ да сесправи споследиците от голямо природно бедствие или тежка извънредна ситуация въввръзка собщественото здраве.

Фонд „Солидарност“ не е инструмент за осигуряване на бърза реакция при специфични извънредни ситуации или природни бедствия. Втакива случаи сенамесва Резервът за спешна помощ.

Фонд „Солидарност“ еосновният инструмент наЕС за подпомагане на възстановяването от природни бедствия иеизраз на солидарността наЕС. Тойдава възможност наЕС да предоставя ефективна подкрепа на дадена държава— членка наЕС (илистрана кандидатка), задаѝ помогне да сесправи споследиците от голямо природно бедствие, например наводнение, горски пожар, земетресение, буря илисуша. От2020г. насам фонд „Солидарност“ е използван и при мащабни извънредни ситуации вобластта на общественото здраве, например пандемията отCOVID-19. Поради нарастващата честота и сериозност на екстремните метеорологични явления и природните бедствия, свързани сизменението на климата, значението на фонд „Солидарност“ също нараства.

Бюджет

Фонд „Солидарност“ е създаден през2002г. вотговор на големите наводнения, които засегнаха Централна Европа през лятото на тази година. Оттогава насам той е предоставял подкрепа вповече от130случая. Домомента 24държави членки (плюс Обединеното кралство) итри страни кандидатки (Албания, Черна гора иСърбия) са получавали подкрепа от фонд „Солидарност“, аобщо над8,2милиарда евро са изплатени.

От 2021г. насам фонд „Солидарност“ и Резервът за спешна помощ сефинансират като един инструмент, наречен Резерв за солидарност и спешна помощ(SEAR). Максималният годишен бюджет заSEAR е1,2милиарда евро (поцени от2018г.).

През февруари 2024г. многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027г. беше преразгледана, като беше предоставено допълнително финансиране, зада сепредприемат мерки сцел справяне сновите и нововъзникващите предизвикателства, предкоито е изправенЕС. Като част от това преразглеждане, максималният годишен бюджет заSEAR ще бъде увеличен с1,5милиарда евро. Това увеличение има за цел да подобри способността наЕС да предприема мерки за преодоляване на кризи и извънредни ситуации.

Изпълнение

Помощта от фонд „Солидарност“ сепредоставя под формата на безвъзмездни средства вдопълнение към публичните средства, осигурени от държавата бенефициент, иепредназначена да финансира основни мерки за спешни случаи и възстановяване за компенсиране на щети, които по принцип несапокрити от застраховка. Спешните мерки, които отговарят на условията за допустимост за получаване на финансиране, са:

  • неотложното възстановяване на правилното функциониране на инфраструктурата исъоръженията, осигуряващи електроенергия, питейна вода, отвеждане на отпадъчните води, телекомуникации, транспорт, здравеопазване и образование;
  • предоставянето на временно настаняване ифинансирането на спасителни операции, зада сеотговори на потребностите на засегнатото население;
  • неотложното укрепване на превантивната инфраструктура изащита на обектите на културното наследство;
  • почистването на засегнатите от бедствието области, включително природните зони;
  • предоставянето на бърза помощ, включително медицинска, нанаселението, засегнато от тежка извънредна ситуация въввръзка собщественото здраве изащитата на населението от риск от заразяване.

ЕС може да предоставя финансова помощ на всяка държава членка или страна кандидатка, която поиска такава помощ след голямо природно бедствие. Засегнатата държава трябва да подаде заявлението си всрок от12седмици след бедствието. След това Комисията оценява заявлението и предлага финансова помощ вопределен размер.

Процедурата по отпускане на безвъзмездни средства, последвана от бюджетна процедура (одобрение от Парламента и Съвета), може да продължи няколко месеца. Щомсеосигурят бюджетните кредити, Комисията подписва споразумение сдържавата бенефициент иѝпредоставя безвъзмездните средства.

Реформата от2014г. въведе възможността държавите членки да отправят искане за авансови плащания, като решението за отпусканетоим севзема от Комисията, приусловие чеса на разположение достатъчно средства. Максималният размер на авансовите плащания е25% от прогнозния общ размер на финансовата вноска от фонд„Солидарност“ и не може да надвишава 100милиона евро.

Държавата бенефициент еотговорна за усвояването на безвъзмездните средства, както и за одита на тяхното изразходване. Спешните мерки могат да сефинансират ретроактивно, зада сеобезпечат операциите от първия ден на бедствието.

Не е възможно мерките да сефинансират два пъти, като отговорност на държавата бенефициент е да гарантира, чепокритите от фонд„Солидарност“ разходи не са покрити иот други инструменти наЕС за финансиране (вчастност инструментите за сближаване, политиките вобластта на земеделието или рибарството).

Безвъзмездните средства трябва да сеизползват всрок от18месеца, считано от датата, накоято са били предоставени. Държавата бенефициент трябва да възстанови частта от безвъзмездните средства, която евентуално еостанала неизползвана. Шест месеца след изтичането на18-месечния срок тя трябва да представи на Комисията доклад за изпълнението. Вдокумента трябва да сеопишат подробно разходите, които отговарят на критериите за финансиране от фонд„Солидарност“, както и всяко друго получено финансиране, включително застрахователни обезщетения и обезщетения от трети страни. Внего трябва да сепосочат ипревантивните мерки, които са предприети или предложени, включително използването на европейските структурни и инвестиционни фондове за тази цел; натрупаният опит от бедствието или извънредната ситуация, състоянието на прилагане на съответното законодателство наЕС вобластта на предотвратяването иуправлението на риска от бедствия; както и всяка друга имаща отношение информация за предприетите мерки сцел предотвратяване исмекчаване на последиците.

Роля на Европейския парламент

Всвоята , Парламентът подчерта значението на фонда като основен инструмент, който предоставя наЕС възможност за реакция при голямо бедствие. Същевременно той отправи критики въввръзка снеприемливо дългите срокове за предоставяне на помощ на засегнатите региони или държави членки ипризова за намаляване на забавянията чрез опростяване на процедурите ивъвеждане на възможността за авансови плащания— аспекти, които са отразени вновото законодателно предложение от юли 2013година. Впредложението на Комисията бяха включени идруги предложения на Парламента, например въвеждането на по-ясно ипо-точно определение за понятието „бедствие“ иза обхвата на фонда.

Всвоята , Парламентът подчерта „значението на реформата от2014г., която най-сетне успя да преодолее блокирането вСъвета ида отрази многократните муискания за подобряване на ефективността на помощта, сцел да сеосигури бързата реакция при предоставянето на помощ на гражданите, засегнати от природни бедствия“.

Всвоята , Парламентът прикани Комисията, вконтекста на бъдеща реформа:

  • да продължи работата си за опростяване и ускоряване на процедурата за кандидатстване за държавите членки, зада сегарантира по-бърз отговор на природни бедствия и извънредни ситуации;
  • да взема по-добре предвид бедствията на регионално равнище;
  • да направи оценка на специфичните последици от сушите ида предвиди подходящи мерки въввръзка стях вбъдещия регламент;
  • да насочи въввъзможно най-голяма степен вниманието към регионите, които са изложени на най-голям риск от възникването на големи или регионални природни бедствия или тежки извънредни ситуации въввръзка собщественото здраве, ипо-специално най-отдалечените региони, островите, планинските региони, регионите свисока сеизмична или вулканична активност ирегионите, изложени на риск от бъдещи кризи въввръзка собщественото здраве;
  • да засили и опрости полезните взаимодействия между фонд „Солидарност“ наЕС и фондовете на европейската политика на сближаване, както и Механизма за гражданска защита на Съюза (инструмент, който има за цел да засили сътрудничеството между държавите членки и група от10държави извънЕС вобластта на гражданската защита, зада сеподобрят превенцията, готовността и реакцията при бедствия);
  • да отчита по-добре най-новите принципи по отношение на предотвратяването на риска, когато оценява допустимостта на проектите, ида интегрира напълно принципа „даизграждаме отново, нопо-добре“ врегламента;
  • да задължи държавите бенефициенти да информират гражданите относно финансовата подкрепа отЕС.

Парламентът счита, чевбъдеще може да е необходима преоценка на бюджета на фонд „Солидарност“ наЕС, зада сегарантира, чебюджетът едостатъчно голям, зада сепредприемат ефективни мерки сцел справяне сголеми и регионални природни бедствия и тежки извънредни ситуации въввръзка собщественото здраве.

Необходимостта от реформа на фонд „Солидарност“ еотразена ив. Парламентът призовава за по-адекватна реакция спрямо предизвикателствата, предкоито са изправени островите вЕС, иподчертава необходимостта от подобряване на фонд „Солидарност“ наЕС сцел адаптиранетому към заплахи като природни бедствия или последиците от изменението на климата.

За повече информация по тази тема, моля, посетете уебсайта на комисията по регионално развитие.

Kelly Schwarz