Ϸվ

Финансиране натрансевропейските мрежи

Трансевропейските мрежи(TEN) сефинансират съвместно от Европейския съюз иотдържавите членки. Финансовата помощ отЕС служи като катализатор, адържавите членки осигурят основната част от финансирането. Финансирането на трансевропейските мрежи може да бъде допълвано съссредства от структурните фондове, спомощ от Европейската инвестиционна банка(ЕИБ) или сучастие на частния сектор. Създаването на Механизма за свързване на Европа(МСЕ) през2013г., подновен през2021г., представлява важна реформа за трансевропейските мрежи.

Правно основание

Дял XVI от Договора за функционирането на Европейския съюз, чийто член171 предвижда възможността дасеотпуска помощ отЕС за проекти от общ интерес, които отговарят на изискванията, определени внасоките.

от 7юли 2021г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа.

Цели

Общите цели на механизма за свързване на Европа(МСЕ) включват изграждане, развитие, модернизиране изавършване на трансевропейските мрежи втранспортния, енергийния ицифровия сектор(3.5.1) иулесняване на трансграничното сътрудничество вобластта на енергията от възобновяеми източници, като сеимат предвид дългосрочните ангажименти за декарбонизация ицелите за повишаване на европейската конкурентоспособност. Всъответствие сцелта на Съюза за интегриране на действията вобластта на климата МСЕдопринася с60% от своя бюджет за целите вобластта на климата чрез своите действия.

Резултати

A. Определяне на общите условия за финансиране на проекти

Попринцип финансирането от ЕС служи като катализатор за проекти. Държавите членки трябва да осигурят основната част от средствата, освен вслучая спомощите по линията на Кохезионния фонд, където по традиция участието наЕС епо-значително.

Първите принципи за финансиране саопределени сРегламент №2236/95 на Съвета от18септември 1995г., посочващ основните правила за отпускане на финансова помощ от Общността вобластта на трансевропейските мрежи.

1. Помощта от ЕС за проекти сепредоставя под една или няколко от следните форми:

  • съфинансиране на проучвания относно проекти идруги мерки за техническа подкрепа (до50%);
  • вноски за премиите за гарантиране на заеми от Европейския инвестиционен фонд или от други финансови институции;
  • лихвени субсидии за заеми, отпускани отЕИБ или от други публични или частни финансови институции;
  • различни други видове финансови инструменти освен безвъзмездните средства: собствен капитал идълг; гаранции по заеми ирисков капитал, както имеханизми за изграждане на капацитет исподеляне на риска;
  • пряка безвъзмездна помощ за инвестиции внадлежно обосновани случаи;
  • конкуренция между отговарящи на условията оференти иподбор, основан както на разходите, така инасъображения за качество.

2. Постепенно са определени следните критерии по отношение на проектите:

  • При телекомуникационните иенергийните мрежи помощта наЕС нетрябва да води до нарушаване на конкуренцията между предприятията всектора.
  • Проектите трябва да спомагат за постигането на целите на мрежите, определени всъответните насоки за трансевропейските мрежи(TEN-T) (Регламент (ЕС)№1315/2013) итрансевропейските енергийни мрежи(TEN-E) (Регламент (ЕС)2022/869).
  • Проектите трябва да бъдат икономически осъществими.
  • Зрялост на проекта истимулиращ ефект на намесата наЕС.
  • Преки или косвени въздействия върху климата, околната среда изаетостта, като постепенно севключват пълни анализи на разходите иползите, анализи на въздействието върху околната среда, осигуряване на устойчивост на климата чрез проектите идр.
  • Координация на графика на различните части на проекта, например при трансграничните проекти.
  • Финансираните проекти трябва да бъдат всъответствие справото иполитиките наЕС, по-специално— вобластта на опазването на околната среда, конкуренцията ивъзлагането на обществени поръчки. Последователни регламенти, определящи общи правила за предоставяне на финансиране от страна наЕС, въвеждат редица нови елементи. Финансовата рамка за периода 2014—2020г. предвижда 29,4милиарда евро за трансевропейските мрежи, откоито 24милиарда евро за транспорта (трансевропейска транспортна мрежа— TEМ-T) иприблизително 5,4милиарда евро за енергетиката (трансевропейска енергийна мрежа— TEМ-E).

След предложението на Комисията от2020г. за преразглеждане на относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура, преразгледаният допринася за постигането на целите наЕС за2030г. вобластта на енергетиката иклимата инанеговата цел за неутралност по отношение на климата до2050година. Освентова тойпомага за гарантиране на междусистемните връзки, енергийната сигурност, пазарната исистемната интеграция, конкуренцията, които саот полза за всички държави членки, идостъпността на цените на енергията. Снасоките най-вече сепрекратява подкрепата отЕС за нови проекти за природен газ инефт исевъвеждат задължителни критерии за устойчивост за всички проекти от общ интерес.

На 14декември 2021г. Комисията публикува , зада гиприведе всъответствие сцелите на Европейския зелен пакт ицелите вобластта на климата на Европейския закон за климат. Намерениетое спредложения регламент дасекоординират европейските транспортни коридори ихоризонталните приоритети. Снего сецели ида сегарантира, чесепостига напредък по всеки коридор ихоризонтален приоритет ичетова сеосъществява по последователен начин. Поради това от Комисията щесеизисква да секонсултира севропейските координатори за коридорите на основната мрежа, когато разглежда заявления за финансиране от Съюза по линия на Механизма за свързване на Европа(МСЕ) за всеки европейски транспортен коридор или хоризонтален приоритет врамките на мандата на европейския координатор. Отевропейските координатори сеизисква да проверяват дали проектите, предложени от държавите членки за съфинансиране по линия наМСЕ, савсъответствие сприоритетите на работния план въввръзка скоридорите.

На 27 юли 2022г. Комисията представи , зада отрази променения геополитически контекст, включително удължаването на четири европейски транспортни коридора за Украйна иМолдова. Мандатът на Парламента за преговори съсСъвета беше приет през април2023година. Следпреговори съсСъвета Парламентът прие преразгледания регламент заTEN-T на22април 2024година. Очаквасе тойда влезе всила през лятото на2024година.

Вотговор на нестабилността исмущенията на световния енергиен пазар, причинени от руското нашествие вУкрайна, презмай2022г. Комисията представи сдвойна цел: справяне скризата вобластта на климата ипрекратяване на зависимостта наЕС от руските изкопаеми горива, които сеизползват като икономическо иполитическо оръжие. Предложените мерки сасъсредоточени върху икономиите на енергия, диверсификацията на енергийните доставки (включително вноса на втечнен природен газ) иускореното въвеждане на енергия от възобновяеми източници (включително зелен водород). Планът съдържа някои допълнителни инвестиции винфраструктура за природен газ, възлизащи, поприблизителни оценки, наоколо 10милиарда евро, които да допълнят съществуващия списък на проекти от общ интерес. Освентова беше счетено, чепо-бързо разгръщане на проекти от общ интерес вобластта на електроенергетиката еотсъществено значение за адаптирането на електроенергийната мрежа към бъдещите нужди, ито щебъде подкрепено чрезМСЕ.

B. Допълнителни възможности за финансиране

1. Структурни фондове иКохезионен фонд наЕС

През периода 2014—2020г. над6милиарда евро от Европейския фонд за регионално развитие и25,95милиарда евро от Кохезионния фонд бяха предоставени врамките на тематична цел7: „Насърчаване на устойчив транспорт иподобряване на мрежовите инфраструктури“, зада сеосигури съфинансиране отЕС вподкрепа на мултимодално единно европейско транспортно пространство чрез инвестиции вTEN-T. Освентова бяха осигурени допълнителни ресурси иинструменти от Европейския фонд за стратегически инвестиции (по-късно преименуван InvestEU), „Хоризонт2020“ (понастоящем „Хоризонт Европа“) иМеханизма за възстановяване иустойчивост, зада сенасърчат възможностите за инвестиции вTEN-T.

2. Помощ от Европейската инвестиционна банка

Няма териториални ограничения за кредитите отЕИБ. Тесеотпускат възоснова на банкови критерии, които включват осъществимостта на проекта от финансова гледна точка (възможност за изплащане), както иот техническа иекологична гледна точка.

C. Финансова рамка за периода 2021—2027г.

Комисията представи своето предложение за следващия дългосрочен бюджет наЕС през2018година. Тобеше последвано от законодателни предложения за37секторни програми. Вдопълнение към структурните фондове иКохезионния фонд наЕС фондовете „Хоризонт Европа“ иInvestEU предоставят допълнително финансиране за трансевропейските мрежи, включително научни изследвания ииновации вобластта на чистата енергия, транспорта ицифровите технологии. Вотговор на безпрецедентната криза, предизвикана отCOVID-19, на27май 2020г. Комисията предложи временния инструмент за възстановяване сбюджет от750милиарда евро, както ицелеви увеличения на бюджета наЕС за периода 2021—2027година. Вкрайна сметка, държавните иправителствените ръководители отЕС постигнаха политическо споразумение през юли2020г., аПарламентът иСъветът гоодобриха през ноември2020година.

Механизъм за свързване на Европа

От декември 2013г. насам ЕС прилага нова политика по отношение на инфраструктурата на трансевропейските транспортни мрежи, чийто бюджет надхвърля 30,4милиарда евро за периода до2020г.(ЕС-27) ие над33,7милиарда евро за периода 2021—2027г.: (МСЕ).

A. Общи цели

МСЕима за цел:

  • да изгражда, развива, модернизира изавършва трансевропейските мрежи втранспортния, енергийния ицифровия сектор идаулеснява трансграничното сътрудничество вобластта на енергията от възобновяеми източници, като сеимат предвид дългосрочните ангажименти за декарбонизация ицелите за повишаване на европейската конкурентоспособност;
  • да постигне интелигентен, устойчив иприобщаващ растеж;
  • да насърчава териториалното, социално иикономическо сближаване;
  • както ида укрепва достъпа до иинтегрирането на вътрешния пазар, сакцент върху улесняването на полезните взаимодействия между секторите на транспорта, енергетиката ицифровите технологии.

1. Втранспортния сектор подкрепа щесепредоставя за проекти от общ интерес, насочени към:

  • насърчаване на ефикасни, взаимосвързани имултимодални мрежи иинфраструктура за интелигентна, оперативно съвместима, устойчива, приобщаваща, достъпна, безопасна исигурна мобилност всъответствие снасоките заTEN-T (Регламент (ЕС)№1315/2013);
  • адаптиране на части отTEN-T за двойното предназначение на транспортната инфраструктура соглед на подобряването както на гражданската, така ина военната мобилност.

2. Всектора на енергетиката подкрепата ще има за цел:

  • да допринася за по-нататъшната интеграция на ефективен иконкурентоспособен вътрешен енергиен пазар, трансграничната имеждусекторната оперативна съвместимост на мрежите, даулеснява декарбонизацията на икономиката, данасърчава енергийната ефективност ида гарантирасигурността на доставките;
  • да улеснява трансграничното сътрудничество вобластта на енергетиката, включително енергията от възобновяеми източници.

3. Вцифровия сектор МСЕще подкрепя:

  • разполагането на идостъпа досигурни ибезопасни мрежи смного голям капацитет, включително системи5G, както иповишаването на устойчивостта икапацитета на цифровите опорни мрежи на територията наЕС, като гисвързва съссъседни територии, асъщо ицифровизацията на транспортните иенергийните мрежи.

B. Бюджет за МСЕза периода 2021—2027г.

През 2018г., врамките на бюджета наЕС за периода 2021—2027г., Комисията собща цел подпомагане на инвестициите вевропейските инфраструктурни мрежи всекторите на транспорта, енергетиката ителекомуникациите. Предложеният общ бюджет наМСЕ възлезе на42,3милиарда евро (потекущи цени), като специално за транспорта бяха предвидени 30,6милиарда евро, заенергетиката— 8,65милиарда евро, азацифровите мрежи— 3милиарда евро. Полезните взаимодействия между трите сектора изасиленото трансгранично сътрудничество вобластта на енергията от възобновяеми източници сасред ключовите области, къмкоито трябва даенасоченМСЕ след2020г., зада сеускори цифровизацията идекарбонизацията на икономиката наЕС.

Вобластта на транспорта МСЕцели да ускори завършването на двете нива наTEN-T иразгръщането на европейскисистеми за управление на движението, като например Европейската система за управление на железопътното движение ипроекта за изследване на управлението на въздушното движение вединното европейско небе, идаподпомага прехода към интелигентна, устойчива, приобщаваща, безопасна исигурна мобилност чрез въвеждане на европейска мрежа от инфраструктура за зареждане салтернативни горива. Впредложението сепредвижда новиятМСЕ да подкрепя игражданската/военната транспортна инфраструктура сдвойна употреба, зада сеадаптират европейските транспортни мрежи към военните изисквания ида сеподобри военната мобилност вЕС. Следтова, презноември2022г., Комисията прие и„“, зада гарантира по-добре свързана ипо-сигурна военна мобилност.

Вотговор на пандемията отCOVID-19, на27май 2020г. Комисията публикува своето . Врезултат на извънредното заседание на през юли2020г. обаче сестигна до наМСЕ за транспорта(EUCO22/20). Европейският парламент даде одобрениетоси за Регламента за многогодишната финансова рамка(МФР) за периода 2021—2027г. на16декември 2020година. Презмарт 2021г. преговарящите от Съвета иПарламента постигнаха, всъответствие със от юли2020г., предварително споразумение за разпределяне на финансирането, както следва:

  • сектор „транспорт“: 25,81милиарда евро, включително 11,29милиарда евро— за държавите, които севъзползват от Кохезионния фонд и1,69милиарда евро— за действия, свързани своенната мобилност;
  • сектор „енергетика“: 5,84милиарда евро;
  • цифровсектор: 2,06милиарда евро.

Съветът постигна обща позиция на 16юни 2021г. испоразумението беше прието от Парламента на на7юли 2021година. Презюни 2023г. за асоцииране на страната къмМСЕ изапредоставяне на възможност за представяне на украински проекти за финансиране отЕС втранспортния, енергийния ицифровия сектор.

Роля на Европейския парламент

Вподкрепа на трансевропейските мрежи Европейският парламент последователно настоява за отдаването на приоритет на финансирането на по-екологични видове транспорт, като сеотпускат над50% от финансирането на инфраструктура за проекти за железопътен транспорт (включително комбиниран транспорт) исеопредели максимален размер от25% за пътните проекти. Отдруга страна, Парламентът подчертава необходимостта Комисията да осигури координация исъгласуваност на проектите, финансирани съссредства от бюджета наЕС, отЕИБ, отКохезионния фонд, отЕвропейския фонд за регионално развитие или от други финансови инструменти наЕС.

При вземането на решения относно годишните бюджети наЕС Парламентът взе предвид бюджетните кредити, разпределени заМСЕ изапрограмите по линия на„Хоризонт“. Вотговор на предложението на Комисията от2018г. относноМСЕ за периода след2020г. комисията по транспорт итуризъм икомисията по промишленост, изследвания иенергетика изготвиха съвместен проект на доклад, вкойто сеотбелязва липсата на амбиция по отношение на разпределението на средствата поМСЕ за транспорта исеподчертават нуждите от инвестиции всектора, вдопълнение към ползите, които подобрената свързаност бимогла да донесенаЕС. Тенасочиха вниманието към необходимостта от допълнително опростяване на правилата наМСЕ изначението на съгласуваността между различните фондове наЕС, подпомагащи проекти вобластта на транспорта, енергетиката ицифровите технологии. Докладчиците изтъкнаха необходимостта от засилване на парламентарния контрол върху приоритетите наМСЕ иотподобряване на наблюдението наМСЕ. Всъвместния доклад беше включено увеличение соколо20% на бюджета за транспортни проекти. Предвиденото увеличение на бюджета наМСЕ обаче неможа да бъде включено всъответния многогодишен бюджет за периода 2021—2027година. Окончателният акт () беше публикуван през юли 2021г.

През юли 2020г. Парламентът прие , вкоято приветства споразумението относно мерките вотговор на пандемията отCOVID-19 като положителна стъпка, ноизрази съжаление, наред сдругото, относно съкращенията на безвъзмездните средства врамките на фонда за възстановяване.

Всвоята Парламентът подчерта необходимостта да сегарантира, черазходите иподборът на проекти от общ интерес савсъответствие сангажиментите, поети врамките на Парижкото споразумение.

Всвоята Парламентът осигури финансиране за проекти, които променят настоящата инфраструктура за природен газ за транспортиране исъхранение на водород, запреходен период (докрая на декември2029г.).

За повече информация по тези теми посетете уебсайта на комисията по транспорт итуризъм иуебсайта на комисията по промишленост, изследвания иенергетика.

Ariane Debyser / Kristi Polluveer / Olena Kuzhym