Ϸվ

Външна политика: цели, инструменти ипостижения

Общата външна политика и политика на сигурност(ОВППС) на Европейския съюз(ЕС) води началотоси от1993г. иседоразвива съсследващите договори. ДнесПарламентът редовно допринася за развитието наОВППС, по-специално като контролира дейностите на своите институционални участници иоргани: Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи иполитиката на сигурност, който еизаместник-председател на Европейската комисия; Европейската служба за външна дейност(ЕСВД); специалните представители наЕС(СПЕС) иделегациите наЕС. Бюджетните правомощия наПарламента могат също така да определят мащаба и обхвата наОВППС.

ОВППС: развитие сДоговорите

Общата външна политика и политика на сигурност(ОВППС) на Европейския съюз сеустановява сДоговора за Европейския съюз(ДЕС) през1993г. сцел опазване на мира, укрепване на международната сигурност, насърчаване на международното сътрудничество и развитие и укрепване на демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи.

СДЕС севъвежда „системата от три стълба“, като ОВППС евторият стълб. През1997г. сДоговора от Амстердам сесъздава по-ефикасен процес на вземане на решения, предвиждащ конструктивно въздържане и гласуване сквалифицирано мнозинство. Прездекември 1999г. Европейският съвет създава длъжността върховен представител заОВППС. През2003г. сДоговора от Ница севъвеждат по-нататъшни промени сцел рационализиране на процеса на вземане на решения и седава мандат на създадения срешение на Съвета през януари2001г. Комитет по политика и сигурност за осъществяване на политически контрол и стратегическо ръководство на операциите за управление на кризи.

Договорът от Лисабон, който влиза всила на1декември 2009г., дава юридическа правосубектност на Съюза и институционална структура на неговата служба за външна дейност. Същевременно снего сепремахва стълбовата структура, въведена сДЕС през1993г. СДоговора сесъздават редица нови участници вОВППС, включително върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който изпълнява и ролята на заместник-председател на Комисията, както и нов постоянен председател на Европейския съвет. Освентова снего сесъздава Европейската служба за външна дейност(ЕСВД) и сеукрепва общата политика за сигурност и отбрана(ОПСО), която съставлява неразделна част отОВППС. (заповече подробности5.1.2)

Правното основание за ОВППС е изложено вДЕС и е преразгледано вДоговора от Лисабон. Счленове21—46 от дялV отДЕС сеустановяват „Общи разпоредби относно външната дейност на Съюза и специфични разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност“. Вчленове205—222 от част пета от Договора за функционирането на Европейския съюз(ДФЕС) сесъдържат общите разпоредби относно външната дейност наСъюза. Прилагат сесъщо така членове346 и347 от част седма.

Що сеотнася до бъдещето, вокончателния доклад на Конференцията наЕС за бъдещето на Европа, представен на9май 2022г. на председателите на трите институции наЕС, сепредлага „ЕСдаподобри способносттаси да взема бързи и ефективни решения, по-специално вобластта наОВППС, даговори седин глас и да действа като истински фактор от световно значение, даиграе положителна роля всвета идапостига промяна вотговор на всяка криза“.

Правомощия и инструменти наПарламента вобластта навъншната политика

Въпреки ограничената си формална роля при вземането на решения вобластта на външната политика Парламентът подкрепя концепцията заОВППС още от самото начало и търси начини за разширяване на нейния обхват.

Вчлен36 от ДЕС сесъдържа изискване върховният представител дасеконсултира редовно сПарламента по главните аспекти и основните решения вобластта наОВППС и дагоинформира за развитието на тази политика. Двапъти годишно Парламентът провежда разисквания относно докладите за напредъка по линия наОВППС, отправя въпроси и изготвя препоръки до Съвета и върховния представител.

Правото на Парламента да бъде информиран и снего да секонсултират въввръзка сОВППС/ОПСО беше допълнително закрепено от декларацията, направена от върховния представител през2010г., относно политическата отговорност, която също така е приложена към резолюцията на Парламента относно създаването наЕСВД. Вдекларацията, наред сдругото, сепредвижда:

  • повишаване на статута на „съвместните консултативни заседания“, които позволяват на определена група членове на Европейския парламент дасесреща спартньори от Комитета по политика и сигурност наСъвета(КПС), ЕСВД и Комисията за обсъждане на планирани и текущи граждански мисии поОПСО;
  • утвърждаване на правото на„специалната комисия“ на Парламента на достъп до поверителна информация, свързана сОВППС иОПСО, което сеосновава на междуинституционалното споразумение от2002г.;
  • провеждане на размяна на мнения сръководителите на мисии, ръководителите на делегации и други висши длъжностни лица наЕС по време на заседания на комисии и изслушвания на комисии наПарламента, включително размяна на мнения вкомисията по външни работи(AFET) сизбрани новоназначени ръководители на делегации наЕС или специални представители наЕС(СПЕС), които Парламентът счита за стратегически важни, преди те давстъпят вдлъжност;
  • предоставяне на мандат на върховния представител да сеявява пред Парламента най-малко два пъти годишно, зада докладва за текущото състояние на нещата по отношение наОВППС/ОПСО и да отговаря на въпроси.

Вдопълнение към този политически диалог Парламентът упражнява правомощиятаси посредством бюджетната процедура. Вкачествотоси на един от клоновете на бюджетния орган наЕС Парламентът трябва да одобри годишния бюджет заОВППС. Междуинституционално споразумение от декември2020г. относно бюджетната дисциплина определя рамката за годишното одобрение и основната структура на бюджета заОВППС, както и механизмите за докладване. Парламентът и Съветът приемат законодателство, скоето сеопределя рамката за финансиране на международното сътрудничество и помощ наЕС възоснова на предложение на Комисията.

Парламентът осъществява редовен контрол върху дейността наЕСВД и прави предложения по структурни въпроси, вариращи от нейния географски баланс и баланс между половете до взаимодействиетоѝ сдруги институции наЕС и дипломатическите служби на държавите членки. Парламентът провежда също така редовни дискусии свърховния представител и съсспециалните представители наЕС(СПЕС), назначени за определени региони или въпроси.

Парламентът участва и вмониторинга на преговорите и на прилагането на международните споразумения. Сключването на такива споразумения от Съвета изисква одобрението на Парламента. (заповече подробности5.2.1,5.2.3)

Вътрешни структури на Парламента, участващи вОВППС

Голяма част от работата на Парламента поОВППС сеизвършва врамките на специализирани комисии, по-специално вкомисията AFET и нейните две подкомисии (посигурност и отбрана(SEDE), ипоправата на човека(DROI)). Тяхната работа седопълва от комисията по международна търговия(INTA) и комисията по развитие(DEVE). Тези комисии формиратОВППС чрез изготвяните от тях доклади и становища, чрезпредоставяне на препоръки, размяна на мнения спартньори от държави извънЕС по време на командировки и чрез парламентарна демокрация. Тесъщо така редовно разменят мнения спредставители на глобални и регионални многостранни организации (включително Организацията на обединените нации), други институции наЕС, председателствата наСъвета и националните парламенти на държавите членки.

Дейност, свързана сОВППС, сеизвършва и от парламентарните делегации, чиято роля едаподдържат и развиват международните контакти на Парламента (особено чрез междупарламентарно сътрудничество), като насърчават основополагащите ценности на Съюза, като свободата, демокрацията, правата на човека, основните свободи и принципите на правовата държава. Вмомента съществуват 45постоянни междупарламентарни делегации, включително съвместни парламентарни комитети(СПК), комитети за парламентарно сътрудничество(КПС), други парламентарни делегации, съвместни парламентарни асамблеи и делегации към многостранни асамблеи.

Въздействие на Парламента върху ОВППС

Участието на Парламента вОВППС допринася за увеличаване на демократичната отчетност на политиките. Парламентът категорично подкрепи институционалната структура след Лисабон, застъпвайки сеза по-голяма роля за върховния представител, ЕСВД, делегациите наЕС иСПЕС, както и за по-съгласувана политика и по-ефективнаОВППС, включително санкции. Тойнастоява и за по-голяма съгласуваност между политическите и финансовите инструменти наЕС за външните политики сцел избягване на дублиране и неефективност.

СПарламента сепровеждат консултации относноОВППС, тойупражнява контрол върху нея и предоставя стратегически политически принос. Неговото участие е съсредоточено върху редовните дебати по ключови външнополитически теми свърховния представител на пленарно заседание или вкомисиятаAFET, по-специално относно годишния доклад относно изпълнението наОВППС.

Всвоята годишна резолюция относно прилагането наОВППС, приета на28февруари 2024г. относно2023г., Парламентът предложи насоки на следващата изпълнителна власт наЕС относно определянето на приоритетите на външната политика за следващия мандат, като подчерта „всепо-нестабилната международна среда“. Тойпризна няколко предизвикателства вобластта на външната политика, като например продължаващата руска агресия вУкрайна; ескалирането на конкуренцията между великите сили, което води потенциално до преосмисляне на баланса на силите всветовен мащаб; непрекъснатите усилия за дестабилизиране на установения многостранен, основан на правила ред; инарастващото припокриване на външни и вътрешни кризи. Вотговор на това Парламентът подчерта необходимостта ЕСдамобилизира колективната политическа воля, дасисътрудничи съссъюзниците идапредлага осезаеми ползи за ГлобалнияЮг, като подчерта необходимостта от проактивен и смел подход. Запо-добро управление наОВППС бяха предложени четири цели:

  • справяне споследиците от агресивната война на Русия срещу Украйна;
  • постепенно приспособяване на структурите, инструментите, способностите, средствата и процедурите наЕС за вземане на решения;
  • подсилване и защита на основаващотосе на правила многостранно сътрудничество; кактои
  • отстояване на интересите наЕС чрез разработване на стабилни стратегически съюзи и партньорства сединомислещи.

Освен това последната годишна резолюция на Парламента относно изпълнението наОВППС (за допълнителни подробности5.1.2) и годишната резолюция относно правата на човека по света и демокрацията по света (задопълнителни подробности5.4.1) излагат по-нататъшни позиции всъответнитеси сфери.

Впоследния си израз на политически насоки по отношение на институционалната рамка наЕС за външна дейност, всвоята препоръка от15март 2023г. относно функционирането наЕСВД и по-силенЕС всветовен мащаб, Парламентът предложи на Съвета, Комисията и на върховния представител „да сепредприемат ефективни стъпки за подобряване на координацията и интеграцията на външната политика наЕС и външното измерение на вътрешните политики наЕС“. Тойсъщо така поиска укрепване на„структурата за стратегическа координация, съставена от всички съответни членове на Комисията, върховния представител и службите на Комисията инаЕСВД, зада сегарантира съгласуваност, полезно взаимодействие, прозрачност и отчетност на външната дейност наЕС“. Парламентът също така сезастъпи за съдържателно преразглеждане както на , такаи на . Парламентът е препоръчвал нееднократно дасеизползва изцяло гласуването сквалифицирано мнозинство за някои области на външната политика, като например глобалния режим наЕС на санкции за нарушения на правата на човека, сизключение на създаването на военни мисии или операции сизпълнителен мандат, имеждувременно сеезастъпвал за използването на конструктивно въздържане всъответствие счлен31, параграф1 отДЕС.

Освен това той поиска ефективно предоставяне на чуждестранна помощ под марката . „ЕкипЕвѶопа“ беше създаден вотговор на глобалните последици отCOVID-19 и тойесъставен от институциите наЕС и държавите членки и европейските агенции за външно финансиране и банки.

Стратегическата рамка на външната политика наЕС иЕвропейският парламент

Върховният представител представи пред Европейския съвет на28юни2016г. Сакцентаси върху сигурността, амбициятаси за стратегическа автономност и съссвоя основан на принципи, новсъщото време прагматичен подход към контекста, вкойто Европа сенамира, Глобалната стратегия наЕС представлява важна промяна въвфилософията всравнение сЕвропейската стратегия за сигурност от2003г. Европейският парламент участва впроцеса на консултации относно глобалната стратегия съвместно сдържавите членки, националните парламенти, експертите и широката общественост.

Аспектите на глобалната стратегия наЕС, свързани съссигурността и отбраната, бяха значително допълнени от , одобрен от Европейския съвет на24 и25март 2022г. Вследствие на стратегическото предизвикателство пред европейската сигурност и глобалната стабилност, породено от руското нашествие вУкрайна, ЕСнеотдавна премина през промяна на парадигмата и стартира няколко нови инициативи вобластта наОПСО и отбранителната промишленост (заподробности5.1.2).

Освен това, за да осигури устойчив вариант за инвестиции винфраструктура всветовен мащаб и да отговори на геополитическото предизвикателство, породено от модела на инвестиции и управление наКитай, през2021г. ЕСпредстави . Целта на тази инициатива е да бъдат привлечени до300милиарда евро под формата на публични и частни инвестиции вразлични сектори на свързаността по света, като същевременно сенасърчават ценностите наЕС и глобална нормативна уредба. Внеотдавнашнатаси резолюция относно прилагането наОВППС през2023г. Парламентът също така подчерта стратегията „Глобален портал“ като „инструмент за увеличаване на присъствието и видимостта наЕС всветовен мащаб“. Тази инициатива разчита отчасти на средства от инструмента на бюджета наЕС, наречен „Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество“ — Глобална Европа (ИССРМС— Глобална Европа)“, настойност приблизително80милиарда евро за периода 2021—2027г. Всвоята резолюция от12декември 2023г. относно изпълнението наИССРМС— Глобална Европа Парламентът приветства консолидирането на по-голямата част от външната дейност наЕС вединен инструмент. Въпреки това, въпрекиче това направи външната дейност по-проста и по-гъвкава и ефикасна, Парламентът изрази съжаление, чепроцесът не е придружен от достатъчно отчетност и прозрачност.

За повече информация по тази тема посетете уебсайта на комисията по външни работи(AFET).

Michal Malovec