Ϸվ

Имиграционна политика

Прогресивната ивсеобхватна европейска имиграционна политика, основана на солидарност, еключова цел за Европейския съюз. Имиграционната политика има за цел да установи балансиран подход както към законната, така икъмнезаконната имиграция.

Правно основание

Членове79 и80 от (ДФЕС).

Правомощия

Законна миграция:ЕСима правомощието да определя условията за влизане изаконно пребиваване вдържава членка, включително сцел събиране на семейството, приложими за граждани на държави извънЕС. Държавите членки сизапазват правото да определят квоти за прием на търсещи работа лица от държави извънЕС.

Интеграция: ЕСможе да предоставя стимули иподкрепа за мерките, предприети от държавите членки за насърчаване на интеграцията на законно пребиваващите на тяхна територия граждани от държави извънЕС; независимо от това, няма предвидени разпоредби за хармонизирането на правните разпоредби изаконодателства на държавите членки.

Борба срещу незаконната миграция: отЕвропейския съюз сеизисква да предотвратява инамалява незаконната имиграция, по-специално чрез провеждането на ефективна политика за връщане, призачитане на основните права.

Споразумения за обратно приемане: съюзът разполага скомпетентност да сключва споразумения сдържави извънЕС за обратно приемане встраната на произход или страната, откоято идват, награждани на държави извънЕС, които вмомента неотговарят или вече неотговарят на условията за влизане, присъствие или пребиваване ведна от държавите членки.

Цели

Определяне на балансиран подход към имиграцията: целта наЕС едасеустанови балансиран подход за управлението на законната имиграция иборбата срещу незаконната имиграция. Правилното управление на миграционните потоци предполага гарантирането на справедливо третиране на граждани на държави извънЕС, законно пребиваващи вдържавите членки, засилване на мерките за борба снезаконната имиграция, включително трафика иконтрабандата, инасърчаване на по-тясно сътрудничество стрети държави въввсички области. ЕСима зацел уеднаквяване на правата изадълженията на законните имигранти, които да бъдат съпоставими стези на гражданите наЕС.

Принцип на солидарност: съгласно Договора от Лисабон имиграционните политики следва дасеуреждат на принципа на солидарност исправедливо споделяне на отговорността между държавите членки (член80 отДФЕС), включително неговите финансови последици.

Постижения

A. Институционални изменения, въведени сДоговора от Лисабон

Договорът от Лисабон, който влезе всила през декември2009г.(1.1.5), въведе гласуването сквалифицирано мнозинство по въпросите на законната миграция, както иново правно основание за насърчаване на мерките за интеграция. Понастоящем обикновената законодателна процедура сеприлага както за политиките за законна имиграция, така изаполитиките за незаконната имиграция, което превръща Парламента всъзаконодател при равни права съсСъвета. Следва обаче дасеотбележи, чевременните мерки вслучай на внезапен приток на граждани на трети държави сеприемат самостоятелно от Съвета след консултация сЕвропейския парламент (член78, параграф3 отДФЕС).

Договорът от Лисабон поясни също, чеправомощията наЕС втази област сесподелят сдържавите членки, по-специално по отношение на броя на мигрантите, накоито епозволено да влизат законно на територията на дадена държава членка, зада търсят работа (член79, параграф5 отДФЕС). Инай-накрая Съдът на Европейския съюз разполага вече спълни правомощия вобластта на имиграцията иубежището.

B. Развитие на политиката

1. Глобален подход към миграцията имобилността

„Глобалният подход към миграцията имобилността“(), приет от Комисията през2011г., определя обща рамка на отношенията наЕС стрети държави по въпросите на миграцията. Тойсеосновава на четири стълба: законна миграция имобилност, незаконна миграция итрафик на хора, международна закрила иполитика за убежище, както иоптимизиране на въздействието на миграцията имобилността върху развитието. Човешките права на мигрантите представляват трансверсален въпрос втози подход.

2. Стратегическите насоки от юни2014г.

Стокхолмската програма за пространството на свобода, сигурност иправосъдие(ПССП), приета през декември2009г., изтече през декември2014г.(4.2.1). Презмарт 2014г. Комисията публикува ново съобщение, вкоето разгръща визиятаси за бъдещата програма заПССП, озаглавено . Всъответствие счлен68 отДФЕС Европейският съвет определи след това всвоите заключения от26 и27юни 2014г. „ на законодателното иоперативно планиране впространството на свобода, сигурност иправосъдие“ за периода 2014—2020г. Туквече нестава дума за програма, апо-скоро за насоки, фокусирани върху целта за транспонирането, прилагането иконсолидирането на съществуващите правни инструменти имерки. Теподчертават необходимостта от възприемане на глобален подход към миграцията, който да даде възможност за оптимално използване на законната миграция, зазащита на нуждаещитесе, заборба снезаконната миграция изаефективно управление на границите. Приемането на нови стратегически насоки всеоще предстои.

3. Европейска програма за миграцията

През май 2015г. Комисията публикува . Програмата предложи незабавни мерки за справяне скризисната ситуация вСредиземно море, както идействията, които следва дасепредприемат през следващите няколко години, зада сеуправляват по-добре всички аспекти на миграцията.

Въз основа на тази програма през април2016г Комисията публикува в своите насоки относно законната миграция, както иотносно убежището. Предвиждатсе четири основни области на действие, щосеотнася до политиките за законна миграция: преразглеждане на Директивата засинята карта, привличане на иновативни предприемачи вЕС, разработване на по-последователен иефективен модел за законна миграция вЕС чрез оценка на съществуващата рамка изасилване на сътрудничеството сключовите държави на произход, зада сеосигурят законни пътища доЕС при същевременно подобряване на връщанията на онези, които нямат право да останат.

През октомври 2019г. Комисията публикува своя последен доклад за напредъка относно изпълнението на Европейската програма за миграцията, вкойто сеправи преглед на постигнатия напредък ипропуските вприлагането на програмата. Презсептември 2021г., година след приемането на Новия пакт за миграцията иубежището, Комисията прие първияси , който обхваща всички аспекти на управлението на миграцията иправи преглед на ключовите развития вполитиката вобластта на миграцията иубежището през последната година иполовина. Вторият беше публикуван на6октомври 2022г.

Цялото развитие на политиката сенаблюдава отблизо от , създадена през2008г. като мрежа наЕС, съставена от експерти по миграцията иубежището от всички държави членки, работещи заедно за осигуряване на обективна, сравнима иотносима към политиката информация.

4. Нов пакт за миграцията иубежището

Както беше обявено вработнатаѝ програма за2020г., презсептември2020г. Комисията публикува своя Нов пакт. Неговата цел едаинтегрира процедурата за предоставяне на убежище вцялостното управление на миграцията, като ясвърже спредварителния скрининг ивръщането, като същевременно сеобхване управлението на външните граници, по-силното прогнозиране, подготвеността иреакцията при кризи, съчетани смеханизъм за солидарност, ивъншните отношения сключови държави на произход итранзитно преминаване, които саизвънЕС(4.2.2). Последното включва за разработване на допълнителни законни пътища за закрила, като например презаселване идруги форми на хуманитарен прием, като програми за общностно спонсориране, носъщо така ипътища, свързани собразованието иработата.

На 15ноември 2023г. Комисията предложи , който включва предложение за създаването на резерв наЕС от таланти, както имерки за опростяване на процедурите за признаване на квалификациите сцел насърчаване на мобилността на студентите инапазара на труда.

C. Развитие на законодателството

От 2008г. насам саприети редица важни директиви, свързани симиграцията, анякои от тях вече сапреразгледани.

1. Законна миграция

След срещнатите трудности при приемането на обща разпоредба, обхващаща цялата трудова имиграция вЕС, съществуващият подход сесъстои вприемането на секторно законодателство, покатегории на мигрантите, зада сеизготви политика за законна имиграция на равнището наЕС.

относно условията за влизане ипребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост въведе „синя карта наЕС“, скоростна процедура за издаване на специални разрешения за пребиваване иработа при по-атрактивни условия, зада седаде възможност на работниците от трети държави да поемат висококвалифицирана трудова заетост вдържавите членки. Презюни 2016г. Комисията предложи преразглеждане на системата, включително нетолкова строги критерии за приемане, по-нисък праг на заплатите/минималната продължителност на изисквания договор за работа, по-добри разпоредби относно правото на събиране на семейството ипремахване на паралелните национални схеми, накоето държавите членки сепротивопоставиха. Следпубликуването на Новия пакт Парламентът иСъветът възобновиха работата по това преразглеждане ина15септември 2021г. Парламентът потвърди постигнатото съсСъвета споразумение. Вновите правила сепредвиждат по-гъвкави критерии за приемане (достатъчен евалиден трудов договор или обвързващо предложение за работа спродължителност най-малко шест месеца), като същевременно сенамалява прагът на минималната работна заплата, която кандидатите трябва да получават, зада могат да кандидатстват за синя карта, исеулеснява пътуването на притежателите на синя карта между държавите отЕС исъбиранетоим състехните семейства. влезе всила на27ноември 2021г., акрайният срок за транспониранетоѝ беше 18ноември 2023г.

определя обща, опростена процедура за граждани на трети държави, които кандидатстват за разрешение за пребиваване иработа вдържава членка, както иобщ набор от права, които да бъдат предоставени на законните имигранти. , приет през март2019г., установи, челипсата на информация угражданите на трети държави за техните права възпрепятства целта на директивата за насърчаване на тяхната интеграция инедискриминация. Презаприл 2022г. Комисията предложи директивата да бъде преработена, зада сеопрости иизясни нейното приложно поле. Парламентът иСъветът постигнаха политическо споразумение през декември2023г. Директива (ЕС)2024/1233 беше публикувана вОфициален вестник на30април 2024г. Снея серационализира процесът на получаване на единно разрешение за работа ипребиваване за кандидатите иработодателите исевъвеждат нови мерки, чиято цел еработници от трети държави да бъдат защитени впо-голяма степен срещу експлоатация.

, приета през февруари2014г., урежда условията за влизане ипребиваване на граждани на трети държави сцел заетост като сезонни работници. Сезонните работници мигранти имат право на законно временно пребиваване вСъюза за максимален срок от пет до девет месеца (взависимост от държавата членка), зада полагат труд, свързан съссезона или спериод от годината, като същевременно запазват основнотоси местожителство извънЕС. Директивата разяснява също така набора от права, полагащисе на работниците мигранти. Презюли 2020г. Комисията публикува , вкоито също така обяви първия доклад за изпълнението за2021г. Докладът за изпълнението обаче беше забавен исега епланиран за първата половина на2024г.

относно условията за влизане ипребиваване на граждани на трети държави врамките на вътрешнокорпоративен трансфер беше приета на15май 2014г. Директивата улеснява предприятията имногонационалните корпорации при временното преместване на техните управители, специалисти ислужители стажанти втехните клонове или дъщерни дружества, намиращисе вЕвропейския съюз. Първият доклад за изпълнението трябваше да бъде представен до ноември2019г.

относно условията за влизане ипребиваване на граждани на трети държави сцел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти иработа по програми „aupair“ беше приета на11май 2016г. итрябваше да бъде транспонирана до23май 2018г. Тязаменя предишните инструменти, обхващащи учащитесе иизследователите, като разширява обхватаим иопростява тяхното прилагане.

Най-накрая, статутът на лица, които несаграждани наЕС ипребивават дългосрочно вЕвропейския съюз, всеоще сеурежда от на Съвета, въввида, вкойто еизменена през2011г., зада серазшири приложнотоѝ поле, такаче дабъдат обхванати бежанците идруги лица, ползващисе от международна закрила. от март2019г. констатира, чевместо активно да насърчават европейския статут на дългосрочно пребиваващ, държавите членки издават предимно национални разрешения за дългосрочно пребиваване; ичемалко на брой граждани на държави извънЕС използват правотоси дасепридвижват до други държави членки. Презаприл 2022г. Комисията преработване на директивата сцел създаване на истински статут на дългосрочно пребиваващ вЕС, по-специално чрез укрепване на правото на дългосрочно пребиваващите лица дасепридвижват идаработят вдруги държави членки. Парламентът прие своя мандат за водене на преговори през април2023г. Съветът прие своя мандат за водене на преговори през ноември2023г. На30ноември 2023г. Парламентът иСъветът започнаха междуинституционални преговори соглед на постигането на споразумение по окончателен правен текст.

2. Интеграция

Съветът всвоята определя разпоредби относно правото на събиране на семейството, които надхвърлят правото на зачитане на личния исемейния живот по член8 от Европейската конвенция за правата на човека. Тъйкато докладът за изпълнението от2008г. заключи, чеДиректива2003/86/О неебила изцяло иправилно приложена вдържавите членки, презаприл2014г. Комисията публикува съобщение, вкоето предостави насоки за държавите членки относно нейното прилагане. Във (март2019г.) сестига до заключението, чеот2008г. насам прилагането на директивата сееподобрило. Това отчасти седължи на започнатите от Комисията производства за установяване на неизпълнение, надокумента снасоки от2014г. ина многобройните решения на Съда на Европейския съюз.

Правомощията наЕС вобластта на интеграцията саограничени. Презюли 2011г. Комисията прие . Неотдавна, през ноември2020г., Комисията представи относно интеграцията иприобщаването за периода 2021—2027г., включващ рамка за действие ипрактически стъпки, скоито сецели подпомагането на държавите членки винтегрирането иприобщаването на34милиона души, които несаграждани наЕС ипребивават законно на територията наЕС, вобразованието, заетостта, здравеопазването ижилищното настаняване. Планът обединява мерки за наблюдение иизползване на нови цифрови инструменти, както иусилия за насърчаване на участието на мигрантите вобществото, увеличаване на възможностите за финансиране отЕС иизграждане на многостранни партньорства на различните равнища на управление. Действащите инструменти включват , и , както иновосъздадената експертна група за възгледите на мигрантите вобластта на миграцията, убежището иинтеграцията, която проведе си заседание през ноември2020г. иоттогава насам провежда редовно заседания.

Специализираните инструменти за финансиране вподкрепа на националните политики за интеграция сеосновават на фонд „Убежище, миграция иинтеграция“() иЕвропейския социален фонд() врамките на новата многогодишна финансова рамка(МФР) за периода 2021—2027г.

3. Незаконна миграция

Съюзът прие няколко основни законодателни акта за борба срещу незаконната имиграция:

  • Така нареченият „Пакет за подпомагащите лица“ включва на Съвета за установяване на общо определение на престъплението подпомагане на незаконното влизане, преминаването ипребиваването, както и за установяване на наказателноправни санкции за такова поведение. Този пакет едопълнен от на Съвета, предвиждаща предоставянето на разрешение за пребиваване на лица, жертви на трафик, ина незаконно превеждани лица, които сътрудничат на компетентните органи (относно трафика вж.информационен фиш относно съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси4.2.6). Презмай 2015г. Комисията прие ивсъответствие сплана за действие Комисията извърши оценка поREFIT относно прилагането на действащата правна рамка, която оценка беше предшествана от обществена консултация. Комисията констатира, чевтози момент няма достатъчно доказателства за криминализацията на отделни лица или организации, предоставящи хуманитарна помощ, истигна до заключението, чеправната рамка наЕС за борба срещу контрабандата на мигранти продължава даенеобходима внастоящия контекст. В от5юли 2018г. Парламентът призова Комисията да разработи насоки за държавите членки сцел предотвратяване на криминализирането на хуманитарната помощ, апрез септември2018г. по темата беше проведено . Като част от своя Нов пакт Комисията публикува , вкоето предоставя насоки за тълкуването на Директивата за подпомагането ивкоето заявява, чеизпълнението на правното задължение за спасяване на бедстващи вморето хора неможе да бъде инкриминирано, ноКомисията недостигна до предложение за допълнителни усилия, оставяйки дейностите по търсене испасяване връцете наНПО ичастни плавателни съдове. След през септември2021г. Комисията прие обновен На28 ноември 2023г. Комисията представи за засилване на полицейското сътрудничество въввръзка спредотвратяването, разкриването иразследването на контрабандата на мигранти итрафика на хора изазасилване на подкрепата наЕвропол за предотвратяването иборбата стакива престъпления Тясъщо така представи за определяне на минимални правила за предотвратяване на подпомагането на незаконното влизане, транзит ипрестой вСъюза изаборба снего, както изазамяна на Директива2002/90/ЕО на Съвета инаРамково решение 2002/946/ПВР на Съвета
  • определя общите стандарти ипроцедури наЕС за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави. Първият доклад за нейното прилагане беше приет през март2014г. Презсептември 2015г. Комисията публикува , който беше последван от приемането през октомври2015г. на заключенията на Съвета относно бъдещето на политиката на връщане. Презмарт 2017г. Комисията допълни плана за действие със относно „по-ефективна политика на Европейския съюз вобластта на връщането— обновен план за действие“ и относно по-ефективен процес на връщане. Презсептември 2017г. тяпубликува своя актуализиран , предоставящ насоки за изпълнението на задълженията на националните органи, компетентни да изпълняват задачи, свързани свръщането. Освентова през 2016г. Европейският парламент иСъветът приеха за утвърждаване на европейски пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави. Наскоро реформираната иподсилена (Frontex) всеповече подпомага държавите членки втехните дейности, свързани свръщането. Презсептември 2018г. Комисията предложи преработване на Директивата за връщането сцел ускоряване на процедурите, включително по-ясни процедури иправила за предотвратяване на злоупотреби, ефективни програми за доброволно връщане, които да бъдат създадени вдържавите членки, ипо-ясни правила относно задържането. Целенасочена , установи, чепредложението бидовело до съществени разходи за държавите членки, поради увеличаване на задържането. Небяха представени явни доказателства, чепредложението бидовело до по-ефективни връщания, нозасметка на това товероятно щеше да доведе до нарушения на основните права на незаконните мигранти. Врезолюцията на Парламента от17декември 2020г. относно сеподчертава, чеефективността на политиката наЕС вобластта на връщането трябва дасеизмерва несамо по отношение на процента на връщанията, носъщо така трябва да отчита зачитането на основните права ипроцедурните гаранции. Докладчикът (Тинеке Стрик(Verts/ALE)) публикува своя проект на доклад на21февруари 2020г. Работата по продължава. Вновияси пакт Комисията сестреми към обща система наЕС за връщане спо-голяма оперативна подкрепа за държавите членки иFrontex като оперативно звено на политиката наЕС вобластта на връщането, заедно сназначаването на координатор по връщането, подкрепен от нова мрежа на високо равнище за връщането. Първият координатор наЕС по въпросите на връщането, МариЮрич, беше назначен през март2022г. Комисията публикува своята (април2021г.), документа за политиката (януари2023г.) иси относно взаимното признаване на решенията за връщане иускоряването на връщанията (март2023г.).
  • предвижда санкции имерки, които да бъдат прилагани вдържавите членки срещу работодатели, които наемат на работа незаконно пребиваващи лица, които несаграждани наЕС. Първият доклад относно прилагането на тази директива беше представен на22май 2014г. Следкато обяви врамките на Новия пакт, чещеизвърши оценка на директивата, през септември 2021г. Комисията прие сцел укрепване на изпълнениетоѝ изащита на правата на незаконните мигранти.
  • От 2001г. насам държавите членки признават взаимно съответнитеси решения за експулсиране (), скоето сезачита испазва решението на една държава членка за експулсиране на лице, което неегражданин наЕС ипребивава вдруга държава членка.

Всъщото време Съюзът води преговори сдържавите на произход инатранзитно преминаване за сключване на на незаконните мигранти иза сътрудничество вборбата срещу трафика на хора. Тези споразумения предвиждат съвместни комитети за обратно приемане, които да наблюдават тяхното изпълнение. Тесасвързани исъсспоразуменията за улесняване на издаването на визи, които санасочени към осигуряване на необходимите стимули за преговорите за обратно приемане всъответната трета страна без увеличаване на незаконната миграция.

Комисията е сключила инеформални договорености за връщането иобратното приемане, които провокират тежки критики от страна на Парламента затова, чепопадат извън обхвата на неговия контрол иповдигат въпроси, свързани сотчетността ипрозрачността.

Комисията е предложила планове за действие наЕС за (ноември2022г.), за (декември2022г.), за (юни2023г.) иза (октомври2023г.).

Роля на Европейския парламент

От момента на влизането всила на Договора от Лисабон Парламентът еактивно ангажиран, вкачествотоси на пълноправен съзаконодател, вприемането на ново законодателство, разглеждащо въпросите, свързани както съсзаконната, така иснезаконната имиграция.

Парламентът също така прие редица резолюции по собствена инициатива относно миграцията. Средтях са относно положението вСредиземно море инеобходимостта от всеобхватен подход наЕС към миграцията, относно нови възможности за законна трудова миграция изаконодателната , съдържаща препоръки към Комисията относно политиката иправото вобластта на законната миграция.

За повече информация по тази тема:

Pablo Abril Marti / Georgiana Sandu